№ 191
гр. гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500299 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. срещу решение
№260017/19.02.2021 г. по гр.д.№682/2017 г. на Каварненския районен съд,с
което е признато за установено по отношение на въззивника,че „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ е собственик на следния недвижим имот:поземлен
имот с идентификатор 24102.2.38 по КК и КР на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. в
местността „Х.”,целият с площ от 5 852 кв.м.,с начин на трайно
ползване:нива,трайно предназначение на територията:земеделска,категория
на земята при неполивни условия: трета,номер по предходен план:002038,при
съседи:24102.2.37; 24102.2.405; 24102.2.412; 24102.2.50; 24102.2.49;
24102.2.408;въззивникът е осъден да предаде на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в
ликвидация/ владението върху описания недвижим имот и да заплати на „Сий
бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 2 165,24
лв,с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца от
ползването на процесния поземлен имот,респ. въззивникът е осъден да
заплати на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ сумата от 596,61 лв сторени
разноски в производството.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
1
решение като незаконосъобразно и необосновано,постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,респ. за
отхвърляне на исковете.Основното оплакване в жалбата е,че на въззивника
била отнета възможността да реализира правото си на защита предвид
неясното процедиране на съда при връчване на книжа и съобщения и
необоснованото неоткриване на страната на регистрираните й седалища и
адреси на управление.За заведеното дело въззивникът научил от други
служби.Неправилно подаденият от въззивника отговор на исковата молба не
бил зачетен,респ. доводите и възраженията в него не били разгледани от
първоинстанционния съд.Съдът не бил положил нужните усилия да изясни
делото от фактическа страна и да обсъди фактите защо процесният имот-
предмет на замяна пет години след замяната става предмет на друг договор за
продажба.Според въззивника същият бил добросъвестен
приобретател,придобил имота на законово основание.Ищецът следвало да
предяви претенциите си спрямо дружеството-прехвърлител или
нотариуса,изповядал последващата сделка.Първоинстанционният съд
следвало да разпита нотариуса по сделката,който да поясни защо е изповядал
същата при данни за друг собственик.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Счита,че
исковете му са доказани и правилно уважени.Доводите на въззивника за
процесуални нарушения при призоваването му били неоснователни,тъй като
въззивникът през целия процес основно положил усилия да го шиканира чрез
неполучаване на книжа,промени на седалището и представителството
си.Въззиваемият претендира сторените от него разноски в настоящата
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК.Доколкото не е осъществено от първоинстанционния съд надлежно
връчване на препис от първоинстанционното решение на дружеството-
въззивник на адреса на управление на страната,а е осъществявано връчване на
електронен адрес при ненадлежното му посочване от страната с изявление по
2
електронна поща,неподписано с квалифициран електронен подпис,като към
март 2021 г. искането за уведомяване на електронен адрес е можело да стане
само с писмена молба на страната,подписана собственоръчно от представител
на дружеството,съдът приема,че въззивната жалба е депозирана в срок.Дори и
спрямо датата на изпращане от КРС на решението по електронна поща до
страната-29.03.2021 г.-подадената чрез куриер на 07.04.2021 г. въззивна жалба
също се явява депозирана в законоустановения двуседмичен преклузивен
срок,изтекъл на 12.04.2021 г.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за
него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично
неоснователна и частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.Атакуваното решение е частично правилно и
частично неправилно,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№682/2017 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№3971/10.11.2017 г.,уточнена с молба вх.№1747/29.07.2021 г. по описа на
ДОС /на лист 25 от делото на ДОС/,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове от „Сий бриз“ ООД-гр.В. /в ликвидация/
срещу „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С.,както следва:
1./ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС за установяване
правото на собственост на ищцовото дружество,придобито по силата на
договор за замяна от 15.11.2006 г.,обективиран в нотариален акт за замяна на
недвижими имоти №143,т.ІХ,рег.№5302,д.№1015/2006 г. на нотариуса С.А. с
район на действие КРС,върху поземлен имот-нива с идентификатор
24102.2.38 по кадастралната карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. с площ по
нотариален акт от 5 852 кв.м. /по скица 5 854 кв.м/ и за осъждане на
ответното дружество да предаде на ищеца „Сий бриз” ООД-гр.В. /в
ликвидация/ владението върху описания недвижим имот;
2./иск на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцовото сума в размер на 2 165,24
лв,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца без основание от
3
ползването на процесния имот през стопанските 2013/2014 г.,2014/2015
г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г. /забел. първоначално исковата претенция е за
сума от 1 872,64 лв,която е увеличена в хода на първоинстанционното
производство в съдебно заседание на 19.01.2021 г. на основание чл.214 ал.1 от
ГПК на сума от 2 165,24 лв/.
Ответникът по делото „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е подал
отговор на исковата молба след изтичане на едномесечния срок по чл.131 ал.1
от ГПК за това.При извършена от първоинстанционния съд към 23.02.2018 г.
справка в търговския регистър /на лист 41 от делото на КРС/ е установено,че
адресът на управление/седалището на ответното дружество е в гр.С.,район
„И.“,жк „Д.“1,ул.“Т-Д.**,като управител и представляващ е Ч.Ц.Г..Първото
съобщение,отправено от КРС до ответника на 30.11.2017 г. с приложен
препис от исковата молба и указания за подаване на отговор в едномесечен
срок,е адресирано именно до горния регистриран в търговския регистър адрес
на ответното дружество.Същото е върнато в цялост с отбелязване от
връчителя,че не е открито лице,на което да се връчи съобщението,което
навежда на хипотезата на чл.50 ал.4 от ГПК,налагаща в този случай залепване
на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК.При първото посещение на адреса
такова уведомление не е било залепено,поради което първоинстанционният
съд е разпоредил ново връчване на същия адрес при залепване на
уведомление.При връчване на второто съобщение връчителят установява,че
ответното дружество няма офис и служители на адреса.Извършена е нова
справка в търговския регистър /справка от 15.02.2019 г. на лист 69 от делото
на КРС/,при която се установява,че междувременно от 14.11.2018 г.
ответното дружество е променило регистрирания си адрес на
управление,който вече е в гр.С.,р-н „В.“,ул.“Ш.К.**,като е променен и
управителят-вече Т.Ш..В съдебно заседание на 19.02.2019 г. районният съд
отменя разпореждането си за прилагане на съобщенията,отправени до
момента към ответника,като редовно връчени и разпорежда изпращане на
ново съобщение с препис от исковата молба до ответника с право на отговор
в едномесечен срок на новорегистрирания адрес на управление.Новото
съобщение от 19.02.2019 г. отново не е връчено,тъй като връчителят нямал
достъп до сградата /заключена врата на двора/.При последващото връчване на
съобщение от 13.06.2019 г. отново няма достъп до офиса на ответното
дружество и в съответствие с разпоредбата на чл.50 ал.4 от ГПК е залепено
4
уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК на 05.08.2019 г.Съгласно разпоредбата на
чл.47 ал.5 от ГПК съобщението се счита за връчено с изтичане на
двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК за получаване на книжата в съда-в
случая изтекъл по смисъла на чл.62 ал.1 от ГПК в края на работното време на
съда на 19.08.2019 г.,т.е.съобщението се счита за редовно връчено на
19.08.2019 г.,а срокът по чл.131 ал.1 от ГПК за подаване отговор на исковата
молба изтича на 19.09.2019 г.Ответникът е подал отговор на исковата молба
по пощата на 03.10.2019 г. извън рамките на срока по чл.131 ал.1 от
ГПК.Поискал е продължаване или възстановяване на срока за отговор с молба
вх.№3418/25.09.2019 г.,която е оставена без уважение с влязло в сила
определение №619/05.12.2019 г. на КРС.В този смисъл правилно
първоинстанционният съд не е зачел отговора на исковата молба,депозиран
извън законоустановения срок,и не е разгледал доводите и възраженията на
ответника в него като преклудирани.
По ревандикационния иск на основание чл.108 от ЗС ищецът следва да
докаже,че е собственик на процесния недвижим имот;че ответникът владее
имота и че го владее без правно основание.Всички елементи на горния
фактически състав са налице.Ищцовото дружество „Сий бриз“ ООД-гр.В. /в
ликвидация/ се позовава на придобито от него право на собственост чрез
деривативен способ-договор за замяна от 15.11.2006 г.,обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижими имоти №143,т.ІХ,рег.№5302,д.
№1015/2006 г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС,сключен между
„България холд“ ООД-гр.С. и „Сий бриз“ ООД-гр.В..Според нотариалния акт
на листи 12 и 305 от делото на КРС на 15.11.2006 г. „България холд“ ООД-
гр.С. прехвърля на „Сий бриз“ ООД-гр.В. две ниви,едната от които
процесната нива в местността „Х.“ с площ от 5,852 дка,съставляваща
поземлен имот с идентификатор 24102.2.38 по кадастралната карта на
с.Д.,общ.Ш.,обл.Д.,а в замяна на горните две ниви „Сий бриз“ ООД
прехвърля от своя страна на „България холд“ ООД друга своя нива в
землището на с.Д..Така по силата на горната замяна от 15.11.2006 г. ищцовото
дружество се легитимира като собственик на процесната нива.
Въпреки сделката на разпореждане с процесната нива през 2006 г.
впоследствие на 11.04.2014 г. „България амюзмент индустри“ ООД-гр.С. /с
предишно наименование „България холд“ ООД-гр.С./-праводател на
ищцовото дружество по договора за замяна от 2006 г.- повторно се
5
разпорежда с процесния имот в полза на ответника по делото „Агротон
интернешънъл“ ООД-гр.С..Сделката е обективирана в нотариален акт
№99,т.І,рег.№664,д.№91/2014 г. на нотариуса П.М. с район на действие КРС
/на лист 14 от делото на КРС/.Нивата е прехвърлена /под №19 в нотариалния
акт/ вместо плащане на парично задължение по договор за цесия в размер на
500 000 лв наред с множество други поземлени имоти.Очевидно ответникът
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. не е могъл да придобие правото на
собственост върху процесната нива по силата на сделката от 2014 г.,тъй като
към датата на сключването й неговият праводател не е бил собственик на
имота,тъй като се е разпоредил с него още през 2006 г. в полза на „Сий бриз“
ООД.Сделката от 2014 г. няма транслативен ефект,защото никой не може да
прехвърли права,които не притежава.След като през 2006 г. „България холд“
ООД-гр.С. /с променено впоследствие наименование „България амюзмент
индустри“ ООД-гр.С./ се разпорежда с правото си на собственост върху
процесната нива в полза на „Сий бриз“ ООД-гр.В.,към датата на сключване на
последващата сделка от 2014 г. дружеството-прехвърлител не се легитимира
като собственик на имота,поради което и не може да прехвърли на „Агротон
интернешънъл“ ООД-гр.С. право на собственост,каквото не притежава.
Ответникът „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. не е навел надлежно
доводи и възражения срещу горния факт.Дори и да се вземе предвид
депозирания извън законоустановения срок отговор на исковата молба,в
същия не се съдържат факти и доводи,опровергаващи правата на ищеца върху
процесната нива.Не са изложени твърдения след замяната от 2006 г.
праводателят на ответника „България холд“ ООД-гр.С. /с променено
впоследствие наименование „България амюзмент индустри“ ООД-гр.С./
отново да е придобил собствеността върху нивата чрез някакъв способ,за да е
можел да я прехвърли на ответника през 2014 г.Ответникът не навежда да е
станал собственик на имота на друго правно основание извън сделката от
2014 г.,която няма транслативен ефект и не води до преминаване на правото
на собственост в патримониума на ответното дружество.
Не е спорно по делото,че именно ответното дружество владее
имота.Същото очевидно го владее без правно основание,тъй като не е негов
собственик,нито сочи други основания,от които да произтича правото му да
упражнява фактическата власт върху чуждия имот.Искът по чл.108 от ЗС е
6
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд,чието решение
в частта,с която е признато за установено правото на собственост на
ищцовото дружество и ответното дружество е осъдено да му предаде
владението върху имота,като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По иска на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД съдът установи следното:
Първоначалната искова молба е била нередовна в частта на горния
иск,тъй като не е посочено ясно в обстоятелствената част на исковата молба и
в петитума й обезщетението за лишаване от ползване на процесния имот за
какъв конкретен период се претендира.Предвид спецификата на имота /нива/
периодът следва да се формира чрез посочване на стопански години,а не на
календарни такива,като се има предвид,че стопанската година започва от
първи октомври на предходната календарна година и приключва на първи
октомври на следващата календарна година.Не е ясно в този смисъл с
посочване в обстоятелствената част на исковата молба на годините
2014,2015,2016 и 2017 г. кои точно стопански години се визират от ищеца.С
молба вх.№1747/29.07.2021 г. по описа на ДОС /на лист 25 от делото на ДОС/
ищцовото дружество уточнява,че исковата му претенция по чл.59 ал.1 от ЗЗД
обхваща стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017
години.Обезщетението за лишаване без основание на ищеца като собственик
от ползването на процесната нива се формира по правило от средната пазарна
наемна цена/рента,плащана за земите в съответния район през процесните
стопански години.Изчисляването на средна пазарна наемна цена/рента обаче
се налага,когато липсват доказателства за конкретния размер на
наема/рентата,изплащани за процесния имот на ответника по спора.В случая
са депозирани доказателства,че през стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г. и
2015/2016 г. процесната нива е била отдавана от „Агротон интернешънъл“
ООД-гр.С. под наем /по договор за наем/ на „Концепто Про“ ЕООД-гр.С.
/удостоверение на лист 357 от делото на КРС/,а през стопанската 2016/2017
година е отдадена под аренда /по договор за аренда/ на „К.“ ООД-с.К.,общ.Ш.
/удостоверение на лист 358 от делото на КРС/.От удостоверението,издадено
от „Концепто Про“ ЕООД-гр.С.,се установява,че наемателят е изплатил на
ответника „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. по 70 лв на дка наем за
стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г. и 2015/2016 г.,т.е. по 409,64 лв на
година или общо за трите стопански години в размер на 1 228,92 лв.Съгласно
удостоверението,издадено от „К.“ ООД,в течение на следващата стопанска
7
2016/2017 г. е сключен между горното дружество и ответника по делото
договор за аренда,вписан в СВ-КаВ. на 16.05.2017 г.,като е била изплатена на
ответника авансово рента в размер на 936,32 лв за следващите стопански
години-526,68 лв за стопанската 2017/2018 г. и 409,64 лв за стопанската
2018/2019 г.Първоинстанционният съд е присъдил на ищцовото дружество
цялата сума от 2 165,24 лв,изплатена на ответника от наемателя и арендатора
съгласно цитираните две удостоверения.Същият обаче не е съобразил,че в
удостоверенията липсват данни да е била изплатена наемна цена/рента за
стопанската 2016/2017 г.,както и че сумата от 936,32 лв е била изплатена
авансово за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г.,които не са част от периода
на исковата претенция.
На база на обсъдените писмени доказателства въззивният съд приема,че е
доказано ответното дружество да се е обогатило неоснователно за сметка на
ищцовото през процесните стопански 2013/2014 г.,2014/2015 г. и 2015/2016
години,като обезщетението за лишаване от ползване през тези стопански
години се равнява на сума от 1 228,92 лв,определена на база реално
изплатените от наемателя на ответника по делото наеми за процесната
нива.Поради липса на конкретни данни за изплатен размер на наем или рента
за стопанската 2016/2017 г. обезщетението за лишаване на ищеца от ползване
на нивата за тази стопанска година следва да се определи на база средната
пазарна наемна цена/рента,плащана за земите в региона за тази стопанска
година.Данните от двете удостоверения сочат на среден размер от 70 лв на
дка,поради което за стопанската 2016/2017 г. ответникът дължи на ищеца
сума от 409,64 лв.Обезщетението за четирите процесни стопански години се
равнява на обща сума от 1 638,56 лв.До този размер искът по чл.59 ал.1 от
ЗЗД е доказан и подлежи на уважаване,а за горницата до претендираните
2 165,24 лв подлежи на отхвърляне.Обезщетение,формирано на база авансово
платена рента за стопанските 2017/2018 и 2018/2019 г.,не може да бъде
присъдено,тъй като е извън обема на предявената искова претенция.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта,с която ответното дружество е осъдено да заплати на
ищцовото обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД до размер от 1 638,56 лв,а в
останалата част за присъждане на горницата от 1 638,56 лв до претендираните
2 165,24 лв подлежи на отмяна,респ. искът по чл.59 от ЗЗД в тази част-на
8
отхвърляне.
И двете страни са претендирали присъждане на съдебно-деловодни
разноски за първата инстанция.Частичната отмяна на първоинстанционното
решение по иска по чл.59 от ЗЗД и частичното отхвърляне на последния
налага редуциране на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
ищцовото дружество разноски,сторени в първата инстанция,т.е. частична
отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските.За цялостно
уважаване на исковете районният съд е присъдил в полза на ищеца разноски в
размер на 596,61 лв,от които 400 лв адвокатско възнаграждение,50 лв
държавна такса по иска по чл.108 от ЗС,86,61 лв държавна такса по иска по
чл.59 от ЗЗД /вкл. внесената едва във въззивната инстанция държавна такса
върху допуснатото увеличение на иска в размер на 11,71 лв/,40 лв разноски по
вписване на исковата молба и за СГКК,20 лв държавна такса за издаване на 4
бр. съдебни удостоверения.От тези разноски относими към иска по чл.108 от
ЗС са 200 лв от адвокатското възнаграждение,50 лв държавна такса,40 лв
разноски за вписване на исковата молба и за СГКК,10 лв държавна такса за
две съдебни удостоверения за снабдяване със скица и данъчна оценка на
имота-общо 300 лв.Тези разноски се дължат на ищеца от ответника изцяло
поради уважаване на иска по чл.108 от ЗС.Разликата от 296,61 лв включва 200
лв от адвокатското възнаграждение,10 лв държавна такса за две
удостоверения относно платени ренти/наеми и 86,61 лв държавна такса-
всички относими по иска по чл.59 от ЗЗД.Съразмерно на уважената част от
иска ищецът „Сий бриз“ ООД има право на 224,46 лв от последната сума-
разноски по иска по чл.59 от ЗЗД.Присъдените му от районния съд разноски
по този иск следва да бъдат намалени със 72,15 лв съразмерно на
отхвърлената част от иска по чл.59 от ЗЗД,т.е. ищецът има право общо на
разноски за първата инстанция в размер на 524,46 лв /300 лв по иска по чл.108
от ЗС и 224,46 лв по иска по чл.59 от ЗЗД/.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответното дружество „Агротон
интернешънъл“ ООД-гр.С. има право на разноски за първата инстанция
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.59 от ЗЗД,но такива не следва
да му се присъждат поради липса на доказателства да са сторени.
За въззивната инстанция и двете страни имат право на разноски-
въззивникът и ответник по делото „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. на
9
основание чл.78 ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска по чл.59 от ЗЗД,а въззиваемата страна и ищец по
делото „Сий бриз“ ООД има право на разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК съразмерно на уважената част от исковете.Въззивникът „Агротон
интернешънъл“ ООД-гр.С. обаче не е претендирал изрично разноски за
въззивната инстанция и такива не следва да му се присъждат.При
доказателства за сторени в настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и
съдействие на лист 19 от делото на ДОС,въззиваемият и ищец по делото „Сий
бриз“ ООД има право на разноски в размер на 200 лв от възнаграждението по
уважения иск по чл.108 от ЗС /забел. при липса на разграничение в договора
каква част от възнаграждението е по иска по чл.108 от ЗС и каква част по иска
по чл.59 от ЗЗД адвокатското възнаграждение се разделя поравно между
двата иска/.От останалите 200 лв от адвокатското възнаграждение на същия
се следва за уважената част от иска по чл.59 от ЗЗД сума в размер на 151,35
лв.Така за въззивната инстанция на ищеца по делото следва да се присъдят
разноски в размер на 351,35 лв /200 лв + 151,35 лв/.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260017/19.02.2021 г. по гр.д.№682/2017 г.
на Каварненския районен съд в частта,с която:
е признато за установено по отношение на „Агротон интернешънъл“
ООД-гр.С.,че „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ е собственик на следния
недвижим имот:поземлен имот с идентификатор 24102.2.38 по КК и КР на
с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. в местността „Х.”,целият с площ от 5 852 кв.м.,с начин на
трайно ползване:нива,трайно предназначение на
територията:земеделска,категория на земята при неполивни
условия:трета,номер по предходен план:002038,при съседи:24102.2.37;
24102.2.405; 24102.2.412; 24102.2.50; 24102.2.49; 24102.2.408;
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е осъдено да предаде на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ владението върху гореописания недвижим имот;
10
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е осъдено да заплати на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ сума в размер на 1 638,56 лв /хиляда шестстотин
тридесет и осем лева и 56 стотинки/,представляваща обезщетение за
лишаване на „Сий бриз” ООД-гр.В. /в ликвидация/ без основание от
ползването на поземлен имот с идентификатор 24102.2.38 по кадастралната
карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. с площ от 5 852 кв.м през стопанските 2013/2014
г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г.;
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е осъдено да заплати на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 524,46 лв /петстотин двадесет и четири лева и 46
стотинки/.
ОТМЕНЯ решение №260017/19.02.2021 г. по гр.д.№682/2017 г. на
Каварненския районен съд в останалата част,с която:
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е осъдено да заплати на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ сума в размер на горницата от 1 638,56 лв до
2 165,24 лв,представляваща обезщетение за лишаване на „Сий бриз” ООД-
гр.В. /в ликвидация/ без основание от ползването на поземлен имот с
идентификатор 24102.2.38 по кадастралната карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. с
площ от 5 852 кв.м през стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и
2016/2017 г.;
„Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. е осъдено да заплати на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на горницата от 524,46 лв до 596,61 лв,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ в частта за горницата от 1 638,56 лв до 2 165,24 лв иска на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,предявен от „Сий бриз” ООД-гр.В. /в
ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.В.,р-н
„П.“,жк „Ч.*** срещу „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Ш.К.**,с който се настоява за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му
без основание от ползването на поземлен имот с идентификатор 24102.2.38 по
кадастралната карта на с.Д.,общ.Ш.,обл.Д. с площ от 5 852 кв.м през
стопанските 2013/2014 г.,2014/2015 г.,2015/2016 г. и 2016/2017 г.
11
ОСЪЖДА „Агротон интернешънъл“ ООД-гр.С. с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Ш.К.** да заплати на „Сий бриз”
ООД-гр.В. /в ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.В.,р-н „П.“,жк „Ч.*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 351,35 лв /триста петдесет и един
лева и 35 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12