№ 3164
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110103006 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 250, ал. 3 ГПК.
Предявени са от И. С. М. от гр. София срещу ДПРВД, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ – за отмяна на уволнението на И. С. М., извършено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 23000047/27.11.2023 г. на генералния
директор на ДПРВД; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на И. С. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Експерт вътрешна сигурност“ в направление „Техническа дейност“ дирекция
„Информационни системи“ при ДПРВД, гр. София и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 90500.52
лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г.
Претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното й
плащане, както и на направените по делото разноски.
С решение № 22698 от 13.12.2024 г., постановено по същото дело, съдът
е отменил уволнението на И. С. М., извършено със Заповед №
23000047/27.11.2023 г. на Генералния директор на ДПРВД, на основание чл.
1
330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание
„уволнение“, считано от 27.11.2023 г., като незаконосъобразно, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; Възстановил е И. С. М. на длъжността, заемана от
него преди уволнението – „Експерт вътрешна сигурност“ в направление
„Техническа дейност“ дирекция „Информационни системи“ при ДПРВД, гр.
София, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; осъдил е ДПРВД да заплати на
И. С. М. сумата от 89174.52 лв. – парично обезщетение за оставане без работа
поради уволнението в периода от 27.11.2023 г. до 27.05.2024 г., на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ; както и сумата от
995.12 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
отхвърлил е предявения от И. С. М. срещу ДПРВД иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 89174.52
лв. до пълния предявен размер от 90500.52 лв., като недоказан по размер;
осъдил е ДПРВД да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
3726.98 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1
ГПК, вр. чл. 1 и чл. 3 от Тарифа за ДТССГПК и чл. 77 ГПК, както и сумата от
400 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 77 ГПК.
С писмена молба от 18.12.2024 г., в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от страна
на ищеца И. С. М. чрез процесуалния му пълномощник адвокат СЧ се моли
съда да допусне поправка на очевидна фактическа греша в съдебното
решение, като осъди ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба –
17.01.2024 г. до окончателното изплащане, като се излагат съображения в тази
насока.
Ответникът – ДПРВД в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК – до 10.02.2025 г.,
включително не взема становище по молбата на ищеца от 18.12.2024 г.
Настоящият съдебен състав намира, че с писмената молба на ищеца от
18.12.2024 г. се инициира производство по чл. 250 ГПК, доколкото съдът в
мотивите на решението изобщо е пропуснал да изложи съображения относно
основателността на искането за присъждане на законна лихва върху
претендираното присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ. Касае се за непълнота на съдебния акт, която подлежи на
2
отстраняване по реда на чл. 250 ГПК. Действително, съдът при постановяване
на съдебното решение от 13.12.2024 г., е пропуснал да се произнесе по
заявената от ищеца претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до
окончателното й плащане.
Тази претенция е основателна, като законна последица от решението,
поради което следва с допълнително решение, по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху
присъденото парично обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ в размер на 89174.52 лв. за периода на забава, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното
плащане.
На основание горното и чл. 250, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДПРВД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район .... 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. ..... законната лихва върху присъденото с решение №
22698 от 13.12.2024 г., постановено по гр. дело № 3006.2024 г. парично
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 89174.52 лв., за периода на забава, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.01.2024 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание, чл. 250, ал. 3 ГПК, вр. чл. 259, ал.
1 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ищеца и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3