Решение по адм. дело №358/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Ц. Н. К. от [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4506-000046/30.10.2025 г., издадена от началник ГПУ към РДГП Драгоман, ГПУ Чипровци, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, относно МПС с рег. № [рег. номер].

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, че той не е извършил нарушение по смисъла на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и при издаването и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.. Моли съда да постанови решение, с което отмени ЗППАМ.

В с. з. оспорващата страна, чрез пълномощника си адв. С. поддържа подадената жалба, излага подробни доводи в подкрепа на същата. Твърди, че т.к. на собственика на ППС не е издаден АУАН, то е недопустимо да бъде издадена заповед за ПАМ. Следващото съществено нарушение е, че в заповедта не е определен срока на действие на ПАМ, посочено е от 6 месеца до една година, а твърдението, че впоследствие е корегирана, не може да се приеме, че е техническа грешка, а и подписана такава заповед няма. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - началник ГПУ към РДГП Драгоман, ГПУ Чипровци се явява в съдебно заседание и оспорва жалбата. В писмено становище от юрк. П. също се излагат доводи в подкрепа на издадената заповед за ПАМ и се оспорва подадената жалба. Молят съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните в хода на производството доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.10.2025 г. около 16:20ч., товарен автомобил ГАЗ 66, рег. № [рег. номер], със собственик Ц. Н. К., се управлява от К. К. Г. на път III-817, в района на разклон за [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], при извършена проверка от служители на ГПУ Чипровци е установено, че водачът Г. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Водачът К. К. Г. в хода на проверката не представя свидетелство за регистрация на горепосоченото МПС ГАЗ66, с рег. № [рег. номер]. За което на водача Г. е съставен АУАН № 4506а-228-30/30.10.2025 г. за нарушение по чл.150А, ал.1 ЗДвП и са иззети два броя регистрационни табели [рег. номер].

Въз основа на съставения АУАН на оспорващата страна е издадена процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4506-000046/30.10.2025 г., издадена от началник ГПУ към РДГП Драгоман, ГПУ Чипровци, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, относно МПС с рег. № [рег. номер]. ЗППАМ е получена от оспорващата страна на 31.10.2025 г.

По делото са разпитани като свидетели мл.инспектори в ГПУ Чипровци - актосътавителят А. И. Д. и очевидец, присъствал при установяване на нарушението И. Г. Г. От техните показания безспорно се установява извършеното нарушение, същите са спрели за проверка камиона ГАЗ, при което от водача на МПС не били представени никакви документи, нито за шофьора, нито за МПС -то, и след направена справка в ОДУ, на шофьора е съставен АУАН, т.к. не притежава СУМПС валидно за категорията на управляваното от него МПС, което е над 3,5 тона.

Тази фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели. Въз основа на нея, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно приложени заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 3282з-5208/18.092.25 г. на директора на главна дирекция “Гранична полиция“, са оправомощени началниците ГПУ към РДГП да издават заповеди по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

С оглед съдържанието на акта, съдът приема, че е спазена установената от закона форма, посочена в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като към преписката е приложен съставения АУАН на водача Г.. Описаните в оспорения акт фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС за съответната категория МПС, съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Релевантните факти са изяснени в пълен обем.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно цитираната от административния орган разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "а" за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на собственото на оспорващата страна МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. В рамките на административното производство безспорно са установени предпоставките за налагане на принудителна административна мярка, които макар да се оспорват, не кореспондират с безспорно установените в производството факти и обстоятелства. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващата страна. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в приложения АУАН.

Неоснователно е възражението на оспорващата страна, че предвид обстоятелството, че не е съставен АУАН на собственика на МПС -то, то издадената ЗППАМ е незаконосъобразна. Неотносимо е и обстоятелството дали е издаден или не акт за установяване на административно нарушение, респ. наказателно постановление на собственика на автомобила, управляван от неправоспособен, с оглед на обстоятелството, че според българското законодателство административно наказателната отговорност се носи самостоятелно и отделно от производството по налагане на ПАМ. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, административният орган е длъжен да приложи процесната ПАМ. Следва да се подчертае, че самата ПАМ няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчно само да е налице констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

В конкретния случай, обаче, е налице съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като с оспорената заповед не е определен срок на действие на принудителното ограничение. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така определения законов срок административният орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административният орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В издадената ЗППАМ не се посочва конкретен срок на приложение на същата. В разпоредителната й част срокът е посочен по следния начин – "от 6 месеца до 1 година". Това е равнозначно на липса на определен срок на оспорената ЗППАМ, защото задължение на издателя й е, както бе посочено и по-горе, да определи конкретния срок за конкретната ПАМ, с оглед особеностите на случая, но е абсолютно недопустимо издаване на заповед като процесната, в която да не се определя конкретен срок за налагането на ПАМ. Дали определеният от административния орган срок е правилно индивидуализиран или не е въпрос на законосъобразност на акта, върху който съдът упражнява контрол, отчитайки и евентуалните мотиви в акта (ако има такива) за определения срок. Така неопределеният срок безспорно създава правна несигурност както за оспорващата страна, така и за административния орган, тъй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му. Без определен срок на действие на законовото ограничение заповедта не е изпълняем административен акт. Пропускът да бъде определен срок на ПАМ е съществен, тъй като осъществяване ограничението на принудителната мярка се съдържа в срока й на действие. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ, т. е. срокът е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Неопределянето на срок изобщо при налагането на ПАМ (в границите, предвидени от закона) води до порочност на издадения акт и само на това основание, доколкото липсва волеизявление на административния орган по този съществен въпрос, като своя последица води винаги до отмяна на издадения акт. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 от АПК съдът следва да отмени акта изцяло. Съдът може единствено да отмени заповедта, но не и да определи срока за прилагането на ПАМ. Това е така, защото съдът не разполага с правомощието вместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност да определи срок за действието на мярката. Същата последица е и в хипотезата на неопределен от административния орган срок (В този смисъл са Решение № 14225 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020 г.; Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020 г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС и Решение № 10336/2.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. и др.). В допълнение самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващия следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, които съдът констатира, че са в размер на 510 лева, представляващи заплатена по сметка на съда държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № № 25-4506-000046/30.10.2025 г., издадена от началник ГПУ към РДГП Драгоман, ГПУ Чипровци, с която на Ц. Н. К. от [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година,

ОСЪЖДА МВР, главна дирекция „Гранична полиция“ Драгоман, да заплати на Ц. Н. К. от [населено място], [улица], сумата от 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.