МОТИВИ
към присъда № 260007/ 09.06.2021 г.,постановена по НЧХД № 37
/ 2020 г. по описа на Ивайловградския районен съд
Обвинението против подсъдимата Н.М.Х.
с ЕГН **********, р. на *** ***, Хасковска област, ул. „П**“ №**, българско
гражданство, основно образование, неомъжена /живее на семейни начала/,
неосъждана е за това, че:
На 31.08.2020
г. около 10.00 ч. в с. Розино, община Ивайловград, Хасковска област в съучастие
като съизвършител с Д.С.Х. е причинила на С.А.М. *** телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разсройство на здравето,
а именно: синкаво – мораво – кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по
задно – вътрешната повърхност на лявата мищница, в долната й трета;
кръвонасядане с овална форма и диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на
дясната мишница, в средната й трета – Престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимата Д.С.Х. с ЕГН **********,
р. на *** г.
в в гр. К**, обл.
Кърджали, живуща ***, българско гражданство, основно образование, неомъжена,
неосъждана е за това, че:
На 31.08.2020 г. около 10.00 ч. в
с. Р**, община Ивайловград, Хасковска област в съучастие като съизвършител с Н.М.Х.
е причинила на С.А.М. *** телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание, без разсройство на здравето, а именно: синкаво – мораво –
кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно – вътрешната повърхност на
лявата мищница, в долната й трета; кръвонасядане с овална форма и диаметър 2
см. по вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й трета –
Престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Установено е, че към момента на
извършване на деянието, подс. Д.Х. е била все още непълнолетна.
Частния тъжител С.А.М. е предявила срещу
подсъдимите граждански иск да й заплатят солидарно сумата от 1000 лв., като обезщетение
за претъпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
нанесената й лека телесна повреда, ведно със законата лихва, считано от
31.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
Гражданският иск е приет за
съвместно разглеждане с наказателния процес.
Частният тъжител претендира и
направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие подсъдимите
Н.М.Х. и Д.С.Х. не се признават за виновни. Дават обяснения по обвинението.
Двете подсъдими имат връзка по „сватовство“, доколкото подс. Н.М.Х. живее на
семейни начала с брата на подс. Д.С.Х.. Твърдят, че не 31.08. 2020 г от 5 часа сутринта били на
нивата да берат тютюн заедно с майката на подс. Х. – св. Д. А.М.. Около 9.00
часа кметът на селото се обадил по телефона на подс. Х. и й казал да отидат да
си вземат конете от кошарата на св. Е.М., тъй като конете били влезли в
кошарата на св. М.А. Подс. Х. не може да каже как конете са се озовали в
кошарата на св. Е. М., като твърди, че предната вечер ги били вързали. Св. Д. М.
изпратила двете подсъдими да си вземат конете. Отивайки в къщата на св. Е. М.,
същият бил на прозореца и още като ги видял започнал да ги пъди от двора си и
отказал да им даде конете. Изпратил срещу тях жена си– постр. С.М., която с викане, боса се нахвърлила върху
подсъдимата Д.Х., като започнала да я удря и да й скубе косата. Тогава
подсъдимата Н.Х. разделила двете жени, отворила вратата на кошара и си прибрали
конете. Прибирайки се към къщи на подс. Д.Х. започнало да й тече кръв от носа. След около час – два дошли
полицаи, които започнали да ги разпитват за случилото се. В обясненията си
подс. Д.Х. твърди, че когато отишли с подс. Н.Х. да вземат конете, постр. С.М. излязла от
къщата и започнала да вика. Тръгнала срещу нея и я хванала за косите, навела я
надолу като започнала да я скубе с едната ръка, а с другата я удряла. Удряла я
по десния бъбрек. Ударила я три пъти по бъбрека. Като си отивали за вкъщи, от носа й започнало да тече
кръв.
При снемане на самоличността на
свидетелите, съдът установи сложни роднински връзки между тях. Св. Е. Х. М.
живее на съпружески начала с постр. С.А.М.. Същевременно е чичо (брат на
бащата) на подс. Д.Х.. Св. С.Х. М. живее на съпружески начала със св. Д. А.М.,
която пък от своя страна е сестра на постр. С.А.М.. Свидетелите С.Х. М. и Д. А.М.
са родители на подс. Д.С.Х., а подс. Н.М.Х. им е „снаха“.
Това уточнение е важно доколкото
свидетелите в съдебно заседание изрично са заявили желанието си да
свидетелстват.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства: обяснения на
подсъдими, показания на свидетели, писмени материали, експертни
заключения и устни допълнения към тях, прие за установено следното:
На 31.08.2020 г., сутринта
подсъдимите Н.М.Х. и Д.С.Х., заедно със св. Д. А.М. – майка на подс. Х. и
„свекърва“ на подс. Х. брали тютюн. Около 09.00 – 09.30 ч. кметът на с. Р** се обадил на подс. Х., за да им каже, че коне
стопанисвани от домакинството им са влезли в имота на постр. С.А.М. и св. Е. Х.
М.. Подсъдимите Н.Х. и Д.Х., съответно „снаха“ и „зълва“ тръгнали към имота на
пострадалата, за да си приберат конете. Конете били прибрани в кошара.
Междувременно св. Е. М. се бил обадил на телефон с ЕЕН 112, тъй като конете
ежедневно, няколко дни поред влизали в двора и кошарата му, за да ближат сол,
оставена за животните му. Конете, според св. Е. М., всеки ден били пущани
свободно - „буща“. Дори снимал конете и ги пуснал по „вайбър“ на Кмета на
Общината. В този конкретен ден дошлите коне изплашили децата му, които не могли
да отидат до тоалетна.
Когато подсъдимите отишли да си
приберат конете, на двора на пострадалата възникнал конфликт между пострадалата С.А.М. и двете подсъдими.
По показания на св. Е. М. двете подсъдими имали пръчки в ръцете си. Питали защо
са звъняли на ЕЕН 112 и започнали да удрят с пръчки пострадалата по ръцете и по главата, като подс. Д.Х.
започнала и да дърпа и влачи пострадалата на двора под черницата, но и двете я
удряли. Пострадалата била около 40 – 43 кг. и „нямала шанс“ срещу двете
подсъдими. Св. Е. М. не се намесил защото имал наложено наказание „пробация“.
След като двете подсъдими „цапардосали едно хубаво“ пострадалата, си забрали
конете, които ближели сол в кошарата и си тръгнали. Когато се прибрали у дома, подс.
Д.Х. имала кръв по носа по показания на св. Д. М. и се оплакала от болки в
бъбрека. Св. Д. М. уточнява, че дъщеря й има по рождение един бъбрек. Три дни
след случилото се „лежала“ в дома им, след това отишли на лекар, а впоследствие
била приета и в болницата в Пловдив. Представят и медицински документи.
След като подсъдимите си
тръгнали, на място отишли полицейските служители – св. И.М. и Е.Х., които
извършили проверка по подадения от св. Е. М. сигнал. Двамата полицейски
служители не са преки свидетели – очевидци на конфликта, а са снели
впоследствие обяснения от участниците в конфликта. От обясненията разбрали, че
е имало нанесени удари на пострадала, както и, че им било разказано, че подс. Х.
лежи в къщи и бала ударена по носа, но не са видели конкретни наранявания.
Св. С. М., баща на подс. Д.Х.
също не е свидетел – очевидец и пресъздава разказаната от близките му
обстановка, като потвърждава обстоятелство, че няколко дни след конфликта
дъщеря му е била приета в болница Пловдив, където лежала три – четири дни.
От представен амбулаторен лист №
6811 от 01.09.2020 г. – 12.55 ч. за извършен преглед на постр. С.А.М. е видно,
че по анамнеза, снета от пациентката, на 31.08.2020 г. в двора на къщата си е
била нападната, бита и влачена от две жени. Съобщава за болки по гърба,
главата, врата и шията и двете си ръце. Също така изтръпване на двете си ръце.
Обективното й състояние е леко увредено общо състояние. Не може да държи
главата си изправена от болки. ДС и ССС – б.о. С белези от удари по главата,
врата и шията. По двете ръце има синини от удари. Корем и крайници – б.о.
На 03.09.2020 г. постр. С.М. е
посетила д-р Н. Д. М., съдебен лекар от гр. Кърджали за преглед и освидетелстване,
във връзка с което е издадено СМУ № 190/2020 г.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава от приложените писмени доказателства, частично от
обясненията на двамата подсъдими, от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от устните допълнение на вещото лице д-р Х.Е..
От представената СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Х.Е., по
отношение на постр. С.А.М., въз основа на СМУ № 190/2020 г. се установява, че след запознаване с предоставената медицинска документация и другите материали
по делото е установил, че постр. С.А.М. е получила: Кръвонасядане на лявата
мишница. Кръвонасядане на дясната мишница. Главоболие и болки в областта на
шията. Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и
могат да се получат при побой нанесен с твърди тъпи предмети, по начин и при
обстоятелствата описани в делото.
Причинено е страдание без
разстройство на здравето. Срок за възстановяване до 15 дни.
При устното допълнение в с.з.,
ВЛ, д-р Х.Е. потвърждава заключението си по отношение на пострадалата, като при
зададен от защитата въпрос пояснява, че установената по време на освидетелстването
давност на нараняванията е автентична. Конкретно за получените травматични
увраждения, вероятността да бъдат получени от удари с пръчки била нищожна, но
било възможно да бъдат получени при влачене. Нещата трябвало да се решат в контекса на гласните
доказателства, тъй като удар можел да попадне на места по тялото, примерно там
където има дреха и да не даде кръвонасядане, което да е видимо. Това не изключвало обаче, че е имало сбиване с използване на физическа сила.
Доколкото се установиха данни, че
по време на конфликта напранявания са получени и от подс. Д.С.Х., съдът прие
като доказателства писмените документи и назначи СМЕ по писмени данни.
От представената СМЕ, изготвена от вещото лице
д-р Х.Е., по
отношение на подс. Д.С.Х., по писмени данни се установява, че същата има следните отклонение от развитието и здравословното състояние:
Лека умствена изостаналост. Бъбречна агенезия вдясно. Хиперметропия
/далекогледство/. Остър туболоинтерстициален нефрит. Ектопичен бъбрек. Обилна и
честа менструация с нередовен цикъл. Доброкачествено новообразувание на яйчника.
Камък в бъбрека. Диагнозите свързани със състоянието на двата бъбрека са
противоречиви и даже самоизключващи се. Състоянието на бъбреците и останалите
заболявания не се дължат на акт на физическо насилие спрямо Д.Х.. Физическото и здравословното състояние
на Д.Х. не са повлияни от какъвто и да е било акт на насилие извършен спрямо
нея. В цитираните медицински документи не се съдържат доказателства за
претърпени от Д.Х. физически травми и за последици за здравето от такива
травми.
При
устното допълнение в съдебно заседание ВЛ, д-р Х.Е. потвърждава заключението си
по отношение на подс. Д.Х., като пояснява, че по отношение на бъбрека е интересно. Никой не бил наясно
дали има бъбрек или не. В три различни документа, пишели три различни неща. Била
приета диагноза – агенеза, при условия,
че имало описание на бъбрек в две изследвания. При условие, че не ставало ясно има ли, няма ли
бъбрек, изразява съмнение и по отношение на умствената изостаналост, като при
уговорка, че няма психиатрична компентност, но извън тези специални знания, доколкото личният му опит и общата култура го
допускат, пояснява, че хората с лека умствена изостаналост подлежат на
социализация. Те били чудесни, добри работници, почтени хора, нямали въображение, и не можели да лъжат. Били
перфектни като свидетели. Имало хора на
добри позиции, с умствената си изостаналост. Цитира преподавател по психология.
При така
установената фактическа обстановка, съдат приема, че описаната и приета по делото фактическа
обстановка напълно съответства на събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира всички свидетелски показания, както и
устните допълнения към заключенията на вещото лице.
Съдът не намира за основателни възраженията
на защитата в насока, че събраният доказателствен материал оборва обвинителната
теза. Възраженията на защитата и на двете подсъдими са в насока, че не било
ясно дали уврежданията са вследствие на действията на едната или другата
подсъдима и в каква степен. В тъжбата било посочено, че подсъдимите са осъществили
агресията си с удряне по ръцете и главата с пръчка. Едва при разпита на св. Е.
М. се изнасяли факти, които подкрепяли обвинението, но те не фигурирали в
тъжбата. Не се доказвало авторството на всяка едно от подсъдимите относно причиненение
телесни увреждания– какви удари, в коя част на тялото и респ. по какъв начин.
Действително при делата от частен
характер тъжбата е акта, които рамкира обвинението като фактически обстоятелства и защитата е в
рамките на фактическите обстоятелства посочени в тъжбата и съответно в рамките
на повдигнатото обвинение. Фактическата обстановка в съдържанието на частната
тъжба по никакъв начин не оформя извода, че е нарушено правото на защита на
подсъдимите да узнаят същността
и характера на обвинението, както и обстоятелствата относно времето и мястото на извършване на
деянието. Частната тъжба съдържа всички индивидуализиращи признаци
на престъпното деяние по чл.130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, а
именно, че на 31.08.2020 г„ около 10.00 часа подсъдимите са нанесли на
тъжителката побой, като й причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК изисква
частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. за
фактите, които се включват в състава на престъплението. В тъжбата обаче не е
необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение
на подсъдимия/те. Затова, когато в съдебното следствие се установи, че деянието
е било извършено по различен начин от описания в тъжбата, или се изяснят
подробности и детайли на извършване на деянието, съдът е длъжен да установи въз
основа на доказателствата дали деянието е същото, за което се е жалвал частният
тъжител. В настоящия процес, във фазата на съдебното следствие се установиха
подробности и детайли на извършване на престъплението по повдигнатото
обвинение, които по никакъв начин не променят фактическата и/или правната му
характеристика.
По отношение авторството на
причинените наранявания, съдът счита, че без значение е коя от подсъдимите, кой
удар конкретно е нанесла. Деянието е квалифицирано като съучастие във формата
на съизвършителство. В случая налице е едновременно съизвършителство. При
едновременното съизвършителство лицата, участващи пряко в изпълнителното деяние
осъществяват признаци на изпълнителното деяние по едно и също време – в конкретния
случай нанасят побой над пострадалата. Всекип съизвършител върши действия,
подобни на другите и едновременно сам извършва елемент от фактическия състав на
деянието. Налице е общ пряк умисъл – всеки от съучастниците съзнава , че
участва в в извършване на престъплението заедно с другия или другите
съучастници и иска и допуска осъществяването на престъпление, в случая на
телесна повреда. Именно този общ умисъл определя субективната страна на
деянието, а не кой именно от съизвършителите е удрял с пръчка, къде точно и кой
е влачил, дърпал и т.н.
Следва да се има предвид и, че един
физически конфликт, каквото е сбиването по принцип, обикновено е свързан с
динамика, при която за сравнително късо време, чисто физически участниците в
конфликта се местят на къси разстояния в пространството – нападат или се
защитават. Напълно е възможно една и съща ситуация да бъде възприета по
различен начин от участниците в конфликта и свидетелите покрай тях.
При това положение, както бе
описано по – горе, в тъжбата обаче не е необходимо да бъдат
описани всички конкретни детайли от престъпното поведение. В настоящия процес,
във фазата на съдебното следствие се установиха подробности и детайли на
извършване на престъплението по повдигнатото обвинение, които по никакъв начин
не променят фактическата и/или правната му характеристика.
Въз основа
на изложените дотук аргументи съдът намира от обективна и субективна страна, че подсъдимата Н.М.Х.
с ЕГН **********, е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление и следва да бъде призната за виновна в това, че на 31.08.2020 г.
около 10.00 ч. в с. Р**, община Ивайловград, Хасковска област в съучастие като
съизвършител с Д.С.Х. е причинила на С.А.М. *** телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на страдание, без разсройство на здравето, а именно: синкаво –
мораво – кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно – вътрешната
повърхност на лявата мищница, в долната й трета; кръвонасядане с овална форма и
диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й трета –
престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК
Въз
основа на изложените дотук аргументи съдът намира от обективна и
субективна страна, че подсъдимата Д.С.Х.
с ЕГН **********, е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление и следва да бъде призната за виновна в това, че на 31.08.2020 г.
около 10.00 ч. в с. Р**, община Ивайловград, Хасковска област в съучастие като
съизвършител с Н.М.Х. е причинила на С.А.М. *** телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на страдание, без разсройство на здравето, а именно: синкаво –
мораво – кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно – вътрешната
повърхност на лявата мищница, в долната й трета; кръвонасядане с овална форма и
диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й трета,
като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и е могла да ръководи постъпките си – престъпление по чл.
130, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК
Престъпленията
са извършени от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл, който се
обективира в демонстрираното от тях поведение на физическа агресия, което сочи,
че те са съзнавали обществената опасност на деянието и са целели настъпването
на обществено-опасните последици.
При
определяне на наказанието на двете подсъдими, съдът, базирайки се на принципите на законност и
индивидуализация на наказанието, прецени следното:
Обществената
опасност на деянието е от сравнително ниска степен, типична за този вид
престъпления с оглед краткотрайния вредоносен резултат и естеството на
обществените отношения, които се засягат, чиято защита е оставена на преценката
на пострадалите.
Смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и за двамата подсъдими: за смекчаващи вината обстоятелства и за двете подсъдими
следва да се приемат чистото им съдебно минало, както и добрите им
характеристични данни. За отегчаващи вината им обстотятелства, следва да се
приеме липсата на критичност към извършената от тях постъпка, липсата на съжаление
и на чувство за вина.
По отношение и на двете подсъдими са налице законовите предпоставки за приложение на чл.78а от НК - за престъплението законът
допуска приложението му - предвижда се наказание
„Лишаване от свобода” до шест месеца или „Пробация”, или глоба от 100 до 300 лв.; извършителите
не са осъждани
за престъпление от общ характер;
от престъплението не са причинени
имуществени вреди, както и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
С оглед гореизложеното съдът прецени, че по
отношение и на двете подсъдими, същите следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност, като на основание чл.78а
ал.1 от НК, на подс. Н.М.Х. да бъде наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лв.
По отношение на подс. Д.С.Х., която е била непълнолетна
към момента на извършване на деянието, на осн. чл. 78а, ал.6 от НК следва да
бъде наложено административно накзание „обществено порицание“.
Съдът намира, се с налагане на
горните наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Според състава, по този начин ще
бъдат постигнати и целите на личната и генералната превенция, като с това
наказание ще се подейства предупредително и превъзпитателно на подсъдимите, а
така също така и на останалите членове
на обществото.
По отношение на предявения и
приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански
иск от тъжителката против подсъдимите да й заплатят солидарно сумата от 1 000
лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 31.08.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, съдът намира, че
предвид постановените по отношение на подсъдимите присъди, същия се явява
основателен, но недоказан до пълния му предявен размер.
При определяне размера на
уважения граждански иск, съдът следва да се съобрази с неговата съразмерност и
справедливост спрямо извършеното деяние.
По делото не бяха представени
каквито и да е писмени доказателства във връзка със здравословното и
психологичното състояние на тъжителя –
медицинска документация и др., откъдето да
видно, че извършеното спрямо нея деяние е повлияло и дало отражение по
някакъв начин по отношение на нормалното продължаване на живота й. Въпреки това, съдът приема, че след като е налице
доказано престъпление нанасяне на лека телесна повреда, то безспорно на
тъжителя са нанесени неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и
нормата на чл. 52 от ЗЗД, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, съдът намира, че следва да уважи гражданската претенция,
предявена от тъжителя против подсъдимите
да й заплатята солидарно 300 лв.,
като в останалата част до 1000 лв. като недоказана следва да бъде
отхвърлена. Върху така определеното обезщетение съдът присъди и законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане.
Подсъдимите Н.М.Х. и Д.С.Х. следва да бъдат осъдени да
заплатят по равно по сметка на PC-Ивайловград държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, по 25 лв. всяка една от тях или в общ р-р на 50 лв., на осн. чл.
2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Подсъдимите Н.М.Х.
и Д.С.Х. следва да бъдат осъдени да заплатят
на С.А.М., направените от нея разноски по делото в размер на по
456 лева всяка една от тях, или общо 912 лв.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЖИВКО ЯНКОВ /