О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 605
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 245 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3354 от 03.12.2019г., постановено
по гр. дело № 6978/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана
от Директора Н.Н. да заплати на Н.П.Н. *** сумата от 1 830, 61 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до
31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1, 143, както и сумата от 240, 42 лева, представляваща лихва
за забава върху дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до
датата на депозиране на исковата молба - за периода от 01.11. 2016г. до
19.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 19.08.2019г. до окончателното изплащане.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана
от Директора – Н.Н., чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес:***, с
която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да
бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона
за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена грешка на съда се състои
в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В
жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се
твърди, че следва да намери приложение в спорния по делото предмет. Счита, че
не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента
1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР,
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд се заплаща по
0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните
работи. Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по
отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф.
Васил Мръчков. Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно
формулиран, защото при евентуално преизчисляване
на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не
е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че когато
отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час, а
когато отработените часове са повече от нормата, то те се компенсират с възнаграждение
за извънреден труд, тоест това са два вида нощен труд – положен по график в
рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма. Съществува
и полагане на труд по заповед, при наличие на извънредни ситуации, който се
заплаща като извънреден такъв.
Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от
трите групи – положен по график в
рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по
заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ, в заключението на която е налице съществено разминаване
между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-икономическа
експертиза.
Иска съдът да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Отправя възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен
интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на
решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало
разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна по
въззивната жалба – Н.П.Н. ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б. депозира
писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по
делото доказателства. Излага подробен анализ на нормативните актове, които
следва да намерят приложение в конкретния случай. Претендира атакуваното
решение да бъде потвърдено. Отправя искане атакуваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх. № 57691/16.12.2019г.
по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3354 от 03.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 6978/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.