№ 923
гр. Бургас, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501236 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 188/24.05.2024 год. по гр.д.№ 453/2023 год. по описа на
Районен съд-Несебър е:
-осъден на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден
на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република
България: гр. С. В., ПИ ид. № 11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати
на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ № 5,
представлявано от Атанас Маринов Тодоров сумата от 1797 евро,
представляваща сбор от такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599
евро за всяка от годините/, дължими на основание договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от
10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на
нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА
1
ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория
Мениджмънт” ООД по силата на договор за възлагане извършването на
дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение- приложение от
03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория
Мениджмънт” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 1797 евро от
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2023 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 1872,03
евро, както и за претендираната върху разликата законна лихва.
- отхвърлен предявения иск на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ № 5, представлявано от Атанас Маринов
Тодоров, срещу Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р.
Ф., с адрес на територията на Република България: гр. С. В., ПИ ид. №
11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на сумата от 145,02 евро, представляваща разходи за
консумирани в собствения на ответника апартамент № *** електроенергия и
вода в периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2022 г., дължими на основание чл.11.2.
от договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за
общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727
по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между
„ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на
„Астория Мениджмънт” ООД по силата на Договор за възлагане
извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен
комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и
споразумение- приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, както и претендираната
върху него законна лихва.
-осъден на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден
на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република
България: гр. С. В., ПИ ид. № 11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати
на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ № 5,
представлявано от Атанас Маринов Тодоров, сумата от 539,10 евро,
представляваща сбор от неустойки върху главните вземания за 2021 г., 2022 г.
2
и 2023 г., всяка в размер на от по 179,70 евро, начислени на основание чл. 14
от договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за
общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727
по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между
„ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на
„Астория Мениджмънт” ООД по силата на Договор за възлагане
извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен
комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и
споразумение -приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, като е отхвърлен иска за
разликата до пълния претендиран размер от 561,61 евро.
-осъден е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. В. К., БУЛСТАТ ***,
роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., да заплати на „АСТОРИЯ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, сумата от 2019,76 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
-осъдено на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „АСТОРИЯ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. В. К., БУЛСТАТ
***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., сумата от 170,50 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от адв. Милена Георгиева и адв. Силвия
Пенева, в качеството им на процесуални представители на ответника по
делото Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., в
която е посочено, че се обжалва решението изцяло, като неправилно. Поради
констатирани нередовности с разпореждане №2793/20.08.2024 год.
настоящият съд е оставил въззивното производство без движение, като е
указал на въззивника в определен срок да ги отстрани. В дадения срок е
постъпило съответно уточнение на въззивната жалба от адв. Милена
Георгиева и адв. Силвия Пенева, към което е приложено пълномощно за
упълномощаване на адвокатите да представляват въззивника пред
съдилищата до окончателното приключване на делото, с което са отстранени
пречките на по-нататъшно движение на въззивното производство. С
депозираната въззивна жалба и представеното уточнение решението е
3
обжалвано в осъдителните за ответника части, като се твърди, че в тези
части същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, съдопроизводствените правила, и е необосновано. Твърди се, че
договорът за поддръжка и управление от който черпи права ищеца по делото е
нищожен, като в този смисъл е влязлото в сила решение №722/19.06.2023 год.
по в.гр.д.№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд, а личното становище на
районния съд по делото, че договорът е действителен е изненадващо и не
може да бъде споделено. Според въззивника възприетото с решение
№722/19.06.2023 год. по в.гр.д.№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд има
задължителен характер за районния съд относно действителността на
договора, а различното разрешаване на този въпрос от съдилищата е в
противоречие с принципа за създаване на правна сигурност и предвидимост,
както и с ТД 3/2016г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Изложени са съображения в
подкрепа на твърденията за нищожност на договора за управление чрез
препращане към мотивите на решение №722/19.06.2023 год. по в.гр.д.
№2128/2021 год. на Бургаския окръжен съд и на цитирана практика на ВКС.
Сочи се неправилност на изводите на съда относно незачетеното възражение
на ответника, че договорът е едностранно прекратен. Твърди се нищожност и
на клаузата по договора за управление относно възможността за цедиране на
правата по него от страна на дружеството. Отречени са изводите на районния
съд за заместването в дълг. Твърди се, че са необосновани като противоречащи
на заключението на вещото лице Кехайова, вещото лице Станева и на
останалите доказателства по делото изводите на съда за изпълнение на
договора от страна на дружеството. Сочи се, че не е разгледано възражението
на ответника за нередовно водено счетоводство от ищеца, както и за
неотразените счетоводни вземания които той претендира от ответника по
делото. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
цялостно отхвърляне на исковите претенции. Претендират се направените за
двете инстанции съдебни разноски.
В дадения срок е постъпил отговор от ищеца по предявения иск
„АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД-Варна, чрез адвокат Диляна Койчева, в
който се твърди неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваните части. Сочи се, че не е налице влязло в сила съдебно
решение, което да прогласява нищожността на процесния договор за
управление сключен на 10.07.2018 год., а изложеното в мотивите на цитирания
4
от въззивника съдебен акт не е обвързващо за страните и съда. Отречено е
приложението на ТД 3/2016г., т.2 на ОСГТК на ВКС. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на изводите на районния съд за действителност на
сключения договор от който ищецът черпи права, за съответствие на договора
със закона, с принципа за свободата на договаряне, с цитирана практика на
СЕС и Хартата на основните права на ЕС. Твърди се, че договорът не е
прекратен едностранно от ответника и, че ищецът разполага с
материалноправна легитимация да иска плащане на процесните вземания.
Изложени са съображения относно неоснователност на възраженията за
неизпълнение на договора от страна на дружеството. Твърди се обоснованост
на изводите на съда за изпълнение на договора от дружеството, като
направени при комплексна оценка на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че неиздаването на фактура за задълженията на ответника не би
следвало да се тълкува в ущърб на интересите на дружеството, тъй като такова
издаване в случая не е задължително. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани лица - надлежно
упълномощени процесуални представители на въззивника, срещу акт на
районния съд, който в обжалваните части подлежи на въззивно обжалване,
поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части, Несебърският районен съд се е
произнесъл по искове с правни основания чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, както и по претенции за законни лихви и разноски.
Пред въззивния съд страните чрез процесуалните си представители
поддържат изразените становища.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, поради което е валидно и допустимо.
Тъй като решението на районния съд не е обжалвано в отхвърлителната
му част, въззивният съд е сезиран да се произнесе по исковите претенции на
ищеца „Астория Мениджмънт“ООД - Варна, срещу ответника Д. В. К., роден
5
на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., за осъждането на ответника като
собственик на апартамент-СОС с ид. № 11538.14.3.1.109, да заплати на по
силата на договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения
и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 5727 по описа на нотариус № 600 на НК, сключен между
„Зора феникс“ЕООД и ответника Д. В. К. и договор за възлагане
извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен
комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. сключен
между „Зора феникс“ЕООД и „Астория Мениджмънт“ООД, евентуално на
основание упълномощаването на ищеца с пълномощно с нотариално
удостоверен подпис рег. № 4256/04.05.2023 год. по описа на нотариус №600 на
НК, сумата от общо 1797 евро, представляваща сбор от такси за поддръжка
за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599 евро за всяка от годините/, ведно със
законната лихва върху сумата от 1797 евро от датата на подаване на исковата
молба - 02.06.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 539,10 евро,
представляваща сбор от неустойки върху главните вземания за 2021 г., 2022 г.
и 2023 г., всяка в размер на от по 179,70 евро, както и съдебните разноски.
Твърди се, че за сключването на втория договор всички етажни собственици в
сградата, в която се намира апартамента на ответника са били уведомени, като
им е била съобщена и банкова сметка, по която да превеждат дължимите,
договорени за заплащане суми. Твърди се, че ищецът е изправна страна по
договорите и е предоставил договорените услуги, но от страна на ответника не
е извършено плащане на падежите, поради което освен договорените главници
се претендират неустойки и лихви. Ищецът поддържа исканията си, моли за
уважаване на исковете и присъждане на съдебните разноски, ангажира
доказателства.
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил предявените искове
с възраженията за тяхната неоснователност повторени във въззивната жалба.
Твърди, че първият договор от който ищецът твърди, че черпи права е
нищожен поради нарушаването на императивната разпоредба на чл.51 от
ЗУЕС, евентуално, че с едностранно волеизявление от м.01. и м.08.2022 год.
договорът е бил прекратен от ищеца, възразено е и срещу твърденията на
ищеца за изпълнение на поетите по договора задължения. Направено е искане
за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
6
ответникът Д. В. К. е собственик на апартамент № *** - СОС с ид. №
11538.14.3.1.109, с адрес на имота в гр. Свети Влас, п.к. 8256, местност К.,
апартаментен хотел „Астория 2“, ет. *, ап. ***.
Съгласно сключен на 10.07.2018 год. между ответника Д. В. К. и
дружеството „Зора феникс“ ЕООД договор за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариална заверка
на подписите на страните, ответникът като възложител е възложил на
дружеството „Зора феникс“ЕООД като изпълнител поддръжката и
обслужването на съоръженията и обектите за общо ползване в недвижимия
имот върху който е изградена сградата от апартаментен комплекс “Вила
Астория 2“ – ПИ с идентификатор 11538.14.3, както и на всички изградени в
имота съоръжения на инженерната инфраструктура, трайни подобрения,
развлекателни обекти.
От подробно описаните в т.1 от договора дължими действия от страна на
дружеството по управление, поддръжка и обслужване се установява, че една
част от тях се отнасят до обекти разположени в поземления имот – детски
площадки, басейни, технически и комуникационни трасета, линии на
инсталации, игрища, паркоместа, зелени площи, места за отдих и пр., друга
част се отнасят до общите части на сградата, в която се намира
апартамента на ответника – т.2.2., т.2.3 , т.2.6, т.2.7, а трета част се отнасят
конкретно до апартамента на ответника – т.11.2. За извършване на
договорените дейности в т.4 е предвидено общо заплащане от страна на
възложителя на годишна такса в размер на 9,60 евро с включен ДДС на
кв.м. обща площ, а именно – 599 евро, в срок до 01.06 на текущата година,
както и допълнително заплащане в полза на дружеството на разходите за вода,
електроенергия, канализация и пр.. С т.14 от договора е договорена неустойка
за забава в плащането на дължимото годишно възнаграждение – 0,5 % за всеки
ден забава, но не повече от 30 %. С т.16 е договорено изпълнителят да
осъществява управлението, поддръжката и обслужването със свои сили или
чрез избрани от него подизпълнители.
Представен е договор от 18.06.2018 год. за възлагане извършването на
дейностите по поддръжка и управление на жилищен комплекс, сключен
между „Зора Феникс“ ЕООД посочено като възложител и ищцовото
дружество „Астория Мениджмънт“ ООД посочено като изпълнител, с
7
който срещу договорено възнаграждение изпълнителят се е съгласил по
възлагането от страна на възложителя да извършва всички необходими
действия за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „Астория 2“ находящ се в гр. Свети Влас, м. К., ПИ с
идентификатор № 11538.14.3. Съгласно чл.3 възложителят е поръчал на
изпълнителя да събира в брой като регистрира плащанията или със свой касов
апарат или по своя банкова сметка от собствениците всички дължими суми за
поддръжка и управление на комплекса, съгласно подписаните индивидуални
договори между съответния собственик като възложител и възложителя по
този договор – като изпълнител, както и всички други суми дължими от
собствениците и обитателите на комплекса във връзка с поправки, ремонти,
плащане на общи разходи и др. Възложителят се е задължил да предостави на
изпълнителя пълномощно, с което изпълнителят да се легитимира пред
собствениците.
Твърди се, че за сключения договор между „Зора Феникс“ ЕООД в
качеството му на възложител и ищцовото дружество „Астория Мениджмънт“
ООД в качеството му на изпълнител, собствениците са били уведомени с
уведомление от 18.06.2018 год., но предвид обстоятелството, че собствеността
върху апартамента представляващ СОС с ид. № 11538.14.3.1.109 ответникът е
придобил в по-късен момент -10.07.2018 год., към който момент е бил
сключен и договора между него и „Зора Феникс“ ЕООД, не може да се
приеме, че той е бил уведомен за договора на посочената дата.
В изпълнение на чл.3 от договора сключен между двете дружества,
„Зора Феникс“ ЕООД е снабдила „Астория Мениджмънт“ ООД с
пълномощно, съгласно което второто дружество е упълномощено да уведоми
собствениците на самостоятелни обекти в комплексите Астория 1, Астория 2
и Астория 3 за извършеното по договора възлагане, както и да събира в брой
или по банкова сметка всички дължими от собствениците на самостоятелни
обекти плащания за периода от 2018 год. до 2023 год. и занапред.
В споразумение от 03.08.2020 год., подписано между „Зора Феникс“
ЕООД и „Астория Мениджмънт“ ООД е посочено, че неразделна част от
договора сключен между дружествата на 18.06.2018 год. е и договорът
сключен между „Зора Феникс“ ЕООД и ответника.
По делото е представено уведомление от 17.10.2020 год. адресирано до
8
собствениците на самостоятелни обекти в комплексите Астория 1, Астория 2
и Астория 3 за сключения договор между „Зора Феникс“ ЕООД и ищцовото
дружество „Астория Мениджмънт“ ООД, но не са представени доказателства,
че ответникът Д. В. К. е получил това уведомление. Липсват данни за
уведомяването му за договора сключен между двете дружества и в по-късен
момент.
Твърденията на ищеца „Астория Мениджмънт“ ООД, че е материално
легитимиран да получи плащане от ответника на договореното
възнаграждение в полза на „Зора Феникс“ЕООД на основание описаните по-
горе договори определя допустимостта на предявените искове, като
доказването на това твърдение е въпрос по същество на спора. Ищецът
твърди, че в качеството му на изпълнител по сключения договор с
дружеството „Зора Феникс“ ЕООД , тъй като е овластен и упълномощен за
събиране на дължимите суми към „Зора Феникс“ ЕООД по т.4 от договора
сключен между „Зора Феникс“ЕООД и ответника по делото Д. В. К., е титуляр
на вземането за тези суми и разполага с материалната легитимация тези суми
да му бъдат присъдени в случай на липсата на доброволно плащане на падежа.
Това негово твърдение не се споделя от настоящия съд.
Дружеството „Астория Мениджмънт“ ООД е подизпълнител на
дружеството „Зора Феникс“ЕООД за поетите от последното дружество
задължения спрямо ответника по делото с договора от 10.07.2018 год., като
между ищеца и ответника по делото няма договорна обвързаност. Сключеният
договор на 18.06.2018 год. между двете дружества е договор за поръчка, с
който довереникът „Астория Мениджмънт“ ООД /наименован в договора
изпълнител/ се е задължил да извърши за сметка на доверителя „Зора Феникс“
ЕООД /наименован в договора възложител/ възложените му от последния
действия, а едностранната сделка по упълномощаване е във връзка с
изпълнение на поетите от довереника задължения с договора за поръчка. По
общо правило, както и по арг. от чл.292 от ЗЗД, ако довереникът действа от
името на доверителя като негов пълномощник - какъвто е настоящия случай,
правата и задълженията възникват направо за доверителя - в случая за „Зора
Феникс“ ЕООД. Мандатът, който е получило дружеството „Астория
Мениджмънт“ ООД по договора от 18.06.2018 год. и упълномощаването по
представеното пълномощно, не го превръщат спрямо ответника Д. В. К. в
титуляр на вземането за възнаграждение по договора сключен на 10.07.2018
9
год., тъй като с договора от 18.06.2018 год. не е извършено прехвърляне на
права или вземания от „Зора Феникс“ЕООД в полза на „Астория
Мениджмънт“ ООД, а е извършено единствено възлагане за извършване
на определени действия срещу възнаграждение. Договорът сключен между
„Зора Феникс“ ЕООД и ищцовото дружество „Астория Мениджмънт“ ООД не
е нито договор за цесия, нито договор за встъпване в дълг, поради което
липсва основание да се приеме, че материалното право на „Зора Феникс“
ЕООД да получи договореното по сключения договор с ответника
възнаграждение по т.4, е било прехвърлено на настоящия ищец „Астория
Мениджмънт“ ООД. Последният, съгласно възлагането с договора от
18.06.2018 год. е имал правомощие единствено да събира за „Зора
Феникс“ЕООД дължимите от собствениците на самостоятелни обекти
парични суми в полза на последния, но не е станал титуляр на вземанията.
Показателно в това отношение е и договореното с чл.4 от договора от
18.06.2018 год. възнаграждение за извършване от страна на ищеца на
възложените действия, включително и за действията по събиране на сумите -
96 % от сумите дължими по договорите със собствениците на
самостоятелните обекти без ДДС. Клаузата за възнаграждение по договора за
поръчка сключен между двете дружества показва ясно волята на страните,
постъпилите суми като плащания от отделните етажни собственици да не
стават собственост на ищцовото дружество, а само да бъдат събирани от него.
За тази дейност, както и за останалите договорени дейности „Зора Феникс“
ЕООД се е задължила да заплати на „Астория Мениджмънт“ ООД посочените
парични суми, различаващи се от размера на договореното като дължимо в
полза на „Зора Феникс“ ЕООД възнаграждение от ответника спрямо него.
Горното сочи, че не е доказана твърдяната от ищеца материална
легитимация по спорното материално право, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на предявените искове.
Извън горното и във връзка със спора между страните относно
действителността на договора от 10.07.2018 год. сключен между ответника Д.
В. К. и дружеството „Зора феникс“ ЕООД , по който въпрос се дължи и
служебно произнасяне, съдът констатира противоречиво разрешаване от
съдилищата по други идентични дела. Преди всичко следва да се посочи, че
приетото с мотивите към постановените решенията които се отнасят до дела с
10
различен предмет, дори за тази водени между същите страни, но за вземания
за други периоди, не са обвързващи в настоящото производство, тъй като в
общия случай, когато не се отнася до частичен иск, съгласно чл.298, ал.1 от
ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и
на същото основание, но не и относно приетото с мотивите. Ето защо по
възражението за нищожност на договора настоящият съд следва да изложи
самостоятелни изводи.
Безспорно е по делото, че сградата в която се намира собствения
самостоятелен обект на ответника представлява Етажна собственост по
смисъла на чл.37 и сл. от Закона за собствеността, като не попада в жилищен
комплекс по чл.2 от ЗУЕС. Съгласно чл.1 от ЗУЕС, с този закон се уреждат
отношенията свързани с управлението на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части. Правилата
относно разпределянето на разходите за поддържане и управление на общите
части на етажната собственост по чл.51 от ЗУЕС са императивни, а съгласно
чл.11, т.10 от ЗУЕС решенията относно тези разходи са в изключителната
компетентност на общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/. В случая
не е взето решение на компетентния орган - ОСЕС за определяне на разходи
за поддържане и управление на общите части на сградата етажна собственост
в съответствие с императивното правило на чл.51 от ЗУЕС, а договорените с
индивидуалния договор сключен между ответника Д. В. К. и „Зора
Феникс“ЕООД услуги и действия за управление и поддържане на общите
части и дължимо за това възнаграждение, доколкото липсва решение на
ОСЕС, са в нарушение на императивни норми на закона - чл.11, т.10 , вр. чл.51
от ЗУЕС. Ето защо в частите, с които е уговорено извършване и заплащане на
услуги и действия отнасящи се до общите части на сградата етажна
собственост, договорът е в противоречие с повелителни норми на закона по
смисъла на чл.9 от ЗЗД. В останалите части, с които е договорено
извършването и заплащането на други услуги и дейности извън тези отнасящи
се до общите части на сградата етажна собственост - за поддържане на чужд
терен и подобрения в него и др., договореното между страните попада в
полето на договорната свобода по чл.9 от Закона за задълженията и
договорите. В случая обаче, тъй като клаузите по договора не дават
възможност за определяне на дължимо възнаграждение само за услугите и
11
дейностите договорени за извършване извън тези за поддържането на общите
части на сградата, а възнаграждението е определено общо на всички услуги и
дейности предмет на договора от 10.07.2018 год., нищожността на клаузите
по договора влизащи в противоречие с императивни норми на закона,
влече нищожност на целия договор. Ето защо не е налице изключението по
чл.26, ал.3 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи, води до
нищожност на целия договор на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – респ. до
недължимост на уговореното с т.4 плащане на договорно основание.
Констатираната нищожност на договора, от които ищецът твърди, че
черпи права е също самостоятелно основание за неоснователност и
отхвърляне на предявените искове. При реално извършени дейности от
страна на ищеца в полза на ответника, ако ищецът установи, че са налице
всички предпоставки, би могъл да потърси удовлетворение на друго
основание - по реда на чл.55 и сл. от ЗЗД, което обаче е извън предмета на
настоящия спор.
Като е стигнал до различни правни изводи с решението в обжалваните
части, Несебърския районен съд е постановил неправилно съдебно решение –
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради
което решението в обжалваните части следва да бъде отменено, а спорът –
решен по същество от въззивния съд с цялостно отхвърляне на исковите
претенции и присъждане в полза на ответника на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции. С оглед изхода от делото
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на
ищеца и в тежест на ответника са присъдени разноски.
Пред районния съд ответникът е направил съдебни разноски в общ
размер от 1705 лв., от които с решението на районния съд съобразно
необжалвана отхвърлителна част, са му присъдени 107,50 лв., поради което
въззивният съд следва да присъди разликата от 1597,50 лв.
Пред въззивния съд въззивникът е направил разноски в размер на 100,38
лв. – за заплатена държавна такса и 900 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което разноските от общо 1000,38 лв. следва да му се
присъдят, като се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 188/24.05.2024 год. по гр.д.№ 453/2023 год. по
описа на Районен съд-Несебър В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
- е осъден на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден
на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република
България: гр. С. В., ПИ ид. № 11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати
на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ № 5,
представлявано от Атанас Маринов Тодоров сумата от 1797 евро,
представляваща сбор от такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599
евро за всяка от годините/, дължими на основание договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от
10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по описа на
нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория
Мениджмънт” ООД по силата на договор за възлагане извършването на
дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение- приложение от
03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория
Мениджмънт” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 1797 евро от
датата на подаване на исковата молба - 02.06.2023 г. до окончателното
изплащане,
- е осъден на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД Д. В. К., БУЛСТАТ ***,
роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на
Република България: гр. С. В., ПИ ид. № 11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **,
да заплати на „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Никола
Вапцаров“ № 5, представлявано от Атанас Маринов Тодоров, сумата от
539,10 евро, представляваща сбор от неустойки върху главните вземания за
2021 г., 2022 г. и 2023 г., всяка в размер на от по 179,70 евро, начислени на
13
основание чл. 14 от договор за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка
на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при
НК, сключен между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са
прехвърлени на „Астория Мениджмънт” ООД по силата на Договор за
възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на
жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и
споразумение -приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД,
- е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. В. К., БУЛСТАТ ***,
роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., да заплати на „АСТОРИЯ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, сумата от 2019,76 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н
Приморски, ул. „Никола Вапцаров“ № 5, представлявано от Атанас Маринов
Тодоров, за осъждане на Д. В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г.,
гражданин на Р. Ф., с адрес на територията на Република България: гр. С. В.,
ПИ ид. № 11538.502.174, ул. „Р.“, ет. *, ап. **, да заплати на „АСТОРИЯ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК ********* сумата от 1797 евро /хиляда
седемстотин деветдесет и седем евро/, представляваща сбор от такси за
поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. /по 599 евро за всяка от годините/,
дължими на основание договор за управление, поддръжка и обслужване на
съоръжения и обекти за общо ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка
на подписите рег. № 5727 по описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при
НК, сключен между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са
прехвърлени на „Астория Мениджмънт” ООД по силата на договор за
възлагане извършването на дейностите за поддръжка и управление на
жилищен комплекс с търговско наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и
споразумение - приложение от 03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория Мениджмънт” ООД, ведно със законната
14
лихва върху сумата от 1797 евро от датата на подаване на исковата молба -
02.06.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 539,10 евро
/петстотин тридесет и девет евро и десет евроцента/, представляваща сбор
от неустойки върху главните вземания за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., всяка в
размер на от по 179,70 евро, начислени на основание чл. 14 от договор за
управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо
ползване от 10.07.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5727 по
описа на нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 при НК, сключен между „ЗОРА
ФЕНИКС“ ЕООД и Д. К., вземанията по който са прехвърлени на „Астория
Мениджмънт” ООД по силата на Договор за възлагане извършването на
дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „Астория 2“ от 18.06.2018 г. и споразумение - приложение от
03.08.2020 г. към него, сключени между „ЗОРА ФЕНИКС“ ЕООД и „Астория
Мениджмънт” ООД.
ОСЪЖДА „АСТОРИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Никола
Вапцаров“ № 5, представлявано от Атанас Маринов Тодоров да заплати на Д.
В. К., БУЛСТАТ ***, роден на **.**.**** г., гражданин на Р. Ф., с адрес на
територията на Република България: гр. С. В., ПИ ид. № 11538.502.174, ул.
„Р.“, ет. *, ап. **, разликата в направените пред районния съд разноски в
размер на 1597,50 лв. /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, като и направените пред въззивния съд разноски общо в размер на
1000,38 лв. /хиляда лева и тридесет и осем стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15