Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260635                              01.03.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Росица Марджева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13711 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

Ищецът М.А.З.  твърди, че е сключил с ответника договор за заем, който поради финансови затруднения не е могъл да обслужва редовно. Поддържа, че на 12.07.2019г. е разбрал от д. си, че някакви хора са го търсили на адреса на жилището му и са поставили червени стикери на входа на блока. Стикерите съдържали съобщения, с които се претендирало ищецът да заплати неиздължените суми по договора. Твърди, че когато се прибрал в къщи, последвал скандал между него и с. му и обтягане на отношенията им. Това довело до вреди от неимуществен характер за ищеца, тъй като бил оронен неговият авторитет и му било насадено чувство за малоценност. Всичко това било последица от неправомерните действия на представителите на ответника. Поради това се иска да бъде и осъден ответникът да заплати обезщетение в размер на 1250 лева ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото.

Ответникът „Кредит йес“ ООД отрича наличието на причинна връзка между описаните действия на негови служители по събиране на дълга и претендираните от ищеца вреди. Счита, освен това, че вреди не са настъпили, тъй като не е налице неправомерно поведение на служителя на ответника.

След като се обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е сключил с ответника договор за паричен заем от 29.11.2018г.  по силата на който получил сумата 700 лева. Задължил се да я върне на дванадесет равни месечни вноски, всяка от които по 71,59 лв. в срок до 29.11.2019г. Дължима била лихва в размер на 3,3% месечно, като общата сума която ищецът следвало да заплати възлизала на 859,07 лв. / лист 18/.

Според чл.8 от общите условия към договора за заем, със сключването му ищецът се съгласил, че е информиран за това, че при неизпълнение на неговите задължения заемодателят има право, чрез свои служители или трети лица, да го посещава на известните му адреси, да се свързва с него на предоставените телефони, както и да му изплаща текстови съобщения във връзка с конкретното изпълнение / лист 29/.

Страните не спорят, че след като е получил сумата ищецът е платил част от погасителните вноски, след което е преустановил плащанията. Във връзка с това служители на дружеството – В.Д.В. и С.Г.Ж., провели няколко телефонни разговора с З., като го уведомили, че има закъснение в плащанията. Първоначално той отговорил, че не е в състояние да изпълни на посочената от тях дата, но ще направи това по-късно. Впоследствие, според свидетеля В., който отговарял за изпълнението на кредита, ищецът престанал да отговаря на телефонните повиквания. Тогава непосредствения му ръководител – свидетелката Ж., му възложила да посети адреса на ищеца и да залепи уведомителен стикер. Това представлявало стандарта процедура, еднакво прилагана за всички неизправни длъжници / лист 59 – 60/. Стикерът бил залепен на 12.07.2019г. на входната врата на блока в който се намира жилището на ищеца. Залепеното съобщение уведомявало персонално ищеца, че има просрочие по кредита и задълженията му растат. Следвала молба да се обади незабавно на посочения телефон на дружеството кредитор /лист 4/.

Според показанията на свидетелката В.В., която познава ищеца и с. му като съседи, залепването на стикера довело до скандал в семейството на ищеца. Вечерта на същия ден те дошли в двора на свидетелката, като обяснили за залепените стикери на входа на блока. През цялата вечер коментирали, че това поведение на служителите на ответника е недопустимо и им били много ядосани. Особено афектирана била с. на ищеца, която била бивш служител на „Кредит йес“. Според свидетелката, докато пребивавало при нея ищецът и съпругата му продължили да се карат помежду си / лист 59/.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.49 ЗЗД този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя е необходимо ищецът да докаже, че са му причинени вреди, които са резултат от виновно предприети, противоправни действия на определени физически лица, на които ответникът е възложил извършването на работа. В негова тежест е да докаже също, че тези вреди са настъпили при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съдът намира, че в случая не се установява наличие на поведение на служителите на ответника, което да може да бъде определено като незаконосъобразно. Безспорно е, че ищецът има непогасено задължение по договора за кредит, цитиран по-горе, както и че е бил уведомен, още при сключването му за това, че при неизпълнение кредиторът може да търси контакти с него, включително и чрез възлагане на служители да посещават адреса на жилището му. Залепеният стикер не е със заплашително, неучтиво, унизяващо или негативно съдържание, адресирано до ищеца. Поради това не може да се приеме, че това действие на кредитора е предприето в противоречие със изискванията на добросъвестността и добрите нрави. Следва в тази връзка да се отбележи, че именно добросъвестността предполага поетите задължения да се изпълняват, поради което кредиторът има право да търси дължимото като покани длъжника изпаднал в забава. Като е допуснал просрочие и е прекратил комуникацията с кредитора си, ищецът е станал причина за предприемане на действията на служителите на „Кредит иес“. Ето защо, кредиторът не следва да отговаря за афекта, който действията на неговите представители са предизвикали у ищеца. Тези действия са съобразени с общите условия към договора и са предприети с оглед неговото изпълнение. Затова те нямат противозаконен и вредоносен характер, независимо че може да са имали негативно влияние върху настроението на ищеца.

За неоснователни намира съдът доводите, че действията на ответника представляват неправомерно разкриване на лични данни. Залепеното уведомление съдържа само името на адресата / ищеца/ и обстоятелството, че има задължение, но не и конкретни данни във връзка с дълга, нито такива, от които да може да бъде направен категоричен извод за икономическото състояние на ищеца. Действията на ответника са предприети в изпълнение на договор, по който ищецът доброволно е позволил обработката на личните му данни, като не е налице злоупотреба при обработката – арг. от чл.6, ал.1, б. „б“ на Регламент /ЕС/ 2016/679.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 380 лева, от които: 80 лв. командировъчни разноски и 300 лв. адвокатски хонорар.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.З. ЕГН ********** с адрес *** против „Кредит йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска №12 за заплащане, на осн. чл.49 ЗЗД на сумата: 1250 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 12.07.2019г. от служители на дружеството чрез залепване на уведомителни стикери за наличие на задължения на входната врата на блока, в който е жилището на ищеца и разпространяване по този начин на лична информация на трети лица.

 

            ОСЪЖДА М.А.З. да заплати на „Кредит йес“ ООД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 380 лв./триста и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД