Решение по дело №1421/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 83
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20215610101421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. гр. Димитровград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610101421 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Г. С. Л. от гр.Димитровград твърди, че e сключила онлайн,
през официалния сайт на Кредисимо ЕАД, Договор за потребителски кредит №
2303722 от 31.10.2020 г., като следвало да върне сума по кредита в общ размер на
1747,98 лева, при срок на кредита от 9 месеца и погасителна вноска от 194,22 лева. Въз
основа на чл.4, ал.1 от Договора за кредит, сключила с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за
предоставяне на поръчителство с цел обезпечение на сключения договор за кредит. По
сключения договор за предоставяне на поръчителство ищцата следвало да заплати
сумата от 1028,88 лева, разпределена на 9 месечни вноски в размер на 114,32 лева,
включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит.
Счита двата договора за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22, и чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност –нищожност на
клаузата по чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне
на поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, и при неспазване на нормите
на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Излага съображения за това: нарушен принцип на
добросъвестността, на справедливостта, накърняване на принципа на „добрите нрави“,
неравноправност на клаузите, на принципите на добросъвестност и справедливост,
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и т.н. Моли след установяване на изложеното, да
се постанови решение и да се приеме, че Договор за потребителски кредит № 2303722
от 31.10.2020 г. склчен с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на
поръчителство, склъчен с „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.22, и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност –
нищожност на клаузата по чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит и Договора
за предоставяне на поръчителство на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, и при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендира деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.София подава отговор. Не
1
оспорва сключването на договора. Оспорва наведените доводи за нищожност на
Договора за кредит, тъй като не счита, че сключването на договор за поръчителство е
било изискване за сключване на договора за кредит и че в тази връзка клаузите му
трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на договора за поръчителство било
възможност, а не задължение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Оспорва присъждането на възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОТВЕТНИКЪТ - „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД подава отговор. Не се оспорва
сключването на договор за потребителски кредит между ищеца и Кредисимо ЕАД при
посочените условия. Не твърди, че в Договора за потребителски кредит да е налице
основание за плащане на суми в полза на този ответник. Между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
дружеството се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към Кредисимо
такъв, какъвто е уговорен от него, а „Ай тръст“ да сключи с Кредисимо договор за
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца. За ищеца не било
задължително да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което изрично
било посочено в ОУ към договора за потребителски кредит. Оспорва и останалите
твърдения на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Възразява относно присъждането на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор потребителски
кредит № 2303722 от 31.10.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД предоставя на ищцата Г. Л.
паричен заем в размер на 1500 лева – потребителски кредит с условие с погасителен
план, срок на кредита 9 месеца, 9 бр. погасителни вноски, размер на вноската 194,22
лева, лихвен процент 38,09 лева, ГПР – 45,50 % и общ размер на плащанията 1747,98
лева, с падежно число- 10-то, падеж на първа вноска 10.12.2020 г., и последна вноска
на 10.08.2021 г.(Приложение № 1) към договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави банкова
гаранция съгласно Общите условия и срок до 10 дни от подаване ан заявлението или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кридисимо
юридическо лице (поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението, при което
срокът за одобрение на заявлението в хипотезата на предходното изречение е 24 часа
от представянето на обезпечението.

В случай, че в горепосочените срокове не било предоставено
обезпечение на кредита, се считало, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ЕАД,
и Договора между страните не пораждал действие. В чл.4 ал.3 от Договора е
предвидено, че ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобряване на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението. Ако същото не бъде
одобрено до изтичане на този срок Договора не поражда действие между страните.
Съгласно представените по делото от страна на „Кредисимо“ЕАД Общи
условия за предоставяне на кредити, ГПР по кредита е посочен в Договора, като
размерът му е изчислен съответствие с Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК при
отчитане на цитираните в тази разпоредба общи положения както и допълнителни
2
допускания, описани в 7 подточки.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за предоставяне
на поръчителство от 31.10.2020г., Г. С. Л., в качеството на потребител, се е договорила
с „Ай Тръст“ЕООД, в качеството на поръчител, да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ЕАД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно
Договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит. Поръчителят се
задължавал да сключи Договор за поръчителство, по силата на който щял да отговаря
пред „Кредисимо“ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя,
произтичащи от Договора за потребителски кредит или възникнали в резултат на
неизпълнението на този договор. Съгласно чл.8 ал.1 от Договора, за поемане на тези
задължения потребителят дължала на поръчителя възнаграждение в размер на
посоченото в Приложение №1 към Договора, а именно 1028,88 лева, като това плащане
трябвало да стане на 9 месечни вноски, всяка от които в размер на 114,32 лева. В чл.8
ал.4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплати
възнаграждението на поръчителя по неговата банкова сметка или по банкова сметка на
„Кредисимо“ЕАД, или по начините установени в Договора за потребителски кредит за
плащане на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит.
„Кредисимо“ЕАД било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този Договор.
Представено е съобщение до ищеца по имейл, съгласно което се прилага
обединен погасителен план по договора за кредит, като месечната вноска с включената
гаранция от 114,32 лева е в размер на 308,54 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че на 31.10.2020г. ищецът е сключила
с „Кредисимо“ЕАД Договор за потребителски кредит № 2303722, съгласно който й е
бил предоставен кредит в размер на 1500 лева, който е трябвало да върне на 9 месечни
вноски, ведно с лихва от 38,09 %. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на
горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита,
изразяващо се в предоставяне на поръчителство от втория ответник „Ай тръст“ЕООД,
като в тази връзка е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
31.10.2020г., съгласно който ищеца е трябвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер 1028,88 лева. Безспорно установено е, че горепосочените
вноски за възнаграждение на поръчителя е трябвало да бъдат платени от ищеца на
първия ответник разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит, като
общия размер на дължимата месечна вноска 308,54 лева.
Спорно по делото е нищожни ли са Договор за потребителски кредит №
2303722 и Договор за предоставяне на поръчителство, двата от 31.10.2020г., сключени
съответно с „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД, както и при условията на
евентуалност нищожна ли е клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за потребителски кредит,
поради противоречието им на закона и добрите нрави.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит и страните
по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че
3
процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен,
поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ
от ЗПК- „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни
клаузи“, сред които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът
санкционира с недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение No 1
начин.
В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума,
дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя. В Приложение №1 към процесния договор за
потребителски кредит, като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 1747,98 лева, която включва отпуснатия кредит 15200 лева, и 247,98 лева-
лихва, при лихвен процент- 38,09%. Посочено е, че ГПР е 45,50%, но не е ясно същия
от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представените Общи
условия липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР,
което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане за
възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ЕООД от 1028,88 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, усвояването на сумата,
предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от
Кредисимо ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ответника и „Ай
Тръст“ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. В изпълнение на този договор е сключен и договор между „Ай
Тръст“ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД /непредставен по делото от страна на ответниците/,
по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на
ищеца. Това е мотивирало кредитора („Кредисимо“ ЕАД) да включи в изготвения
„обединен“ погасителен план към определената погасителна вноска и
възнаграждението за предоставеното поръчителство. При служебно извършена справка
в Търг.регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са
свързани дружества-едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ЕООД е именно
4
„Кредисимо“ АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на
допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство
още към момента на сключването му. Ето защо съдът намира, че компонентът „вноска
възнаграждение на поръчителя“ от последващия погасителен план е следвало да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§1,т.1 от ДР от ЗПК за общ разход.
Доколкото в чл.19,ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, то със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил
възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в
общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.19,ал.2 от
ЗПК.
При включването на този допълнителен разход в общия размер на
разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който в договор за кредит е
определен на 45,50%, значително ще надхвърли и при това многократно, законово
определения максимален размер на ГПР, който е пет пъти размера на законната лихва
за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени
при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такИ.. Налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на
чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от
повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен
като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия
случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-
горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор за
потребителски кредит.
На следващо място, съдът намира, че въпреки обстоятелството, че всеки
един от процесните два договора- този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на
договор за поръчителство на кредитополучателя с определено от кредитора ЮЛ-
поръчител, сключването на договора за предоставяне на поръчителство е в същия ден,
в който е сключен и договора за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл.8 ал.5 от Договора за поръчителство. В
този смисъл и доколкото двата процесни договора се намират във взаимовръзка по
5
между си и като система от правоотношения между страните, последиците от
прогласяването на недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство.
Основание за сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е поставеното от „Кредисимо“ АД условие за приоритетно разглеждане
на заявлението за сключване на договора за потребителски кредит. При обезпечаването
на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на
Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по
кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора
юридическо лице/по списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на
потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.
Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител
по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя Г.
Л., а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото
той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез
който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на
поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „Ай
Тръст“ ЕООД с възнаграждение, което е в размер на повече от 2/3 /1028,88 лева/ от
размера на отпускания кредит /1500 лева/. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител
„Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки
като основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От
анализът на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се
налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност
за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик
на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за кредит,
поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително одобрено от
кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на
правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност,
като лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално
договаряне. Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при
положение, че потребителят иска такова, води като последица непораждане на
действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/. Въпреки „свободният избор“
на потребителя да поиска или не поиска обезпечение, кредиторът поставя
приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от
предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа от предоставяне на
обезпечението, пред значително по-дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че
такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на
договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем
в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.
Наред с това, съдът счита, че сключеният между ищеца и „Ай
Тръст“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
противоречие с добрите нрави на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на
закона-на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК, установяваща максимален
6
размер на ГПР, който следва да бъде определен в договора за потребителски кредит до
размер не по-висок от 5 пъти от сбора на ОЛП на БНБ и допълнителни 10 пункта.
Нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави
произтича от това, че с него, срещу поетото от „Ай Тръст“ЕООД задължение за
поръчителство по договора за потребителски кредит ищеца се е задължила да заплати
възнаграждение в общ размер на 1028,88 лева, платими на 9 месечни вноски от по
114,32 лева.
Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е принцип,
проведен в редица правни норми на националното законодателство, както и в
специалния ЗЗД. Тъй като в чл.145,ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел
разрешението, че съответствието между цената и предоставената стока или услуга не
може да бъде предмет на преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение
следва да намерят общите правила, установени в ЗЗД.
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила
на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично
формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна
еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
необходимостта от насрещните престации и тяхната взаимна еквИ.лентност, но все пак
тази свобода се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби
и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи води до
нищожност на сделката.
В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият
субект на правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода
да договаря условията, при които „Ай Тръст“ЕООД да му предостави поръчителство.
В същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект,
разполага и със защитата на чл.143,ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва
върху платените суми от датата на плащането. Т.е. поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита,
а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е
абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 31.10.2020г., сключен между „Ай Тръст“ЕООД и ищеца, е нищожен
на две основания, предвидени в чл.26,ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и
поради противоречие с добрите нрави.
По тези съображения, съдът счита, предявените от Г. С. Л. против
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона на Договор
за потребителски кредит № 2303722/31.10.2020г. и за прогласяване на нищожен като
противоречащ на закона и на добрите нрави на Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.10.2020г. за основателни, поради което следва да бъдат уважени.
7
При този изход на делото, ответниците по делото следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. От представеното по
делото преводно нареждане се установява, че пълномощника на ищеца- адв.М. В. М. е
платил по сметка на РС-Димитровград държава такса за предявените два иска в размер
на 119,92 лева. От тази сума „Кредисимо“ЕАД следва да заплати 69,92 лева, а „Ай
тръст“ЕООД 50 лева. Същевременно, процесуалния представител претендира
присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по делото
адвокатско пълномощно е, че Г. С. Л. е упълномощила адв.М. да я представлява в
настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие от
16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответниците по делото да заплатят в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и
чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения което е в размер на 352,33 лева – дължимо от „Кредисимо“ЕАД и
302,00 лева – дължимо от „Ай тръст“ЕООД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД,
поради противоречие със закона, сключения между Г. С. Л., с ЕГН **********, от
***************************** и „КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я., Договор за потребителски
кредит № 2303722/31.10.2020г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26 ал.1 предл.1 и 3 от
ЗЗД, поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, сключения
между Г. С. Л., с ЕГН **********, от *****************************, и „АЙ
ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от И.
М. Ш., Договор за предоставяне на поръчителство от 31.10.2020г.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от С.Р.Я. да заплати на адв. М. В. М. АК-Пловдив, с
адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН **********
сумата в размер на 422,25 (четиристотин двадесет и два лв. и двадесет и пет ст.)
лева, от които 352,33 лева - представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и 69,92 лева – разноски.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от И. М. Ш. да заплати на адв. М. В. М. АК-Пловдив, с
адрес кантора гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, ЕГН **********
8
сумата в размер на 352,00 (триста петдесет и два лв.) лева, от които 302,00 лева -
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА и 50,00 лева – разноски.

Присъдените разноски могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка:
IBAN: BG 86 UNCR 7000 1521 5143 14, BIC: UNCRBGSF.
Титуляр - Д. В. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9