№ 20986
гр. ************, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря **********
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110153191 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Я. Й.,
ЕГН: ********** и П. Г. И., ЕГН: **********, чрез адв. В. И. от **********,
съдебен адрес: ************, срещу „****************, седалище и адрес на
управление: ****************, с която са предявени кумулативно обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 1174,32 лв.,
представляваща ½ част от дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило на 10.03.2024 г. в гр. ************ застрахователно събитие – ПТП,
с лек автомобил *******, застрахован при ответното дружество по договор за
имуществено застраховане "Каско на МПС", обективиран в застрахователна
полица № BG/01/********** от 01.08.2023 г., щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между страните бил
сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“ по застрахователна
полица № BG/01/**********, със срок на застрахователно покритие от
05.08.2023 г. до 04.08.2024 г., за лек автомобил марка *******, собственост на
ищците. Твърди се, че по време на действие на застрахователния договор, на
10.03.2024 г. ищците намерили застрахования автомобил с увреждания по него
– щети по предна броня и преден ляв калник, причинени докато е бил
паркиран в гр. ************, *********. Ищците подали до ответника
заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, по което била
образувана щета № **********. С писмо с изх. дата 13.03.2024 г.
1
застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение по
образуваната щета, като се позовал на т. 2.2.1. от ОУ, съгласно която
застрахователят не изплаща обезщетение при същестуващо несъответствие
между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и
декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета. На
18.03.2024 г. ищцата подала възражение срещу постановения отказ, но с имейл
от 21.03.2024г. ответникът отново отказал да изплати застрахователно
обезщетение. Ищците оспорват като неправилен отказа на застрахователя и
излагат доводи за нищожност поради неравноправност на клаузата на т. 2.2.1.
от ОУ, с която ответникът е обосновал отказа си. Ето защо молят съда да
постанови решение, с което да уважи предвените искове. Претендират
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
********** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата, чрез адв. Н. К., в който оспорва иска по основание и по размер. Не
оспорва, че застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение на осн. т. 2.2. и т. 2.2.1. от ОУ, но поддържа, че същият е
законосъобразен и в съответствие със застрахователния договор и ОУ. В
посочените клаузи на ОУ, в съответствие с чл. 408 КЗ, било предвидено
изключение от застраховката – съществуващо явно несъответствие между
вида и степента на претендираните увреждания по МПС и декларираното от
застрахования събитие в уведомлението по щета, какъвто бил настоящият
случай. Предвид несъответствието между твърдения механизъм на ПТП и
настъпилите щети по МПС било невъзможно установяването на
обстоятелствата, при които е настъпило действителното увреждане на МПС,
респ. било невъзможно да се прецени дали е налице покрит застрахователин
риск по застрахователния договор.Оспорва твърдението, че клаузата на т. т.
2.2.1. от ОУ е нищожна поради неравноправност. Оспорва размера на
претенцията като прекомерно завишен. При тези твърдения иска съдът да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците
следва да установят при условията на пълно и главно доказване следните
групи правопораждащи факти: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните по делото; настъпване в периода на
застрахователното покритие по договора на застрахователно събитие, за което
2
ответникът-застраховател носи риска и което е в причинно-следствена връзка
с причинените щети на застрахованото имущество, вида и действителния
размер на тези щети.
Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения, включително, че клаузите, на които се
позовава в отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, са част от
съдържанието на общите условия, при които е сключен договора за
имуществено застраховане, че същите са индивидуално уговорени, както и
обстоятелствата, които предпоставят приложението на тези клаузи.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приложения по делото
препис от застрахователна полица № BG/01/********** за застраховка
„Моята кола“, се установява, че между ищцата от една страна като
застраховащ, и ответника, от друга страна като застраховател, е бил сключен
застрахователен договор за имусществено застраховане „Каско“, по силата на
който бил застрахован лек автомобил ************, година на производство
2022 г., със собственици (застраховани) Е. Я. Й. и П. Г. И., със срок на
застрахователно покритие от 05.08.2023 г. до 04.08.2024 г. Договорът е
подписан от застрахователя и застраховащия, като автентчността на подписите
не е оспорена по делото. Предвид изложеното към датата на процесното
застрахователно събитие 10.03.2024 г., между страните е същестувало валидно
застрахователно правоотношение и съгласно чл. 351, ал. КЗ и уговорките
между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по
застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Не се
псори по делото, че Общите условия на застрахователя обвързват ищците,
като и двете срани се позоват на същите. Видно от съдържанието на
застрахователния договор, застраховката покрива следните рискове –
природни бедствия, пожар, експлозия, имплозия, удар с животно, кражба и
грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени действия на трети лциа, вкл.
вандализъм, ПТП и паркинг, като застрахователна стойност е посочена
действителна стойност на автомобила и начин на ликвидация – в официален
сервиз.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация – част I №
*********/09.08.2022 г., изд. от МВР, се установява, че ищците са
собственици на процесния лек автомобил ************.
Настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователно
покритие, при което са настъпили процесните увреждания, се установява от
показанията на разпитаната по делото свидетелка **********. Същата
свидетелства, че ищците били паркирали автомобила си на ************ в гр.
************, като на 10.03.2024 г., когато ищците са се върнали от пътуване
в чужбина, ищцата в присъствието на свидетелката установила увреждания
над предна лява гума (калник) и предна броня на автомобила, като преди това
същият бил в изключително добро състояние. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелката като обективни, последователни и житейски
3
логични, още повече, че същата възпроизвежда лично възприети от нея факти
и обстоятелства, като показанията й намират опора и в приложените по делото
писмени доказателства, в т.ч. бордни карти и преписка по застрахователна
щета. Съдът намира, че в конкретния случай следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ищците са посочили, че щетите са настъпили, докато
автомобилът е бил в паркирано състояние като не се твърди по какъв начин са
настъпили, респ. дали някое лице е имало непосредствени впечатления за
това. Същевременно от показанията на св. *********** се установява, че към
момента на паркирането на автомобила от ищците на ************ същият е
бил без щети, а на 10.03.2024 г. ищцата намерила автомобила с увреждания.
Констатираните увреждания се установяват от показанията на св.
***********, както и от опис на щета № **********, видно от който
увредените детайли по процесния автомобил са облицовка на предна брояна –
за боя и преден ляв калник – за ремонт.
На следващо място, от заключението на приетата по делото съдебна
автотехнчиеска експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира
като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, както и от
отговорите на вещото лице, дадени в проведените съдебни заседания на
30.03.2025 г. и 23.09.2025 г., се установява, че деформациите по увредения
автомобил могат да бъдат получени, при съприкосновение с твърд предмет,
вкл. когато същият е в покой, в състояние на движение и злоумишлени
действия. При изслушването му о.с.з. вещото лице е уточнило, че описаните
увреждания могат да възникнат, когато автомобилът е бил в покой при удар от
товарен автомобил или джип и това е вероятния механизъм.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
показанията на разпитаната по делото свидетелка и заключенито на САТЕ, се
установява настъпването на вредите, както и че същите могат да настъпят в
паркирало състояние, както са посочили ищците. Предвид събраната
доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване деформациите да са настъпили при
друг механизъм, различен от посочения в исковата молба, а от гореописаните
изводи на вещото лице се установява, че вредите биха могли да настъпят,
докато автомобилът е бил паркиран. Следва да бъде посочено, че вредите
върху автомобила, имуществено застрахован при ответника, безспорно са
настъпили в срока на застрахователно покритие и не представляват изключен
застрахователен риск, както и не се твърди и не се установява да са причинени
по вина на застрахования.
По въпроса дали са били налице основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, съдът намира следното:
Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от
плащане на застрахователно обезщетение са тези на чл. 363 и чл. 364 -
касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
4
застрахователния договор; чл. 395 КЗ свързана с неизпълнение задълженията
на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4
КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при
умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата
разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон.
Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение
на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с
оглед интереса на застрахователя. Според практика на Върховния касационен
съд (решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 49/29.07.2013 г. по гр. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение №
185/05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о. и др.) неизпълнението от
страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в
договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е
налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е
от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на
вредите или да се явява препятстващо доказването им. Наличието на такава
причинна връзка следва да се изследва и доказва във всеки един случай, като
тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на
правоизключващите възражения.
В конкретния случай в отговора на исковата молба са изложени доводи,
че застрахователят не изплаща обезщетение за щети при съществуващо
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по
застрахования автомобил и декларираното от застрахования събитие в
уведомлението за щета. Съгласно клаузата на т. 2.2.1. от приложимите ОУ
застрахователят не изплаща обезщетение за щети причинени при
съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните
увреждания по ППС и декларираното от застрахователя събитие в
уведомлението за щети. Видно от приложеното по делото уведомление за
щети по МПС, още на следвашия ден, на 11.03.2024 г., ищцата е уведомила
ответното дружество за настъпилото на 10.03.2024 г. застрахователно събитие
с процесния лек автомобил, за което била образувана щета № **********.
Видно от съдържанието на посочения документ, ищцата е декларирала, че
събитието е настъпило, докато автомобилът е бил паркиран в гр.
************, на ********* и същият е намерен с щети отпред в ляво, като
били увредени следните детайли: облицовка броня и преден ляв калник.
Представено е писмо от ответното дружество, адресирано до ищците, с което
5
застрахователят е отказал да плати застрахователно обезщетение с мотив, че
естеството на уврежданията не коресподират с декларираното събитие, като се
позовал на т. 2.1.1. от ОУ.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
извършена преценка на събраната доказателствена съвкупност не се
установява по категоричен начин неточно деклариране на данни от страна на
ищцата относно начина на настъпване на застрахователното събитие,
доколкото експертът е заявил, че същото е възможно да настъпи, докато
автомобилът е бил паркиран. В този смисъл не се установява ищцата да е
твърдяла неверни обстоятелства, целящи да въведат в заблуждение
застрахователя, които от своя страна да са били значителни с оглед интереса
на застрахователя. Още повече, не всяко задължение на застрахования,
скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ и да обуслови отказ, единствено на основание факта на
неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно
застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да
обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или
увеличен размер или обхват на вредите или е от естество да препятства
доказването им (така решение № 168/11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г. на
ВКС, II т.о.). Нещо повече, приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е
обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото, поради което тя следва да бъде доказана в
процеса от застрахователя, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределяне на доказателствената тежест, а съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност (така
решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о.; решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКс, I т.о.; решение № 124/04.08.2015
г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 207/13.01.2017 г. по т. д. №
3394/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.). В настоящия случай не се установява при
условията на пълно и главно доказване при доказателствена тежест,
принадлежаща на ответника, че е налице несъответствие между вида и
степента на претендираните увреждания по застрахованото МПС и
декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета, както и
причинна връзка между неизпълнение на това конкретно задължение към
застрахователното събитие, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие или
увеличаване на вредите.
С оглед гореизложеното по делото са установени всички предпоставки
за уважаване на предявения иск и не са установени основания за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
6
По въпроса относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение съдът намира следното:
Както се посочи по-горе в условията на застрахователния договор е
предвидено, че процеснияя автомобил е с година на производство 2022 г. и
щетите по него подлежат на отстрянване в официален сервиз. В тази връзка
като писмени доказателства по делото са приети проформа фактура от
30.08.2024 г., издадена от ******* на стойност 2348,64 лв. с ДДС за ремонт на
процесния автомобил. От заключението на приетата САТЕ, както и от
отговорите на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се
установява, че отразените във фактурата, издадена от ******* (официален
вносител на марката „********“), дейности са категорично необходими за
отремонтирането на процесния авртомобил и стойността на необходимия
ремонт за отстраняване на щетите по същия в официален сервиз, възлиза на
сумата от 2348,64 лв.
По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. Когато е настъпила частична увреда, се
дължи възстановителната стойност, тоест това е стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка –
чл. 400, ал. 2 КЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетението не
следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на
процесното ПТП, а въз основа на приложената по делото фактура, издадена от
официалния сервиз, поддържащ леки автомобили марка „********“. Това е
така, доколкото към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е бил
в експлоатация не повече от 2 години и 5 месеца от датата на първоначалната
регистрация - 09.08.2022 г., видно от приложеното по делото свидетелство за
регистрация. Дори да се приеме, че първоначалната регистрация е извършена
преди посочената дата, то долкото автомобилът е произведен през 2022 г. и
дори ако се приеме, че е била извършена регистрация непосредствено след
производството му, то периодът на експлатация отново не би надвишил 2
години, 3 месеца и 9 дни. С оглед краткия период на експлоатация
застрахователното обезщетение следва да бъде определено именно въз основа
на издадената от официалния сервиз фактура (решение № 261084/25.03.2022 г.
по в. гр. д. № 2766/2021 г. на СГС, решение № 266974/15.12.2021 г. по в. гр. д.
№ 10997/2020 г. на СГС и мн. др.). Съдът възприема като релевантна именно
тази стойност, тъй като при имуществените застраховки, стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е
бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз)
– следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е
бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е
отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако
7
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест -
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Ето защо, съдът приема, че стойността на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 2348,64 лв. Доколкото ищците са
съсобственици на процесния лек автомобил при условията на обикновена
съсобственост по арг. от чл. 30, ал. 1 ЗС, всеки от тях има право да получи
половината от посочената сума, т.е. по 1174,32 лв., което съвпада с
претендираното от всеки един от ищците обезщетение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените исковете с
право основание чл. 405 КЗ, са доказани по основание и размер и следва да
бъдат уважени изцяло. Върху главницата следва да се присъди законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2024 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на правния спор право на разноски имат единствено
ищците. Същите са сторили разноски за заплатени държавна такси,
възнаграждения за вещо лице и адвокат в общ размер на 1700,00 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на всеки ищец сумата
от 850,00 лв. за направените от последния разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****************, седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на Е. Я. Й., ЕГН: **********, на основание
чл. 405 КЗ сумата от 1174,32 лв., представляваща ½ част от дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 10.03.2024 г. в гр. ************
застрахователно събитие – ПТП, с лек автомобил *******, застрахован при
ответното дружество по договор за имуществено застраховане "Каско на
МПС", обективиран в застрахователна полица № BG/01/********** от
01.08.2023 г., щета № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „****************, седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на П. Г. И., ЕГН: **********, на основание чл.
405 КЗ сумата от 1174,32 лв., представляваща ½ част от дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 10.03.2024 г. в гр.
8
************ застрахователно събитие – ПТП, с лек автомобил *******,
застрахован при ответното дружество по договор за имуществено
застраховане "Каско на МПС", обективиран в застрахователна полица №
BG01/********** от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „****************, седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на Е. Я. Й., ЕГН: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 850,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****************, седалище и адрес на управление:
****************, да заплати на П. Г. И., ЕГН: **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 850,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Банкова сметка на ищцата Е. Я. Й.:
IBAN: **********
*******
Титуляр Е. Я. Й..
Банкова сметка на ищеца П. Г. И.:
IBAN: **************
**********
Титуляр П. Г. И.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9