Р Е Ш Е Н И Е
град Монтана, 30.04.2010 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, първи граждански
състав в публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди и
десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
При секретаря Р.М. ,като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70191 по описа за 2010 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.330 от ГПК и е образувано по
молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 от СК.
Молителите М.Л.Н. и П.К. xxx молят съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака им по взаимно съгласие,като утвърди постигнатото между тях
споразумение по въпросите, визирани в чл. 51 от СК, касаещо последиците от
прекратяването на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на
искането си.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на
страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 01.09.2010 г. в гр.Монтана, видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Монтана страните са сключили граждански брак, първи
поред и за двамата, за който е съставен акт № 233199 от
01.09.2001 година и съпругата е приела фамилното име на съпруга си Н..
По
време фактическото им съжителство и от брака е родено едно
дете, което към настоящия момент е малолетно – К. М. Л., ЕГН xxxxxxxxxx, видно
от приложеното удостоверение за раждане.
От гореизложеното се установява, че законоустановеният по чл.
50, ал. 2 от СК срок от
сключването на брака, преклудиращ възможността до изтичането му да се предяви
молба по чл. 50 от СК, съдържаща искане за
развод по взаимно съгласие, е изтекъл и процесната
молба, по която е образувано настоящото особено
исково производство,
се явява допустима.
Съпрузите са постигнали сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие да се
разведат. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в
чл. 51 от СК. Съпругата ще
носи предбрачното си фамилно име П., а относно имуществените отношения, молителите нямат претенции помежду си за движими
вещи.
От извършената служебна
проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,че то е изчерпателно и
законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните, с него се уреждат
всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то
не противоречи на морала и нормите на СК, поради което това споразумение следва да бъде
утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл.330,ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат
е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът
следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение
за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл.329,ал.1,изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6,т.3 от Тарифа
за държавните такси,съдът определя окончателния размер на таксата за развода да е 40.00 лева и като взе предвид, че 25,00 лева са внесени при завеждане на молбата,страните
следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по развода в
размер на 15,00 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът
по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
І. ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт № 233199 от 01.09.2001 година на Община МОНТАНА, между М.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx и П.К. Н., ЕГН
xxxxxxxxxx поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.
ІІ. Утвърждава постигнатото между М.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx и П.К. Н., ЕГН
xxxxxxxxxx споразумение относно последиците от развода, съгласно което:
ІІІ. Съпрузите нямат претенции помежду си за издръжка.
ІV. Фамилното име на съпругата – след прекратяването на брака съпругата
П.К. Н., ЕГН xxxxxxxxxx ще носи предбрачното
си фамилно име П..
V. Родителските права по отношение на малолетното дете К. М. Л., ЕГН xxxxxxxxxx се предоставят
на майката П.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx.
VІ. Бащата М.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx получава режим на лични отношения с
малолетното дете К. М. Л., ЕГН xxxxxxxxxx
всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 9,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя с преспиване при бащата в град Монтана, адрес ЖК”Младост”, xxxx ,
също така и в официалните празници през ваканциите, когато тръгне на училище,
както и по всяко друго време, удобно за детето, при съгласуване между
родителите на принципа на взаимна лоялност, продиктуван от интереса на детето.
VІІ. Бащата М.Л.Н., ЕГН xxxxxxxxxx се задължава да заплаща ежемесечна издръжка
на П.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. М. Л., ЕГН xxxxxxxxxx от по 60 лева,
считано от дата 01.04.2010 година, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени
причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката.
VІІІ. Семейното жилище, находящо се в град Монтана, адрес: ЖК”Младост”,
xxxx се
предоставя за ползване на майката П.К.П.,
ЕГН xxxxxxxxxx.
ІХ. Относно имуществените отношения – страните нямат неуредени
имуществени взаимоотношения и няма да имат претенции от подобен характер след
допускане на развода.
ОСЪЖДА М.Л.Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx и П.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят допълнителна държавна
такса по бракоразводното производство, в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева),
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия
съдебен съвет.
ОСЪЖДА М.Л.Н.,
ЕГН xxxxxxxxxx да внесе по сметка на
Районен съд Монтана и сумата от 29 лева
държавна такса начислена върху присъдената издръжка.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Районен съдия: