ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1800 27.09.2019 г.
град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен гражданска състав
На: двадесет
и седми септември
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
1136
по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Г.А. ***, със съдебен
адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.С., против решение № 47/16.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 637/2018 г.
по описа на РС-Средец, с което С.Г.А. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр.Бургас на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за претърпени
през периода 2012 г. – 2016 г. имуществени вреди в размер на 718.80 лв., представляващо
равностойността на цена за „канал“ и цена за „пречистване“, като част от
ценообразуването на потребена вода при фактуриране по партида с аб.№ 863292,
ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 298.79 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода
22.05.2012 г. – 01.11.2018 г., както и разноски по делото в размер на 569.50
лв. и сумата от 100 лв. за ю.к.възнаграждение.
Във въззивната жалба се
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на районния съд, че
ответникът носи лична деликтна отговорност за неначисляването на част от
компонентите за заплащане на услуги за „канал“ и „пречистване“ към ищцовото
дружество, като се сочи, че отговорността е на ищеца, който е следвало да
създаде организация за правилно отчитане на всички параметри на услугата
водоподаване. В тази връзка, въззивникът посочва, че негов пряк началник е бил
св.Банков и обстоятелството, че същият не е извършвал контролни проверки е
проблем на работодателя, който следва да поеме тази отговорност, съгласно чл.49 ЗЗД. Посочва се също, че начисляването от ищеца на таксите „канал“ и
„пречистване“ е незаконосъобразно, тъй като имотът на ответника е включен в
канализационната мрежа на града, но отпадните води не се насочват към
пречиствателната станция, а след изграден бараж се изливат в дерето на река
Средецка, като в тази връзка са били оспорени и констатациите на вещото лице
Доневски, който в заключението си е посочил твърденията на ответника, а в
съдебно заседание е заявил точно обратното. Според въззивника, по делото не са
налице категорични данни, че именно той е нанесъл корекциите „без канал“ и „без
пречистване“ по своята партида, тъй като до неговата парола са имали достъп и
други служители на клона на „Вик“ В ГР.Средец. Въззивникът поддържа направеното
от него пред първата инстанция възражение за погасителна давност. В тази
връзка, изразява несъгласие и с изводите на съда, че вземането не е погасено,
като счита, че ищцовата претенция е за заплащане на потребителска такса, която
представлява периодично плащане и се прилага тригодишния давностен срок, поради
което част от исковите претенции са погасени по давност, тъй като твърдяното
нарушение не е установено на 20.12.2017 г., а много по-рано - през 2016г., когато
е извършена последната корекция по партидатата на ответника, направена от друг
служител на ищцовото дружество. Моли въззивния съд да отмени решението на РС-Средец
и да отхвърли предявените искове. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД гр.Бургас, подаден чрез пълномощник гл.ю.к.Златева, в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Считат се за неоснователни възраженията
на въззивника, че същият не носел лична деликтна отговорност, като се сочи, че
в случая става въпрос не за „неначисляване“ на посочените компоненти на цената,
а за неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в премахване на
компоненти от цената, за което е използвал своя профил и фактът, че достъп до
системата е имал само той, като възползвайки се от служебното си поведение е
нанесъл корекции по собствената си партида, така, че да заплаща по-малко вода.
На същото основание се счита за несъстоятелно твърдението на въззивника, че
отговорността за неговото неправомерно поведение е на ищцовото дружество, което
всъщност е претърпяло имуществени вреди от тази манипулация. Оспорват се и
доводите на въззивника относно погасителната давност, като се сочи, че в случая
претенцията е за непозволено увреждане, при което давността е петгодишна. Моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение. Не са направени нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника С.А. чрез
пълномощниците му адв.С. на 28.05.2019 г., като въззивната му жалба е подадена по
пощата на 11.06.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика. Следователно,
въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
Съдът констатира, че към въззивната жалба не е приложено
пълномощно на адв.И.С., издадено от въззивника С.А. за процесуално
представителство по настоящото въззивно производство. Между кориците на
първоинстанционото дело е налице пълномощно за процесуално представителство
изрично само за делото пред РС-Средец (л.113). В този смисъл, на въззивника следва
да се укаже да представи адвокатско пълномощно за наличието на представителна
власт на адв.С. по в.гр.д.№ 1136/2019 г. по описа на БОС, или въззивникът да
потвърди извършените от негово име, без представителна власт действия по
подаване на настоящата въззивна жалба.
Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната
жалба и писмения отговор към тях, съдът намира, че делото следва да се внесе в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на осн. чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1136/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника С.Г.А. и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас.
УКАЗВА на въззивника С.Г.А. В СРОК до съдебното заседание ДА
ПРЕДСТАВИ по делото адвокатско пълномощно за наличието на
представителна власт на адв.С. за извършване от негово име на процесуални
действия по в.гр.д.№ 1136/2019 г. по описа на БОС, или да потвърди извършените от негово име, без представителна власт
действия по подаване на въззивната жалба.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.