№ 19
гр. Пазарджик , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
Секретар:Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20205220102728 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по изп. д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев,
рег.№888, предприето въз основа изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден
по гр.д. №3404/2005г. по описа на Окръжен съд - Пловдив за събиране на
държавно публично вземане в размер на 7595.35лв., тъй като правото на
принудително изпълнение е погасено от абсолютната давност по чл.171, ал.2
ДОПК /след направено изменение в основанието на иска/, настъпила след
приключване на производството по което е издадено изпълнителното
основание. Освен това се оспорва задължението за заплащане на сумата от
538.62лв. – натрупани разноски по изпълнителното дело към 12.11.2018г.
Ищецът Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б., обл.Пазарджик, ул.
*** твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп. д.
№831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, с район ОС –
Пазарджик, за събиране на държавно публично вземане за съдебна такса в
размер на 7595.35лв., по което взискател е ответникът Апелативен съд –
Пловдив. Поддържа, че съдебната такса е присъдена в негова тежест с
1
решение №762 от 26.02.2009г. по гр.д. №302/2008г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив. По твърдения на ищеца, събирането на това вземане
първоначално е възложено на публичен изпълнител, който не е извършвал
никакви изпълнителни действия и изпълнителното производство пред него е
прекратено, а изпълнителният лист е представен от взискателя пред ЧСИ
Георги Захариев, рег.№888, който е образувал изп. д. №831/2018г., по което
вече са предприети изпълнителни действия. Твърди, че към момента на
устните състезания вземането по изпълнителния лист е погасено по давност,
тъй като е изтекъл срокът по чл.171, ал.2 ДОПК. Иска от съда да установи по
отношение на ответника, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, както и че не дължи разноски за самото изпълнително дело. Сочи
доказателства. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът Апелативен съд - Пловдив признава качеството си на
взискател. Поддържа, че вземането не е било погасено по давност към
момента на образуване на изп. д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги
Захариев и подаването на исковата молба в съда. Твърди обикновената
давност по чл.171, ал.1 ГПК да е прекъсната при образуването на изп.д.
№13100000014/2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, което е прекратено
едва на 19.07.2018г. на основание 225, ал.1, т.6 ДОПК, както и че давностният
срок не е текъл по време на изпълнителното производство до 26.06.2015г.,
съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС
№3/18.11.1980г., което намира приложение до момента на неговата отмяна с
ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че с
обявяване на тълкувателното решение на 26.06.2015г. давността е започнала
да тече отново, но е била прекъсната на 10.07.2017г. от наложен запор върху
банкови сметки на длъжника в рамките на изп.д. №13100000014/2010г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, както и на 24.10.2018г. с образуването на изп.
д. №382/2018г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с район на действие ОС –
Пловдив, което е изпратено на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888 под
№831/2018г. Твърди, че в хода на изпълнението по това дело давността е била
прекъсвана от предприетите изпълнителни действия – запор на вземане,
наложен на 02.11.2018г. и връчване на покана за доброволно изпълнение на
длъжника на 20.11.2018г. Освен това давността е прекъсвана и от предприети
срещу длъжника изпълнителни действия по изп. д. №56/2015г. по описа на
2
СИС при РС – Пещера, по което държавата е присъединена като взискател с
вземането по процесния изпълнителен лист.
Ответникът не оспорва, че по отношение на вземането е изтекла
абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 ДОПК, което е станало на
01.01.2020г. в хода на производството по настоящото дело, поради което
счита, че не дължи съдебни разноски при евентуално уважаване на
предявения иск.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
С доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за
безспорно, че ищецът и ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.
д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888, образувано за
събиране на държавно публично вземане за съдебна такса в размер на
7595.35лв.
Присъдената държавна такса е възложена за събиране от съдебен
изпълнител по реда на ГПК, поради което изпълнението може да бъде
оспорено от длъжника по исков ред пред граждански, а не пред
административен съд, въпреки публичния характер на вземането, което е от
вида на посочените в чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. Ето защо искът за недължимост
на изпълнение за сумата 7595.35лв. е подсъден на районен съд и е допустим,
доколкото е предявен от длъжник по изпълнително дело срещу взискателя по
изпълнението.
Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК, публичните вземания се погасяват с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; образувано е наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа от
ДОПК.
3
От представеното с исковата молба заверено копие на изпълнителен лист
по гр.д. №3404/2005г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е видно, че същият
е издаден на 10.09.2009г. Следователно давностният срок по чл.171, ал.2
ДОПК е започнал да тече на 01.01.2010г. и е изтекъл на 01.01.2020г., в хода на
производството по настоящото дело /исковата молба е подадена на
22.05.2019г./. Ответникът не оспорва изтичането на абсолютната давност. Не
се установява някое от изключенията по чл.171, ал.2, т.1-5 ДОПК, при които
правните последици на давността не настъпват. Доколкото съдът е длъжен да
съобрази и фактите, настъпили след предявяване на иска – чл.235, ал.3 ГПК,
следва да се приеме, че искът за оспорване на изпълнението за събиране на
сумата от 7595.35лв. е основателен, тъй като вземането е погасено по давност.
Искът за недължимост на сумата от 538.62лв. - разноски по
изпълнителното дело, следва да се остави без разглеждане като недопустим.
Със специалния иск по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори само
изпълнението на вземанията по изпълнителните основания, въз основа на
които е образувано изпълнителното дело, но в предмета на иска не се
включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за
тяхната дължимост или недължимост се разрешава в самото изпълнително
дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК. Срещу изпълнението за събиране на
недължими разноски по изпълнителното дело длъжникът може да се защити
по пътя на обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител.
Относно разноските за настоящото производство:
Страните не претендират съдебни разноски и затова такива не следва да
се присъждат.
С определение на съда от 20.12.2019г. ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса за производството на основание чл.83, ал.2
ГПК. При това положение, предвид изхода на делото, същата би следвало да
се възложи на ответника, съгласно чл.78, ал.6 ГПК. Последният обаче е
държавно учреждение, което на собствено основание е освободено от
заплащането на държавна такса, когато предмет на делото е публично вземане
– чл.84, т.1 ГПК. При това положение държавната такса не може да се
възложи на никоя от страните.
4
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
По иска на Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Б., обл.Пазарджик, ул.
*** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника Апелативен съд – Пловдив изпълнение на вземането по
изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден по гр.д. №3404/2005г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив в размер на 7595.35лв. – присъдена държавна такса
по гр.д. №302/2008г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, за чието
събиране е образувано изп. д. №831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев,
рег.№888, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено от
абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска Д. И. Я. с ЕГН ********** от с.К.,
общ.Б., обл.Пазарджик, ул. *** против Апелативен съд – Пловдив за
установяване на основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 538.62лв. – натрупани разноски за изпълнението по изп. д.
№831/2018г. по описа на ЧСИ Георги Захариев, рег.№888 към 12.11.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5