Решение по дело №139/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20207220700139
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 144

гр. Сливен, 11.11.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и първи октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                    Николинка Йорданова                               и с участието на прокурора                  Христо Куков                                                        като разгледа докладваното от      председателя                                      КАНД № 139       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260002/13.08.2020 г., постановено по АНД № 686/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно НП № 19-0804-003343/18.12.2019 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, с което на Р.З.Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Горното решение е обжалвано от Р.З.Я.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил задълбочено представеният фотоклип, на който се виждали два автомобила и не било установено по категоричен начин чия е отчетената скорост. Твърди, че е налице различно отразяване в съставения АУАН и издаденото НП мястото на установяване на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП. 

В с.з. касатора редовно и своевременно призован не се явява. 

Ответникът по касацията в писмено становище от пълномощника му оспорва подадената жалба. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 22.10.2019 год. в 15,08 часа на път II-66 с. Злати войвода в посока гр. Нова Загора с мобилна камера било заснето движението на лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ………….. с наказуема скорост 112 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км./ч. за населено място, въведена с пътен знак Д-11. Скоростта била фиксирана със стационарно преносимо устройство за контрол на скоростта ARH CAM S1 с № 11743сс и клип № 0081799. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили, чия собственост е автомобилът - Р.З.Я. ***. Във връзка с установеното нарушение - снимката от клипа, заедно с придружаващите документи били изпратени за връчване до районното управление по адреса на собственика на МПС. Била изпратена декларация за попълване от собственика, който да посочи кой е управлявал автомобила (л. 11 от делото на РС Сливен). В декларацията от 11.11.2019 били попълнени данните на собственика на автомобила Р.З.Я. и същата била подписана от него, като било посочено, че на 22.10.2019 год. в 15,08 часа автомобилът се е ползвал от собственика - Р.З.Я. (л. 12 от делото на РС Сливен).

На 25.11.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 138331 против жалбоподателя за това, че на 22.10.2019 год. в 15,08 часа по път II-66 с. Злати войвода до мандрата в посока гр. Нова Загора управлява собствения си лек автомобил „Мазда 6" с peг. № …………. с наказуема скорост 108 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. за населено място, въведена с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от 3 %. В акта било отразено, че превишението е от 58 км./ч., като скоростта била установена с АТС ARH CAM SI с № 11743сс, разположена към гр. Нова Загора и фиксирана в клип № 0081799 с точен час, дата и GPS - координати, показан на водача при съставяне на АУАН. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 25.11.2019 год. (л. 4 от делото на РС Сливен).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-003343 от 18.12.2019 год., издадено от Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 750.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21. ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. В НП било отразено, че АУАН е предявен на нарушителя и е подписан от него без възражение и в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение, както и че лицето е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В НП било посочено, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. тъй като засяга обществени отношения в областта на ЗДвП. където нарушението на императивните изисквания винаги е с висока степен на обществена опасност, както и че при индивидуализация на наказанието е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.05.2020 год. (л. 5 от делото на РС Сливен). 

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от приложения към преписката клип безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираният Я. е извършил нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на наказателното постановление, като същото се ползвало с доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 22.10.2019 год. в 15,08 часа на път II-66 с. Злати войвода в посока гр. Нова Загора с мобилна камера било заснето движението на лек автомобил „Мазда 6“, с peг. № ………….. с наказуема скорост 112 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км./ч. за населено място, въведена с пътен знак Д-11, като превишението било 58 км/ч с приспаднат толеранс от 3%, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности.

Изводите на СлРС относно авторството на извършеното нарушение се възприемат изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства не се разколебава извода, че отговорност за извършеното нарушение следва да носи именно касатора, като водач на процесния автомобил. В процесния случай касационният жалбоподател е посочил преди издаването на НП, че именно той е управлявал процесния лек автомобил, поради което като водач именно той носи отговорност за извършеното нарушение.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 260002/13.08.2020 г., постановено по АНД № 686/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Осъжда на Р.З.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.