РЕШЕНИЕ

№1326

гр. П., 11.09.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01745 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

                По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискало да бъде установено по отношение на Т.М.Л. и Д.В.К., че дължат сумата в размер на 635,22лв. /шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки / , която следва да заплатят разделно, всеки съответната си идеалната си част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаллатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв. „Д.М.“ бл**вх*ап**от които главница в размер на 1362,70 лв. за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г., включително: законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 154,45 лв, за периода от 09.09.2016г. до 16.10.2018г., както и законната лихва върху главницата от 1362,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ , до окончателното изплащане на сумата, като Т.М.Л. следва да заплати сумата в размер на 105,87 лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 95,40лв. за периода за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г„ законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 10,47лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 95,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата а Д.В.К. следва да заплати сумата в размер на 423,48 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, от които главница в размер на 381,59лв. за периода за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 41,89лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 381,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -18.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците, чрез процесуалния си представител, са оспорили исковете по основание  с довода, че не са ползватели на топлинна енергия за посочения период.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение постановено в з.з., съдът е приел за безспорни обстоятелствата, за доставката, размера и цената на топлинната енергия за топлоснабденото жилище  находящо се в град П. , кв. „Д.М.“ бл**вх*ап. 59.

Единствения спорен въпрос е дали ответниците са ползватели на топлинна енергия.  В тази връзка е представен данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ подадена на ответницата Д.В.К., видно от която същата е декларирала 4/6 идеални части от процесното жилище, придобити по наследство. Представено е удостоверение на общ.П., от 26.08.2019г. видно от което в архива на ОСКТТЗ  не се намират документи за собственост на ответницата и починалия и съпруг. Съответно от представеното удостоверение за смърт и наследници на  М.Л.К., се установява, че двамата ответници са с постоянен и настоящ адрес на топлоснабденото жилище на който и адрес ответницата е получила лично призовките по делото. От изложеното настоящия състав, вземайки предвид обстоятелството, че ищцовата страна е изчерпала всички възможни средства да се снабди с документ установяващ правото на собственост върху жилището от страна на ответниците, извършеното извънсъдебно признание от страна на ответницата, за притежаваните от същата идеални части от правото на собственост върху същото жилище обстоятелството, че същата живее в жилището, приема за доказано по делото, че съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ,  ответника Д.В.К. е потребител на топлоенергия. Независимо, че в случая се касае за отрицателен факт, предвид всички изброени обстоятелства и представени доказателства, то следва да се приеме, че в доказателствена тежест на ответницата е  да установи, че не е собственик на жилището, което не е сторено в настоящето производство.    

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

             Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

             Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.           

              В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен, както е и предявен но само по отношение на Д.В.К.. 

              По отношение на ответника Т.М.Л., съдът счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В случая няма доказателства той да е декларирал свои идеални части от топлоснабдения имот, като обстоятелството, че същите са декларирани от неговата майка не може да се счете като извънсъдебно признание касателно собствеността на жилището.

              Предвид изхода на делото ответника Д.В.К. ще следва да бъде осъден да заплати и направените разноски от ищцовата страна направени в настоящото и в заповедното производство, общо за сумата от 146.70 лева.  

 Съответно ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника Т.М.Л., сумата от 100.00 лева разноски по делото. 

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Д.В.К. ***, следва да заплати сумата в размер на 423,48 лв., представляваща 4/6 ид. част от общият дълг, за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв. „Д.М.“ бл**вх*ап**от които главница в размер на 381,59лв. за периода за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 41,89лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 381,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -18.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  исковете срещу Т.М.Л. ***, за признаване за установено, че дължи сумата в размер на 105,87 лв., представляваща 1/6 ид. част от общият дълг, за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П. , кв. „Д.М.“ бл**вх*ап**от които главница в размер на 95,40лв. за периода за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г„ законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 10,47лв. за периода 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 95,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.   

             ОСЪЖДА  Д.В.К. ***, да заплати  на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  146.70 лева, направени разноски по делото и по частно гражданско дело №*****/****г.  по описа на ПРС. 

              ОСЪЖДА  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати  на  Т.М.Л. ***, сумата от  100.00 лева, направени разноски по делото.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г.  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

   

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: