№ 138
гр. Перник , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
Съдия:МАРИНЕЛА К.
МАРИНОВА-СТОЕВА
СъдебниД. СТЕФАНОВА ЛАЗАРОВА
заседатели:ИВАНКА ИВАНОВА
АТАНАСОВА
РУМЕН ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Моника Любомирова Цветкова (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20201700200278 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д.К. се явява лично и с адв.М.
Частният обвинител А.Т. уведомена от предходно съдебно заседание чрез
адв.Г.К., не се явява, не се явява адв К..
Съдът се свърза с адв К. по телефона като същата заяви, че е записала погрешна
дата за с з, не се противопоставя да бъде даден ход на делото за разпит на явилите се
свидетели.
Явяват се свидетелите под №№ от 4 до 11 вкл.
Сне самоличността на свидетелите както следва:
Р. М. А. - на ** години, българка, български гражданин, неосъждана, майка на
подсъдимият.
На свидетелката се разясниха правата й по чл. 119 и чл. 121 НПК.
Свидетелката А. – желая да свидетелствам.
Е. Д. Д. - на ** години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без дела и родство с страните.
1
Свидетелката - не сме живели във фактическо съжителство с подсъдимия,
просто имаме връзка. Желая да свидетелствам.
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.121 НПК
П. Д. Р. - на ** години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
дела и родство с със страните.
Е. И. С. - на ** години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана,
без дела и родство с със страните.
И. Ц. Ф. - на ** години, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без дела и родство с със страните.
А. И. И. - на ** години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство и дела със страните.
Е.П. К. - на ** години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
дела и родство с със страните
Р. Р. П. - на ** години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без
дела и родство с със страните
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорността по реда на чл.
290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Съдът отстрани свидетелите от зала.
Прокурорът – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните и редовното призоваване съдът намери, че не
съществуват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на делото.
Продължава съдебното следствие.
Пристъпи към разпит на свидетеля Р.П..
Свидетелят – разпитван съм от разследващ полицай, поддържам всичко, което
съм изложил там. Беше лятото по- миналата година - 2019 г. Получихме сигнал за
намерен труп. Неговата самоличност беше установена, не мога да си спомня името на
2
човека. Лицето Н.Т. мисля, че беше човека в чийто двор се намериха част от вещите и
телефона на починалото лице. Проведох беседа с Н.Т.. Той ми разказа, че преди
известно време, не помня колко дни, негов съсед е дошъл и му е казал буквално, че му
трябва помощ, без да му казва за какво. Той е излязъл, и там е видял пред двора на
къщата безжизнено тяло на мъж съблечен гол. Не си спомням какво име ми каза на
този съсед. Той каза, че съседа, е бил във видимо пияно състояние и е станал проблем,
и че трябвало да откарат това тяло с неговата кола. Установихме адреса на този съсед.
Отидохме там. В къщата беше установена неговата майка. Бяха извършени
процесуално следствени действия. Пред къщата си спомням, че имаше червено кафява
течност, пред самата входна врата на къщата. Майката не ни обясни нищо. Пред мен 12
часа не пожела да си каже и имената.
Свидетелят на въпроси на прокурора – бяха извършени най- разнороден тип
издирвателни мероприятия в къщата, в заведения, наоколо и от проведените беседи се
достигна до това, че лице от селото си е тръгнало от едно заведение в доста нетрезво
състояние и си е тръгнало към дома. При проведените беседи се достигна до въпросния
Н.Т.. Той каза, че се е уплашил от въпросния съсед и затова се е принудил да му
помогне. С майката проведоха беседи други колеги, лично аз не съм. Тя каза, че синът
й е в чужбина.
Прокурорът – моля да бъдат прочетени показанията на свидетелят в частта,
свързана с разговора със съседа, както и частта относно разговор с А., намиращи в
протокол за разпит на свидетел, намиращ се на лист 142 от ДП.
Адв.М. –нямам въпроси към свидетеля, противопоставям се на искането на
прокурора. Не давам съгласие.
Съдът намери, че действително в показанията, депозирани в днешно съдебно
заседание свидетелят не си спомня обстоятелствата, свързани с името на съседа, за
който преразказва, както и преразказаното му затова, какво е извършено от въпросния
съсед и какво му е казала майката на същия. Налице е хипотезата на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК, поради което и на същото основание,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетеля, оформени в Протокол за разпит на свидетел
на лист 142, т.ІІІ по ДП в посочените по-горе части.
Свидетелят – поддържам всичко, което ми прочетохте. Казвам това, което си
спомням, считам че тогава показанията ми са били по-точни, защото е било
3
непосредствено към събитията.
Прокурорът – нямам въпроси.
Адв.М. – нямам въпроси
Пристъпи към разпит на свидетеля П.Р..
Свидетелят – по това време бях кмет на с. Дрен. Точната дата не си спомням,
беше преди две години. Месец преди събитието мина организаторът на похода,
съдействах за организацията на същия. Като дойдоха хората от похода, ги настанихме.
Едни изявиха желание да спят в двора на черквата, други в комплекс Е.. Беше
подсигурена храна и напитки. Казаха, че има още един човек, който го чакат да дойде.
Прибрах се. На другия ден сутринта ми се обади дежурния от полицията в гр. Радомир
и ми каза, че един човек от групата не се е прибрал, уведомили полицията и ме помоли
за съдействие. Отидох до площада и там се срещнах с попа на селото и с някои от
хората от групата. Питах кой е изчезналият, какъв човек точно търсим. Хората,
участници в похода ми казаха, че човека е възрастен, 80 годишен. Казаха, че се
откъсвал от групата, придвижвал се самостоятелно, тъй като имал проблем със
здравето, оставал да нощува на пътя. Помолих попа на селото да се движи напред по
маршрута с неговия автомобил, а аз се върнах, защото аз съм местен и познавам по-
добре местността, това е участък между с.Дрен и с.Долна диканя. Взех телефонният
номер на човека, предположих, че има здравословен проблем, вървях и звънках през
двеста метра по телефона, оглеждах банкетите и поляните, където евентуално може да
е полегнал. След около 30-40 мин., докато обикалях, видях лежащ човек, викнах го по
име, пипнах пулс и видях, че е изстинал и се обадих в полицията. Видимо нямаше
наранявания по него. Предположих, че му е станало лошо.
Прокурорът – нямам въпроси.
На въпроси на адв.М. – конкретно за друг инцидент с пострадалия не са ми
споменавали. Ръководителят на групата ми каза, че правят много добра организация,
има медицинско лице, човек от спасителна служба и ми каза, че този човек се е
забавял, не е вървял с групата.
Прокурорът – нямам повече въпроси.
Адв. М. – нямам повече въпроси.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля И. Ф..
4
Свидетелката – познавам М. от преди няколко години от моя близка приятелка.
По същото време, и в момента държа заведение в с.Дрен, и той ми беше клиент. Не си
спомням точната дата. Той беше вечерта там, не беше сам, беше много голяма
компания. М. има дъщеря, мисля, че тя беше за малко също тогава. Заведението беше
пълно. На масата на М. имаше много хора, голяма компания бяха. Мисля, че М. пиеше
уиски. Аз му сервирах няколко уискита. Не беше видимо повлиян от алкохола.
Познавам лицето С. К.. С. дойде по-късно. След като С. седна при М. започнаха да
говорят шумно. Не помня всичко точно.
Свидетелката на въпроси на прокурора – хората едни идваха, други сядаха,
други си тръгваха си. Точен час, в който си тръгна М. не мога да кажа. Точно
тръгването не го видях, бях вътре и като излязох да събера по масата видях, че си е
тръгнал.
Свидетелката на въпроси на адв. М. – М. същия ден идва с дъщеря си. Ние
бяхме отворили преди два месеца, а той живееше в И.. Познавам го, никога не е бил
агресивен, никога не е имало нищо към клиенти, към мен, беше душата на компанията.
Съдът служебно констатира, че в показанията на свидетелката има съществени
противоречия във връзка с това в какво състояние е бил подсъдимият и как се е държал
спрямо лицето С. К., като в същия смисъл свидетелката заявява и че не си спомня.
Прокурорът – не възразявам да бъдат прочетени показанията на свидетелката,
дадени в ДП в тази им част.
Адв.М.- не давам съгласие да бъдат прочетени показанията.
Съдът намери, че е налице хипотезата на чл.281, ал.4, вр. ал. 1, т.2 от НПК и на
същото правно основание
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетелката, оформени в протокол за разпит на
свидетел на лист 118, т.ІІІ от ДП /препис от същия протокол на лист 136 от същия том/
в посочените части.
Свидетелката – не мога да кажа, че е бил пиян или заядлив и агресивен. Те си
говориха със С. на висок тон, те всички викаха отвън, музика беше силна. Те така си
говорят. Това, което сега казвам е това, което си спомням, и което е вярно.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетелят Е.С..
5
Свидетелката – разпитвана съм от разследващ полицай. Поддържам това, което
съм говорила там. Участвах в похода „Светия път“ от 2019 г. Участвах от 01 до 30 юли,
целият юли. С б.К. се запознах първите дни, когато той се включи в похода.
Впечатлението ми от него е много добро. Той разказваше много интересни неща за
историята на България. Той не се движеше през цялото време с основната група. Той
не виждаше с едното око и му беше трудно да върви през пресечени местности. По
тази причина, той минаваше по асфалта, а не като нас напряко през някои от
участъците. На 25.07.2019 г. стигнахме в гр.София, и С. и б.К. преспаха у нас. На
другия ден имахме преход до хижа Селимица и с.Кладница и понеже вървяхме през
Витоша, се разбрахме, че б.К. ще ни чака в двора на църквата в с. Кладница, тъй като
терена през Витоша беше пресечен. С групата стигнахме около 22.00 ч на хижа
Селимица. На другия ден, като тръгнахме към двора на църквата разбрахме, че б.К. е
нощувал там и е тръгнал по маршрута към с.Дрен. Моментът, в който наближихме
с.Дрен бяхме много хора вече, може би 30-40 човека. Прехода ни беше дълъг и тежък,
беше горещо. Трябваше да нощуваме в хотел Е., над с.Дрен. Пристигнахме около
18.00ч.-19.00 ч. и там организаторите взеха решение, че тъй като е късно да слизаме до
долу в църквата за вечерна служба, който иска да отиде на службата да остане на
палатки в двора на храма. Тогава аз и още една жена проявихме желание да отидем и да
се върнем в хотелския комплекс, тъй като се оказа, че има кола, която да ни вземе и
върне. През това време хора от групата казаха, че б.К. ще стигне направо в с.Дрен и
там ще ни чака. Слязохме на вечерната служба и свещеника след това ни качи, мен и
още едно момиче обратно в Е., другите останаха долу. Когато се качихме в колата на
свещеника му звънна телефона и аз разбрах, че става въпрос за човек от нашата група,
който се е загубил. Той пусна на високоговорител и чух жената, която му се обажда, че
е притеснена и каза, че е от с.Горна Диканя. Тя едва ли не каза, че човека се е загубил,
също каза, че е човек от групата, възрастен. И това беше момента, в който свещеника
паркираше в Е.. Аз изтичах към комплекса, отпред имаше хора от групата. Аз се сетих,
че става въпрос за б.К. и казах на Е. К. за чутия разговор. Той водеше групата. Казах
му това, което съм чула. Тогава Е. се ядоса малко и каза, че хората, които не го слушат,
за тях не отговаря. След това на 28.07, когато групата тръгна посока гр.Дупница,
направи впечатление, когато Е. с голяма част от групата тръгна, аз също бях от тази
част от групата, видях, че С. се връща по обратния път. След минути С. ми звъня по
телефона и пита дали зная нещо за б.К. и аз й разказах за разговора на свещеника с
жената. Малко след това ми звънна П.П. и ме пита същото, и аз същото му разказах и
на него за разговора. Когато стигнахме в с.Тополница, тогава разбрах за смъртта на
б.К. от Г.. Той ми каза, че вероятно нещо го е блъснало. Стигнахме в гр.Дупница
вечерта, тогава пристигнаха П., А. и С. и тогава мисля, че казаха, че е убит.
Прокурорът – нямам въпроси.
6
Свидетелката на въпроси на адв.М. - отговорници на групата ни бяха П.П. и Е.
К.. Направи ми впечатление като беше у нас, че б.К. се ориентира без някакъв проблем.
Не е влизал в моята спалня. В 04.00 ч. беше станал, облякъл се и чакаше за път. Е. се
ядоса, защото предупреждаваше б.К. да не се отделя от групата. б.К. според мен беше
доста опитен. Не беше скандал, само разправия. П. ми каза: „Гледай каква разправия
стана по този повод с б.К.!“ и нищо повече.
Свидетелката – моля да ми бъдат присъдени пътни и дневни, прилагам билети.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетелят да се изплатят пътни за отиване и връщане, както и дневни пари
съобразно Наредбата за командировки в страната
Съдът освободи свидетелката от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля А.И..
Свидетелят – разпитван съм пред разследващ полицай, поддържам това, което
съм казал тогава. Участвах в похода, извървях цялото разстояние, без три дни. С б.К. се
познавам от няколко години по повод тези прояви. Още през 2016 г. за похода до В.
Търново. През 2018 г. вече търновци правиха целия поход, аз ги посрещнах в София,
защото живеех там и вече 2019 г., в този поход аз общувах с б.К.. След вечерната
служба в с. Дрен, тъй като на нея присъстваше писателят и редактор на моята книга
Д.Е., който ме покани да нощувам при него. Сутринта отидох на литургия, не помня
кога точно чух, че б.К. го няма, преди или след службата. След литургията се усети
суматоха и тревожност, че б.К. го няма. След това решихме от основната група да
остане С., която беше тръгнала да го търси по пътя за с. Горна или Долна Диканя, не
помня, а ние останахме с П. и отец Г.. В един момент се качихме в колата на отец Г. и
тръгнахме към с.Диканя, по пътя видяхме С. и тя каза, че не е видяла и не е намерила
б.К.. След малко видяхме полицейски патрул, след това кмета, не помня подробности.
Кмета си размени няколко думи с отеца и той скочи в колата да го търси. Полицията
също беше тръгнала. След малко кмета се обади на отеца и каза, че б.К. е починал.
Тръгнахме с колата, беше спрял полицейски патрул на няколко метра от мястото,
където са го намерили. Малко по-късно отидохме в гр.Радомир. П. и С. бяха
разпитани. Аз не бях разпитан тогава. Качих се на влака за гр. Дупница и се
присъединих към групата.
Прокурорът – нямам въпроси.
7
Свидетелят на въпроси на адв.М. – мисля, че съм виждал б.К. с тояжка, не съм
сигурен, но не е бил през цялото време с нея. Той тръгваше преди групата, и
завършваше след групата, избягваше пресечния терен, движеше се по асфалта.
Възможно е да е бил с тояжка, с която да се подпира. Като човек, б.К. е прекрасен,
усмихнат, добродетелен, съпричастен, съучастващ, после разбрах, че тайно е дарил
сума за организация и за разходите по похода. Ведър човек, родолюбец, маратонец на
77 години, милосърден, подпомагащ, съпричастен. Имаше нещо като спор, скарване в
с. Игнатица. Пристигайки в селото, жените се бяха отделили да спят в двора на храма, а
мъжете в двора на кметството. Един от участниците - В. от Търново направи
забележка, защото б.К. похъркваше. Той му каза да е по-тих или да отиде настрани и
б.К. тогава запали, и тогава изби, скараха се. Васко е близък на Е.. б.К. си събра бързо
нещата и си тръгна и оттогава по-рядко сме го виждали с основната група. „Чепат“ е
характерна старческа сприхавост без конфликтен и зъл характер. Случваше се да се
тросне по някой път, когато не се съгласяваше с другото мнение, но бързо му
минаваше.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля Е. К..
Свидетелят – разпитван съм от разследващ полицай, поддържам всичко, което
съм изложил на разпита. Аз бях главният ръководител на похода „Светия път“.
Подчертавам, че всеки един участник в похода има редица документи, които се
подпълват, освен застраховката и инструкциите, има декларация, че човек, който се
отдели от похода не е участник в организираната проява. Но, в същото време пък
трябва да се знае, че б.К. беше много добре подготвен турист. Той е изключително
достоен българин, неговите най – големи приятели са съдии, полицаи. Предпочиташе
да върви по пътища, които са проходими, нормални пътища, да избягва планинските
пътеки, защото беше със слабо зрение. В това отношение беше достатъчно отговорен.
Поддържаше връзка с заместника ми и с още няколко човека. В самия ден се е чувал
няколко пъти, даже в самата вечер, за да каже до къде е стигнал. Последната седмица
той се движеше паралелно с похода по негов маршрут, но нощуваше с групата. Когато
се ходи пеша е нормално да ползваш помощно средство, понякога използваше тояжка.
Щека мисля, че нямаше. Случвало се е по някога да взема тояжка по пътя. Похода
беше разнообразен с различен терен, но като ходеше по асфалт не използваше.
Последните дни не е използвал, поне докато вървяхме заедно. Разбрах сутринта, бяхме
тръгнали, ако не бъркам, на 28.07, С.на тогава ми каза, че б.К. не е пристигнал. В
с.Дрен бяхме разделени, една част в хотелската база, другата част, която беше на
вечерня, предпочетоха да отидат в района на църквата и там да останат на бивак.
Сутринта разбрах, че го няма. Час и половина, два часа по-късно разбрах какво е
8
станало.
На въпроси на прокурорът – б.К. беше със силно намалено зрение, но се
оправяше самичък, ориентираше се нормално, зрението му беше намалено, не
виждаше на далеч. Ориентираше се много добре, самичък се обслужва, ориентираше се
къде да нощува, какво да прави, единствено е, че беше малко по-бавен, тъй като
виждаше на 5-6 метра. Но, къде да нощува, на кой креват да легне, да се изкачи по
стълби не беше проблем за него, беше самостоятелен. Обиждаше се ако някой му
предложи помощ. По време на този преход аз общувах с него почти всеки ден.
Ангажиментите ми бяха доста сериозни, тази проява, която беше направена 2019 г.
никой не беше правил в България до тогава. Имах доста ангажименти, отговарях за
всички хора, кои се приемат за деня, кои си заминават, как се организира изхранването.
Организацията в по-голямата част минаваше през мен. Последните дни, така се сучи,
че след София сме имали съвсем малко и на кратко разговори с б.К.. Въпросният ден
не сме се виждали. Групата нощуваше разделено в Селимица, една част в хижата, а
другата в манастира. На сутринта видях, че си е забравил раничка, която прибрахме.
Реално същия ден не съм го виждал. От София, реално не бях го виждал.
Свидетелят на въпроси на адв. М. – не е имало конфликт между б.К. и някой
друг от групата. Може да е имало забележка, което е нормално, когато участват много
хора, но конфликт нямаше. Всички хора, които се включиха в похода в по-голямата си
част това са духовни хора, интелигенти, вярващи православни християни и смирението
е част от възпитанието, и за конфликт не може да се говори. Ние винаги сме били
заедно. Подписвали сме декларации абсолютно всички. Веки носи собствена
отговорност. Аз като ръководител не бях доволен, че той последните дни се движи
самостоятелно и се движи извън групата. Аз съм един от хората, които се познава с
б.К. от години. Това беше. Вечерта стана въпрос да бъде търсен б.К., а това е реално
невъзможно, тъй беше късно 22.00 ч., а пък и всеки един момент този човек можеше да
се появи, знаеше къде трябва да пристигне. Тогава никой не е подозирал, че би могло
да се случи нещо подобно. Когато един човек закъснява, но не знаеш по какъв маршрут
се движи, нито къде е бил и да тръгваш да търсиш някой вечерта, като не знаеш къде е
тръгнал, а и реално не разполагахме с възможност. Аз очаквах, че е окъснял и е въпрос
на минути да дойде. С.на и П. поддържаха връзка с б.К..
Свидетелят – моля да ми бъдат заплатени пътни разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На свидетеля да се заплатят пътни разходи в двете посоки.
9
Съдът освободи свидетеля от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля Е.Д..
Свидетелката – разпитвана съм подробно от разследващ полицай. Познавам Д.К.
от дълго време, но сериозни отношения имаме от около 3 години. Той пристигна от И..
Той дойде тогава с кола, дойде до мен, след това каза, че ще си вземе детето от
Радомир и ще отиде в с.Дрен при майка му. Това беше края на юли. Пристигна си, но
точната дата не си спомням. Щеше да се прибира обратно на 02.08, защото аз му купих
билета доста по- рано. Той знаеше кога се връща. Той си тръгна от нас. Чувахме се
през деня, и предишния ден. Вечерта на същия ден ми се обади и ми се стори доста
притеснен. Аз тръгнах от София към Дрен. Когато пристигнах той беше доста
уплашен. Разказа ми какво се е случило, че били нападнати от непознат човек в
къщата. С. се е уплашила и ми каза, че го е извел от къщи, изгонил го е. Каза ми, че го
е изкарал извън къщата. Не мога да кажа дали е имало размяна на удари, не си
спомням. Спомням си, че той беше много притеснен, С., също, ние я лъжехме, че е
сънувала. След това тя искаше да спи при нас, страхуваше се да спи сама. Там прекарах
нощта. Не съм видяла, не съм обърнала внимание да има някакви следи от конфликта,
не съм и гледала в тази насока. Там прекарах нощта, сутринта станах рано, за да
пътувам за София, там работя. Те останаха в с.Дрен. След това, те дойдоха в София,
чухме се и отидоха при брат му в Казичене. Взеха ме от работа вечерта и отидохме на
моята вила в с.Огняново и там преспахме. Там останахме и седяхме, докато той не си
тръгна. Аз си ремонтирах къщата и трябваше да разговаряме с един майстор от с.
Дрен. Той се казва Н.. Не мога да кажа колко пъти се видяхме. Д. говори с него, аз не
съм говорила. До тогава нищо не разбрахме какво се е случило с този човек, не сме и
коментирали. Д. си замина на 02.08 за И., аз го закарах до летището. После се чувахме,
но не мога да кажа точно кой ден е било, брат му ми се обади и каза, че има много хора
пред къщата на майка му в с.Дрен. Първо ми каза хора, после разбрахме, че това са
полицаи. Брат му ми каза, че търсят М.. Аз се обадих на М. в И. и му казах да отиде в
полицията в И. и да им каже, че го издирват в България, това беше вечерта. Той е
отишъл в районното, не зная какво се води, и полицая му е казал, че те нямат работа с
него, ако си го търсят в България да си го намерят, той няма работа с тяхната полиция.
В този момент аз бях на телефона, когато той беше в полицията в И..
Свидетелката на въпроси на прокурора – когато отидох в с.Дрен Д. беше
адекватен за алкохол. Знаех, че са били в заведение, но не мога да кажа, че е бил пиян,
беше нормален.
Прокурорът - с оглед противоречие в показанията относно разговора между нея
и подсъдимия при нейното пристигане в с.Дрен, като моля да бъде прочетен в тази част
Протокол за разпит на свидетел пред съдия от 05.08.2019 г., по-точно в частта: “аз не
10
повярвах, мислех че ме лъже…“ и натам
Свидетелката на въпроси на адв.М. – купих билет още в началото на юли, той ме
помоли от И. да му купя билет за връщане. Той си дойде, за да си оправи документи
във връзка с работата му в И.. Билета беше самолетен. Когато беше в италианската
полиция, ние бяхме във връзка по телефона, те го изгониха. След това разбрахме, и аз,
и брат му, че го обвиняват в убийство. Д. тогава разбра от мен, че го търсят и
обвиняват в убийство. Първо аз му казах, че го издирват. Ние не знаехме за какво го
издирват, после разбрахме, че е за убийството. След това разбрахме, че полицаите бяха
говорили с брат му и същата вечер разбрахме, че Д. е търсен за убийството. Д. каза:“
Аз трябва да се прибера по най бързия начин!“ и ми каза да му търся билет. Аз се
опитах да намеря за самолет, но нямаше и намерих първия свободен билет за автобус,
не си спомням ден. С този билет той се прибра. Когато, аз отидох в с.Дрен, в къщата
беше неговото дете, бабата С. и майка му леля Р.. Видях само С.. Първо ме посрещна
Д., С. я видях след като влязох в къщата. Портата много трудно се отваря, и той ме
чакаше, за да ми отвори и да ми вкара колата, той я прибра и след това като влязохме
видях С.. Тя спеше, но след като светнахме лампата, тя се събуди. Д. преди това ми
беше казал, че имало страшен мъж в къщата, които е изплашил всичките. Каза ми, че
човека е бил вътре в къщата, и че той го е блъснал. Бил е в самия коридор пред
спалнята, на първи или втори етаж, не си спомням. След това ми каза, че го е изнесъл
навън да си ходи. Там му е помогнал един съсед. Когато С. се събуди, тя самичка ми
каза, че се е уплашила много, и че баща й я е спасил. Мислехме, че е правилно да не
говорим пред нея. Аз прецених да не говорим и да не коментираме този инцидент пред
нея. Тя каза, че този е бил много страшен, и добре че тате е бил тук, защото, ако е била
сама този щял да я нарани. Баба Радка и баба С. не ги видях, не са слизали при нас. На
другата сутрин си тръгнах рано и не ги видях.
Адв. М. - да бъдат прочетени показанията
Свидетелката – доколкото разбрах, че той го е избутал, търкаляли са се по
стълбите, чак за бой не. Има доста стъпала вътре и навън има, не зная как е станало
боричкането.
Съдът намери, че в показанията на свидетеля в днешно съдебно заседание и тези,
депозирани пред съдия по реда на чл.223 НПК от ДП е налице противоречие относно
това какво точно се е случило между подсъдимия и пострадалия и какво й е
пресъздадено от подсъдимия и неговата дъщеря, поради което и на основание чл.281,
ал.1, т.1 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
11
Прочита показанията на свидетелката, оформени в протокол за разпит пред
съдия лист 17-19, т.ІІІ ДП в посочената по горе част.
Свидетелката – тогава първо бях в голям шок и за първи път бях в съдебна зала и
не мога да си спомня какво съм говорила тогава, но това, което говоря сега е това,
което си спомням.
Съдът освободи свидетелката от зала.
Пристъпи към разпит на свидетелката Р.А..
Свидетелката – разпитвана съм от органите на полицията. Спомням си за случая
с М.. На 28 август той трябваше да си дойде, за да си оправи документите. На 28 си
дойде, беше петък. Беше ми напазарувал от И., дойде с детето. На сутринта отиде, за да
пазарува за ядене. Вечерта си дойде, не беше пиян, и някакъв човек към 23.00 ч. и нещо
влиза в къщата. Има лампа пред къщата, той идва от Горна Диканя и влиза у нас. На
портата едвам се отваряше, влиза вътре, отвънка на портата е бил, ще чуе глъч от хора,
той си влиза и седемнадесет стъпала нагоре, 40 и неколко стъпала са общо до тавана.
Той влиза в къщата, влиза вътре, не зная дали са светели лампите. Влиза с раница,
зелена раница с черни връзки и сутринта аз като ставам, не съм видяла вечерта
раницата и раницата беше мушнал на горното стъпало на детето, където е спало. Защо
като е влезнал, защо раницата не му е на гърба. Казах си, че това не е наше, подръпнах
– раница, шушкава, зелена, дръпнах раницата и гледам нож у раницата. Издърпах го от
раницата, казах си, че това е много голям нож, отворих го, беше голям колкото
лактите, и се затваря като коса. Този нож стърчеше над раницата. Така се уплашихме,
най-много за детето. Ако М. не си беше влезнал в къщата, този човек как е влезнал, е
щял да легне върху детето. Това най ме притесни, защо да слагам петно на детето.
Като М. излезна, и аз не съм видяла този човек. Казах на детето да дойде да легне при
нас с баба му С. горе, но тя каза, че ще остане да чака тате. По едно време чух
тупурдия и детето се качи нагоре по стълбите и казва „Бабо ела, ела, в къщата има
чужд човек!“. Не съм видяла какво е станало с този човек. Аз си свих детето, М. ми
каза да си влезна с детето. Беше ми много жал за М., защото ми казваше от затвора, че
коляното много го боли. Ако не беше този човек влезнал, вървял е без компас, вървял е
по пътища, и ако не беше влезнал да ни плаши, представете си, ако М. не е бил вътре
как ще се почувства, как се е почувствало детето като го е видяло вътре. Майка също
ми се уплаши. Много ми е жал, че М. сега криви и не му дадоха да прави процедури, и
всичко е от това, че този човек е влезнал. М. ходи до кръчмата тази вечер, но не беше
пиян, видях го от вратата, отвори портата, влезна си. Не съм ходила до кръчмата да го
прибирам, минах оттам отивайки при сестра ми. Н. не е ходил да го прибира. Първо се
прибра детето, после си дойде М.. Раничката я изнесох и тя стоя няколко дена, тя си
стоя няколко дена на портата в двора и после полицаите са я взели. Под стълбите
12
намерих лупа, не зная какво е, дадох го. За пръчка не можах да разбера, защото в двора
има много пръчки. С. каза, че е носил дърво. Влезнал е с разкопчан дюкян.
Прокурорът – нямам въпроси към свидетелката.
Свидетелката на въпроси на адв. М. – не отворих вратата на полицаите, защото
ме беше страх заради майка. На брат ми детето беше идвал при майка да му препише
от къщата и ние се уплашихме, че С. е пратил тези полицаи да му я препише. Имаше и
униформени полицаи. Отвориха вратата и влязоха. На другия син не се обадих, той е в
гр.Девин.
Съдът констатира, че в показанията на свидетелят, дадени в днешно съдебно
заседание и тези, дадени на ДП има съществени противоречия относно консумацията
на алкохол от страна на подсъдимия и в това с чия помощ се е прибрал в къщата, както
и по отношение на физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалия, и
поведението на всеки един от участниците в престъплението, както и относно начина
по които пострадалият е бил транспортиран и от кои лица.
Прокурорът – не възразявам да бъдат прочетени.
Адв.М. – не давам съгласие.
С оглед становището на страните налице са предпоставките по чл.281, ал.4, вр.
ал. 1, т.1 НПК и на същото основание,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетелката Р.А., оформени в протокол за разпит на
свидетел на лист 40, 41 и 42, т.ІІІ от ДП.
Свидетелката – не съм видяла М. да удря този човек. После нищо не зная, М. си
се разправя с тази работа.
Съдът освободи свидетеля от зала
Съдът докладва на страните писменото заявление от адв. К. повереник на ч.о.
А.Т. чрез неговото прочитане.
Съдът е изискал информация от ОД МВР Перник, като същата с писмо с вх.№
2383/27.05.2021 г. е уведомил съда, че присъствалият инспектор Д. в съдебно заседание
на 28.04. 2021 г. по образование не е нито педагог нито психолог.
13
Получено е и писмо от РУ Радомир от ст. разследващ полицай Н. Г., с което
уведомява съда, че на разпита на малолетната С. К., проведен на 03.08.2019 г. по ДП не
е присъствало друго лице и по специално дете, извън посочените в протокола за разпит
на същата.
Прокурорът – считам, че направените доказателствени искания от повереника на
частния обвинител са основателни и няма процесуална пречка да бъде разпитано
лицето Д. П. инспектор Д., що се касае за разпита на малолетното дете, който е
проведен в присъствието на психолог или педагог, считам че следва да бъде проведен
повторен разпит.
Адв. М. – искането на повереника на частният обвинител по т. 1 не следва да
бъде уважавано, тъй като се дава информация в писмото на разследващият полицай,
че не е присъствало друго лице на разпита в ДП извън посочените в протокола за
разпит. По отношение на т. 2, е основателно и видно от представения по делото
документ, че присъствалото лице в съдебното заседание на 28.04.2021 г. няма
педагогическо или психологично образование, което е изискването, и поради което
следва да бъде извършен повторен такъв. Моля да не се уважават исканията по ал. 5.
Съдът след като взе предвид становището на страните и след съвещание намери
следното:
Не следва да се допуска до разпит като свидетел инспектор Д. Д. П., доколкото
по отношение на фактите, които повереника на частният обвинител иска да бъдат
установени с този разпит е събрана писмена информация от докладваното по-горе
писмо. Следва обаче да се допусне преразпит на малолетната С. К., доколкото видно от
цитираното писмо от ОД на МВР Перник става явно, че присъствалият инспектор Д. не
е нито педагог, нито психолог, а такъв съгласно нормата на чл.140, ал.1 НПК е
задължителен. Преразпита на малолетната ще следва да се проведе и в присъствието на
нейната майка и законен представител за следващо съдебно заседание. В тази връзка
ще следва да се призове съответен специалист от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП
– Перник, за което да се пише писмо до Директора на посочената дирекция.
Следва да ес изиска информация от началник РУ Радомир за образованието на
Д. П.- инспектор Д.
Водим от гореизложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
14
Прочита и прилага по делото докладваните по-горе писма от ОД на МВР -
Перник и РУ Радомир.
Допуска преразпит на малолетната С. К. в присъствието на нейната майка и
законен представител.
Да се призове специалист педагог или психолог от Отдел „Закрила на детето“
към ДСП – Перник, за което да се пише съответно писмо до Директора на тази служба.
Да се изиска информация за образованието на Д. П.- инспектор Д. от началник
РУ Радомир
Съдебен заседател Р.В. – аз съм ангажиран като квестор за целия юни месец,
свободен съм след 4 юли.
С оглед изложеното по горе,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 07.07.2021 г. от 10.30 часа, за която дата и час
явилите се лица уведомени, призовки няма да получават.
Да се призоват вещите лица.
Да се призове малолетната С. К. и нейната майка.
Адв.М. – поемаме ангажимента да уведомя майка и детето
Да се призове психолог или педагог чрез Директора на ДСП Перник. Да се
изиска посочената информация от РУ Радомир.
Адв.К. се уведоми по телефона. На същата да се изпрати препис от протокола за
днешното съдебно заседание.
Заседанието завърши в 14.10 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15