№ 6688
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Р. Ф. Г., А. П. Г. и А. П. Г. срещу
решение от 29.12.2023 г. по гр.д. №6523/2022 г. на Софийския районен съд, 70 състав, в
частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, както следва: Р. Ф. Г. 4/6 части от
вземането, конкретно сумите: 842,25 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от
10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, също 175,34 лв. - мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2019 г. – 01.04.2020 г., 31,57 лв. - главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, както и 7,10 лв. -
мораторна лихва върху нея за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г.; А. П. Г. и А. П. Г. всеки
от тях поотделно 1/6 от вземането, или конкретно сумите от по: 210,56 лв. - главница, ведно
със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и изплащане, също 43,83 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.01.2022 г., 7,89 лв. - главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното и
изплащане, и 1,78 лв. - мораторна лихва за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г., оставено е
без уважение възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна давност като
недоказано, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
недвижим имот, както и че не се е произнесъл по своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените осъдителни иск за
главница за топлинна енергия и лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, поради което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, в
която оставено е без уважение възражението на ответниците за изтекла погасителна давност
като недоказано. В диспозитива на съдебното решение съдът се произнася по насрещните
права на ответника, предявени с възражение, само когато това е изрично предвидено в ГПК
– искания и възражения за право на задържане /чл.72 ал.3 ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането по
направено възражение за прихващане. По отношение на другите права, предявени с
възражение, съдът не се произнася с отделен диспозитив /така решение №21 от 15.05.2013 г.
по гр.д. №741/2012 г., II ГО на ВКС, определение №234 от 18.05.2020 г. по гр.д. №4190/2019
г., II ГО на ВКС и др. Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в
тази му част.
В останалата му част решението е частично неправилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове за
вземания на ищеца спрямо ответниците за доставена топлинна енергия, за цена на услугата
„дялово разпределение“ съответно за периода мес.05.2018 г. - мес.04.2020 г. и мес.01.2019 г.
– мес.04.2020 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. ****, и съответните мораторни лихви
върху главниците за периода 15.09.2019 г. - 24.01.2022 г. и 03.03.2019 г. – 24.01.2022 г.
Ответниците Р. Ф. Г., А. П. Г. и А. П. Г. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорват
предявените искове, като твърдят, че не са в облигационни правоотношения с ищеца – не е
доказано, че са собственици на процесния недвижим имот и че са приели наследството от
своя наследодател, както и че не са обитавали имота през процесния период. Оспорват и да
са реално потребени претендираните количества топлинна енергия. Релевират и възражение
за изтекла погасителна давност.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В
негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна
енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен фактът, че за процесния период
мес.05.2018 г. – мес.04.2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата
на която ищецът е доставял на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент №90, находящ се в гр. София, жк. ****, с абонатен
№212753. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
2
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за
каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на
закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представените нот. акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №1, т.VІ, н.д.
№1207/24.07.1975 г., удостоверение за наследници №1028/07.03.2018 г., издадено от СО,
район „Красна поляна“, се установява, че ответниците са собственици на процесния
апартамент през процесния период. От представената данъчна декларация, вх.
№13149/16.07.2018 г., се установява, че са налице конклудентни действия от страна на
тримата ответници, с които са приели наследството, останало от наследодателя им Петър
Иванов Г., по смисъла на чл.49 ал.2 ЗН. Ирелевантно е дали ответниците са живели в
топлоснабдения имот през процесния период.
От приетите по делото СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира напълно, се установява,
че за процесния период мес.05.2019 г. – мес.04.2019 г. дължимата от ответниците сума за
топлинна енергия при съобразяване на сумите от корекции възлиза на 1263,38 лв., която
сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово разпределение – на 47,35 лв. Общият
размер на законната лихва върху сумите на месечните главници за ТЕ възлиза на сумата от
263,01 лв. за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г., а върху сумата за дялово разпределение –
на 10,65 лв. за периода 03.03.2019 г. – 24.01.2020 г.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда
клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответниците е станало изискуемо на
16.07.2018 г., но в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл.3 т.2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, във връзка с пар.13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което към момента на предявяване на
иска - 10.02.2022 г. е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената
топлинна енергия за мес.05.2018 г. – мес.09.2018 г., които са в общ размер на сумата от 74,48
лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за топлинна
енергия е частично основателен до размера на сумата от 1188,90 лв. или припадащата се част
3
на всеки едни от тримата ответници е, както следва: Р. Ф. Г. – 792,60 лв., А. П. Г. - 198,15 лв.,
и А. П. Г. – 198,15 лв.
Вземанията за услугата „дялово разпределение“ не са погасени по давност, тъй като
към момента на предявяване на иска - 10.02.2022 г. не е изтекъл тригодишният срок за
вземанията, поради което искът се явява изцяло основателен.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва върху главницата за
топлинна енергия е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава върху
вземанията за периода мес.05.2018 г. – мес.09.2018 г. са погасени по давност, с оглед
разпоредбата на чл.119 ЗЗД. За непогасената по давност част от вземанията ответникът
дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият
размер на което е 247,50 лв., до който размер предявеният иск е основателен или
припадащата се част на всеки едни от тримата ответници е, както следва: Р. Ф. Г. – 165,00
лв., А. П. Г. – 41,25 лв., и А. П. Г. – 41,25 лв.
Възражението за погасяване по давност на дълга за лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователно, тъй като към момента на предявяване на иска - 10.02.2022 г.
не е изтекъл тригодишният срок за вземанията, поради което искът се явява изцяло
основателен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, както следва: в
частта, в която исковете срещу Р. Ф. Г. са уважени за цена на потребена топлинна енергия за
разликата над сумата от 792,60 лв. до пълния присъден размер от 842,25 лв. и за периода
01.05.2018 г. – 30.09.2018 г., и за лихвата за забава за разликата над сумата от 165,00 лв. до
пълния присъден размер от 175,34 лв.; в частта, в която исковете срещу А. П. Г. и А. П. Г. са
уважени за цена на потребена топлинна енергия за разликата над сумата от по 198,15 лв. до
пълния присъден размер от по 210,56 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2019 г., и за
лихвата за забава за разликата над сумата от по 41,25 лв. до пълния присъден размер от по
43,83 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца разноски за разликата над сумата от 523,85 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивниците на основание чл.78
ал.1 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото по делото липсват
доказателства за направени такива, то и не следва да им бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 94,32 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и сумата от 282,96
лв., представляваща депозит за особен представител на ответниците, а на основание чл.78
ал.6 ГПК въззивниците следва да заплатят по сметка на СГС държавна такса, в размер на
сумата от по 23,58 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №21433 от 29.12.2023 г., постановено по гр.д. №6523/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 70 състав, в частта, в която оставено е без уважение възражението на
ответниците А. П. Г., Р. Ф. Г. и А. П. Г. за изтекла погасителна давност като недоказано.
ОТМЕНЯ решение №21433 от 29.12.2023 г., постановено по гр.д. №6523/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 70 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б,
срещу Р. Ф. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ ЗС и чл.86 ЗЗД за 4/6
части от вземането, конкретно сумите: за разликата над сумата от 792,60 лв. до пълния
присъден размер от 842,25 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022
г. до окончателното изплащане, и за разликата над сумата от 165,00 лв. до пълния присъден
4
размер 175,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г., в
частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу А. П. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, и А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ ЗС и чл.86 ЗЗД срещу всеки от тях поотделно за 1/6 от вземането, или конкретно
сумите: за разликата над сумата от по 198,15 лв. до пълния присъден размер от 210,56 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до окончателното изплащане, и
за разликата над сумата от 41,25 лв. до пълния присъден размер 43,83 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г., и в частта, в която Р. Ф. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, и А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б, разноски за разликата над сумата от 523,85 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу Р. Ф. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. София, жк. ****, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 792,60 лв. до пълния
присъден размер от 842,25 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.09.2018 г., и за разликата над сумата от 165,00 лв. до пълния присъден
размер 175,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу А. П. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. София, жк. ****, и А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от по 198,15 лв. до пълния присъден размер от
210,56 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.09.2018 г., и за разликата над сумата от 41,25 лв. до пълния присъден размер 43,83 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 01.04.2020 г.,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Ф. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, А. П. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, и А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, да заплатят РАЗДЕЛНО (4/6 за Р. Ф. Г., 1/6 за А. П. Г. и 1/6 за А. П. Г.) на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 377,28 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. Ф. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, А. П. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, и А. П. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
****, да заплатят по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от по 23,58 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6