Решение по дело №6502/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260029
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20191100506502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № …….

   гр. София, 14.09.2020 г.

 

                                 

  В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                               Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 6502  по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 69224/19.03.2019 г. на Софийски районен съд, 165 с – в, по гр. д. № 9640/2018 г. „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** е осъден да заплати на Г.С.Б., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 886, 83 лв. - представляваща платена без основание сума във връзка с едностранна корекция на сметката за ел. енергия на кл.№ 200008774075, извършена въз основа на констативен протокол от 24.07.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 380 лв. - разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователно СРС е приел, че не са осъществени кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране правото на ответника да извърши корекция на сметката на ищеца. Отговорността по ПИКЕЕ е специфичен вид отговорност на законово основание, въдена с нормативен административен акт, приет по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Поддържа, че е спазена точно процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ. Неоснователно СРС е приел, че по делото не са представени ОУ на дружеството, от които да е видно дали е предвиден реда за уведомяване на клиентите за извършените корекции, тъй като по делото са представени такива ОУ. Поддържа се освен това, че ОУ са публично известни и публикувани на сайта на дружеството. След изменението на ЗЕ от 2012 г., ответникът не следва да приема нови ОУ или да изменя действащите, тъй като и към момента редът за уведомяване на клиенти е достатъчно детайлно регламентиран в чл. 17, вр. с чл. 49 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД. Изискването на чл. 98 а, ал. 2 , т. 6 от ЗЕ е изпълнено от ответника с нормите в чл. 17, ал. 2 вр. с чл. 49 от ОУ към датата на осъществяване на корекцията и предвидения ред за уведомяване на клиентите е спазен. Подържа се още, че в чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ няма изискване да е предвидена специална процедура за уведомяване, доколкото целта на ПИКЕЕ е клиентът да е информиран своевременно, за да упражни правата си. Излагат се и доводи, че според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ става въпрос за специална, обективна отговорност и за упражняване на правото на корекция е достатъчно наличието на обективно неточно или непълно измерване на ел. енергията. В отклонение от общите правила на договорната отговорност по ЗЗД ответникът не е длъжен да доказва субективно проявена вина на абоната за манипулиране на СТИ, а е достатъчно да установи обективния факт на неизмерване или неправилно, неточно или непълно измерване на ел. енергия. Доставчикът не е длъжен да установява човешко поведение, довело до извършване на корекции. Става въпрос за обективна, законова, а не договорна отговорност. Ответникът се позовава на решения на ВКС и СГС в смисъл, че за периода след изменението на ЗЕ от 2012 г., приемането на ОУ на ответника и утвърждаването на ПИКЕЕ е ирелевантно виновното поведение на потребителя за манипулиране на СТИ. По тези и други съображения моли да се отмени обжалваното решение, с което искът е уважен и същият да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна ищецът Г.С.Б., чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно и обосновано постановено, в съответствие с действащата законодателство. За ответника не съществува законово основание за извършване на корекция на сметката, доколкото с влязло в сила решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5 членен състав е отменена ПИКЕЕ от чл. 1 до чл. 47, вкл. За да възникне право да се извърши корекция по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ следва да се установи неправилно или неточно измерена ел. енергия по определени правила. След отмяната на ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки на СТЕ, като процесната корекция обхваща периода 26.04.2017 г. 0 24.04.2017 г., през който ПИКЕЕ са частично отменени. Според ищеца не е осъществено изискването на закона за приемане на правила за извършване на корекция, а нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са останали действащи, не дават изискуемата от чл. 83 ЗЕ регламентация. СРС правилно е приел, че ответникът не е предвидил в ОУ ред за уведомяването на клиентите за извършените корекции на сметки, в изпълнение на задълженията на доставчика, предвидени в чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Без в ОУ да е предвиден ред за уведомяване на клиентите, при наличие на основание за извършване на корекции на сметки, съобразно изискването на делегацията на ЗЕ, не е завършен фактическия състав, даващ право на крайния снабдител да коригира сметката на клиента. Неоснователни са твърденията на ответника, че в клаузите на ОУ - чл. 17, ал. 2 ОУ, съществува ред за уведомяване на клиентите за наличие на основание за корекция. В правилно приложение на закона СРС е приел, че не е изпълнен фактическия състав за извършване на корекция от доставчика. Уведомяването на клиента едва след като корекцията е направена, ограничава правото на защита на потребителя и го изключва от участие в процедурата. Поддържа се още, че СТИ е извън имота на ищеца на отделно табло, до което той няма достъп. Не е установено неправомерно действие на потребителя, дължащо се на негово виновно поведение, нито какъв е периода на погрешното измерване и каква е била реалната консумация за минал период. В обобщение се твърди, че за ответното дружество не е възникнало право да извършва едностранна корекция на сметките за недоказано изразходвана ел. енергия на основание изготвения от него КП от проверката на СТИ. Моли да се потвърди решението, с което иска е уважен. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на сумата от 886, 83 лв. - представляваща платена без основание сума във връзка с едностранна корекция на сметката за ел. енергия на кл. №*******, извършена въз основа на констативен протокол от 24.07.2017 г.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо постановено.

По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Не е било спорно и обстоятелството, че ищецът е собственик на имота, стопанска постройка, находяща се в гр. София, ул. „********, до който е доставена ел. енергия от ответното дружество.

Пред СРС е представен Констативния протокол № 1018021/24.07.2017 г. въз основа на който е начислена посочената сума. Съдът констатира, че той е съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.” АД в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите. Констативният протокол е подписан от служители на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и свидетели от ФЗП, които служителите на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, но не е подписан от потребител.

Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е изпратил на ищеца писма от 25.07.2017 г., 10.11.2017 г. и 16.11.2017 г., с които го уведомява, че ще бъде извършена корекция на сметката му въз основа на КП на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и ПИКЕЕ. Няма данни тези писма да са доставени редовно на ищеца, а разписките са върнати с отбелязване „неточен адрес“.

Установява се, че с фактура от 28.12.2017 г. на ищеца Г.С.Б. е начислена сума в размер на 886, 83 лв., за корекция на сметка въз основа на Констативен протокол № 1018021/24.07.2017 г. на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.

Не е било спорно, че Г.С.Б. е изплатил в полза на „Ч.Е.Б.“АД сумата в размер на 886, 83 лв.

Пред СРС са приети като доказателства заключение на СТЕ и показания на двама свидетели, участвала при изготвяне на КП и проверката. Според приетата пред СРС СТЕ, отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, чрез външно въздействие.  Общото неотчетено от СТИ количество ел. енергия е преизчислено математически правилно, при спазване правилата на ПИКЕЕ.

При така установените факти, СГС намира следното от правна страна:

В правилно приложение на процесуалният и материален закон СРС е приел, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила на чл. 154 от ГПК, ищецът следва да докаже, че е извършил плащане, а ответникът да установи – пълно и главно с допустимите от закона доказателствени средства, че има основание да получи плащане на паричната сума.

В процесния случай страните не спорят, че са били в облигационно отношение по доставката на ел. енергия за процесния имот. Установява се, че при извършена на 24.07.2017 г. проверка от служители на „ЧЕЗ Р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, без за проверката да е уведомен ищеца, е констатирано, че диска на електромера не се движи и не отчита консумираното количество ел. енергия.  

Съгласно възраженията наведени във въззивното производство от ответника за наличието на основание за начисляване на сумите въз основа на корекции, настоящата инстанция, в допълнение на изложеното от СРС, приема следното : 

Спорът касае основно въпроса има ли основание за начисляване, респективно заплащане и задържане от ответника на цена на електрическа енергия, определена по извършена корекция на сметка в размер на 886, 83 лв.

Въззивният състав намира за съобразен с материалният закон извода на СРС, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да получи плащането. Съдът споделя решаващият извод на СРС, че при доказателствена тежест за ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищеца да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.)

След измененията със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението на двете кумулативно уредени в закона предпоставки - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и предвиждане на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция в ОУ на продавача. 

След влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. първото условие е реализирано, но настоящият състав намира, че не се установява да е реализирано второто условие. В действащите към момента на проверката ОУ на ищеца, приети по делото, не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметките, което поставя клиента в неблагоприятно положение спрямо продавача на ел. енергия.

Относно необходимостта от едновременното изпълнение на посочените две предпоставки за възникване правото на корекции, ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., като застъпеното в тях становището се споделя от настоящият състав.

Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е предвидено от законодателя като гаранция за защита правата на потребителя, който следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.

Ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал че е предвидил такъв ред в ОУ на договорите, съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Следователно, той не е изпълнил вмененото му от закона задължение и предвиденото в закона изискване не е спазено, а от там - не се е породило право на продавача да коригира едностранно сметките на клиентите. В действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не се съдържа клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.  В чл. 17, ал. 2 от ОУ е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за задълженията. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.

Следователно посочените норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка с извършване на корекции на сметките на потребителите, предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверките за точното измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ и възникването на евентуални задължения за тях, е задължително условие. Идеята на законодателя е да се гарантират правата на потребителите.

Освен това, в допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа („ЧЕЗ Р.Б.“ АД). По правило потребителят няма достъп до монтираните извън обекта му СТИ. Въззивният състав намира, че доставчикът на електрическа енергия - лицензиант е длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, така и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията по регулярната проверка на годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той да търпи неблагоприятни последици от него.

Отделно от изложеното, настоящият състав  намира, че с нормите на чл. 48 ПИКЕЕ (действително действащ в процесния период, а понастоящем отменен изцяло - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. В чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ законодателят е делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да бъде уреден въпросът буквално „за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да уреди единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия, но не й делегира правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност, според съда, може да се уреди само по силата на закон или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт. По силата на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.

Не на последно място, по делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. От доказателствата, в това число - констативен протокол, свидетелски показания и заключение на техническата експертиза - е установен само фактът на неточно отчитане на електроенергия от СТИ, собствено на ответника, но не и че въздействие върху него осъществено от или със знанието на потребителя.

След като ответникът не е установил пълно и главно основанието за ангажиране на обективната отговорност на потребителя - ищец и не е спорно, че въз основа на направената от ответника корекция ищецът е заплатил сумата, чието връщане претендира на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва че искът е основателен. В съответствие с материалния закон той е бил уважен от СРС.

Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи изводи на двете инстанции  съвпадат, решението е постановено при правилно приложение на закона  и следва да се потвърди. Този извод се налага и за частта по присъдените в полза на ищеца разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски.

По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото производство има ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доколкото той не ангажира доказателства за направени реално разноски пред СГС, такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран, съдът  

 

                                                                    Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 69224/19.03.2019 г. на Софийски районен съд, 165 с – в, по гр. д. № 9640/2018 г.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                              

 

 

 

 

 

                                                                                                                2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,

член на IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело № 6502 на СГС за 2019г.

Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за това са следните:

С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.

Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.

В исковата молба ищецът, предявил осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатената на ответника сума по процесната фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към договора между страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата инстанция.

Намирам, че липсата на клаузи за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Ето защо съм на мнение, че правото на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за ел.енергия, заплатена е стойността на процесната фактура, като е  предявил осъдителен иск за връщане на платеното срещу ответника, т.е. осъществил е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск за връщане на платената сума по издадената фактура.

По изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали е налице основание за плащане на претендираната от ответника с процесната фактура сума, съответно за задържане на същата.

                                                                                 

Мл. съдия:  

/М. Малоселска/