№ 23
гр. Ловеч, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20244300900005 по описа за 2024 година
Производство по чл. 557, ал. 1, т.2, б „а“ от Кодекса за застраховането.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 923/ 06.02.2024г.
от А. М. А., ЕГН *****, с адрес *****, чрез: адв. В. И. И. - К.-ЛАК, с адрес за
призоваване: *****, срещу: ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
представлявано от С. С. и М. К. - изпълнителни директори с посочено правно
основание чл. 557 от КЗ за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева и 4017,02 лева имуществени вреди, в резултат
на ПТП от 22.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 22.04.2023 година до окончателното й изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 22.04.2023 година, около 02:55 ч., на
път 1-4, км. 10.800,землището на с.Български Извор, обл.Ловеч, е настъпило
ПТП, при което лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. №
*****, управляван от С. А. В. напуска своето платно за движение, поради
движение с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение,
удря челно друг автомобил, завърта се, излиза от платното за движение и
пропада в крайпътна канавка. Вследствие на ПТП -то водачът на автомобила е
починал на място, а двамата пътници в автомобила марка „Голф" са получили
телесни увреждания. Ищецът А. М. е пътувал на задната лява седалка в лекия
1
автомобил, с поставен предпазен колан, срязан от лицата, които са го извадили
от автомобила след катастрофата.
Изтъква, че при инцидента ищецът е получил наранявания, изразяващи
се в деформация на долен ляв крайник и скъсяване спрямо симетричния,
наличие на костни крепитации в областта на средна трета на лява бедрена кост
и силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в съседните
стави, оток и кръвонасядане на лява лицева половина, разкъсно-контузна рана
на ляв клепач, счупване на костите на скулите и горната челюст,
многофрагментна фрактура на лява орбита и горна челюст и зигоматичната
кост в ляво, дегенерация на макулата и задния полюс.
Извършена е операция на левия долен крайник с поставяне на пирон, а
на горна, челюст е поставена стандартна шина, остеоцентеза на горната
челюст с поставяне на титаниева пластина и четири винта към здравата горна
челюст в основата на носа. Впоследствие бил установен намален обем на ляв
максиларен синус. Не виждал с лявото око поради засегнат очен нерв, който
предстои да бъде опериран.
До момента за оперативното лечение са заплатени и големи суми за
материали. На 02.05.2023г. е заплатена сумата от 2060,00 лева за медицински
изделия и консумативи, а на 28.04.2023г. е заплатена сумата от 1860,00 лева
отново за медицински материали - винтове и плака, всичко във връзка с
лечението, а към 09.01.2024г. са заплатени още 97,02 за лекарствени
медикаменти.
Посочва, още че инцидентът му причинил свен физически и психически
болки и страдания, неговият изключително динамичен начин на живот и
ежедневието му били рязко променени; лечението е било както
консервативно, така и оперативно, физиотерапия и рехабилитация; основния
лечебен и възстановителен период продължил повече от една година; ищецът
не се е възстановил напълно към момента и му предстоят още интервенции,
има няколко белега от травмите и операцията; бил засегнат и психически от
претърпяното ПТП, загубил е възможността да играе професионален футбол и
бъдещето му е останало несигурно и неясно с оглед невъзможността и да
започне работа.
Посочва, че бил съставен констативен протокол и по делото било
образувано ДП № 133/2023г. по описа на РУ Тетевен, ДП № 133/2023г. по
2
описа на РУ Тетевен, което е прекратено поради смъртта на дееца.
Изтъква, че за настъпилото произшествие бил уведомен ответникът и
заведена претенция № 23210205/09.10.2023 година. Счита, че по нея са
представени всички относими доказателства, в това число и указани от Фонда
необходими документи. Въпреки това от ответника е получен отказ за
изплащане на обезщетение.
С оглед изложеното моли да бъде постановено решение с което
Гаранционният фонд бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000,00
/сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и
страдания в следствие на претърпяно на 22.04.2023 г., около 02:55 часа на път
1-4, км. 10.800, землището на с.Български Извор, обл.Ловеч. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная датата на увреждането - 22.04.2023г.
до окончателното й изплащане; сумата от 4017,02 /четири хиляди и
седемнадесет лева и две ст./ лева, представляващи обезщетение за
причинените му имуществени вреди, в резултата на претърпяно на 22.04.2023
г., около 02:55 часа на път 1-4, км. 10.800, землището на с.Български Извор,
обл.Ловеч. ПТП , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная датата
на увреждането - 22.04.2023г. до окончателното й изплащане. Претендира и
съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар. Представя писмени
доказателства и прави доказателствани искания.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор вх. № 2036/ 25.03.2024 г. от
Гаранционен фонд, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, в който по същество оспорват по
основание и размер, като прекалено завишена, исковата претенция счита, че
няма основание за ангажиране отговорността на ГФ. Оспорва се наличието на
твърдените неимуществени вреди, техния интензитет и продължителност.
Прави възражение за съпричиняване в размер на 50%, поради нарушение на
чл. 137а от ЗДвП, както и че е знаел, че водачът на МПС-то, причинило
процесното ПТП е употребил алкохол и въпреки това се е качил в втомобила.
Оспорени са твърдените болки и страдания, както и размерът на
претендираното обезщетение. Оспорена е и датата, от която се претендира
обезщетението, респ. законната лихва, като счита, че следва да е от датата на
предявяване на иска.
Твърди, че на ищеца е изплатено обезщетение в общ размер на 31 960
3
лева, от които 30 000 лева неимуществени и 1 960 лева имуществени вреди.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане за конституиране
на Н. С. А., ЕГН **********, *****, като наследник на водачът, причинил
ПТП-то. Мотивират интереса си с разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ съгласно
която след изплащане на обезщетението, Фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение.
Оспорени са част от доказателствените искания на ищеца, като от своя
страна правят такива. Претендират разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Подадена е допълнителна искова молба, в която се оспорват направените
от ответника възражения и поддържат всички направени доказателствени
искания. Изразяват становище и по направените доказателствени искания.
Прави изменение на иска по отношение на имуществените вреди, като
увеличава претенцията на 10 017.02 лева.
В подадения допълнителен отговор ГФ поддържа направените
възражения и доказателствени искания.
С определение № 129/ 02.07.2024 година на основание чл. 219, ал.1 от
ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран Н. С. А., който чрез пълномощника си адв. Н. А. М., е изразил
писмено становище по исковата претенция, както по основание, така и по
размер. Посочва, че ГФ е изплатил сумата от 31 960 лева, която е съобразена и
съразмерна, както с претърпените вреди, така и съсъ съдебната практика на
съдилищата по подобен вид дела. Прави възражение за причиняване, тъй като
ищецът е бил без предпазен колан, а и се е качил в процесния автомобил,
въпреки, че е знаел, че водача е употребил алкохол и е бил видимо алкохолно
опиянен. Оспорва твърдението, че не се е възстановил напълно, както и
размера на исковата претенция, като противоречаща на принципа за
справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат В. И.-К.,
поддържа исковата молба и моли да бъде уважена изцяло, като бъдат
присъдени разноски и адвокатско възнаграждение. Излага съображения за
основателност и доказаност на исковата претенция.
Ответникът се представлява от адвокат Н. И. от АК- В.Търново, която
4
моли да бъде отхвърлен предявения иск. Посочва, че са репарирали
претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева и
1 960 лева за имуществени вреди, като са приели съпричиняване 50%, с оглед
доброволното излагане на опасност от страна на ищеца, да се качи в
автомобил на видимо пиян водач.
Третото лице Н. С. А. не се явява, представлява се от адв. П.Д. от АК -
София, оспорва изцяло исковата претенция и моли да бъде отхвърлена.
Изтъква, че от събраните доказателства се установява, че на ищеца е заплатено
обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, а
претенцията над тези суми е неоснователна и недоказана. Налице е
съпричиняване – непоставяне на обезопасителен колан и качването му в
автомобила, въпреки, че е знаел, че водачът е употребил алкохол.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и
приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7,
рег. № УРИ 356 р 5880/ 24.04.23г. на ОД на МВР – Ловеч, РУ – Тетевен, се
установява, че на 22.04.2023 година около 02.35 часа в на път І-4, км 10.800
(София – Варна), л.а. с рег. № *****, марка “Фолксваген“, мод. Голф,
собственост на И. Н. М., управляван от С. А. В., при движение с несъобразена
скорост с пътя (мокро пътно платно), релефа на местността, пътните знаци в
дясна за него крива навлиза в лентата за насрещното движение и се удря челно
в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел Атего, рег. № *****,
управляван от С. К. С., завърта се, излиза от пътното платно и пропада в
крайпътна канавка с предната част на автомобила. Отбелязано е, че
автомобилът е без валидна застраховка „ГО“.
В протокола като пострадало лице са отбелязани: водачът на л.а. С. А. В.
- починал, А. М. А. ляво бедро – фрактура и разкъсно-контузна рана на ляв
клепач, и М. К. К. с комбинирани травми – черепно-мозъчна травма и
фрактура на ребра.
По случая е било образувано ДП № 133/ 22.04.2023 г. на ОД на МВР –
Ловеч, РУ – Тетевен. От приложения към досъдебното производство протокол
за оглед на ПТП от 22.04.2022 година е видно, че огледът е започнал в 04.20
5
при следните условия: нощно време, влажен въздух, на светлината на
прожекторите на специализиран автомобил на РС „ПБЗН“ – Тетевен.
Установено е, че пътят в района на местопроизшествието е с едрозърнест
асфалт, силно износен и с оформени коловози.
С постановление от 28.12.2023 година по преписка № 781/ 2023 година
на ОП – Ловеч образуваното ДП № 133/ 2023 година по описа на РУ –
Тетевен, е прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1, вр. чл.
24, ал.1, т.4 от НПК, поради това, че деецът е починал.
С писмо изх. № 24-01-440/ 22.12.2023 година на ГФ по повод образувана
щета № 23210205/ 09.10.2023 година за неимуществени вреди, ищецът е
уведомен, че е отказано изплащане на обезщетение. Впоследствие с писмо
изх. № 24-01-440/23/ 02.02.2024 година ГФ е уведомил А., че е определено
обезщетение в общ размер на 63 920 лева от които 60 000 лева за
неимуществени вреди и 3 920 лева за имуществени, като е прието 50 %
съпричиняване, поради това, че е бил без обезопасителен колан и доброволно
се е качил при употребилия алкохол водач. При намалението е изплатена
сумата от общо 31 960 лева обезщетение, от които 30 000 лева неимуществени
и 1 960 лева имуществени вреди. Приложена е вносна бележка от 23.02.2024 г.
По делото е представено решение № 91209/ 132/ 10.07.2024г. на ТЕЛК
към „МБАЛ - Троян“ ЕООД, съгласно което на А. А. е призната 50% трайна
нетрудоспособност със срок до 26.04.2032 г.
По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза,
основана на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза произшествието е настъпило на 22.04.2023
година в тъмната част на денонощието, около 02:55 часа при нормална
видимост. Автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, с водач С. В. и
спътници на предна дясна и задна лява седалки, се е движил по платното за
движение на първокласен път 1-4, с посока от гр. София към гр. Варна. В
същото време в обратна посока се движи товарен автомобил „Мерцедес
Атего“ с рег. № *****.
В зоната на десен завой, на км 10+800/“Сеновала“/ водачът на л. а. „Ф.
Голф“ губи контрол над него, поради движение със скорост no-висока от
критичната за завоя, навлиза в насрещната пътна лента и с предна лява част се
удря в предна лява част на товарния а-л.
6
След удара, вследствие действието на момента на ударния импулс,
товарният автомобил продължава да се движи постъпателно напред - посоката
си на движение към гр. София няколко метра след мястото на удара. Лекият
автомобил рязко променя посоката и големината на вектора на скоростта си,
завъртян е около вертикалната си ос обратно на часовника и е върнат назад, на
метри спрямо мястото на удара, където е намерен и описан в огледния
протокол.
Скоростта на т.а „Мерцедес Атего“ – преди удара и при удара е 16,54 м/с
- 59,56 км/ч, а на лекия автомобил: при удара - 31,84 м/с -114,65 км/ч, а преди
удара - 34,26 м/с -123 км/ч
Според експерта от техническа гледна точка причина за настъпването на
процесното ПТП е внезапно навлизане на л. а. „Ф. Голф“ в лентата за
насрещно движение, вследствие на загуба на напречна устойчивост, поради
движение със скорост по-висока от критичната за завоя. Пак от техническа
гледна точка се налага извода, че ударът при създалата се ситуация е бил
непредотвратим с аварийно спиране и за двамата водачи.
Водачът на лекия а-л С. В. би могъл да предотврати ПТП при движение
със съобразена с пътните условия скорост, която да му позволи да следва
пътната крива оставайки в собствената си лента за движение и реализира
разминаване с насрещно движещият се товарен автомобил „Мерцедес“.
Лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** е
оборудван с обезопасителни колани за всички 5 места. Предпазните колани са
ефективни при удар на МПС в неподвижно препятствие до скорост около 50
км/ч.
В конкретния случай ударът за лекия а-л „Фолксваген Голф“ е челен ляв,
като е пострадала лявата страна до предна лява врата включително. От
инерционните сили при първоначалния удар телата са имали стремеж да се
насочат напред и наляво по посока на ударния импулс. Най-малко е пострадал
седящия пътник на предна дясна седалка.
Експертът посочва, че данните по делото са в подкрепа на тезата, че
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.
Високата скорост на движение на лекия а-л, в който е пътувал - над 120
км/ч и удар в значително по-тежко, по-високо и с по-голяма коравина МПС са
7
предопределили получаването на тежките травми на А., въпреки поставения
колан.
От механизма и посоката на ударния импулс тялото на ищеца - А. А. е
полетяло напред и наляво. Кръвта по гърба на предна облегалка и по лява
врата, както и на пода пред задно ляво място (отразени в огледния протокол)
свидетелстват, че там са причинени и уврежданията.
Вещото лице допуска, че при бързото движение на л. а. „Ф. Голф“,
ищецът е наднесъл тялото си напред за да може да следи пътя, като е
изтеглил/опънал/ колана и се е приближил до предна облегалка/преден ляв
задтилник, задна лява врата и средна В-колона/. При удара коланът се е
блокирал, но в това изтеглено положение, като тялото не е било с гръб
облегнат на полагащата му се облегалка и дефакто коланът не е изпълнил
ефективно функцията си, което е допринесло за по-тежките травми. Това не
означава, че коланът е изпълнен лошо. Той принципно позволява движение на
тялото или се обтяга повече при едри пътници и се блокира само при рязко
политане на тялото, т. е. при удар на а-ла.
От приложените медицински документи се установява, че в периода
22.04.2023 г. - 10.05.2023 г. ищецът е лекуван в УМБАЛ „Георги Странски“ -
Плевен. Видно е от приложената епикриза ищецът е транспортиран след
претърпяното ПТП. Констатирани са наличие на видима деформация и
скъсяване на ляв долен крайник спрямо симетричния, като при палпация се
установяват наличие на костни крепитации в областта на следната трета на
лява бедрена кост. Силно ограничени и болезнени активни и пасивни
движения в съседните стави. Извършени са опреативни процедури с голям
обем и сложност на таза и долния крайник. Отток на двата клепача с рана на
горен клепач. Раната на клепача е обработена, като са поставени шест шева.
Установено е счупване на костите на скулите и горната челюст и
зигоматичната кост вляво. Поставена е стандартна шина на горната челюст.
Направена е остеосинтеза на горната челюст с помощта на титаниева
пластинка и четири винта към здравата горна челюст. Направени са разрези
супра и инфраорбитално. Фрагментите са остеосинтезирани с помощта на
мини пластинки и винтове. Зигоматичната кост е фиксирана към горната
челюст. В максиларния синус е поставен балон с физиологичен разтвор.
Изписан е с подобрение.
8
В периода 20-26.02.2024 година на А. А. е проведено оперативно
лечение в УМБАЛ „Света Анна“АД - София Клиника по лицево-челюстна
хирургия.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска
експертиза, от което се установява, че вследствие на претърпяното ПТП
ищецът е получил следните травми: счупване на ляво бедро, рани от лявата
страна на лицето и деформация на лява скула и горна челюст. Тези
увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП от 22.04.2023 г.
След произшествието ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Георги
Странски“ гр. Плевен Клиника по ортопедия и травматология. Проведено
оперативно лечение на бедрото с поставяне на вътреканален пирон на ляво
бедро. Направена е и операция на лява зигоматична кост и на лява горна
челюст. Изписан е от Клиника по ортопедия и травматология на 10 май 2023 г.
след свалени оперативни шевове и препоръка за ЛФК. Там е открито и
свличане на горния клепач на ляво око и двойно виждане на същото.
Приет е на 20 февруари 2024 г. в УМБАЛ „Света Анна“ АД София -
Клиника по лицевочелюстна хирургия. Проведено оперативно лечение -
поставени нови метални шини с винтове в горна челюст и в основата на лява
орбита. След седем-осем месеца оттогава предстои нова корекция на лява част
на горна челюст. Експертът е посочил, че предстои и нова операция на ляв
клепач - за неговото повдигане.
При личния преглед експертът е установил белег от оперативна рана в
проксималната и дисталната част на ляво бедро с големина 4-5 см.; белег с
големина 5-6 см. на лява скула от двукратно проведените операции с
поставяне на импланти; Птоза /свличане/ на горен ляв клепач.
Субективно ищецът се оплаква от болки в лява скула, болки в горна
челюст при хранене и след това, двойно виждане с ляво око, болки при леко
натоварване на лява колянна и лява тазобедрена стави и ограничение на
флексията /свиването/ на лява колянна става; ограничено и придружено с
болки клякане.
От всички увреждания при катастрофата от 22.04.2023 г. за трайни
увреждания могат да бъдат причислени лява скула и лява горна челюст, за
трайно увреждане може да се счита, ако за него е с незадоволителен край.
9
Оплакванията от двойно виждане с ляво око е изключително неприятно
състояние и ако не е сполучлива коригиращата операция на птозата /свличане/
на горния ляв клепач могат и да продължат. Състоянието преди ПТП е трудно
да бъде постигнато в походката, особено след леки натоварвания на долните
крайници.
Според експерта обикновено възстановяването при счупване на бедро на
тази възраст е около 2 години. Възстановяването на храненето е непълно
предвид разминаването на дъвкателната повърхност на горна лява и долна
челюст. Налице са и болки при хранене в същата зона. Двойното виждане не е
изчезнало и за прогнозата му е трудно да се докаже преди извършването на
споменатите по-горе корекции на горния клепач.
Обезопасителният колан има действие за предотвратяване на травми до
скорост около 50 километра в част при челен удар. В случая скоростта е била
много по-голяма, ударът не е бил челен, а тангенциално страничен, при което
травмите получени от лявата страна най-вероятно са от удар в областта на
лява задна врата. Няма категорични белези при тази ситуация от предпазните
колани върху гръдния кош. При тази скорост и при видът на този удар
експертизата счита, че предпазният колан не е в състояние да предотврати
получените травми.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът не може да сгъва
и разгъва напълно коляното си, като това е вследствие на вида на травмата,
мястото й, както и поставяне на метална остеосинтеза – пирон, двойно
заключващ се в горния и долния си край.
По делото е приета и съдебно –медицинска експертиза, от която е видно,
че от извършената след аутопсията токсикологична експертиза за наличие на
алкохол в кръвта и урината на С. А. В., в кръвта на същия се установява
концентрация на алкохол 2,53 ‰, а в урината - 2.82 ‰. Това количество
алкохол отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, което се
характеризира с тежки разстройства на: зрението, съобразителността,
координация на движенията, двигателната активност, равновесието, говора,
както и наличие на немотивирани действия, силно забавени реакции,
сънливост. При тази степен на алкохолно опиване, тези признаци, са видими и
ясно проявени, като към момента на настъпване на ПТП-то В. е бил в начална
фаза на елиминация - количеството алкохол е било по-голямо от наличието на
10
алкохол в кръвта му. Посочва, че пътниците в колата биха могли да усетят,
както по поведението на В., така и от миризмата на алкохол, че същият е
употребил алкохол.
В съдебно заседание експертът допълва, че седящо отзад лице не може
да установи, кой е употребил алкохол, ако не разговарят и не доближават. Ще
усети миризмата, ако самият той не е употребил алкохол. При проверка от
служба НТЛ отговорили, че няма кръвни проби на А. и Маню. При тази
концентрация на алкохол има промяна на съобразителността, рефлексите,
походката, говора, немотивирани действия, особено в тази тежка форма. При
разговор ще се усети лихса на концентрация по заваления говор, по изразената
сънливост при седящо положение, а при ходене – по добре се вижда. Над тази
концентрация (от 3.5 промила и нагоре) теоретично се получава кома и смърт.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В. А. (брат на ищеца) Посочва, че живеят в с. *****. На 22.04.2023
година вечерта брат му излязъл да вечеря в ресторанта в с. Градежница, с
негови приятели. Свидетелят спял, когато се обадили, че катастрофирал преди
с. Български извор, на „Сеновала“. Като пристигнал него вече го били
откарали в болницата в Тетевен. От показанията му се установява, че
състоянието му било много тежко и брат му бил транспортиран в Ловеч и
впоследствие в Плевен. Бил с риск за живота и 7 дни бил в интензивно
отделение. След това му направили операция на главата и след това на левия
крак, като около 25-26 дни бил в болницата и той му бил придружител, тъй
като не можел да става от леглото. Твърди, че по време не операцията
купували много неща всеки ден, лепенки и др. В крака му били поставени
болтове и импланти. Това освен физически му се отразило и психически тъй
като бил професионален футболист, а лекарите му казали, че повече няма да
може да тренира. Тъй като имал счупване на скулата с опасност за окото и
счупване на челюстта на четири места, му била направена операция. Не можел
да яде, хранел със сламка с пасирана и в течно състояние храна. Това
продължило повече от два месеца. На горната челюст имал шини, както и
балон вътре в кухината, да може да му заздравее скулата. След като се
прибрал в къщи повече от три месеца, не можел да се изправи и да тръгне.
Свидетелят му помагал да ходи до тоалетна, пасирал му храната. Чак след
11
шестия месец почнал да ходи с патерици. Твърди, че не искал да излиза навън,
защото бил с рани по лицето и имал белези, ходел с тъмни очила, за да не му
се виждат очите. Зрението на лявото му око не се възстановило след 6-я месец,
но не можел да чете, виждал двойно. Сочи, че чак след третата операция
имало подобрение на окото, но трябвало да са прави нова операция на
челюстта, тъй като заздравяло накриво. Свидетелят твърди, че и в момента
изпитвал болки. Всяка вечер ищецът се оплаквал, че главата го боли много,
както и когато излезе на слънце. Въпреки приема на обезболяващи, главата го
боляла почти всеки ден. Според свидетеля най-големия проблем на брат му е,
че не може да играе футбол повече футбол и това му се отразява много зле
психически. Твърди, че лекарите не му позволяват да почне работа. Твърди, че
майка им и свидетелят го издържали. Тъй като поради здравословното си
състояние не се явил на матура, си взел по-късно дипломата – септември
2024г.
Свид. З. К. посочва, че познава А. М. А., тъй като живеят в едно село и
са израсли заедно. Заедно с техен общ приятел М. М., се разбрали да вечерят в
ресторант „Ани“ в с.Градежница. Към 21 ч. били в ресторанта, като на масата
били тримата. Към 01:30 ч. свидетелката видяла чичото на А. да влиза, тъй
като била с лице към входа, но А. според нея не го видял, тъй като бил с гръб.
Не видял къде е заминал, нито с кого е бил, тъй като в петък и събота
ресторантът бил пълен. М. и А. не пиели, защото са спортисти, а та - защото
не й харесва. По-късно чичото на А. дошъл и като го бутнал в гърба, го
попипал, дали иска да си ходят заедно. А. им казал да оправят сметката и си
тръгнал с чичо си към с.Глогово. Малко по-късно, след около 20-30 мин., в
ресторанта казали, че А. и чичо му са катастрофирали. На сутринта й се
обадил един общ приятел от компанията, за да занесе на А. книжката в Плевен
в болницата, защото не искали да го приемат, тъй като в катастрофата си
загубил личната карта. Като му занесла книжката, го видяла целия в кръв,
обезобразен, охкал и пъшкал. След време му отишли на свиждане. На окото и
на скулата имал бинтове, шини на челюстта. Не можел да говори хубаво, не
можел да яде. Казал, че го боли всичко. След като го изписали от болницата
отишла да го види, бил с шини, с бинтове. Не можел да става, в болницата
брат му се грижел за нео, а в дома им баба му и брат му. Твърди, че преди
ходели с компанията да гледат мачове, тъй като той бил спортист. Сега се
чувствал зле бил професионалист, играел в Червен бряг, на не можел да
12
продължи с футбола.
От показанията на свидетеля М. К. К. се установява, че С. пил около 200
грама водка, преди да управлява автомобила до с. Градежница. Посочва, че
може да е пил и преди това, а впоследствие в ресторанта в селото пил бира.
Не може да каже колко били е изпил в ресторанта, тъй като седял под навеса
отвън, а той влязъл вътре в ресторанта. Около половин час се забавили в
ресторанта. По късно тръгнали за с. Български извор – свидетелят, С. и А.. С.
карал колата, тъй като А. отказал да я кара. Още като тръгнали от Градежница
за Български извор, колата се ударила в бордюра. Като стигнали завоите за с.
Български извор и се блъснали в ТИР и след този момент нищо не помни. Той
седял до шофьора, а А. - зад шофьора. А. нямал колан, според свидетеля, тъй
като дръпнал волана, като видял, че се блъскат. Твърди, че С. видимо бил пиян
- „заваляше се“. Не може да каже с каква скорост са се движили и дали А. е
казвал на чичо си, че кара бързо. По време на пътя не е говорил с тях и не е
чул те да разговарят помежду си.
Свидетелят М. А. И. посочва, че е приятел с А. и същата вечер около
21.30 били в ресторант „Ани“ в центъра на с. Градежница“ А. не е пил. Със св.
З. К. седели с лице към входа на ресторанта, а А. с гръб. Към 1.30 часа чичото
на А. влязъл в ресторанта, но А. не го видял. След тридесет минути дошъл при
А. и го попитал дали ще си ходят. Свидетелят твърди, че не е видял кога е
излязъл чичото на А., както и да е залитал. Видя само А., че излиза.
Впоследствие разбрал, че са катастрофирали.
От свидетеля Р. И. Р., четвърти братовчед на Н., се установява, че когато
дошъл в ресторанта С. А. бил видимо пиян. Свидетелят твърди, че когато си
тръгвали от заведението С., А. и още един човек излезли от ресторанта заедно,
като С. се клатушкал и изглеждал пиян, не видял другите дали са пияни. С.
седнал зад волана.
При обясненията по реда на чл. 176 от ГПК ищецът посочва, че С. му е
чичо. Не го е видял да влиза в ресторанта в процесната вечер и не е знаел, че е
употребил алкохол. Посочва, че излязъл след него, като той вече бил в колата
на шофьорското място. Видимо бил нормален, затова тръгнал с него.
В показанията си в ДП № 133/ 2023 година А. А. е посочил, че е излязъл
от ресторанта заедно с чичо си и другото момче. Чичо му бил паркирал точно
пред ресторанта. Когато чичо му увеличил скоростта, той се изплашил и го
13
попитал защо кара толкова силно и му казал да намали, то той не му
отговорил. Посочил е, че скоростта била голяма, около 140 - 160 км/ч, и при
навлизането в завоя, тъй като колата навлязла в насрещното платно, той се
хванал отпред за шофьорската седалка и се стегнал, защото очаквал да излязат
от пътя, но тогава се появил ТИР-а и се ударили в него.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу Гаранционния
фонд по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД,
за присъждане на обезщетения за причинени на А. М. А. неимуществени
вреди в размер на 100 000 лева и 4017,02 лева имуществени вреди, в резултат
на ПТП от 22.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 22.04.2023 година до окончателното й изплащане.
По делото не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на
обезщетение. Впоследствие след предявяване на иска е заплатил обезщетение
в размер на 30 000 лева неимуществени вреди и 1 960 лева - имуществени,
като е приел 50% съпричиняване от страна на пострадалия - ищеца А. А. за
установяване на което е приложена е вносна бележка от 23.02.2024 г.
За ангажирането на отговорността на ответника Гаранционен фонд
следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността
на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да
отговаря за причинените от прекия делинквент вреди.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45,
ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта,
които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД са установени от събраните по делото доказателства.
Предвид липсата на валидна застраховка на автомобила, с който е
причинено процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на водача, са
налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционния
фонд. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия - непоставяне на обезопасителен колан и качването му в
14
автомобила, въпреки, че е знаел, че водачът е употребил алкохол.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на
настъпилото ПТП, като вина за същото има водачът на лекия автомобил -
починалият С. А. В., който е карал с превишена скорост, навлязъл е в
насрещната лента за движение и се удря с предна лява част в предна лява част
на товарния автомобил. Вследствие на удара водачът на л.а. е починал на
място, а ищецът, който се е возил на задна лява седалка, е получил телесни
увреждания – счупване на ляво бедро, рани от лявата страна на лицето и
деформация на лява скула и горна челюст.
Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
както и от събраните гласни доказателства. Съгласно заключението
получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
Проведено е оперативно лечение на бедрото с поставяне на вътреканален
пирон на ляво бедро. Направена е операция и на лява зигоматична кост и лява
горна челюст. Поради свличане на горния клепач на ляво око и двойно
виждане със същото е проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Света Анна“
АД – София – Клиника по лицево-чeлюстна хирургия – поставени са нови
метални шини с винтове в горна челюст и в основата на лява орбита.
Експертът е посочил, че след седем осем месеца предстои и нова корекция на
лява горна челюст и операция за повдигане на ляв клепач. При личния преглед
е констатирано следното: белег от оперативна рана в проксималната и
дисталната част на ляво бедро с големина 4-5 см; белег с големина 5-6 см на
лявата скула от двукратно проведените операция с поставяне на импланти;
птоза (свличане) на горен ляв клепач.
Според заключението възстановяването при счупване на бедро на тази
възраст е около две години, като състоянието на походката преди ПТП-то е
трудно постижимо, особено след леки натоварвания на долните крайници.
Ищецът не може да сгъне и разгъне напълно коляното си, предвид характера и
мястото на счупването и метода за възстановяване на костта. Възстановяване
на храненето е непълно поради разминаване на дъвкателната повърхност на
горната лява и долна челюст, налице са болки при хранене в тази зона, както и
двойно виждане, което не е изчезнало. Посочено е, че възстановяването за
последните две увреди е трудно за прогнозиране, преди предстоящите
15
интервенции за повдигане на клепача и корекцията на горната челюст с
поставяне на нови импланти.
По отношение на предпазния колан експертът е посочил, че същият
осъществява функцията си при скорост до около 50 км/ч, а в конкретния
случай скоростта е била много по-голяма. Ударът е бил тангенциално
страничен, при което травмите, получени от лявата страна, най-вероятно са от
удар в областта на лява задна врата. Няма категорични белези от предпазните
колани върху гръдния кош, като вещото лице счита, че и при поставен
предпазен колан е възможно да получи тези травми, при този вид удар и с тази
скорост.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази
конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на
причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените
болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия,
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие ищецът е получил травматични увреждания: счупване на ляво
бедро, счупване на лява скула и лява горна челюст, основата на лява
орбитална кост, вследствие на които се е променил начина му на живот.
Счупването на лявата бедрена кост е довела до затруднение движението на
крайника повече от шест месеца, като година и половина след това ищецът
има болки при натоварване и не може да сгъва и разгъва този крак в коляното.
Според експерта не се очаква напълно възстановяване. По отношение
травмата на лявата скула, след претърпените операции е останало двойно
виждане на лявото око и паднал клепач, което предстои да се направи
коригираща операция, след което може да се прогнозира. При проведените
интервенции за лечение на счупването на горната челюст се е получило
разминаване на горната и долната челюст, което и до настоящия момент
затруднява храненето и говоренето, като са налице и болки в тази зона и към
момента на изготвяне на заключението.
От свидетелските показания се установява, че около шест месеца след
ПТП-то ищецът е бил подпомаган и обслужван от брат си и майка си. Да се
16
храни, да става, да задоволява ежедневните си нужди. След това започнал да
се придвижва с патерици. Не можел да чете, да се храни нормално. Не желаел
да излиза и да се среща с хора, поради белезите по лицето и трудното
общуване, вследствие счупването на челюстта.
Преди ПТП-то има сключен договор като футболист с Общински
футболен клуб “Партизан“, град Червен бряг до приключване на есенния
полусезон – 2022 година. Получените травми не му позволили да изпълни
договора, а прогнозата на лекарите е, че няма да може да спортува активно.
Това също се отразило негативно на психичното му състояние и начина му на
живот за в бъдеще.
С решение № 91209/ 132/ 10.07.2024г. на А. А. е призната 50% трайна
нетрудоспособност със срок до 26.04.2032 г.
В настоящия случай съдът съобразява характера на причинените
телесни увреждания, продължителността на страданието, медицинските
интервенции, които обуславят допълнителни болки и страдания, наличието на
психични страдания, както и възрастта на пострадалия.
При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и
общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищцецът неимуществени вреди е обезщетение в
размер на 100 000 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния
резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан и качването му в автомобила, въпреки, че е знаел, че водачът е
употребил алкохол.
Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е
увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите.
От показанията на свидетелите К., който се е возил на предната дясна
седалка на катастрофиралия автомобил, Р. Р. се установява, че С. А. е бил
видимо пиян. Св. М. К. посочва, че дори е поискал ищецът да кара
автомобила. В този смисъл са и дадените показания от самия пострадал пред
орган на власт (л. 394 на гърба,т.ІІ от ДП № 133/ 2023 г. на РУ-Тетевен):
„Около 22.10 часа на 22.04.2023г. в ресторанта влезе чичо ми С. А., който беше
17
заедно с още един мъж, който ми е известен с прякора си „*****“. Тези
показания се подкрепят и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р Г., която посочва, че се касае за тежка степен на
алкохолно опиване с видими и ясно проявени признаци.
По отношение на възражението за непоставен колан от данните по
делото - показанията на св. М. К.: „…А. нямаше колан. Той дръпна кормилото,
като видя че се блъскаме….предполагам, че е бил без колан“, показания от
самия пострадал пред орган на власт (л. 394 на гърба,т.ІІ от ДП № 133/ 2023 г.
на РУ-Тетевен): „ …като видях, че той не намалява скоростта при влизането в
завоя, аз се хванах за отпред за неговата седалка и се стегнах защото очаквах
да излезе от пътя..“ и заключението на САТЕ съгласно което, с оглед следите
по седалката на шофьора, може да се направи извод, че ищецът дори да е бил с
обезопасителен колан, то той е елиминирал неговата защитна функция, като се
е изнесъл напред към седалката на шофьора. От друга страна настоящата
инстанция съобразява и становището на двамата експерти, че предпазния
колан запазва изцяло функцията си при скорост около 50 км/ч и при челен
удар. В случая скоростта е била значително по-висока и ударът е в предна лява
част, което кореспондира с получените травми.
При тези съображения настоящата инстанция счита, че е налице
съпричиняване, което съдът приема, че е в размер на 50% , поради което с
този процент следва да бъде намалено определеното обезщетение от 100 000
лева.
Следва да бъде съобразено и изплатеното от застрахователя обезщетение
в размер на 30 000 лева. При това положение исковата претенция за
присъждане на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на
сумата от 20 000 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер на
сумата от 100 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По делото е заявена претенция за заплащане на имуществени вреди в
размер на 4 017.02 лева, за което са представени платежни нареждания и
касови бонове за платени медицински изделия и консумативи. От
застрахователя е платена сумата от 1 960 лева. При приетото съпричиняване
претенцията е основателна в размер на 2 008.51 лева, като след приспадане на
платената от застрахователя сума искът следва да бъде уважен за сумата от
18
48.51 лева, като в останалата част като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за
присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и чл.
439, ал.1, т.5, вр. чл. 558, ал.2, вр. чл. 494,т.10 от Кодекса за застраховане
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, в случая на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума. Началната дата от
която застрахователят дължи лихвите за забава при действие на чл. 429, ал. 3 и
чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, е датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В този смисъл решение № 50104/ 26.04.2024г. на ВКС по
т.д. № 1386/ 2022г., ІІ ТО.
Видно от данните по делото ищецът е предявил застрахователната си
претенция на 09.10.20232 г., като при липса на други данни, следва да се
приеме, че това е най-ранната дата и от този момент се дължи лихва за забава
до окончателното плащане. При това положение предявеният иск за
присъждане на лихва за забава за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023 г.
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Съдът съобразява, че ответникът е заплатил част от претендираните
вреди след предявяване на иска и в този смисъл е станал причина за
предявяването му в този размер, то разноските на ищеца следва да се
определят върху 50 000 лева неимуществени вреди и 2 008.01 лева
имуществени вреди.
В настоящето производство на ищцата е оказана безплатна правна
помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата от адвокат В. И. - К.,
поради което възнаграждението следва да се определи от съда. При
съобразяване решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., вида
на спора, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна
сложност и при зачитане принципа за достойно заплащане на труда, съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева. При това
19
положение на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат В. И. - К., АК - Ловеч адвокатско възнаграждение в размер
на 3 600 лева с вкл. ДДС.
При този изход на производството на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Ловеч, съобразно
уважената част, държавна такса – 850 лева, и за изготвяне на експертизи – 135
лева.
Разноски в производството е претендирал и ответникът - 1100 лева за
експертизи и 40 лева депозит за свидетели, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лева. При този изход на процеса ищецът
следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част, сумата от 830
лева, разноски за възнаграждения на вещи лица, за един свидетел, тъй като е
изплатено само едно възнаграждение от 20 лева (касаещи само искът за
неимуществени вреди), и за юриск. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не следва да
се присъждат разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на А.
М. А., ЕГН *****, с адрес *****, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 20 000 (двадесет хиляди)
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на претенцията
до ГФ – 09.10.2023 година, до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2023 година около 02.35 часа на път І-4,
км 10.800 (София – Варна), при което л.а. с рег. № *****, марка
“Фолксваген“, мод. Голф, собственост на И. Н. М., управляван от С. А. В.,
при движение с несъобразена скорост с пътя (мокро пътно платно), релефа на
местността, пътните знаци, в дясна за него крива навлиза в лентата за
насрещното движение и се удря челно в товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел Атего, рег. № *****, управляван от С. К. С., завърта се,
20
излиза от пътното платно и пропада в крайпътна канавка с предната част на
автомобила, като искът за разликата до пълния претендиран размер от 100 000
лева, както и иска за мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023
г. - ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на А.
М. А., ЕГН *****, с адрес *****, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата 48.51 (четиридесет и осем
0.51) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
претенцията до ГФ – 09.10.2023 година, до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване
на медицински изделия и консумативи, в резултата на ПТП, настъпило на
22.04.2023 година около 02.35 часа на път І-4, км 10.800 (София – Варна), като
искът до пълния претендиран размер на сумата от 4 017.02 лева, както и иска
за мораторна лихва за периода от 22.04.2023 г. до 08.10.2023 г., като
неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на по
сметка на Ловешкия окръжен съд в ТЕКСИМ БАНКА АД - гр. Ловеч: IBAN:
BG13 TEXI 9545 3103 6482 00, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса
в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева и разноски – 135 (сто тридесет и
пет) лева за експертизи.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на
адвокат В. И. И., К., АК – Ловеч, с адрес: *****, на основание чл.78, ал.1 във
вр. с чл.38, ал.3 ЗА, сумата 3600 лева (три хиляди и шестстотин лева) с вкл.
ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН *****, с адрес *****, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4,на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК сумата 830 (осемстотин и тридесет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Н. С. А.,
ЕГН **********, от *******.
21
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
22