№ 618
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000711 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 706/21.05.2025 г., постановено по т. д. № 575/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Цюрих Застрахователно дружество“ АД,
вписано под номер CHE – 105.833.114 в Търговския регистър на кантон
Цюрих, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от
48 055,44 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди; 4148,20лв. - законна лихва върху главницата, считано от
08.04.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.03.2024г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2024г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над 48 055,44 лв. до
претендирания размер 54 566,20 лв. за главница е отхвърлен иска като
неоснователен.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е анализирал достатъчно детайлно и прецизно
действително установената въз основа на събраните доказателства фактическа
1
обстановка, което е обусловило неправилните правни изводи на съда. Заявява
се, че неправилно първата инстанция е приела за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване от водача на застрахования в
„Цюрих Застрахователно дружество“ АД автомобил. В тази насока се изтъква,
че по делото е доказано управление на МПС от този водач в нарушение на чл.
20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП, както и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо според
жалбоподателя първоинстанционният съд е следвало да намали
претендираното обезщетение в степен от поне 50 %, съотвестваща на степента
на принос на водача на застрахования в „Цюрих Застрахователно дружество“
АД автомобил. При условията на евентуалност се оспорва размера на
присъденото застрахователно обезщетение като недоказан и прекомерен.
Моли се решението да бъде отменено в уважителна част, а предявените искове
да бъдат изцяло отхвърлени. Прави се искане да се присъдят направените пред
двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - „Цюрих Застрахователно дружество“
АД, действащ чрез процесуалния си представител, не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на „Цюрих Застрахователно дружество“ АД
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.
263 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Цюрих
Застрахователно дружество“ АД за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” ЕАД да му заплати сумата от 54 566,20 лв.р представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди; 4148,20лв. -
законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2022 г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда – 24.03.2024г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 25.03.2024г. до окончателното й изплащане.
Предмет на въззивното производство е уважителната част на
първоинстанционното решение, като в отхвърлителната си част то е влязло в
сила като необжалвано.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД и собственика на влекач “Ивеко
АС440СТ П ЦНГ”, рег. № ******** към датата на ПТП - 22.10.2021 г. Това е
видно и от полица №BG/30/120002713123/01 със срок на покритие от
28.11.2020г. до 27.11.2021г.
Не е спорно между страните, а и от извлечение от плащания по полица
№ 91.027.698 на „Цюрих Застрахователно дружество“ АД се установява, че
относно лек автомобил марка “БМВ”, модел “730d xDrive”, рама №
WBA7S41070CD53350, швейцарски рег. № ********, собственост на К. К.,
гражданин на Конфедерация **********е била налице валидно сключена
застраховка “Каско на МПС” с “Цюрих Ферзихерунгс” АД. Това е видно и от
застрахователна полица № 91.027.698, със срок на покритие от 18.06.2021 г. до
31.05.2027 г.
От констативен протокол за ПТП №1780979 от 22.10.2021 г. и
наказателно постановление №21-4332-022814 от 09.11.2021г., съставени от
СДВР Отдел Пътна полиция, се установява, че на 22.10.2021г. около 07.10ч. на
в гр.София, на „Околовръстен път“ е настъпило ПТП, при което товарен
автомобил „ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“ с рег.№********, който се е движил по
бул. Ломско шосе в посока бул. Сливница, управляван от Д. И. М., поради
недостатъчно разстояние е ударил намиращите се пред него лек автомобил
марка БМВ 730 с рег.№******** и лек автомобил марка БМВ 120Д с рег.№
********. В резултат на удара са настъпили материални щети.
От калкулация № 1238142/30.11.2021 г. и фактура № 3062760/06.12.2021
г., издадени от “Гараж Х.П. Шмит”, се установява, че размерът на вредите по
процесния автомобил БМВ 730 с рег.№******** възлиза на сумата от 27
205.70 швейцарски франка в левова равностойност 54 566.20лв., които
включват части, материали, труд за монтаж, демонтаж и др.
От извлечение от плащане № 000001/08.12.2021 г. (л. 56 от делото пред
първата инстанция) е видно, че „Цюрих Застрахователно дружество“ АД на
08.12.2021 г. е извършил плащане в полза на “Гараж Х.П. Шмит” в размер на
27 205.70 швейцарски франка.
От писмо от 08.03.2022г. на „АВУС България – регулиране на щети“
ЕООД се установява, че „Цюрих Застрахователно дружество“ АД е заявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение чрез упълномощено
за това дружество до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД с приложени
писмени доказателства, описани в същото. Последвали са напомнителни
писма. Поради липса на извършено плащане от страна на застрахователя по
3
предявената претенция, „Цюрих Застрахователно дружество“ АД е предявил
процесните искове.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
авто-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява механизма на настъпване
на процесното ПТП и размера на имуществените вреди. Според заключението
стойността за ремонт от 28 205,70 швейцарски франка е пазарната стойност на
ремонт на автомобила БМВ на територията на Конфедерация Швейцария към
м.12.2021 г. Към същия период от време ремонт на автомобила в официален
сервиз на БМВ на територията на Република България е със стойност 48
055,44лв. /цена с ДДС/. В случай, че не се сменят повредените части и детайли
на автомобила, а бъдат ремонтирани, стойността на ремонта би била 41 517,30
лв. с ДДС. Общата сума за ремонт на автомобила БМВ чрез приложение на
„Методика“ от Наредба №24 е 24 043 лв. с ДДС. Към момента на настъпване
на произшествието процесният автомобил “БМВ”, модел “730d xDrive” е бил
в гаранция, което обуславя ползване само и единствено на оригинални
резервни части и ремонтни дейности, извършвани само в
официален/оторизиран за марката сервиз. Посочено е в експертизата, че
вредите, които са били документирани, върху автомобила са ясно видими от
снимковия материал и категорично са настъпили в следствие на контакт на
част от седловия влекач в случая – лява степенка в дясна част на автомобила
БМВ, като мястото на начален контакт е в предната му броня. За настъпилото
ПТП действията на водача на седловия влекач са в пряка причинно-следствена
връзка. Произшествието е настъпило в най-крайната лява лента,
предназначена за движение на превозните средства и в която се е намирал
автомобилът “БМВ”, модел “730d xDrive”, и е в резултат на пресичане на
коридорите на движение на автомобилните участници в конкретния времеви
момент на конкретното място. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в
приложените материали липсва конкретизация за наличие на криволинейно
движение от страна на водача на увредения автомобил БМВ 730 с швейцарска
регистрация. Той се е движил праволинейно в крайна лява лента, която е била
съседна на средната лента, в която се е движил седловия влекач. Не изключва
криволинейно движение на дясно стоящия за влекача автомобил БМВ, който
се е включил в движението в пътната лента пред влекача.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Д. М..
От свидетелските показания на Д. М. се установява, че същият е
управлявал т. а. „Ивеко“ при възникването на процесното автопроизшествие.
Към момента на настъпване на ПТП той е шофирал в средна пътна лента от
северната тангента на гр. София в посока Калотина. В дясно от него имало лек
автомобил, който му отнел предимство и той инстинктивно, за да не го удари
отзад завил наляво и странично ожулил друг автомобил с чуждестранна
регистрация. Също така ударил в лявата задна част автомобила, който му
отнел предимството. Когато движещият се в дясно автомобил навлязъл в
неговата пътна лента, свидетелят излага, че не бил видял автомобилът в ляво,
4
който ожулил отстрани – калник, врата. Бил наказан по административен ред с
глоба, която платил.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля в
обсъдените части, тъй като преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия на свидетеля Д. М. са
непосредствени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Въззивният съд намира, че всички предпоставки за уважаването на
предявените искове на основание чл. 411 КЗ във вр. с вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ,
както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са установени по делото, поради което същите се
явяват основателни.
Поради настъпилото застрахователно събитие застрахователят „Цюрих
Застрахователно дружество“ АД е изпълнил задължението си да заплати на
собственика на лек автомобил марка БМВ 730 с рег.№********
застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС” за нанесените
щети върху автомобила му, вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.2021 г. От
приетите в първоинстанционното производство доказателства (в това число
констативен протокол за ПТП и съставените въз основа на него АУАН и НП,
приетата съдебно-автотехническа експертиза и свидетелските показания) се
установява, че на посочената дата при управление на товарен автомобил
„ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“, Д. М. е причинил процесното ПТП - поради
недостатъчно разстояние е ударил намиращите се пред него лек автомобил
марка „БМВ 730“ с рег.№******** и лек автомобил марка БМВ 120Д с рег.№
********, като виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП. С тези си действия
водачът на е причинил вреди на застрахования при ищеца лек автомобил с рег.
№********. Доказан по безспорен начин е механизмът на настъпване на ПТП
и причинно-следствената връзка между констатираните увреждания по
автомобила с рег.№******** и настъпилото ПТП. Безспорно е установено
противоправното поведение на водач на товарен автомобил „ИВЕКО
АС440СТ П ЦНГ“, за който е сключена застраховка „Гражданска
5
отговорност” с ответника. Не е спорно, че между застрахователя „Цюрих
Застрахователно дружество“ АД и собственика на увредения автомобил има
сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е
била образувана ликвидационна преписка за настъпило на 22.10.2021 г. ПТП,
като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27 205.70
швейцарски франка (в левова равностойност 54 566.20 лв.). Спорно в
настоящото въззивно производство дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил БМВ 730 с
швейцарска регистрация и размерът на определено обезщетение – стойността
на вредите, причинени от делинквента.
Съгласно установената практика на ВКС (например решение от
30.03.2016 г. по гр. д. № 3441/2015 г. на IV г. о.), която настоящия съдебен
състав споделя, в производството по иска за обезщетение за причинените
вреди, съдът не е длъжен да изследва съотношението между съпричинителите
на вредата, които на основание чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно, а съгласно чл.
122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от
всеки от солидарните длъжници. Поради тази причина в настоящото съдебно
производство по предявените искове на основание чл. 411 КЗ във вр. с вр. с чл.
432, ал. 1 КЗ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да обсъжда дали е налице
поведение на друг водач, застрахован при третото лице - застраховател,
допринесло също за настъпването на процесното ПТП. Този въпрос може да
бъде евентуално предмет на бъдещи искови претенции от страна на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД към застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на третия участник в процесното ПТП – водача на
лек автомобил марка „БМВ 120Д“ с рег.№ ********.
Следва да се изтъкне, че установеният механизъм на процесното ПТП
изключва възможността принос за настъпване на пътното произшествие има
поведението на водача на лек автомобил марка „БМВ 730“ с рег.№********.
Съгласно трайно установената практика на ВКС (решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и мн. др.), която напълно се
споделя от настоящият съдебен състав, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, както и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Съпричиняването
може да се изразява както в принос на пострадалия за възникване на
произшествието, така и в неговия принос за настъпване на вредите от това
произшествие. В разглеждания случай водачът на „БВМ 730“ със своето
поведение не е нарушил правила за движение по пътищата. Същият се е
движил праволинейно в крайна лява лента, когато водачът на товарния
автомобил, застрахован при ответника, поради рязко завиване наляво удря
6
лекия автомобил от дясната му страна. Не се установява действие или
бездействие на водача му, с което е допринесъл за настъпване на това събитие.
Следва да се заключи, че по делото не доказано управление на лек автомобил
марка „БМВ 730“ с рег.№******** от неговия водач в нарушение на чл. 20, ал.
2 и чл. 21 от ЗДвП, както и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Поради това твърденията в
тази насока на въззивника са несъстоятелни.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на събитието като ползва
специални знания на вещо лице. От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, което въззивният съд кредитира, се установява,
че размерът на щетата по лек автомобил БМВ 730, е 48 055,44 лв. (цена с
ДДС). В тази насока основателно е отчетено, че към момента на настъпване на
ПТП този автомобил е бил в гаранция, което обуславя ползване само и
единствено на оригинални резервни части и ремонтни дейности, извършвани
само в официален/оторизиран за марката сервиз.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу
правилността на първоинстанционното решение, които поради техния изцяло
бланкетен характер, не следва да се обсъждат в детайли.
Основателна и доказана се явява и акцесорната искова претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху определения размер на
застрахователно обезщетение. С писмо от 08.03.2022г. е отправено искане до
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД да изплати на основание чл. 411 КЗ
застрахователното обезщетение, заплатено в полза на собственика на лек
автомобил марка „БМВ 730“ с рег.№********, в 30 дневен срок от поканата
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ. Ето защо върху дължимия размер на
застрахователно обезщетение основателно е присъдена лихвата за забава за
периода от 08.04.2022 г. до датата на предявяване на исковете - 24.03.2024г.,
която възлиза на сумата от 4148,20 лв.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваната
с нея част от решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемия се иска
присъждане на общо сумата от 4032 лв.– платено адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство във въззивната инстанция.
Липсва възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
7
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” ЕАД решение № 706/21.05.2025 г., постановено по т. д. № 575/2024 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Цюрих
Застрахователно дружество“ АД, вписано под номер CHE – 105.833.114 в
Търговския регистър на кантон Цюрих, сумата от 4032 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8