Решение по дело №5214/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 904                                 18.06.2019 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 16 април                                                          2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М. ЙОРДАНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 5214 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

      Ищецът „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД твърдят в исковата си молба, че ответницата И. **** В. имала открита партида при тях за недвижим имот, находящ се в с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д. № 6299/2017 г. по описа на РС Стара Загора. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника срещу която същият възразил.

Твърдят, че за периода 01.03.2012 г. до 31.05.2017 г. доставили питейна вода в недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответницата и съответно за нея възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторила това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, дължала следните суми: главница в размер на 918.54 лв. представляваща стойността на доставена и консумирана вода за периода 01.03.2012 г. до 31.05.2017 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 241.42 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Т.В. им дължи сумата в общ размер на 1159.96 лв., от които главница в размер на 918.54 лв. представляваща стойността на доставена и консумирана вода за периода 01.03.2012 г. до 31.05.2017 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 241.42 лв. натрупана към дата 11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по настоящото и заповедно производство разноски.

      В допълнителна искова молба от 30.11.2018 г. подробно уточнява по месечно главниците за периода 01.03.2012 г. до 31.05.2017 г. относно главницата и мораторната лихва.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от И.Т.В., в който взема становище, че възразява за погасяване по давност на описаните в исковата молба и конкретизирани в допълнителната искова молба задължения. Задълженията за плащане на питейна и отведена вода били включени в обхваща на чл. 111, б. „в” от ЗЗД , а именно – периодични плащания и като такива същите се погасявали с изтичане на тригодишен срок. Твърди, че не е получавала фактури, които да не е заплатила своевременно, такива фактури не били приложени и към исковата молба и непредставянето им пред съда, я препятства да оспори същите по надлежен ред.  Липсата на точно посочване на имота, до който се твърди, че е доставяна питейна води, водело до невъзможност да бъде проверено дали наистина се доставя такава, потребявана ли е и от кого. Счита, че исковите претенции са напълно неоснователни, недоказани, поради което моли съда да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира за направените по делото разноски.

 

          Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

           Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 6299/2017 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4052/17.11.2017 г. за сумата 918,54 лева – главница, за незаплатено парично задължение по договор с В и К, по издадени фактури за периода от 01.03.2012 г. до 31.05.2017 г., сумата 241,42 лева лихва от 01.05.2012 г. до 11.09.2017 г., ведно със законна лихва от 18.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева разноски по делото.

   От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника  партида, по която да се отчитат консумираните от него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните фактури, удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да заплаща ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това, дружеството ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му бъде заплатена.  

Твърденията на процесуалния представител на ответницата в писменото си становище, че не ставало ясно за кой имот на ответницата ищецът претендирал суми за неплатени ВиК услуги, се опровергават от самата ответница И. Те4нева В.. В с. з. от 16.04.2019 г. на въпроси по реда на 176 от ГПК, същата признава, „…Титуляр съм на партида във ВиК за този имот по делото. Партидата си стои на мен, защото като няма нотариален акт, те не я сменят. Никой не плаща водата – аз не я плащам, защото не живея там, те не я плащат защото се ослушват. Реално през 2018 г. вече я прехвърлихме. Имота е снабдяван с вода, аз бях пуснала молба във ВиК да им спрат водата, но те не им я спряха…“ В тази връзка са и показанията на разпитания по делото свидетел С.Н.П. – страна по предварителния договор с ответницата В. от 12.12.2008 г. – „… Ползвали сме водата там от 2009 г. От тогава не сме я платили водата, защото нямахме пари, роди ни се детето, бащата почина, майка ми не е добре, възрастна жена, изкарвахме пари за преживяване.  Не отидохме да сменим партидата във ВиК. Сега ми искат 750 лв. и тогава да ми прехвърлят партидата. Аз ги нямам тези пари…“

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 89, том І, дело № 78/2018 г. на Нотариус Ж.Д. *** действие РС Нова Загора, процесният недвижим имот е прехвърлен на **** Христова – съпруга на свидетеля С.Н.П..

Съдът приема, че по делото безспорно се установи, че в процесния имот е живял свидетеля П. със съпругата си **** от 2009 г. до настоящия момент. Не се спори, че от 2009 г. до прехвърляне на имота през 2018 г., потребител на услугите на ВиК е бил свидетеля С.П. и съпругата му ****.

НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,  

 

 

 

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004, определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии, извлечени от същия нормативен акт. На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответницата по  чл. 3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот, засечена от централния водомер, тя би следвало да е подала писмена молба и да е сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за услугите, които то предлага. В настоящия случай, не се спори, че ответницата е била собственик на процесния имот до прехвърлянето му по нотариален ред през 2018 г., и е имала облигационни отношения с ищцовото ВиК дружество. В чл. 1 от Общите условия са регламентирани отношенията между водоснабдителното дружество и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги. В чл. 2 от Общите условия е дадено определение на понятието "потребители на ВиК услуги“. Потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти етажна собственост и др. Определено е още, че потребител е наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. По делото липсват данни други лица да са  собственици  или лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, различни от ответницата до 30.05.2018 г. /датата на нотариалната сделка/.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен за сумата 918.54 лева – общ размер на главниците, представляващи неизплатени задължения за ползвани ВиК услуги, съгласно фактури, издадени за периода от  01.03.2012 г. до 31.05.2017 г., с 241.42 лева - общ размер на лихвите за забава, за периода от 01.05.2012 г. до 11.09.2017 г., начислени върху отделните главници, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 18.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ,  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4052/17.11.2017 г. по ч.гр.д. 6299/2017 г. по описа на РС Стара Загора.

В случая от изложеното в исковата молба става ясно, че не се спори относно характера на облигационното отношение, условията на неговото изпълнение, количеството, качеството и измерването на услугата. Спорен е въпросът за това дължи ли ответницата  на ищеца горепосочената сума?

Основният довод на ответницата за недължимост на процесната сума е свързан с факта на изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен състав споделя развитите аргументи в този довод, тъй като същите са подкрепени от доказателствата по делото и намират опора в цитираните законови разпоредби и съдебна практика.

Погасителната давност като юридически факт е определен от закона период от време, след изтичането на който за длъжника възниква възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право И. т.н. Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния касационен съд решава, че "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви."- ТР № 3/2011 г. гр.София, 18 май 2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Приема се, че "Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на водоснабдителните дружества е три години. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай това е записаният във фактурите  краен срок за плащане. Съдът счита, че вземането в полза на ищеца  е изцяло погасено по давност по фактури, както следва: фактура № 4567742/ 31.03.2012г. за период 01.03.2012-31.03.2012г.; фактура № 4622103/ 30.04.20! 2г. за период 01.04.2012-30.04.2012г.; фактура № 4677081 / 31.05.20¹2г. за период 01.05.2012-31.05.2012г.; фактура № 4732419/ 30.06.2012г. за период 0! .06.2012-30.06.2012г.; фактура № 4787879/ 31.07.2012г. за период 01.07.2012-31.07.2012г.; фактура № 5010874/ 30.11.2012г. за период 01.11.2012-31.11.2012г.; фактура № 5066041/ 31.12.2012г. за период 01.12.2012-31.12.2012г.; фактура № 5120340/ 31.01.2013г. за период 01.01.2013-31.01.201 Зг.; фактура № 5228239/ 31.03.2013г. за период 01.03.2013-31.03.2013 г; фактура № 5281944/ 31.04.201 Зг. за период 01.04.2013-30.04.201 Зг..; фактура № 5336722/ 31.05.201 Зг. за период 01.05.2013-31.05.2013г.; фактура № 5391732/ 30.06.201 Зг. за период 01.06.2013-30.06.201 Зг. Задълженията за заплащане на питейна и отведена вода са включени в обхвата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД, а именно периодични плащания. Като такива същите се погасяват с изтичане на тригодишен срок. При тези данни, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан до размера на 641.52 лв. и за мораторна лихва до размера на 103.05 лв., тъй като сумата от 277.02 лв. е погасена по давност и сумата от 138.37 лв. за мораторна лихва за горепосочените периоди също е погасена по давност.

 

 На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото делото в размер на 278.40 лв., представляващи ДТ, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част на иска, както и направените по ч.гр.д. № 6299/2017г. по описа на РС Стара Загора в размер на 25 лв.

На основание чл. 78, ал.3 ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 108 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

      Водим от горните мотиви, съдът

     

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.В., ЕГН ********** *** /съдебен адрес:***/, че дължи на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, сумата от  641.52 лв., представляваща  цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните фактури: фактура № 6708746 от 30.06.2015г. касаеща периода 01.06.2015г. - 30.06.2015г. главница 298.08 лева, обезщетението за забава е за периода 01.08.2015г. - 11.09.2017г, в размер на 63.06 лева;

По фактура № 6873906 от 30.09.2015г. касаеща периода 01.09.2015г. - 30.09.2015г. главница 37.26 лева, обезщетението за забава е за периода 01.11.2015г. - 11.09.2017г. в размер на 6.94 лева;

По фактура № 6929296 от 31.10.2015г. касаеща периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г. главница 19.44 лева, обезщетението за забава е за периода 01.12.2015г. - 11.09.2017г. в размер на 3.46 лева;

По фактура № 6984714 от 30.11.2015г. касаеща периода 01.11.2015г. - 30.11.2015г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.01.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 2.75 лева;

По фактура № 7040111 от 31.12.2015г. касаеща периода 01.12.2015г. - 31.12.2015г. главница 17.82 лева, обезщетението за забава е за периода 01.02.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 2.87 лева;

По фактура № 7095402 от 31.01.2016г. касаеща периода 01.01.2016г. - 31.01.2016г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.03.2016г. - 11.09.2017Г. в размер на 2.47 лева;

По фактура № 7149606 от 29.02.2016г. касаеща периода 01.02.2016г. - 29.02.2016г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.04.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 2.34 лева;

По фактура № 7204157 от 31.03.2016г. касаеща периода 01.03.2016г. - 31.03.20:6г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.05.201бг. - 11.09.2017г. в размер на 2.21 лева;

По фактура № 7204157 от 30.04.2016г. касаеща периода 01.04.2016г. - 30.04.2016г. главница 21.06 лева, обезщетението за забава е за периода 01.0б.201бг. - 11.09.2017г. в размер на 2.69 лева;

По фактура № 7312845 от 31.05.201бг. касаеща периода 01.05.2016г. - 31.05.2016г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.07.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.94 лева;

По фактура № 7367277 от 30.06.2016г. касаеща периода 01.06.2016г. - 30.06.2016г. главница 17.82 лева, обезщетението за забава е за периода 01.08.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.98 лева;

По фактура № 7422271 от 31.07.2016г. касаеща периода 01.07.2016г. - 31.07.2016г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.09.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.66 лева;

По фактура № 7477681 от 31.08.2016г. касаеща периода 01.08.2016г. - 31.08.2016г. главница 21.06 лева, обезщетението за забава е за периода 01.10.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.98 лева;

По фактура № 7533075 от 30.09.2016г. касаеща периода 01.09.2016г. - 30.09.2015г. главница 19.44 лева, обезщетението за забава е за периода 01.11.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.67 лева;

По фактура № 7588286 от 31.10.2016г. касаеща периода 01.10.2016г. - 31.10.201бг. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.12.2016г. - 11.09.2017г. в размер на 1.26 лева;

По фактура № 7642999 от 30.11.2016г. касаеща периода 01.11.2016г. - 30.11.2016 г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.01.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 1.12 лева;

По фактура № 7697862 от 21.12.2016г. касаеща периода 01.12.2016г. - 31.12.2016г. главница 16.20 лева, обезщетението за забава е за периода 01.02.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 1.03 лева;

По фактура № 7752265 от 31.01.2017г. касаеща периода 01.01.2017г. - 31.01.2017г. главница 9.72 лева, обезщетението за забава е за периода 01.03.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 0.51 лева;

По фактура № 7805725 от 28.02.2017г. касаеща периода 01.02.2017г. - 28.02.2017г, главница 9.72 лева, обезщетението за забава е за периода 01.04.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 0.43 лева;

По фактура № 7859257 от 31.03.2017г. касаеща периода 01.03.2017г. - 31.03.2017г. главница 8.10 лева, обезщетението за забава е за периода 01.05.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 0.29 лева;

По фактура № 7912714 от 30.04.2017г. касаеща периода 01.04.2017г. - 30.04.2017г. главница 8.10 лева, обезщетението за забава е за периода 01.06.2017г. - :.1.09.2017г. в размер на 0.23 лева;

По фактура № 7966641 от 31.05.2017г. касаеща периода 01.05.2017г. - 31.05.2017г. главница 8.10 лева, обезщетението за забава е за периода 01.07.2017г. - 11.09.2017г. в размер на 0.16 лева; както и сума в размер на 103.05 лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от фактурите, подробно посочени в исковата молба, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 6299/2017г. - 18.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск в останалата част до претендирания размер от 918.54 лв. главница и 241.42 лв. мораторна лихва, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА И.Т.В., ЕГН ********** *** /съдебен адрес:***/ да заплати на  ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 направените от последния разноски по настоящото дело в размер на 278.40 лв., както и направените по ч.гр.д. № 6299/2017 г. по описа на РС Стара Загора в размер на 25 лв.

ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 да заплати на И.Т.В. с п.а. сумата от 108 лв., представляваща разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: