Решение по КНАХД №379/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Областна администрация Шумен, представлявана от Областния управител на област Шумен, срещу Решение №32/20.06.2025г., постановено по ВАНД № 20253610200078 по описа за 2025г. на Районен съд – Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 8/24.02.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, вр. чл.200, ал.4 от ЗВ, за нарушение, извършено в условията на повторност – неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган на основание чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. Като касационни основания в жалбата са посочени нарушения на материалния закон с твърдения, че същият е приложен неправилно, както и нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи за процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, поради неизясняване на всички факти и обстоятелства, касателно описаното нарушение и задължения субект. Твърди се, че даденото предписание е с отговорник областен управител на област Шумен, а издадените АУАН и НП вменяват нарушение на Областна администрация Шумен. Наред с това, касаторът счита, че не е осъществил състав на административно нарушение, поради което неправилно е санкциониран. В тази насока се позовава на представени доказателства за предприети действия с оглед отпускане на финансови средства за изпълнение на предписаните мероприятия. Твърди, че невъзможността да се изпълнят предписанията се дължи единствено на липсата на финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане на Националната програма за намаляване на риска от бедствия. Въпреки че ежегодно областният управител на област Шумен приоритетно залага в бюджетната прогноза необходимите средства за осъществяване на дейностите по поддържане проводимостта на речните легла, през последните 10-тина години не са одобрявани средства от МКВПМС. Описаното сочи, че не е налице бездействие от страна на санкционирания правен субект. Напротив, Областна администрация Шумен многократно е предприемала действия с оглед обезпечаване изпълнението на дадените предписания. Позовава се на съдебна практика по аналогични казуси, при които съдебните състави възприемали извода, че липсата на средства не сочи непредприемане на действия.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на съдебния акт се твърди непрецизното описание на нарушението и по-конкретно на датата, на неговото извършване, което неправилно не е отчетено от въззивния съд.

Въз основа на изложените в касационната жалба доводи се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски. В писмена молба рег. № ДА-01-2443/19.09.2025г. касаторът заявява, че поддържа касационната жалба и обективираните в нея искания за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ в писмено становище изх. рег. № 07-00-644-А7/18.07.2025г. оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Сочи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Областна администрация Шумен срещу Наказателно постановление № 8/24.02.2025г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, вр. чл.200, ал.4 от ЗВ, за нарушение, извършено в условията на повторност – неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган на основание чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ, на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева, за това, че на 02.07.2025г. чрез бездействие е извършил административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, дадено на основание чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите с писмо изх. № 08-00-1183/А86/18.01.2024г. със срок на изпълнение до 30.06.2024г.

Въз основа на приобщените по делото доказателства въззивният съд приел за безспорно установено, че на 12.09.2024г. експерти на БДЧР извършили последващ контрол по изпълнение на предписание, дадено от директора на БДЧР на областен управител на област Шумен с писмо изх. № 08-00-1183/А86/18.01.2024г. със срок на изпълнение до 30.06.2024г. за почистване и осигуряване на проводимост на обект некоригиран участък – дере след язовир „Златар – 3“ до вливане в река З., започващо на 500м след язовирната стена в землището на [населено място], общ.В. П., извън регулация. Участъкът е от 1-ви приоритет и е определен като критичен със значителен потенциален риск от наводнения. Предписанието било издадено след извършена съвместна проверка на 07.12.2023г. и 08.12.2023г. с упълномощен представител на Областна администрация - Шумен за установяване на проводимостта на речни участъци в териториалния обхват на област Шумен, като установената непроходимост на посочения обект била обективирана в т.2 от Констативен протокол № Ш-463 от 08.12.2023г., издаден от инж.Н.К. - мл. експерт в Дирекция „Контрол“ при БДЧР. Установено било наличие на дървесна и храстовидна растителност и нарушена проводимост, поради паднали и надвиснали над речното русло дървета. Описаният участък, извън регулация, е от 1-ви приоритет и е бил определен като критичен, тъй като при преминаване на високи води съществувал риск от наводняване на населени места - [населено място], пътна инфраструктура и земеделски земи, нанасяне на материални щети в големи размери и причиняване на човешки жертви.

При извършената на 12.09.2024г. проверка било установено, че въпросният участък на обект не е почистен от дървесна и храстовидна растителност, респективно – дадените предписания със срок за изпълнение до 30.06.2024г. в писмо изх. №08-00-1183/А86/18.01.2024г., не са изпълнени.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 001484/11.10.2024г. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на административното производство материали, както и предвид констатацията, че за същото по вид нарушение – неизпълнение на предписание за осигуряване на проводимост на същия обект, директорът на БДЧР е издал НП № 55/05.07.2023г., влязло в законна сила на 25.01.2024г., с което на Областна администрация Шумен е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

Към материалите по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на административната проверка. С оглед изясняване на релевантите за спора факти, въззивният съд разпитал длъжностните лица, извършили проверката.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на съществени нарушения на процедурата, при безспорно установено административно нарушение, извършено чрез бездействие от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. По подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд потвърдил наказателното постановление.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от първоинстанционния съд.

За да постанови решението си, Районен съд - гр.В. П. е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение, както и обстоятелствата, при които е осъществено.

При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи. Касационният състав споделя становището на районния съд за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се административно наказателното производство. Актът и наказателното постановление съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация.

Като неоснователно се преценява твърдението на касатора досежно липса на дата на нарушението. В случая изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на задължително предписание. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят, следващ изтичането на указания от страна на контролните органи срок за изпълнение на задължителното предписание. В съставения АУАН и в издаденото НП е посочен срокът, в който дружеството е следвало да изпълни предписанието – до 30.06.2024г., поради което правилно административно наказващият орган е посочил като дата на нарушението – 02.07.2024г. При това положение, настоящият състав приема, че НП е издадено в унисон с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото по категоричен начин в същото е обозначена датата на нарушението.

Не се констатира неяснота при определяне адресата на задължителните предписания и санкционирания субект в сочения от касатора аспект. Действително, видно от приобщените по делото писмени доказателства в предписанието като отговорник за изпълнението е посочен областен управител, а с процесното НП е наложена имуществена санкция на областна администрация. Областният управител е посочен в предписанието като отговорно лице именно в качеството му на представител на Областна администрация, доколкото същият по силата на закона може да формира воля за неговото изпълнение, поради което съдът приема, че не е налице процесуално нарушение, допуснато в хода на административно наказателното производство.

Шуменският административен съд намира за неоснователен довода на касатора относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение. Направеното възражение от касатора, че не били осигурени финансови средства, е ирелевантно по отношение съставомерността на санкционираната деятелност, доколкото се касае за неизпълнение на задължение за изпълнение, произтичащо от влязъл в сила административен акт – задължително предписание, дадено от компетентен орган на изпълнителната власт. Тук е мястото да се посочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства, сочещи, че предписанията са оспорени от техния адресат в законоустановения срок. При това положение, същите се ползват със стабилитет и подлежат на изпълнение, респективно – при неизпълнение се следва предвидената от законодателя санкция. Не могат да бъдат споделени доводите, свързани със субективния елемент, доколкото с НП е наложена имуществена санкция, която по дефиниция е безвиновна отговорност при неизпълнение на задължение. Въз основа на изложеното касационният състав приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

В унисон с доказателствата по делото са мотивите на районния съд за правилност на извода, направен от административно наказващия орган, досежно приложението на санкционна норма по чл.200, ал.4 от ЗВ, предвид данните за „повторност“ на констатираното нарушение. Съгласно §1, ал.1, т.22 от ДР на ЗВ „повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Тук законодателят дефинира повторността, като я свързва с нарушение от същия вид, поради което дали нарушението е извършено за същия обект е напълно ирелевантно. Към преписката по издаване на атакуваното НП е приложен препис от влязло в сила наказателно постановление №55/05.07.2023г. на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на касатора е била наложена имуществена санкция за същото нарушение на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. Именно в едногодишния срок от влизането в сила на посоченото НП е извършено нарушението, предмет на обжалваното НП, поради което и безспорно са били налице основанията за ангажиране на административно наказателна отговорност при условията на повторност, както правилно е посочил районният съд.

Изцяло се споделят съображенията на съда за липса на основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и за спазване на критериите на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН при определяне размера на наложената имуществена санкция. Определеното наказание за извършеното деяние е съобразено по вид с предвиденото в санкционната норма, а размерът на наказанието е определен около установения минимум в закона. В тази връзка правилно наказващият орган е посочил, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Самият ЗВ определя висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите норми, тъй като целта на ЗВ в случая е да предотврати или намали на вредните последици за човешкия живот и здраве.

В обобщение Шуменският административен съд приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр.Велики Преслав като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/20.06.2025г., постановено по ВАНД № 20253610200078 по описа за 2025г. на Районен съд – Велики Преслав.

Решението е окончателно.