Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 19.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ангелина
Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 181 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000089
от 04.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
с което на Р.В.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, за нарушение на чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Жалбоподателят Р.В.Т.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен
и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т.,
не се явява. За нея се явява адвокат Станислав Михалев, който пледира за отмяна
на обжалвания акт, тъй като липсвал субективният елемент от състава на
нарушението (Т. не била уведомена от Гаранционния фонд за прекратяването на
застраховката „Гражданска отговорност”), била водач, а не собственик на
автомобила. В подкрепа на изложеното адвокат Михалев сочи съдебна практика на
Административен съд – Хасково. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В
съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) - Началник Група в РУ
– Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на
надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 07.01.2021 година около 21.00 часа свидетелят Д.Х.Д. и колегата му Б.В.Х. *** към ОДМВР - Хасково)
се намират в град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улица „Сан
Стефано” с улица „Генерал Скобелев”, където при изпълнение на служебните си
задължения свидетелят Д. спира за проверка, движещото се по улица „Сан
Стефано”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон”
с държавен регистрационен номер Х 36 01 КР – собственост на Даниела Николова
Арнаудова от село Студена, област Хасково (видно от Справка в системата
АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя Р.Т.; при която полицейските служители констатират
липсата на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за текущата 2021 година, респ. към датата на проверката, за
процесния лек автомобил. Полицейските служители установяват
липсата на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”
след справка в масивите на МВР в служебния таблет, зачислен към служебния
автомобил. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор,
потвърждава в показанията си разпитания свидетел Д.Х.Д.).
В този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и
публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.
Б.В.Х. (Командир на отделение в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, която длъжност
е идентична с Младши експерт и Младши инспектор) (длъжностно
лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)),
предвид констатираната липса на задължителна
застраховка на автомобилистите в кръга на службата си, на дата 08.01.2021 година, съставя против жалбоподателя
Т. и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА с бланков № 617054. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.Х.Д.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
управление на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя Т.
като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира
с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е
редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Р.Т., която сочи, че няма
възражения против констатациите, изложени в него.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения
АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава
процесното НП № 20-0351-000089 на 04.02.2021 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638,
ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя Т.,
в качеството й на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание
„Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно
връчено - лично на жалбоподателя, на 02.03.2021 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От
Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка
(АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с
тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по
делото Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на
МВР, допълнена със Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 година на Министъра на МВР, Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година на Директора на
ОДМВР - Хасково,
изменена и допълнена със Заповед №
1253з-172 от 29.07.2019 година на Директора на
ОДМВР – Хасково и със Заповед № 1253з-195 от 03.09.2019 година
на Директора на ОДМВР - Хасково, и вземайки
предвид факта, че Б.В.Х. заема длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ
– Свиленград към
ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-1903 от 17.03.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Т. е извършила
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявала
МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, видно от която има две наложени наказание за нарушения на ЗДвП с влезли в сила Фишове.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО
в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 12.04.2021 година свидетел Д.Х.Д.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът
ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи
и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетелят Д.Х.Д. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да
състави АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното му качество – служител на Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация
и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. В допълнение
към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че
свидетелят по Акта – Д., е и свидетел, присъствал при установяването на
нарушението, а относно факта, че това лице, както актосъставителят са в
служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените
факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма
сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е
неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна.
Спазени са
предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове
имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
Действително в АУАН не са посочени ЕГН и личен адрес
на свидетеля Д., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията
и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно,
точно и ясно трите имена и местоработата му, както и обстоятелството, че е
служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е
наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски
не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. По същите съображения, Съдът приема, че
факта, че в АУАН не е посочен модела на процесния лек автомобил не представлява
съществено процесуално нарушение и тъй като са посочени коректно, точно и ясно
марката, регистрационния номер и чия собственост е, което е напълно достатъчно
за индивидуализацията и конкретизацията на МПС-то.
Факт е, че в АУАН
при описание на мястото на нарушението не е изписано, че е на кръстовището на
двете посочени по-горе улици („Сан Стефано” и „Генерал Скобелев”), но в случая
Съдът счита, че мястото е точно и коректно посочено, а именно: град Свиленград,
който е на територията на област Хасково, което е достатъчно, за да изпълни
изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН. Посоченото не може на самостоятелно
основание да доведе до отмяна на обжалвания акт.
Отделно от това в НП е посочено абсолютно точно и ясно мястото на нарушението,
т.е. изпълнено е изискването на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се
установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни
лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Видно от т. 1.4.1. от
Заповед № 1253з-195/03.09.2019 година е налице и изрично оправомощаване в полза
на актосъставителя Б.В.Х., преминал успешно
изпит за проверка на знанията по КЗ - полицейски орган от посочената
категория. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 08.01.2021 година актосъставителят Б.В.Х. е заемал длъжността „Командир на отделение в Група
„Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното актосъставителят Б.Х. безспорно
се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да
съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел
ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение
№ 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист”
– това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС,
който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на
трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение.
Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ
санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл,
тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и
диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение,
т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция
за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите,
обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна,
съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение). В този ред на мисли са неоснователни възраженията на адвокат Михалев,
касаещи факта, че Т. била само водач, но не и собственик на спряното за
проверка МПС.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят
Т. е имала
качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от ДР
на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото,
а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят – полицейски служител Д.Д., е
категоричен, че именно Т. е била водач на процесното пътно превозно средство, тъй
като именно тя го е управлявала и на нея са
състави АУАН, при което тя не е възразила, не е подала Възражение, не е посочила
подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Свидетелските
показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и
категорични изводи относно обективният факт, че към дата 07.01.2021 година, около 21.00 часа, жалбоподателят Т. - несобственик, е управлявала лек
автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е така, жалбоподателят Т., предприемайки
ползването, т.е. управлението на
това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за 2021 година, безспорно е консумирала административнонаказателния състав
на чл. 638, ал. 3 от КЗ. МПС не е било спряно от движение,
видно от Справката, изпратена от РУ - Свиленград.
Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната
страна на нарушението - установени от показанията на разпитания свидетел и писмените доказателства, същата правилно и законосъобразно е била наказана от АНО и на посоченото правно
основание ангажирана админиситративнонаказателната й отговорност.
Осъщественото от Т. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по
субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят Т., като водач на МПС, която го ползва и
управлява по обществени пътища е била длъжна и е следвало да знае
изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
съответно
да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, тя е съзнавала и могла да предвиди
тяхното настъпване, но не е положила необходимата грижа преди предприемането
на управленито на процесното МПС, а такава възможност е имала в рамките на субективните си прояви и
ако беше положила по-голямо внимание, най-малко с оглед обстоятелството че е
можела да направи справка в
интернет-сайта на Гаранционния фонд. Ето защо Съдът не възприема изложените доводи от страна на адвокат Михалев
за правилни. Отделно от това, във връзка с твърденията на адвокат Михалев, че Т.
не била уведомена за прекратяването на застраховката „Гражданска отговорност”, следва
да се посочи, че в настоящия случай става дума за несключена застраховка, а не
за прекратена такава какъвто е случаят в цитираното от защитника Решение на
Административен съд – Хасково, което именно за това е неотносимо към настоящия
казус.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически
състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващо (не е правила опити да осуети или
възпрепятства проверката), но и на отегчаващи (МПС е управлявано в населено място с обичайно
интензивно и натоварено движение и
наложените други санкции за нарушения на правилата
за движение по пътищата, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 32 години предполага житейски
опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не
може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по
чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за
осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с отговорността за
вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто интереси са
охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция. В този
смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на конкретното е
завишена, от друга
страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди,
вследствие интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили,
включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не
е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото
потвърждаване.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение
за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят Р.Т.
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 638, ал. 3 от КЗ
за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и
действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на физическо лице се налага административно
наказание „Глоба” в размер на 400 лв.
Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочената сума.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради
което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този
минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на
жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 21-0351-000089
от 04.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково,
с което на Р.В.Т. с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Р.В.Т. с
ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)