Р Е Ш Е Н И Е
№: 1577 03.10.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар:
Ирина Ламбова
Прокурор: А.Ч.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно
дело № 1461 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба от Н.П.Г. с ЕГН
**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез процесуалния му
представител адв. Г.С.,***. срещу Областна Дирекция на МВР Бургас, с ЕИК
*********, с адрес гр. Бургас, ул. Христо Ботев №46, представлявана от
Директора на дирекцията, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 304,80 лева,
представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен
резултат от постановено от служител на юридическото лице незаконосъобразно НП
№19-0269-000087/25.02.2019г., отменено като незаконосъобразно на основание
Решение №61/29.05.2019г., постановено по н.а.х.д. № 53/2019 по описа на Районен
съд Средец. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на
наказателно постановление (НП) №19-0269-000087/25.02.2019г., издадено от
Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ Средец, ищецът е ангажирал адвокат,
който е подготвил жалбата и е осъществил процесуално представителство пред
съда, за което му е заплатил възнаграждение от 300лв. за въззивната съдебна
инстанция по оспорване на наказателното постановление. Това НП е било отменено
от РС Средец, както бе споменато по-горе с негово решение №61 от 29.05.2019г.
по н.а.х.д. № 53/2019г., поради което претендира обезщетение за заплатеното
адвокатско възнаграждение, ведно с 4,00 лева заплатени за снабдяване със
заверен препис и 0,80 лв. преводна такса, начислена от банковата институция,
всичко това ведно с дължимата законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
ищецът не се явява
лично, но се представлява
от надлежно упълномощения адв. С. БАК,
който поддържат исковата претенция, като представя допълнителни писмени доказателства.
Претендира присъждане на направените разноски по настоящото дело.
Ответникът, Областна Дирекция на Министареството на
вътрешните работи – Бургас , редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В нарочно писмено становище оспорва претенцията по същество, като
иразява мнение, че договорът за правна помощ е съставен за целите на настоящото
исково производство и оспорва размера на заплатения адв. хонорар за процесуално
представителство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му изцяло,
поради обстоятелството, че НП е било отменено заради неправилна правна
квлификация на нарушението, направена от страна на АНО, а не заради
неизвършване на нарушение въобще.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
от фактическа страна, намира за установено следното:
С НП № 19-0269-00087/25.02.2019г., издадено от Началник
Група към ОД на МВР – Бургас, РУ Средец, на ищеца Н.П.Г. за нарушение на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е
била наложена глоба в размер на 20,00 лева, за това, че на 19.02.2019г., в
21.06 часа, на път втори клас № II-79, км. 55+350, на 50 метра преди
кръстовище с. Пънчево, в посока към гр. Средец като водач на лек автомобил
Мерцедес Е500 с рег. №А1533НМ, като не съобразил поведението си с пътен знак
А22 - възможна поява на диви животни, допуснал ПТП с диво животно - чакал.
Наказателното постановление било оспорено пред Районен
съд - Средец, за което е било образувано НАХД № 53/2019г. С решение № 61/29.05.2019г.,
съдът е отменил НП. В образуваното административно-наказателно дело при
разглеждането му в открито съдебно заседание пред районния съд, ищецът е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Стоян
Иванов от АК-Бургас. Видно от събраните по делото доказателства, пред РС Средец
е било депозирано от страна на адвоката единствено общо пълномощно, което не е
било придружено от договор за правна защита и съдействие.
Такъв за сумата от триста лева бива представен с
исковата молба във формата на заверено за верността му с оригинала копие,
придружено от платежно нареждане, удостоверяващо извършен перичен превод по
банков път на 13.05.2019г. от клиента в полза на процесуалния му представител.
Представени са доказателства за заплатена държавна такса за снабдяване със
заверен препис от влязлото в сила решение на РС Средец и такава, заплатена в
полза на банката на адвоката за извършения превод.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление с което е
били наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. На основание
т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е
допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от издадено НП от Началник Група към ОД на МВР –
Бургас, РУ Средец, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас.
Областната дирекция на МВР – Бургас е юридическото
лице, съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е
предявен срещу надлежен ответник. Отмяната на НП касателно наложената глоба в
размер на 20лв., като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на
претенция по възмездяване на причинените от ищеца щети, в това число и
заплатените разноски за процесуално представителство.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на договорно правоотнощение за
правна защита с уговорена цена, плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от
договор, каквито са договорите, чиито разноски се претендират като обезщетение.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението и е представила договора по делото.
В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Обстоятелството изложено от представителя
на БОП, че отмяната се дължи на неправилна правна квалификация не е основание
за приемане на противната теза, тъй като не променя противоправния характер на
конкретното НП. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било
отменено издадено срещу ищеца наказателно постановление.
Съществено за изхода на спора е да бъде установено
дали от този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването
му. В тежест на ищеца е да докаже както договарянето, така и заплащането на
разноските към момента на приключване на съответния правен спор, респ.
съответната съдебна инстанция за която те се отнасят. В тази връзка, в настоящото
дело като доказателство е приложено нахд №53/2019г. на БРС.
Видно от делото
пред въззивната инстанция е това, че по същото не е бил представен договор за
правна защита и съдействие. Само по себе си, това обстоятелство не е основание
за отхвърляне на исковата претенция, като процесуалният представител на ищеца
обосновава това свое бездействие с факта, че по съответното н.а.х.д. разноски
не се присъждат. За уважаване на исковата претенция в конкретния случай,
предвид оспорения момент на изготвяне на договора за правна защита и съдействие
и по-конкретно на извършването на самото плащане по него и неговия момент, в тежест
на жалбоподателя е да го докаже.
Договорът за правна защита и съдействие за оспорване
на наказателното постановление е представен за първи път в настоящото
производство. Доколкото същият е частен свидетелстващ документ, установяването
на достоверността на датата на сключване, е в тежест на ищеца и тази
достоверност бива потвърдена в настоящото производство, посредством документът
удостоверяващ заплащането на цената по договора с коментирания предмет (л.5).
Същата е била заплатена от ищета в полза на адвоката му на посочената в
документа на л.7 от делото дата -
13.05.2019г., надлежно удостоверено с копие от електронен документ, представен
на основание чл.184, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, неоспорен от страна на
ответника. Според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. №
6/2012г., ОСГТКсъдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението и е представила договора по
делото. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В конкретният случай, при съобразяване на
доказателствената съвкупност по делото, договорът за правна услуга следва да се
приеме за наличен към датата на провеждане на производството, като представен
ведно с документ за извършено плащане по банков път обосновава исковата
претенция по основание и размер. Що се отнася до изискването договорът да е
представен по делото, същият касае производства, при които разноските подлежат
на присъждане при провеждането на самите тях. Не такова е производството по
н.а.х.дела, поради което при предявяване на исковата претенция в отделно исково
производство заплащането на разноските подлежи на доказване в него с всички
годни и допустими от закона доказателствени средства. Това пълно и главно
доказване съдебният състав приема за осъществено.
Според настоящата съдебна инстанция, за уважаване на
претенцията е изпълнено и третото условие за реализиране на тази отговорност, а
именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление,
отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение и направените разходи за заверени
копия на съдебните актове. Пак според Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административнонаказващия орган. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият притежава свободата и правото на лична
преценка да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да
обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – наказателното постановление.
Що се отнася до доказаната като платена сума от 4,00 лева
пред БРС и 0,80 лева на банката за извършен превод, настоящата съдебна
инстанция намира, че ищецът не би заплатил и тази сума, за да се снабди със
заверен препис от самото влязло в сила решение, и заплатената на това основание
сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 304,80лв., представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление само пред
въззивната инстанция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба, както е поискано това от ищеца.
Относно посочения договорен и заплатен размер, съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. е минималния размер за
подобни дела съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г., поради
което таказаплатеният
размер не е прекомерен. По тази причина съдът счита, че същата следва да бъде
възстановена на ищеца в цялост, включае дължимата законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба, – 28.06.2019г., доколкото търсената
сума не се дължи автоматично с отмяна на НП, а след покана и предоставяне на
подходящ срок за изпълнение.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на
10лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 28.06.2019г. (л.27). Видно
от същия, негов предмет е „водене на дело по ЗОДОВ с-у ОД на МВР за отменено НП
№ 19-0269-000087/25.02.2019г. на РУ Средец. В този случай присъдени в тежест на
ответния орган следва да бъдат изцяло сумите от 10,00лева за д.т. и 300,00 лева
за адвокатския хонорар за водене на настоящото дело, т.е. 310,00 лева.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас,
ул.”Христо Ботев” № 46 да заплати на Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 304,80лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
(заплатен адвокатски хонорар, такса за изготвяне на заверен препис на решение и
такса за наков превод), настъпили в резултат на отменено с Решение №61/29.05.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 53/2019 по описа на Районен съд Средец незаконосъобразно
наказателно постановление (НП) НП №19-0269-000087/25.02.2019г., издадено от
Начлник Група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Средец, с което му е била наложена
глоба в размер на 20,00 лева, ведно със законната лихва за времето от 28.06.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, гр.Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Н.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310,00лв.
разноски по делото, представляващи платена държавна такса и възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: