№ 252
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100604627 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.334 вр чл.338 НПК.
То е образувано въз основа на жалба, подадена от адв. М., повереник на К. Е. М.,
частен тъжител, против Присъда от 27.0.2024 г по н.ч.х.д. № 7 926/22 по описа на СРС, 8
състав, с която подсъдимият Я. И. Д. е признат за невиновен и оправдан, като също така е
осъден да заплати на тъжителя разноските по делото.
С процесната присъда той е признат за невиновен за това, че в периода 08-09 юни
2022 г, при условията на продължавано престъпление, публично да е приписал на К. М.
престъпление с изявлението: „Чрез междуведомствената комисия за оръжията К.Н. и К. М.
правят милиони от комисионни за оръжия, които продаваме на Украйна през трети страни“.
С тази присъда се посочват трите деяния, съставляващи това продължавано престъпление,
като всяко едно от тях се състои в горецитираното изявление. Първото е от 08.06.2022 г,
като се изразява в публикация във Фейсбук; а останалите две са от 09.06.2022 г и
представляват публикации в онлайн издания на вестник Труд и вестник Афера.
Подсъдимият е оправдан по правната квалификация по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 във
вр. с чл. 147 ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК. Също така е отхвърлен предявеният граждански
иск от 10 000 лв.
За да постанови тази си присъда СРС е приел, че не е доказано подсъдимият да е
автор на това изявление; а също така и то не приписва престъпление, доколкото не се
посочва време, място и механизъм на определено действие или бездействие.
1
В жалбата на адв. М. се посочва, че в действителност е установено, че подсъдимият е
автор на изявлението; а също така това изявление покрива фактическия състав на
престъплението „клевета“. Моли да се отмени тази присъда и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
В съдебно заседание тъжителят, чрез своя повереник, поддържа жалбата си, като
посочва, че са събрани доказателства за авторството на деянието и за вината на подсъдимия.
Несъмнено е установено, че той е ползвателия на фейсбук профила, в който е направена
инкриминираната публикация, която представлява клеветнически твърдения. Посочва, че не
следва да се дава вяра на твърденията му, че не е ползвател на този фейсбук профил,
доколкото не е уведомил изданията, препубликували от този профил и до ден днешен не се е
разграничил официално от тях. Счита, че ако не е автор на тези изявление, е логично да го
направи, за да изчисти доброто си име на журналист. Счита, че е налице схема за
публикуване на очевидно неверни факти, лъжи и клевети, за която подсъдимият следва да
бъде наказан. Моли да се отмени първоинстанционния акт, като се постанови осъдителна
присъда и се уважи гражданския иск.
Защитата счита, че в жалбата е извършена неправилна интерпретация на фактите по
делото. Прави анализ на събраните доказателства, като посочва, че процесната пулбикация
не е била направена от фейсбук провила на подсъдимия, тъй като няма синя значка (бадж)
до името му. Счита, че е всеизвестна порочната практика да се създават фалшиви профили.
Подробно излага съдържанието на съдебни актове, от които се установява трудността или
дори невъзможността за откриване на действителния автор на фейсбук профил. Счита, че в
случая не е доказано авторството на деянието. Отделно от това посочва, че изразите, които
са инкриминирани, не са годни да бъдат определени като клеветнически. Посочва също така,
че подсъдимият няма нищо общо с публикуването на статията в медиите. Също така не е
налице и деликт.
Подсъдимият поддържа казаното от защитниците му, като посочва, че не е автор на
публикацията.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
СРС е бил сезиран с частна тъжба, в която К. М. посочва, че Я. Д. на 08 юни 2022 г в
своя фейсбук профил е направил следното изявление: „Чрез междуведомствената комисия за
оръжията К.Н. и К. М. правят милиони от комисионни за оръжия, които продаваме на
Украйна през трети страни“. Също така твърди, че на следващия ден то било препечатано в
онлайн издания на вестник Труд и вестник Афера. СРС е дал правна квалификация на тези
твърдения по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 147 ал.1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК – а
именно клевета, приписваща престъпление, при условията на продължавано престъпление.
В хода на съдебното следствие по несъмнен начин е установено, че в социалната
мрежа Фейсбук, от профил, който носи името „Y. D.“ е направено това изявление. А също
така, че на следващия ден то е било публикувано в онлайн издания на вестник Труд и
вестник Афера. Също така е установено, че тъжителят е разбрал за тези публикации и се е
почувствал засегнат.
2
Видно от съдържанието на присъдата и на жалбата, предмет на спора е дали това
изявление е направено от подсъдимия и също така дали то по своето естество е
престъпление.
Най-напред следва да се посочи, че дори в самата тъжба не се твърди подсъдимият да
е отговорен за деянията от 09.06.2022 г. Там само се посочва, че публикацията в неговия
фейсбук профил е била „копирана в онлайн изданията на в. „Труд“ и „AFERA.BG“, това
прави клеветата под формата на приписване на престъпление по чл. 301 от НК публично
нанесена“. Следователно в частната тъжба не се твърдят три отделни деяния на подсъдимия,
както е приел СРС, а само едно – публикацията във фейсбук профила на подсъдимия,
откъдето след това била копирана – без да се посочва авторът на това копиране (но от
контекста все пак се разбира, че този автор не е подсъдимият).
При все това, доколкото са налице основания за пълно възприемане извода на
първата инстанция, че деянието не е извършено от подсъдимия и че поначало това
изявление не е престъпление, което води до необходимост от потвърждаване на обжалваната
присъда, то не възниква необходимост от уточняване на правната квалификация на
словесното обвинение относно това дали става дума за едно деяние или за три отделни
дейния.
На второ място следва да се изложат доводи дали този фейсбук профил е именно на
подс. Д. или не, което е от значение за авторството на деянието – а именно дали то е
осъществено от подсъдимия или от трето лице. Той самият посочва в своите обяснения, че
не е правил Т.а изявление. От друга страна разпитаният пред първата инстанция свидетел,
допуснат в полза на обвинението, посочва, че според него това е бил неговият профил. В
този смисъл са показанията на св. Б.А..
Частният тъжител пред СРС е направил искане за събиране на допълнителни
доказателства за установяване на това обстоятелство, което съдът е отказал. Втората
инстанция посочва, че в действителност този въпрос не е напълно изяснен. За тази цел бяха
допуснати нови свидетели във въззивното производство. Св. Р.А. дава показания, че е
останала с впечатлението, че фейсбук профилът, в който е направена тази публикация, е на
Я. Д. – като това бил един от двата профила с негово име.
Въззивният съд отбелязва, че личните впечатления на тези двама свидетели не биха
могли да бъдат достатъчно убедително доказателство, че процесният фейсбук профил
действително е бил на Я. Д.. Обстоятелството, че е създаден от лице, представило се под
това име, не може да доведе до автоматичен извод, че действително подсъдимият е направил
процесното изявление в този профил. Доказателство за противоположен извод е
обстоятелството, несъмнено установено, че е имало два профила под това име. Това
обстоятелство, разгледано в контекста на спецификите на социалната мрежа, която
позволява потребителите да създават свои профили без да се изисква проверка имената да
кореспондират на действителна самоличност, не позволява по изискуемия за доказване на
наказателни обвинения начин да се установи, че тъкмо подсъдимият Я. Д. е публикувал в
3
профила „Y.D.“, за който св. Атанасова заявява, че бил закрит след процесната публикация.
Този извод кореспондира и на събраните по делото доказателства относно действията, които
е предприел подс. Д., след като процесната публикация, направена във фейсбук профил с
неговото име, е била публикувана в медии. Видно от справката от В.Т., собственик и главен
редактор на „Афера БГ“, както и от показанията на св. Б., собственик на електронната медия
„Труд БГ“, веднага след като тези медии са публикували изявлението, подс. Я. Д. се е
свързал с тях и ги е уведомил, че той не е негов автор и не стои зад позицията, която то
изразява; направил е искане тази публикация да бъде премахната.
При съвкупна преценка на тези обстоятелства, като се зачита презумпцията за
невиновност, измерение на която е доказателственото правило, че обвинението следва да
бъде доказано по несъмнен начин, а подсъдимият не е нужно да представя доказателства за
своята невиновност, въззивният съд напълно се присъединява съм извода на първата
инстанция, че не е доказано по нужния несъмнен начин, че деянието е било извършено от Я.
Д..
На второ място е нужно да се изложат доводи дали поначало деянието е престъпно.
Въззивният съд отново напълно възприема втория довод на СРС – а именно, че деянието не
представлява престъпление.
А това деяние, както е посочено по-горе, е следното:
„Чрез междуведомствената комисия за оръжията К.Н. и К. М. правят милиони от
комисионни за оръжия, които продаваме на Украйна през трети страни“.
Пред въззивната инстанция е допуснат разпитът на св. Н.-К.. Тя дава показания
относно начина на функциониране на междуведомствената комисия за даване на разрешения
за трансфер на оръжия. И по-конкретно посочва, че решенията се взимат с гласуване, поради
което не е възможно един от нейните членове да влияе върху тези решения. При все това
посочва, че не е участвала в тази комисия и не знае дали тъжителят е бил неин член. По този
начин обвинението се опитва да докаже, че не е възможно тъжителят да повлияе на
решенията на тази комисия.
Съдът отбелязва, че съдържанието на това изявление не се отнася до неправомерно
въздействие върху решенията на тази комисия, а до получаване на комисиона в размер на
милиони, от продажбата на оръжие за Украйна през трети страни.
Несъмнено това изявление не може да се определи като приписване на престъпление.
Неговото съдържание е, че К. М. (евентуално това е тъжителят по делото, който носи
същото име) и К.Н. са ангажирани с оръжия, които страната продава на Украйна; тази
продажба става чрез междуведомствена комисия; тя се осъществява през трети страни; това
води до милиони от комисиони; тези милиони от комисиони са дело на К. М. и К.Н. –
доколкото те ги „правят“.
Нито един ето тези елементи – при буквалното им възприемане – не води до извод, че
визира престъпление. Това е несъмнено относно продажбата на оръжие за Украйна, както и
относно начина, по който продажбата става – чрез междуведомствена комисия и през трети
страни. Първото обстоятелство е продукт на официална държавна комисия, а второто се
отнася до предвидения в закона начин по взимане на конкретни решения за осъществяването
.
Специално внимание следва да се обърне на твърдението за комисионите, които били
4
правени от тъжителя (и трето лице). Нищо в този текст не позволява да се заключи, че се
визира определено престъпление. Напротив, твърдят се служебни действия, предприети чрез
междуведомствена комисия; твърди се участие на трети страни, евентуални посредници
(както може да се разбира изразът „през трети страни“). При това положение е нормално,
ако действително има посредници, да са налице и комисиони. Не се твърди нещо
незаконосъобразно, а само действия, извършени в рамките на дейност, осъществена „чрез
междуведомствена комисия“.
Тези изявления, възприети по този буквален начин, не биха могли да се приемат като
приписване на престъпление. Нищо в този текст не сочи на деяние, което да покрива състава
на предвидени в НК престъпление. Политическите и стопанските измерения на тези
действия не са защитени от нормата на чл. 147 НК.
Несъмнено е възможно, при едно субективно, пристрастно и тенденциозно тълкуване,
да се приеме, че изразът „правят милиони от комисионни“ евентуално би могъл да визира
някаква недоизказана и неясна, мълчаливо подразбираща се корупционна дейност.
Този субективен прочит, обаче, няма основание в текста на изявлението и поначало
не може да се инкриминира.
А за да бъде прието, че определено изявление приписва другиму престъпление, то
следва да бъде достатъчно ясно и конкретно, с определена фактология, относима към точно
определено деяние – което деяние да бъде достатъчно ясно очертано, за да може да се
установи дали е извършено или не. Именно поради това и съобразно чл. 147 ал. 2 НК деецът
не се наказва, ако се докаже истинността на твърденията му.
В случая инкриминираният елемент от изявлението – „правят милиони от
комисионни“ – е неясен, неопределен, като по своята аморфност и клишираност и липсата
на всякаква конкретика се доближава до лична емоционална негативна оценка, свързана с
предходните твърдени действия (продажба на оръжия за Украйна), а не с каквото и да е
твърдение за престъпление, различно от самия факт на тази продажба.
Поради което правилно СРС е приел, че това изявление очевидно не би могло да бъде
определено като клевета.
Това е основание за потвърждаване на обжалваната присъда и на двете основания,
приети от СРС – деянието не е извършено от подсъдимия и не представлява престъпление.
В рамките на задълженията си да извърши пълен и служебен контрол, извън доводите
в жалбата, съдът не намери основания да отмени или измени обжалвания акт
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 27.0.2024 г по н.ч.х.д. № 7 926/22 по описа на СРС, 8
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6