Р Е Ш Е Н И Е
№
30.06.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№583/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен,
против В.А.Ч., с която се твърди, че въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6284/2015г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***, с аб.№ 9279. Твърди се, че същият е клиент на
топлинна енергия за битови нужди и е ползвал ТЕ, за периода
01.12.2002-31.10.2015г. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Твърди се, че сумите за процесния период, са
начислявани въз основа на отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 3089,75лв., от които сумата от 2661,10лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-31.10.2015г. и сумата от
428,65лв- лихва за забава, за периода 03.01.2013-25.11.2015г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира като
трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “НЕЛБО” ЕАД, гр.
София.
Ответникът
В.А.Ч., чрез адв. М. М., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се начина на
разпределение на Т за имота на ответника и размерът на дължимата сума.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 1128/23.03.2016г., като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано НЕЛБО”
ЕАД, гр. София. В указаният в съда срок, същото представя по делото изисканите писмени
доказателства.
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №3714/08.12.2015г., по ч. гр.д.№ 6264/2015г. по описа на ПлРС, срещу която
в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок
е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Не се спори между страните по
делото, че отв. В. Ч. е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ***,
с аб.№ 9279. По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Спорен по делото е въпросът за
реалното доставяне и ползване на ТЕ от
ответника и начина на разпределение с сградата-етажна собственост на ТЕ.
По делото е назначена и изслушана
СТЕ, от заключението на която се установява следното: имотът, собственост на
отв. Ч., се намира в топлофицирана сграда, състояща се от 32 апартамента, с общ
отопляем обем на сградата- 5136,72 куб.м. ВЛ е установило, че отоплителните тела в общите части са
демонтирани. ВЛ е установило, че ответника ползва отоплителни тела в кухнята,
хол и баня, както и топла вода, с общ отопляем обем на имота- 148,18 куб.м. ВЛ е посочило начина на
изчисление на потребената ТЕ, за тяло, без топлоразпределител- щранг- лирата в
банята-чрез съответно изчисление по Методиката за дялово разпределение и при
отоплителни тела, с топлоразпределители-като специфичния разход за единица се
умножи по броя на редуцираните единици
за всяко от отоплителните тела. ВЛ е дало съответен пример за
изчисление- за м. февруари 2015г. ВЛ е
посочило, че по отношение на топлата
вода, потребената ТЕ, са изчислява различно, съобразно зимен и летен сезон. ВЛ е дало в табличен вид, за
процесният период, потребената ТЕ, по компоненти. В заключение на експертизата
е посочено, че направените индивидуални сметки от топлинния счетоводител,
отговорят на дължимото количество ТЕ на ответника, като общата ТЕ за имота , за
процесният период е 35,5985MWh. В заключението е посочено също, че разпределението на ТЕ в абонатната
станция е извършвано съобразно Методиката за разпределение на ТЕ в сгради- ЕС, Приложение към чл.61, ал.1
от Наредба за топлоснабдяването №
16-344/06.04.2007г. В с.з. ВЛ посочва, че лично е посетил имота на ответницата
и е констатирал наличието на отоплителните тела.
По делото е изслушана и ССЕ, от
заключението по която се установява
следното: ответникът с аб.№ 9279, за процесният период-01.11.2012-31.10.2015г.,
е ползвал доставената от ищеца ТЕ, като за консумирана енергия, всеки месец са
издавани данъчни фактури. Сумите за ТЕ за процесният период, са начислявани от
ищеца, на база изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на
ТЕ за сградата, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, и при ползване на топла вода- на база показанията на
водомерите. Сумите са дадени в табличен вид. Вещото лице е посочило, че
главницата за ползвана ТЕ, за периода е в размер на 2661,10лв., от които сума
за отопление- 580,09лв, ТЕ, отдадена от сградата – инсталация- сумата от 503,38лв.,
дялово разпределение- 70,56лв. и БГВ- сумата от
1511,98лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава върху главницата,
за периода 03.01.2013-25.11.2015г., в размер на 428,65лв. Посочено е също, тази размери съответстват на записванията в ищцовото дружество, като
задължения на ответника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен
факта, че отв. В.Ч. има качеството на ползвател
на ТЕ, на топлоснабден имот- на адрес *** с аб.№ 9279. Установява се, че
ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ, до имота на
ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и съответно е
възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми. Съобразно
нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по
смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи
на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат
цена за ТЕ, при условията и реда, определени по
наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия,
клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи,
че в имота на отв. Чакавола, има два
броя отоплителни тела и щранг- лира в банята, като също се ползва и топла вода.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът В.Ч.,***, сумата общо 3089,75лв., от които сумата от 2661,10лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-31.10.2015г. и
сумата от 428,65лв- лихва за забава, за периода 03.01.2013-25.11.2015г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 464,64лв.
-направени разноски по делото, и сумата от
90,22лв -разноски по ч. гр.д.№ 6284/2015г по описа на ПлРС, съразмерно
на предявеният иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.А.Ч.,
ЕГН**********,***, *** ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от Й. В., със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, сумата от общо 3089,75лв., от които сумата от 2661,10лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2012-31.10.2015г.
и сумата от 428,65лв- лихва за забава, за периода
03.01.2013-25.11.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.12.2015г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изплънение
по чл.410 от ГПК, №3714/08.12.2015г., по ч. гр.д.№ 6264/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.А.Ч., ЕГН**********,***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от Й. В., със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, сумата от 464,64лв., съставляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.А.Ч., ЕГН**********,***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр.
Плевен, представлявано от Й. В., със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, сумата от 90,22лв.- разноски по ч. гр.д.№ 6264/2015г по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: