№ 181
гр. Варна, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. Й. Й., Д. А. П., С. Т. Б. и Я. П. Я.,
подадена чрез процесуален представител адв. С. Т. срещу Решение № 260402/10.10.2022г.
по гр.д.№ 15029/2020 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на
жалбоподателите, че ищците Б. И. М., И. М. Д. и М. Д. Д. са собственици на поземлен имот
с идентификатор 10135.2520.578 по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-10292/03.10.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с.о. „Траката“, с площ от
723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 5200578, при съседи: 10135.2520.9588,
10135.2520.9531, 10135.2520.579, 10135.2520.6912, 10135.2520.6911, 10135.2520.577, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Въззивниците изразяват становище за недопустимост и неправилност на съдебното
решение, като твърдят, че същото е поставновено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Сочат, че видно от петитума на исковата молба и от приетият по делото
доклад, ищците са предявили иск по чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните по делото, че са собственици на процесния имот въз основа на
разпоредителни сделки, подробно описани в исковата молба. Първоинстанционният съд
правилно приел, че ДЗС „Д. Кондов" не е било собственик на имота, поради което
извършените от него разпоредителни действия не са могли да произведат целения вещно-
прехвърлителен ефект. В противоречие обаче с материалният и процесуалният закон, съдът
не само е разгледал, но е и уважил претенция на ищците по непредявен иск, а именно- че са
собственици на процесния имот по силата на придобивна давност. Въззивниците посочват,
1
че решението е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които делото може
да се реши по същество. В допълнение сочат, че съдът не е отчел обстоятелството, че с оглед
факта, че процесният имот се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобивна давност
не тече до издаване на решението за възстановяване на Поземлена комисия, както и че е
доказано извършването на въвод в същия. Отправеното към въззивния съд искане е за
отмяна на съдебния акт на двете изложени самостоятелни основания с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. И. М., И. М. Д. и М. Д. Д.,
чрез процесуален представител адв. К. К., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Въззиваемите сочат, че от ангажираните по делото гласни доказателства се
обосновавал категоричния извод, че от 70-те години на миналя век до настоящия момент,
фактическа власт върху процесния имот се упражнява единствено от тях и техните
праводатели. Оспорват изложеното във въззивната жалба и прието от съда, че тяхната обща
наследодателка не е станала собственик на имота по силата на сключения договор за замяна.
Възникналата колизия на права следвало да бъде разрешена с приложение на разпоредбата
на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, според която когато полученият в замяна имот е застроен или
с него са извършени разпоредителни сделки, замяната остава в сила и имотът не подлежи на
възстановяване на първоначалните собственици. От друга страна сочат, че в изложените на
исковата молба твърдения, както и в приетия без възражение от страните доклад по делото
било ясно посочено, че ищците претендират установяване на собствеността върху имот по
силата на разпоредителна сделка, наследяване, както и поради това, че го владеят и
стопанисват явно и необезпокоявано, считано от 1971 г. – повече от 50 години. Отправят
искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. По
изложените съображения въззивното производство по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ГПК на необжалвалите другари следва да
бъде указана възможност най-късно в срок до първото заседание по делото да се
присъединят към жалбата на своите съответници, като подадат писмена молба с препис за
въззиваемите страни страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Г. Й. Й., Д. А. П., С. Т. Б. и Я. П.
Я., подадена чрез процесуален представител адв. С. Т. срещу Решение №
260402/10.10.2022г. по гр.д.№ 15029/2020 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено
2
по отношение на жалбоподателите, че ищците Б. И. М., И. М. Д. и М. Д. Д. са собственици
на поземлен имот с идентификатор 10135.2520.578 по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № 18-
10292/03.10.2019 г. на Началника на СГКК-Варна, с адрес: гр. Варна, район Приморски, с.о.
„Траката“, с площ от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин а трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 5200578, при съседи:
10135.2520.9588, 10135.2520.9531, 10135.2520.579, 10135.2520.6912, 10135.2520.6911,
10135.2520.577, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 46/2023г. на 07.02.2023 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА на Х. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна ул. „Пеньо
Пенев“ № 8, Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свети Г.“ № 1, В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: с. Просечен, общ. Суворово, обл. Варна, Т. К. В. , ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Ана Феликсова“ № 1 А, ет. 2, ап. 7, Р. С. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул. „1-ва А“ 119, С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“ 295, И. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Пеньо
Пенев“ 2, С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 30, вх. Д, ет.
5, ап. 17, възможността най-късно в срок до първото заседание по делото да се присъединят
към жалбата на своите съответници, като подадат писмена молба с препис за въззиваемите
страни страна.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4