№ 100
гр. Пазарджик, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20245200600860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на подс. Г. А. Т. от гр. С.,
подадена чрез упълномощения му защитник, против протоколно определение
№ 1318 от 17.10.2024г., постановено по НОХД № 1332/2024г. по описа на
Пазарджишкия районен съд.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на постигнатото между страните споразумение, съдът е открил
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 53 и чл. 343б,
ал. 5 от НК. В рамките на това производство съдът е постановил обжалваното
протоколно определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е осъдил
подс. Т. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 16806
/шестнадесет хиляди осемстотин и шест/ лева, представляваща
равностойността МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, а именно л.а. „****“ с рег. № ****, собственост на М.Б.Т.,
ЕГН **********.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна
жалба, в която са развити подробни доводи за незаконосъобразност на
определението, като се акцентира на това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК противоречи на Конституцията и правото на ЕС, доколкото съставлявала
непропорционална наказателна мярка, несъизмеримо с тежестта на
1
извършеното престъпление. С тези съображения се иска отмяна на
обжалваното определение.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на
прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като пледира за
неговото потвърждаване.
Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, като пледира за отмяна на обжалваното определение.
Жалбоподателят не се явява пред въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл. 319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл. 320 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на
основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и
определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е
одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на
което подс. Т. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл. 343б ал. 5 от
НК, е присъдил в тежест на подсъдимия Петров да заплати в полза на
държавата парична сума в размер на парична сума в размер на 16806 лева,
представляваща равностойността МПС, послужило за извършване на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно л.а. „****“ с рег. № ****,
собственост на М.Б.Т., ЕГН ********** – справка на л. 10 от ДП.
При постановяване на определението съдът се е съобразил
наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било
извършено с горепосоченото МПС; че същото не е собственост на
подсъдимия; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на
сумата от 16806 /шестнадесет хиляди осемстотин и шест/ лева, установена по
експертен път.
Въззивният съд намира определението за правилно и
законосъобразно, поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4
от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
2
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията
по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например
Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б,
ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя
характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в
средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
3
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог
и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението, когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, както и
присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК - новата
разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение
на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК
доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК, като
предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на
равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. В този смисъл, специалната разпоредба
представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното
поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната
разпоредба, а не общата такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, доколкото правилно е приложил
материалния закон.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по съдът е признал
подсъдимия за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Престъплението е било извършено при
управление на споменатото МПС. Процесният автомобил не е бил
собственост на подсъдимия /нито изключителна, нито в режим на
съсобственост/. Той е бил собственост на друго лице. Стойността на
процесното превозно средство към инкриминираната дата е експертно
установена и възлиза на сумата от 16806 /шестнадесет хиляди осемстотин и
шест/ лева.
При тези данни в съответствие със закона първостепенният съд е
присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на държавата
горепосочената парична сума, представляваща равностойността на МПС,
послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
4
Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, поради
противоречие с Конституцията и с правото на Европейския съюз.
Към настоящия момент посочената разпоредба е част от позитивното
действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от
единствено оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Р
България. Фактът, че пред КС има образувано дело по искане за обявяване на
противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея,
не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма
произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с Конституцията на
Република България.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
редица международни актове, ратифицирани от страната ни / напр. чл.52, ал.1
от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е фактултативна, тоест да е дадена възможност на съдилищата да
преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е
приложен при създаване на новата разпоредба на чл. 343, ал. 5 от НК, където е
казано „съдът може“, относно възможността за отнемане на МПС на
собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, обаче, е въведена от националния
законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с
принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи
действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
Казаното дотук мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 306, ал. 3, във вр. с чл. 334, т. 6,
вр. с чл. 338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1318 от 17.10.2024г.,
постановено по НОХД № 1332/2024г. по описа на Пазарджишкия районен
съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6