№ 1043
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от В. Т. М., ЕГН
********** срещу решение № 260324/05.02.2021 год постановено по гр.д.п 16334/2019 год
по описа на ВРС, в частта с което се: ОТХВЪРЛЯ иска над 59,39 лева до заявената от
4914,20лева, на осн. чл.128 т.2 КТ; ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до заявената от
378,25лева, на осн. чл.86 ЗЗД; 1ОТХВЪРЛЯ иска над 1794,69лева до заявената от
2326,45лева, на осн. чл. 215 КТ; ОТХВЪРЛЯ иска над 140.58 лева до заявената от
182,24лева, на осн. чл.86 ЗЗД; ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни исковете на ищеца
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 463 лева, представляваща дължимо и
незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г., ведно със законна
лихва върху сумата, от датата на предявяване на исковата молба -11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и за мораторна лихва за забава за периода 20.08.2019 г.-
10.10.2019 г. в размер на 6,69 лева, на осн. чл. 224 ал. 1 КТ и чл. чл.86 ЗЗД. ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. М., ЕГН ********** да заплати на „КИС-15“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Тополи, общ. Варна, ул. „Христо Патрев"
№ 13, сумата от 227,50 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „КИС-15“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Тополи, общ. Варна, ул. „Христо Патрев“ № 13, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от в общ размер на
421,78лева, от които 221,78 лева за ДТ и 200лева пл.депозит за вещо лице. Твърди се, че
обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни
съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и
постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск в отхвърлената част.
Претендират се разноски по делото. Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в
който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира
разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
1
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд изцяло възприема
установената фактическа обстановка от ВРС и правните изводи на ВРС, като
препраща към мотивите на ВРС в постановеното обжалвано решение, на осн.чл.272 от
ГПК, без да ги възпроизвежда отново.
С оглед изцяло съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС,
решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на наведените във въззивната жалба
твърдения, следва да се посочи следното :
Производството е образувано по предявени от В. Т. М., ЕГН
**********, срещу „КИС-15" ЕООД, ЕИК ********* , обективно кумулативно съединени
искове с правно основание: по чл.128 т.2 КТ - да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата от 4914,20лева, представляваща дължимо и неизплатеното трудово възнаграждение
по трудов договор №007/13.12.2017г. за периода 01.11.2018г.-31.12.2018г., от които основно
трудово възнаграждение в размер на 926лева и допълнително в размер на 3988,20лева,
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за забава върху главницата в размер
на 378,25лева за периода 01.02.2019г. – 10.10.2019г., на осн. чл.86 ЗЗД; по чл.224 КТ – да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 463лева, представляваща дължимо и
незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законна
лихва върху главницата, от датата на предявяване на исковата молба -11.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва за забава върху главницата за
периода 20.08.2019г.- 10.10.2019г. в размер на 6,69лева на осн. чл.86 ЗЗД и; по чл. 215 КТ -
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2326,45лева,представляваща дължими и
незаплатени суми за командировъчни за 34дни в периода 01.11.2018г. - 04.12.2018г. / по 35
евро на ден /, ведно със законна лихва върху главницата, от датата на предявяване на
исковата молба -11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и лихва за забава върху
главницата в размер на 182,24лева, за периода 01.02.2019г. – 10.10.2019г. на осн. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Ищецът бил в трудово правоотношение с „Кис-15“
2
ЕООД ,като е работил като шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/ - 12 и
повече тона, с място на работа базата на фирмата. Съгласно трудов договор
№007/13.12.2017г. основното му задължение било да извършва международни курсове по
маршрути на територията на Европейския съюз от и до Р България.
На 02.10.2018г. бил командирован, като с полет на „Уиз Ер“ пристигнал в Германия,
където застъпил управлението на камион с рег. №В 8998 ВТ, собственост на ответното
дружество,като командировката била до 04.12.2018г.вкл. когато предал управлението на
камиона на друг служител и се завърнал в РБ. От 29.12.2018г. договорът му бил прекратен
на осн. чл.325 ал.1 КТ. Твърди, че незаконосъобразно работодателят му не му е изплатил
брутно трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2018г. в размер на 463лева
месечно, вкл. допълнително договореното възнаграждение в размер от по 60евро на ден за
времето през което е бил командирован в чужбина. Работодателят му дължал още суми за
командировките от по 35 евро за периода от 01.11.2018г.-04.12.2018г., както и обезщетение
за неползван годишен отпуск за 20 дни за 2018г. За целта на 13.08.2019г. изпратил
нотариална покана до ответника за заплащане на дължимите суми, с посочен срок за
плащане, но искането му не било удовлетворено. Моли за уважаване на исковата претенция
и за присъждане на сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ,в писмен отговор , ответникът изразява
становище за неоснователност на исковете.. Оспорва договореност между страните за
заплащане на 60евро на ден Оспорва, че на ищеца не е било изплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в претендирания размер. Оспорва твърдението, че не му е
било заплащано месечно възнаграждение за м. ноември и декември 2018г. като твърди, че
сумата от 414,75лв, заплата за м. ноември е платена по банков път на 17.12.2018г., а през м.
декември ищецът е бил в неплатен отпуск и не му се дължи възнаграждение за този
месец.Оспорва твърдението, че полагащите се на ищеца суми съгл. Наредба за служебни
командировки и специализации в чужбина не са изплатени, като в тази връзка твърди, че
сума в размер на 1790лева е заплатена от заемодателя на дружеството - К.П.К. по
нареждане на управителя на „Кис-15“ ЕООД още на 29.11.2018г., във връзка със скл.
договор за временна финансова помощ от 06.03.2017г.
От фактическа страна е установено, че В. Т. М. и „КИС-15" ЕООД , ЕИК
********* са били в трудово правоотношение/ трудов договор № №007/13.12.2017г./ като
В. Т. М. е заемал длъжност шофьор на товарен автомобил /международен транспорт/ - 12 и
повече тона, с работно време от 8часа и с място на работа - базата на фирмата в гр. Варна.
Размерът на основното трудово възнаграждение е в размер на 463лева, както и че ТПО е
прекратено със Заповед №013/02.01.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от същата дата /получена от ищеца с по –късна дата/ по подадена от него молба от
27.12.2018г., на осн. чл.325 ал.1 КТ.
Не е спорно и обстоятелството, че за периода 01.11.2018г. - 04.12.2018г. ищецът бил
3
командирован в чужбина, където управлявал товарен камион с рег. №В 8998 ВТ,
собственост на ответното дружество или общо за 34дни.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема извода, че претенцията за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение от по 60евро на ден за времето през което ищецът
е бил командирован в чужбина е неоснователна. В производството липсват доказателства за
наличие на споразумение за заплащане на тази сума ,като извода на липса на доказателства
не се опровергава и от показанията на разпитаните по делото свидетели . От показанията на
свид. С.И., не може да се направи извод, че между ищеца и ответника по настоящето дело е
имало уговорка за заплащане на тази сума от 60евро на ден за дните на командировка в
чужбина, още повече,че показанията на свидетеля за заинтересовани, поради наличие на
спор между него и ответника по настоящето производство . С оглед на изложеното
настоящият състав намира претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение в
претендирания размер от 3988,20лева за неоснователна и като такава същата следва да бъде
отхвърлена,като в тази част решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди..
Неоснователна е претенцията на ищеца за заплащане на основно трудово
възнаграждение за разликата нас сумата от 59,39 лв до сумата 926лева за периода
01.11.2018г.-31.12.2018г. . Видно от заключението на в.лице е,че е извършено плащане от
работодателя в полза на служителя на работната заплата за месец 11. 2018г. по сметка в
„Уникредит Булбанк“, като сумата е преведена на 17.12.2018г. и с основание - заплата за
м.11. По отношение на м.12.2018г., експертът е констатирал, че са отработени общо два
работни дни – 03.12.2018г. и 04.12.2018г., за които на служителят се дължат общо 59,39лева
и за които няма доказателства, че са изплатени.
Поради изложеното и в тази част жалбата е неоснователна,а решението на ВРС
следва да се потвърди,като следва да се потвърди и решението и в частта, относно
отхвърлената претенция за лихви
Неоснователен е иска и за заплащане на сумата от 463лева, представляваща дължимо
и незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно с
мораторна лихва:
Съгласно приетото заключение по изготвената СЧЕ, кредитирано в неговата цялост
от съда, се установява, че за 2018г. ищецът изцяло е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск, който съгласно ТД е в размер на 20 р.д. и дори е ползвал 18дни неплатен
отпуск. И в тази част исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в
цялост,като решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд ,въз основа на действащите
нормативни актове е приел,че сумата от 27 евро на ден е дължимият размер
командировъчни пари,поради което исковата претенцията е доказана до размера
4
от 1794,69лева и над тази сума следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. В тази
отхвърлителна част,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно,в обжалваните
части следва да се потвърди.
В останалата,необлжалвана част,решението на ВРС е влязло в законнна сила .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260324/05.02.2021 год постановено по гр.д.п
16334/2019 год по описа на ВРС, в частта с което се :
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до заявената от 4914,20лева, на осн. чл.128 т.2 КТ;
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до заявената от 378,25лева, на осн. чл.86 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до заявената от 2326,45лева, на осн. чл. 215 КТ;
ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до заявената от 182,24лева, на осн. чл.86 ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни исковете на ищеца да бъде осъден ответникът
да му заплати сумата от 463лева, представляваща дължимо и незаплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законна лихва върху сумата, от датата
на предявяване на исковата молба -11.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата и за
мораторна лихва за забава за периода 20.08.2019г.- 10.10.2019г. в размер на 6,69лева, на
осн. чл. 224 ал. 1 КТ и чл. чл.86 ЗЗД.
В останалата,необжалвана част решението на ВРС е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационеин съд,на
осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5