Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. дело № 300 по описа на Софийски окръжен съд
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от И.Т.А. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Г. срещу М.Т.А.
с ЕГН: ********** ***, с която е предявен
иск с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника
под пълно запрещение, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие
на заболяване с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост”.
Ищецът твърди, че е брат на ответника, поради което е
от кръга на лицата по чл. 336, ал. 1 от ГПК, които могат да предявят иск за
поставянето му под запрещение. Посочва, че от дълги години здравословното
състояние на брат му не е добро, защото страда от редица физически заболявания,
а при него е налице и вродена умствена изостаналост. От ранно детство показвал
смущения в поведението си - трудно се
ориентира в по-сложна обстановка, не може да мисли и да се изразява правилно,
често говори несвързани неща или повтаря едно и също нещо. Твърди, че брат му
не може да се справя с ежедневните си дейности, не работи и не може да се
издържа сам, поради което се нуждае от постоянен надзор и грижи. Същият не
разбира свойството и значението на действията си и не може да се грижи за
своите работи. Моли съда да го постави под пълно запрещение.
На ответника М.Т.А. е връчен препис от исковата молба
и доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен
представител адв. М.Т. е депозирал писмен отговор.
Счита иска за допустим и вероятно основателен, с оглед представените
доказателства. Не възразява по доказателствените
искания.
В
съдебно заседание ищецът поддържа молбата за поставяне под пълно запрещение на ответника. М.Т.А.,
чрез назначения му особен
представител адв. Т.
моли да се постанови решение според събраните доказателства. Представителят на С.о.п.
изразява становище за основателност.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете
за установено следното:
От представеното удостоверение за съпруг и родствени
връзки се установява, че И.Т.А. и М.Т.А. са еднокръвни братя.
С Експертно решение № …. от …./………. г. на ТЕЛК към МБАЛ-С. ЕООД, на М.Т.А. е определена 97% трайно намалена работоспособност
с чужда помощ, с пожизнен срок, с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост“.
Приета е индивидуална оценка на потребностите на
ответника, издадена от Д. „С. П.“ С., със срок на
валидност до 31.08.2025 г. В оценката е посочено, че М.А. има нужда от
постоянна грижа при изпълнение на ежедневните и други дейности. Лицето е в
тежко здравословно състояние, което изисква подкрепа в домашна среда, чрез
предоставяне на грижи и чужда помощ.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на М.Т.А.. Същият е ориентиран, но напрегнат и импулсивен. При
зададен въпрос от съда, повтаря отговорите си многократно.
Разпитаният свидетел И. Й. Х. дава
показания, че М.А. се държи неадекватно – задава едни и същи въпроси, след като
вече е получил отговор. Докато са били живи родителите му са се грижили изцяло
за него, опитвали са да го записват да учи, но М. няма образование. Според
свидетеля ответникът не може да ръководи сам своето поведение.
Приета по делото е съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорена от страните, която при прегледа на ответника е установила физически
и психически промени, в резултат на синдром на счупена Х-хромозома. Вещото лице
констатира, че ответникът е тревожен, хиперактивен с
вегетативни изблици и импулсивен. Бързо се изтощава и се напряга, наблюдава се
синдром на дефицит на вниманието, затруднения в комуникацията и социалното
поведение. Въпреки, че е с лека умствена изостаналост е дадено заключение, че
не може да се справя извън защитена среда. М.А. няма изградени навици, наивен и
импулсивен е, повтаря непрекъснато въпросите на хората около него. Той е лесно манипулируем и податлив на въздействие и внушения от трети
лица. Дадено е заключение, че страда от придобито слабоумие, а именно лека
умствена изостаналост. Поведенчески отклонения и декомпенсации
със свободно плуващ страх и фобии. Същият не е способен да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си – налице са медицински
критерии за състояние на пълна недееспособност. Ответникът не може да се грижи
самостоятелно и разумно за работите си и да защитава делата си. Изградил е
навици за самостоятелно обслужване под ръководство, но е невъзможно да изгради
изцяло правилната оценка на обстановката или собствените действия, особено в
сложни ситуации. Няма прогноза за оздравяване, няма и специфично лечение за
синдрома на чупливата Х-хромозома.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
брат на ответника, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед
вида и степента на състоянието на ответника същият следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите
работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези
пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се
поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС
сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3
ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2
от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се
отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а
болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да
се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две
предпоставки-лицето да страда от слабоумие или душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Считано
от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че
по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и
предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха
могли да увредят собствените си интереси. До приемането на нова уредба, която
да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В
конкретният случай поставянето на ответника под пълно запрещение се преценява
от съда, че е именно в негов интерес, с
оглед здравословното му състояние.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответника страда от „Лека
умствена изостаналост“. Психиатричната
експертиза при прегледа установява физически и психически промени, в резултат
на синдром на счупена Х-хромозома.
Т.е. степента на страданието при ответника е такава, че го ограничава
от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същият не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Т.
е. налице е първият критерий- медицински за признаването му за недееспособен
по чл.5 от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът
не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и
имуществени интереси. Съдът намира, че състоянието му е тежко, тъй като той
осъществи словесен контакт със съда, но не беше в състояние да се концентрира,
нито да отговаря адекватно на зададените въпроси. Заключението на
психиатричната експертиза е, че в интерес на ответника е да бъде поставен под
пълно запрещение, тъй като М.А. страда от
заболяване, което не предполага положителни промени, пречи му да се грижи за
своите работи, да взема решения, да защитава морални и материални интереси, като
няма прогноза за оздравяване.
Това състояние се потвърждава и от свидетелските показания на И.Й.Х., според който М.А. се държи неадекватно – задава едни
и същи въпроси. Според свидетеля, ответникът не може да ръководи сам своето поведение,
а според вещото лице д-р П., е лесно манипулируем и податлив на въздействие и внушения от трети
лица.
За да бъдат защитени неговите интереси в
максимална степен, съдът прави извода, че М.Т.А. следва да бъде поставен под пълно запрещение.
Към настоящия момент неговите възможности са напълно ограничени в степен, че не може въобще да се справя сам със своите
работи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ М.Т.А. с ЕГН: ********** ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на
органа по настойничество при Община С. за
учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: