Решение по КНАХД №2562/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. Г. чрез адвокат Й. Л. против Решение № 44/24.04.2023 г., постановено по АНД № 20223120200362/2022 г. на Районен съд – Девня, трети състав, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на „Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушаване разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. /две хиляди и петстотин лева/.

С жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С писмена молба от 22.01.2025г. поддържа касационната жалба на основанията посочени в нея.

Ответникът – Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не изразява становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от АПИ срещу „Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, за това, че на 03.05.2021г. в 14.03 часа с устройство 10071 е установено нарушение с ППС влекач „Скания Р 440 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № [рег. номер] с ремарке, при движение по път А-2 км 399+703 с посока нарастващ километър, изразяващо се в изцяло незаплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е [жк], ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата на „Г. спед“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В електронния фиш е указано, че дружеството може да се освободи от административнонаказателно отговорност, ако в 14 – дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че не съществува пречка при нарушение на чл.179, ал.3б ЗДвП да се прилага чл.189ж, ал.1 ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството.

Решението на РС - Девня е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 03.05.2021г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Тоест нормата не предвижда възможност с ЕФ да се санкционират и нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е нарушението за което е ангажирана отговорността на дружеството. Неправилно в решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП приемайки, че същата допуска с електронен фиш да се санкционират и нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Административнонаказателното производство има санкционния характер и е строго формално, поради което такова разширително тълкуване на санкционните разпоредби е недопустимо. Едва с последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП включително, което е несъмнено доказателство, че към 03.05.2021г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Извършена промяна в текста на санкционната разпоредба доказва, че преди същата да стане част от приложимата правна регламентация санкционирането на нарушения, като разглежданото, с ЕФ не е било предвидено. Съдът неправилно е приложил закона, което е касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на решението.

В допълнение към горното по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с Решение от 21.11.2024 г., според което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Още повече, че към релевантния момент – 03.05.2021 г. в националното законодателство липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвид изложеното, неправилен се явява извода на първостепенния съд, че не са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция.

Предвид изложеното оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде отменен ЕФ.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „„Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 2580.00 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 44/24.04.2023 г., постановено по АНД № 20223120200362/2022г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушаване на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от Председателя на Управителния съвет на АПИ инж. Я. Й. да заплати на „Г. спед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 2580.00 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.