№ 6
гр. Панагюрище, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиан Бл. Венчев
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно
наказателно дело № 20225230200148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Х. П. К. от с.Попинци, ул.“*********“ №8,
общ. гр.Панагюрище против Заповед за задържане на лице с рег. №
310зз-72/13.10.2022 г., издадена от Я. В. Г. – ********* в група „ООР“ при РУ
гр.Панагюрище. С процесната заповед е било наредено задържане на
жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ-
Панагюрище.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се искане
за отмяната й. В хода на съдебното производство процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в
нея съображения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
явява лично, явява се процесуалния представител - адв. В. В. от ПАК.
Последния поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на
устните състезания пледира за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Я. В. Г. – ********* в група „ООР“ при РУ
гр.Панагюрище, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство
заповед е правилна и законосъобразна, поради което прави искане жалбата да
се отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата съдът намира следното:
В заповедта, предмет на съдебен контрол е посочено пред кой орган и в
1
какъв срок може да се подаде жалба. С оглед на това, че същата е входирана в
РС гр.Панагюрище на 14.10.2022г., то съдът приема, че жалбата е постъпила в
законовия срок.
Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което се дължи разглеждането й
по същество. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваната
заповед за задържане, като присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски.
Ответникът се придържа изцяло към приложената документация във
връзка с издадената заповед за задържане.
Районен съд - гр.Панагюрище, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.
168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на
посочените в жалбата основания, приема за установени следните фактически
обстоятелства по делото:
На 13.10.2022 г., около 15.04 часа, Я. В. Г. – ********* в група „ООР“
при РУ гр.Панагюрище издал Заповед за задържане на лице с рег. № 310зз-
72/13.10.2022 г., с която задържал за срок до 24 часа Х. П. К. от с.Попинци,
ул.“*********“ №8, общ. гр.Панагюрище на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено
„ЗМ №199/13.10.2022г. по чл. 343Б, ал. 3 от НК и че има данни за извършено
престъпление от ОХ – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.“ Заповедта не била предявена на Х. К., който не я подписал и не
получил препис от същата.
Съгласно заповедта на 14.10.2022 г. в 14. 55 часа Х. К. бил освободен от
РУ гр.Панагюрище. Същото се оспорва от жалбоподателя и се твърди, че не е
бил реално освободен и бил „разкарван“ от кабинет на кабинет в сградата на
РУ гр.Панагюрище. Никой от присъстващите служители не му обяснил
поради каква причина не му се позволява да напусне сградата на районното
управление, като единствено било казано на неговия адвокат, че с
жалбоподателя се водели беседи.
Така изложената фактическа обстановка се установява от представените
документи от РУ гр.Панагюрище. Както и от приобщеното заверно
фотокопие от цялото ДП №199/2022г. по описа на РУ гр.Панагюрище. Към
настоящия момент досъдебното производство не е приключило, видно от
изисканите заверени копия от материалите по същото.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като следва да се посочи, че освен заповеди за материална
компетентност на ответника не са приложени каквито и да е доказателства,
установяващи причината за задържане на жалбоподателя К.. По преписката
единствено е приложена докладна записка с Рег. №310- 15594/13.10.2022г.,
изготвена от мл.инсп. А Д С – на длъжност ******** „КП“ към РУ
гр.Панагюрище, в която се твърди, че в РУ гр.Панагюрище постъпвала
периодично оперативна информация, която била отразена в справки, че
жалбоподателят Х. К. употребява наркотични вещества и управлява МПС под
2
тяхното въздействие. Такива справки не са приложени към преписката от
които да се установят фактическите основания за задържане на
жалбоподателя К. на 13.10.2022 г. Следва да се посочи, че съдът е задължил
РУ гр.Панагюрище да представят окомплектована преписката по обжалваната
заповед, като по представените документи липсват такива, които да
представляват данни, че е извършено престъплението, което е цитирано в
Заповедта, а именно по см. на чл.343Б, ал.3 от НК.
При така установената фактическа обстановка, Панагюрски районен съд
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е
насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
п о чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Не се спори по делото, че към датата на издаване на заповедта Я. В. Г.
– ********* в група „ООР“ при РУ гр.Панагюрище - същият има качество на
полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая
компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от
нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат
да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление. Въз
основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са
налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. ( чл.
146: Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на
компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено
нарушение на административно производствени правила; 4. противоречие с
материално правни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона).
Съдът обаче счита, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на
целта на закона, като не съдържа необходимото съдържание, в частност
посочване на фактическите основания за задържането на жалбоподателя.
Заповедта е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Посочената норма регламентира мерки за административна принуда с цел
обезпечаване на дейността на полицейските органи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР
оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления и
превантивна. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от двадесет и четири часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ), която има за цел да предотврати възможността лицето да
3
извърши престъпление или да се укрие след осъществяването на такова.
Съгласно константната съдебна практика на ВАС, за прилагане на нормата на
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е
необходимо да се уточнява характерът на престъплението. В този смисъл,
понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането
на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод,
че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление.
Съотнасяйки гореизложеното към процесния случай, съдът счита, че в
настоящия случай не са събрани каквито и да е доказателства задържаното
лице Х. К. да е бил съпричастен към извършено престъпление. По делото
липсват данни, от които да се установят фактите, мотивирали полицейския
служител да издаде атакуваната заповед за задържане.
На следващо място, съдът счита, че издадената заповед за задържане не
е съобразена и с целта на закона. Съгласно принципа на съразмерност,
регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която се издава актът. Целта на издаване на
заповедта за задържане на процесното основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
чрез фактическо задържане на заподозряното лице да се съдейства за
разкриване на извършено престъпление и да се осуети възможността за
укриване на извършителя.
На следващо място, съдът счита, че в обжалваната заповед за задържане
не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се
задържа жалбоподателят К.. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на
Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност,
като съгласно ал. 2 на същата разпоредба никой не може да бъде задържан,
подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната
неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България само в
изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни
органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите
на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на
съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съгласно чл. 5,
§ 1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може
да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от
основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл.
неутрализизращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл. 5,
§ 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от
КЗПЧОС едно от допустимите изключения на лишаване от свобода е
законният арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
4
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление.
В контекста на гореизложеното, осъщественото задържане на
жалбоподателя К. по реда на ЗМВР представлява вид лишаване от свобода,
доколкото физически е ограничено свободното придвижване на
жалбоподателя, който е бил задържан в специализирано помещение в
сградата на РУ гр.Панагюрище. Според съда по своята форма и съдържание
обжалваната заповед за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 КЗПЧОС, тъй като в нея не са посочени фактическите
основания за задържане на жалбоподателя. Посочената разпоредба от ЗМВР
кореспондира с нормата на чл. 5, § 2 КЗПЧОС, съгласно която всяко
задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него
език за основанията за арестуването му. В заповедта за задържане като
фактическо и правно основание за лишаването от свобода на Х. К. е посочено
единствено "чл. 343Б, ал. 3 НК", т.е. управление на МПС под влияние на
наркотични вещества, не става ясно как точно в конкретния момент това е
установено, за да покрие минималните стандарти по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и
чл. 5, § 2 КЗПЧОС. Не са изложени никакви фактически твърдения,
обуславящи необходимостта от задържане на жалбоподателя. Реално в
обжалваната заповед липсват дори и най-общи мотиви и съображения
относно причините за издаване на заповедта за задържане. При това
положение, с връчване на заповедта по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР
задържаното лице не е било наясно с причините за фактическото му лишаване
от свобода, като по този начин е било ограничено правото му да ги оспори по
съдебен ред.
Действително, съгласно константната съдебна практика на ВАС и
съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република
България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите
основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в
документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този
смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по
описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело
№ 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от
31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение,
Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на
ВАС, I-во отделение и др. Посоченото тълкуване на закона по отношение на
заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в
чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено
за основанията за арестуването му. Независимо от това, както се посочи по-
горе, в случая не е приложен никакъв документ, с изключение на кратка
докладна записка, която има по-скоро формален характер, от който да се
установяват мотивите за задържането на жалбоподателя.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че обжалваната заповед за
5
задържане на лице с рег. № 310зз-72/13.10.2022 г., издадена от Я. В. Г. –
********* в група „ООР“ при РУ гр.Панагюрище, следва да бъде отменена
като незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената в закон
форма и съдържание, както и при противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
В съответствие с разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът следва да се
произнесе по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските. На л. 11 от делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Х. К. е
договорил заплащане на адв. В. В. на сумата от 500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство по делото.
С оглед на това, уговореното адвокатско възнаграждение следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Съдът следва да се произнесе и за присъждане на заплатената държавна
такса от 10 лева за образуване на делото пред Панагюрски районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Панагюрски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 310зз-72/13.10.2022 г.,
издадена от Я. В. Г. – ********* в група „ООР“ при РУ гр.Панагюрище.
ОСЪЖДА РУ гр.Панагюрище към ОД на МВР гр.Пазарджик да заплати
на Х. П. К. с ЕГН **********, сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА РУ гр.Панагюрище към ОД на МВР гр.Пазарджик да заплати
на Х. П. К. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева, представляваща
разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6