№ 17138
гр. С, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110114395 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания срещу Б. И. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, бул. ХС 18,
общ. Столична, обл. С (столица) за установяване съществуване на вземания в размер на
485,31 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С, ул. С Св. С 8, ет.3, ап.17, аб.№203698 за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 10.07.2023г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 08.06.2023 г. в размер на 68,97 лева, за сумата
7,72 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 10.07.2023г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 08.06.2023 г. в размер на 1,78 лева, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 38482/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
ответницата да е собственик на имота, респ. да е приемала наследството, не е откривала
партида, поради което не е клиент на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т“ ООД с ЕИК ****** не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч. гр. д. № 38482/2023 г., че по депозирано на 10.07.2023 г. заявление
на „Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника в настоящото производство – Б. И. М. и срещу Д И. М. и ААБ – длъжници
в заповедното производство за вземания за топлинна енергия, стойност на услугата дяловото
разпределение и лихви за забава. В срока по чл. 414 ГПК не е депозирано възражение срещу
заповедта от останалите длъжници, на които заповедта е редовно връчена, поради което в
частта срещу тях същата е влязла в сила. За установяване съществуване на вземанията
срещу ответницата съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указал на заявителя да
предяви установителни искове, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е
образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
2
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
В случая от представения към исковата молба Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.04.2000 г. № 144, том I, рег. № 4300, дело № 221/2000 г. на нотариус с
рег. № 274 на НК се установява, че ИББ и съпругата му ААБ са придобили процесния имот
по време на брака. Видно от представените удостоверения за наследници ИББ е починал,
като частта му е наследена от ААБ и КИБ – М., която е починала и наследена от ИКМ –
починал на 11.01.2021 г./ оставил наследници Б. И. М. и Д И. М. – дъщери/ и Б. И. М. -
дъщеря. С оглед посоченото и доколкото последващи разпоредителни сделки не се твърдят и
не се установяват, то собственици на имота са ААБ на 12/15 ид.ч., Б. И. М. – на 3/16 и Д И.
М. на 1/16 ид. ч.
Следователно, доколкото друго не се установява, доказано от събраните в рамките на
настоящото производство доказателства, е че ответницата в рамките на процесния период е
собственик и правоприемник на такъв до квотата от 1/16 ид.ч. от имота, съответно клиент на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този
период правоотношение между нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е
регулирано от публично обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150
ЗЕ.
Ответницата като потребител –дължи заплащане на реално потребената топлинна
енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия
топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен
принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. С оглед липсата на възражения срещу
стойността на ТЕ /в този смисъл изрично изявлението на представителя на ответницата в
о.с.з./ съдът приема, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземанията,
начислени за стойност на топлинна енергия, в размер на 485,31 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес
гр. С, ул. С Св.С 8, ет.3, ап.17, аб.№203698, ведно със законна лихва от 10.07.2023 г. до
изплащане на вземането.
По възражението за давност
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
3
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска на
10.07.2023 г. /датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК/.
При съобразяване изложеното, тригодишният давностен срок за вземанията на ищеца
за цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. към момента на предявяване на иска не са погасени по давност и се дължат от
ответницата.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
4
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Установява се от
представените изравнителни сметки извършването на дяловото разпределение за процесния
период, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за извършената услуга, което
съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 7,72 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2021 г.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 383,66 лева от общо 438,72
лева /38,72 лева – държавна такса, 300 лв – депозит за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 18,07 лева от общо 20,66 лева /11,28 – д.т. и
9,38лева – юрисконсултско възнаграждение/ за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Б. И. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, бул. ХС 18, дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 485,31 лева - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. С Св. С 8, ет.3, ап.17,
аб.№203698 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 7,72 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно
със законна лихва от 10.07.2023г. до изплащане на вземанията, за вземанията за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 38482/2023 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 08.06.2023 г. в размер на 68,97 лева върху главницата за стойност на
топлинна енергия, и мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 08.06.2023 г. в размер на
1,78 лева. върху главницата за стойност на услугата дялово разпределение, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 38482/2023 г. по описа на СРС, 118 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Б. И. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, бул. ХС 18, да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 383,66 лева– разноски за
исковото производство и 18,07 лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
38482/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
5
Решението е постановено при участието на „Т“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6