№ 776
гр. П., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105273 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството разделно срещу АНН. ДР. М. и М. ДР. В. е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
4119/2021 г. по описа на Районен съд П. за сума, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в
град П., ул. “******* в размер на 933,24 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 133,17 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че всеки един от
ответниците му дължи по ½ от горепосочените суми – 466,62 лева главница за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 66,59
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 14.07.2021 г. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът М. ДР. В. е депозирал отговор в срок чрез назначения си особен
представител. Оспорва задължението с твърденето, че не е собственик на имота,
съответни няма качеството потребител на топлинна енергия и между нея и ищеца не е
1
налице облигационно правоотношение. С допълнителна молба пояснява, че оспорва
единствено качеството си на потребител.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
АНН. ДР. М. не е подала отговор. Депозирано е Възражение по л. 414 ГПК с
което оспорва да е собственик на имота.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа предявените искове.
М. ДР. В. се представлява като оспорва предявените искове.
АНН. ДР. М. не се явява, не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до
процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената
от ищеца стойност. Ответникът е възразил, че не дължи единствено оспорвайки
качеството си на потребител.
От представения по делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 139, том 10, дело № 2563/21.12.1992 г. се установява, че ответникът АНН. ДР.
М. е придобила недвижим имот, с адрес гр. П., ул. “*******. Тези обективни данни,
при липса на твърдения и доказателства за съществуващи в полза на трето лице права
върху имота в процесния период, дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай именно този ответник е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове, тъй като е собственик на същия по силата на горепосочената
транслативна сделка.
По отношение на ответника М. ДР. В. доказателства за наличие на облигационна
връзка не са представени, а и в съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е заявил, че този ответник не притежава дял в собствеността
При този правен извод предявените срещу ответника АНН. ДР. М. искове са
основателни, като по арг. от чл. 6 ГПК следва да се уважат до заявения размер на ½ от
общото задължение, а срещу М. ДР. В. отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
3
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 25,00 лева за държавна такса, 15,00 лева за съдебни удостоверения,
150,00 лева депозит за особен представител, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 200,00 лева.
При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 120,00
лева (половината от разноските на ДТ, СУ и процесуално представителство). Сумата за
депозит за особен представител не следва да бъде присъждана, тъй като същият е
заплатен за процесуално представителство на М. ДР. В., исковете срещу който
ответник съдът счете за неоснователни.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид доказаните разноски в общ размер на 75,00 лева и предвид изхода от спора на
ищеца се дължат разноски в общ размер на 37,50 лева
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу АНН.
ДР. М. , ЕГН **********, град П., ул. “******* за сумата в размер на 466,62 лева,
представляваща ½ от главница за доставена и незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден недвижим имот с адрес град П., ул. “******* за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 66,59
лева, представляваща ½ от законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4119/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино,
ТЕЦ „Република“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че М. ДР. В., ЕГН ********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД
сумата от 466,62 лева, представляваща ½ от главница за доставена и незаплатена
топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот с адрес град П., ул. “******* за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер на 66,59 лева, представляваща ½ от законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
4119/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АНН. ДР. М. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 120,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство и 37,50 лева разноски в заповедното
производство.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5