№ 35220
гр. София, 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110140368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес в
гр. София, ж.к. ООБ №2, №237, ет.2, ап.29 чрез адвокат Д. Т. Т., срещу
ответника ,,НК“ ООД, ЕИК: 2***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, р-н Изгрев, ул. ЛС № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. ХХС. В
исковата молба са наведени следните твърдения - на 01.03.2024г. между Ц. М.
И. и ответното дружество ,,НК“ ООД бил сключен договор за потребителски
кредит №2***“, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на
700 лева за срок от 7 месеца. За ползване на сумата кредитополучателят
дължал на кредитора възнаградителна лихва в размер на 40.65%, при
годишният процент на разходите 49.14 %. Заемната сума се изплащала на
седем месечни вноски, всяка в размер на 114 лева, като общата дължима сума
възлизала на 798 лева. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено задължение
за потребителя в срок до края на деня, следващ деня от сключване на договора
за кредит, да обезпечи заема с банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, която трябвало да бъде за сума в размер на
798 лева и със срок на валидност 03.10.2024 г. При неизпълнение,
потребителят дължал неустойка в размер на 518 лева - чл. 6, ал. 1 от договора.
Ищецът посочва, че в сключения договор за потребителски кредит не била
разписана методика по формиране на ГПР по кредита, уточняваща кои
компоненти са включени в него и как същият възлизал на 49.14%, като в него
безспорно не бил включен размерът на предвидената неустойка, която обаче
1
представлявала разход по кредита. Ето защо се твърди нарушение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Навежда се и нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Обосновава се, че размерът на неустойката нарушава добрите нрави, като така
уговорена тя излизала извън присъщите й функции. Самите условия по
предоставяне на обезпечение били неизпълними, което доказвало, че
ответникът не е имал за цел да обезпечи главното си вземане, а единствено да
осигури допълнителен финансов ресурс. С тези аргументи с петитума на
исковата молба се иска целият договор да бъде провъзгласен за нищожен на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Представя
писмени доказателства - договор и платежно нареждане, като претендира
разноски.
В своя отговор ответникът твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не
съдържала основанията, чрез които ищецът обосновава твърденията си за
нищожност на целия договор. Признава изрично сключването на процесния
договор и отпускането на заемна сума в размер на 700 лева, обстоятелството,
че предвидената в чл. 6 от договора неустойка не била включена в ГПР, като
единственият компонент, взет под внимание от кредитора била
възнаградителната лихва. Възразява да е начислявал процесната неустойка,
както и договорът да недействителен поради неспазване изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като в тази връзка излага и правни съображения.
Акцентира се, че действащото законодателство не задължавало страната да
посочва изрично кои компоненти формират ГПР, като те били нормативно
определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Отправя искане за цялостно отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски. Отправя възражение по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК относно претенцията на ищеца за съдебно-деловодни
разноски.
СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството,
по направените доказателствени искания намира следното:
Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени материали
като доказателства по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени документи като
доказателства по делото;
НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно
заседание с участието на страните и техните пълномощници за 28.10.2025 г.
от 09:50 ч.;
СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда на
чл. 146 ГПК:
I. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
II. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: сключването на процесния
договор и отпускането на заемна сума в размер на 700 лева, обстоятелството,
че предвидената в чл. 6 от договора неустойка не била включена в обявения
ГПР, като същият съобразява единствено уговорената възнаградителна лихва;
III. НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
посочените в т. III;
IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: в тежест на
ищеца е да докаже сключването на договора за кредит с посоченото
съдържание относно условията на отпускане на кредита и начина на
формиране на ГПР, а в тежест на ответника е да докаже, че договорът
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по-конкретно, че същият
съобразява всички разходи по смисъла на § 1., т. 1 от ДР на ЗПК.
СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а,
ал. 1 ГПК) и не носи саморъчен подпис на съдията.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4