№ 626
гр. Плевен, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря Валя Х. Стоянова
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430202031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-2500196 от 08.10.2025
година на *** заемащ длъжността *** на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на „***, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление - гр. *** представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** в
качеството му на работодател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер 2000/две хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.
В жалбата са излагат доводи, че наказателно постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, поради следните
съображения: В случая не е налице нарушение, което да е извършено от
жалбоподателя. Излагат се съображения, че нарушението е първо за
жалбоподателя, поради което и с оглед особеностите на казуса следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
пълномощник в лицето на адвокат Е. М. от АК- Плевен, която поддържа
жалбата на изложените в нея основания.В писмена защита излага
1
съображения, че нарушението, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на дружеството е не съставомерно по текста на
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като приетата от НО правна квалификация не отговаря
на действително установените по делото факти. Навежда доводи, че
осъществяването на вменения на дружеството административно- наказателен
състав не е доказан по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от
юрисконсулт З. Е. надлежно упълномощена от административнонаказващия
орган ***а на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен. Взема становище,
че НП е правилно и законосъобразно, постановено. Издадено е при спазване
сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН, както и, е издадено от компетентен орган,
при спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, относно реквизитите на акта и
на чл.57 от ЗАНН, относно реквизитите на НП. Претендират се в полза на
Дирекция „ИТ“ - Плевен юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
АУАН №15-2500196/16.09.2025г. е съставен от И. М. Д. на длъжност ***
при Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.416, ал.1 от КТ на
„***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - гр. *** представлявано
от В. Е. Ц. с ЕГН ********** в качеството му на работодател, за следното
нарушение:
При извършена проверка на място на 19.08.2025 година в обект: цех
(работилница) за панировки, намиращ се в *** склад 7*** с ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. *** представлявано от В. Е.
Ц. с ЕГН: ********** и при проверка по документи в периода от 28.08.2025г.
до 16.09.2025г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен, се
констатира, нарушаване на разпоредбите на трудовото законодателство по
осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
2
„*** гр. Плевен, в качеството си на работодател е нарушил забраната по
чл. 63, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа на 19.08.2025 година в 14:00 часа
в горепосочения обект лицето *** ЕГН: ********** на длъжност „общ
работник" преди да му е предоставил екземпляр от трудов договор и копие от
вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 заверено
от ТД на НАП. Началото на трудовия договор между *** ЕГН: ********** и
„*** е вписан в ТД на НАП на 19.08.2025 година 14:56:02, видно от протокол с
Изх. № 30Е003500188/19.08.2025 година 14:56:02 е връчен на 20.08.2025
година, тоест след нашата проверка на място.
С това е нарушил: чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на
2000/две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: жалба от „*** с вх.
№25148393/24.10.2025г., ведно с приложенията към нея; Акт № 15-2500196
/16.09.2025г.; Наказателно постановление № 15- 2500196/ 08.10,2025г.;
заверено копие на обратна разписка за връчване на НП; заверено копие на
Заповед №3-0693/ 15.08.2022г.; заверено копие на Длъжностна характеристика
за длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Длъжностна
характеристика за длъжността *** ДИТ Плевен; заверено копие на Опис на
писмените доказателства към АУАН № *********/ 16.09.2025г.; заверено
копие на Декларация от *** заверено копие на Пълномощно на *** заверено
копие на Трудово досие на *** заверено копие на Протокол за вписани трудови
записи.
В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания
непосредствено в съдебно заседание актосъставител И. М. Д., от които са
установява, че заема длъжността *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Плевен. Установява се, че на 19.08.2025 г. в 14:00 часа извършили проверка на
място в цех за панировки, находящ се в *** на гр.Плевен, *** стопанисван от
„***. В обекта заварили три лица, които били в работно облекло и
осъществявали трудова дейност. Заявява, че обяснили на управителя на
дружеството повода за проверката и докато той им показал машините и
съоръженията, с който бил оборудван цеха, работниците изпълнявали
3
трудова си дейност. След това работниците били поканени да попълнят
декларации в офиса на дружеството. Посочва, че свидетелят *** *** се
притеснил и първоначално си записал само имената и ЕГН, след това
декларацията била попълнена от негов колега, а той се подписал.
Установява се още, че при извършване на документална проверка в
офиса на „ДИТ“ Плевен установили, че работодателят е нарушил забраната
на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от Кодекса на труда, като е допуснал на 19.08.2025
година в 14:00 часа лицето *** да изпълнява трудова дейност като общ
работник, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор
и заверен препис от вписването на началото на неговото трудово
правоотношение заверено в ТД на НАП. Самото вписване на неговото трудово
правоотношение в ТД на НАП се е осъществило петдесет и няколко минути
след проверката на в обекта на 19.08.2025г..
Показанията на свидетеля И. М. Д. се потвърждават и от показанията
на и П. П. М., присъствал при извършване на проверката и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение
От показанията на свидетелят П. П. М. се установява, че работи в
Дирекция „ИТ“ Плевен като помощник инспектор. Установява се, че заедно с
И. Д. извършили проверка в обект, находящ се в *** на град Плевен,
стопанисван от „***. Установява се, че заварили три лица и управителя на
дружеството. В хода на проверката установили, че едно от лицата работи без
трудов договор. Заявява, че предоставили на работниците да попълнят
декларации, като лицето, което било без трудов договор се притеснило и
успяло да напише само трите си имена, след което декларацията била
попълнена от негов колега.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. М. Д. и П. П.
М., тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се,
като се подкрепят и от писмените доказателства по делото.
В показанията си св. **** заявява, че работи в „***. Твърди, че на
19.08.2025г., когато била извършена проверката бил на работа заедно с ***
*** и още едно лице. Казано им било да спрат работния процес и ги поканили
в офиса, където им предоставили да попълнят декларации. Твърди, че той
попълнил декларацията на ***, под диктовката на управителя на дружеството.
Обяснява, че на 19.08.2025г. *** е бил обучаван. В показанията си свидетеля
4
*** твърди, че в деня на проверката е бил в обекта за да се запознае с
работния процес.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите **** и ***, в частта
им, в която твърдят, че в деня на проверката свидетелят *** не е престирал
работна сила, а само се е обучавал. Такива възражение не са правени пред
проверяващите, нито устно нито писмено, както от тях така и от управителя
на дружеството.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
АНО е приел, че ответника е нарушил чл. 63, ал. 2 от КТ, като е
допуснал до работа лицето ***, без да му предостави преди постъпване
кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор, подписан от
двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а впоследствие
и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица
отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено
описанието в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за
очертаване кръга на доказателствено-релевантните факти, като са посочени
всички елементи, които определят и индивидуализират вмененото
административно нарушение. Правната квалификация на нарушението по чл.
63, ал. 2 от КТ съответства на фактическото му описание и правилно е
приложена санкционната норма по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради което не са
налице съществени нарушения на административно-производствените
правила и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.
С административната преписка е представен Трудов договор №
19.08.2025 г. с предмет, срок на договора, място на работа, уговорено
възнаграждение, отпуски и начин на прекратяване, който съдържа подписите
на работник и работодател. Съгласно уговореното в него работникът е поел
задължение да постъпи на работа на 20.08.2025г.. Отделно от това по делото е
приложена подписана от работодател и работник Длъжностна характеристика
за длъжността, с която *** се е запознал на 19.08.2025 г.На *** е била
предоставена за попълване декларация, но тъй като не се почувствал добре и
5
не можел да си попълни декларацията, св. **** попълнил неговата
декларация, в която отразил личните данни на ***, че работи за
санкционираното дружество на длъжност общ работник в проверения обект, с
работно време от 07:30 ч. до 14:30 ч., с месечно трудово възнаграждение в
размер на 1300 лв., посочил, с "Да" че *** има сключен трудов договор със
санкционираното дружество, след което *** е положил подпис в
декларацията. При извършена допълнителна проверка в офиса на Инспекцията
по труда в гр. Плевен на изисканите и представени от работодателя
документи, свързани с възникването и съществуването на трудовите
правоотношения било установено, че работодателят "*** е сключил с ***.,
ЕГН ********** трудов договор № 8 от 19.08.2025 г., като е представена
справка от НАП - протокол с Изх. № 30Е003500188/19.08.2025 година
14:56:02. Прието било, че от представената справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, уведомлението
за сключения с посоченото лице трудов договор е заверено в НАП след
постъпване на работника на работа.
От тези доказателства се установява по безспорен начин, че при
извършената проверка от длъжностни лица на жалбоподателя на дата
19.08.2025 г. в обект стопанисват от ответника, лицето ***. е престирало
работна сила, но ответното дружество в качеството си на работодател не е
изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 1 от КТ да й предостави преди
постъпването й на работа екземпляр от писмен трудов договор, подписан от
двете страни и заверено от ТД НАП копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, като
в нарушение на императивно установена забрана с чл. 63, ал. 2 КТ е
допуснало лицето до работа, преди да му предостави документите по ал. 1 от
цитирания нормативен акт.
В случая административно-наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл. 405а от КТ и не е обявил правоотношението като трудово,
което не би могла да се третира като липса на нарушение на трудовото
законодателство по чл. 63, ал. 2 от КТ. Действително, контролните органи на
Инспекцията по труда имат право да обявяват съществуването на трудово
правоотношение, когато установят, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, но тази норма е диспозитивна и е въпрос на
преценка на административния орган дали да упражни или не правото си по
чл. 405а, ал. 1 от КТ. В този смисъл, контролните органи не са задължени при
6
констатиране на нарушения на трудовото законодателство, свързани с
предоставянето на работна сила, да издават постановления за обявяване
съществуването на трудовоправни отношения, от което следва, че липсата в
настоящия случай на издадено такова постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е
ирелевантно за съставомерността на деянието, с което се нарушават
съответните разпоредби на Кодекса на труда, свързани с предоставянето на
работната сила.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на
закона е да се гарантират правата на работниците и служителите, като не се
изисква да са настъпили някакви вредни последици от изпълнението на това
задължение на работодателя. Следователно се касае за формално нарушение и
липсата на вредоносен резултат не може да води до маловажност на деянието,
тъй като става въпрос за защита интересите на полагащите труд лица.
Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно
законовите разпоредби. Макар нарушението да е отстранено след няколко дни
след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са
произтекли вредни последици за работници или служители в ал. 2 на чл. 415в
от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Следователно е налице
специална уредба на маловажното нарушение в сравнение с тази в ЗАНН,
като настоящото нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ изрично е изключено и не
може да бъде маловажно по смисъла на този кодекс.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал
ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена
правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността
си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът
и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба.
В случая, наложената от ***а на Дирекция "Инспекция по труда" -
Плевен имуществена санкция е в размер на 2000, 00 лв., без да са посочени в
7
наказателното постановление съображения за налагане на този по-висок на
административното наказание. Във всички случаи, когато санкционният орган
налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен
да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на
конкретното наказание е определил точно този размер. Неизлагането на
мотиви в този смисъл опорочава санкционния акт, което налага неговото
изменение и определяне на санкцията в размер, равен на законовия минимум,
който е имуществена санкция в размер на 1500, 00 лв.
В останалата част атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лева. По делото са проведени две съдебни заседания, на което е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище град София,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-2500196 от 08.10.2025
година на *** заемащ длъжността *** на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на „***, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление - гр. *** представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** в
качеството му на работодател е наложено административно наказание –
8
имуществена санкция в размер 2000/две хиляди/ лева, за извършено
нарушение по чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като
НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция" на
1 500,00/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - гр. ***
представлявано от В. Е. Ц. с ЕГН ********** в качеството му на
работодател, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.София сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по а.н.д. № 2031/2025г. по описа на Районен
съд Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9