РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1950
гр. Пловдив, 04.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, десети състав в публично заседание проведено на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 1869 по описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба, предявена от Е.Д.К., с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Експертно решение (ЕР) № 0738, от зас. 104/03.06.2022г.
на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на
НЕЛК.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна
и да бъде съобразен процента й на
нетрудоспособност като бъде увеличен на 72% и самото Решение да бъде безсрочно
В съдебно заседание жалбоподателката поддържа
жалбата, иска отмяната на оспореното решение на НЕЛК и разноски по делото.
Представя Договор за правна защита и съдействие, които са без подпис на
адвокат. /л. 74 по делото/.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юриск. К., е на становище, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в
представена по делото молба вх. № 15964/02.09.2022г.
Заинтересованите страни - Агенция за хора с
увреждания, ТП на НОИ – Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“,Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ “Пловдив” АД, не вземат конкретно становище по спора.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за
това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
От фактическа страна Съдът установи следното:
Административното производство пред НЕЛК е
образувано по жалба на Е.Д.К. срещу ЕР № 0230 от зас. № 011/24.01.2022г. на
ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което на лицето е определена оценка на
работоспособността - 40 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок
01.10.2024 г. и дата на инвалидизация 04.11.2020г., с водеща диагноза „Инсулинозависим
захарен диабет”.
След преглед на приложените в
медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила пълно
освидетелстване на лицето и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички
поводи – определила е краен процент ТНР 40 % по Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ/03.08.2018 г., потвърдила е срока на инвалидността, датата на
инвалидизиране, причинната връзка и противопоказните условия на труд.
За да достигне до този извод,
комисията е приела за установено следното:
Отнася се за лице , за което от приложените
медицински документи е установено, че лицето е с диагностициран захарен диабет
/ЗД/ тип 2 от над 10г. Има изследван на 05.01.2022г. –НвА1с-8,0% и
КЗП-12,16/17,41/11,85 ммол/л. Доказано е клинично и с ЕМГ едно усложнение от
ЗД-ДПНП / която се потвърждава и от състава по Нервни, Очни и ССЗ в НЕЛК/.
Заключението е, че захарен диабет тип 2, усложнен с диабетна полиневропатия,
без доказани други усложнения от страна на останалите прицелни органи по типа
на КДС, се следват 40 % трайно намалена работоспособност /т.н.р./ по чл. 9,
р.1, т.1.2.1 от НМЕ /Изм. ДВ. Бр.59 от 16.07.2021г./ МКБ/Е 10.4/.
В МЕД има данни, че лицето е с
автоимунен тиреоидит-нодозен вариант-в еутиреоидно състояние / тиреоидни
хормони от м.10.2021г. са ТСХ-2,344 и ФТ4-14,16-норма/ За това състояние не се
следва процент на т.н.р.
В МЕД са налични данни за
артериална хипертония 2-ри стадий, сърдечна форма, с ЕХОКГ критерий за
хипертонично сърце, без застойна СН /ФИ-61%/.Във връзка с приложените
изследвания в МЕД и съгласно т.2.1, раздел 6, част 4 от НМЕ се определят 20%
ТНР. Диагноза: МКБ1.11.9. АХ 2-ри стадий, сърдечна форма, умерена
степен.Хипертонично сърце.СНДПУТ: нервно-психично пренапрежение.В МЕД има
клинични ЕМГ данни за ДПНП. В МЕД в амб. листове са отразени консултации с
невролог, в придружаващи заболявания са отразени диагнозите: спондилози с
радикулопатия и депресивни епизоди. Съгласно чл. 4 ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК не се
произнася.
В
хода на съдебното производството е назначена Съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ), която е заличена, поради изричното изявление на жалбоподателката. Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от страните.
От правна страна Съдът намира
следното:
По
силата на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на
медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност,
видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на
Министерския съвет. Това е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
Устройството и организацията на работа
на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (наричан по-долу за
краткост само „правилника“ или ПУОРОМЕРРКМЕ), приет по силата на законовата
делегация на чл. 109 от Закона за здравето.
В случая, обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с чл. 3 от НМЕ орган, в установената от чл. 59,
ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания, определен
съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. По
отношение на специалистите, членове на Специализиран състав по Психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, са представени към
административната преписка и доказателства, че са с призната специалност и с не
по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в съответствие с разпоредбата на
чл. 106, ал. 1 от ЗЗ (л. 40 и сл.). Не е нарушено и изискването в
специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с
неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника).Относно твърдението на
жалбоподателката, че в състава на НЕЛК не е включен ендокринолог съдът намира,
че в случая водещото заболяване на жалбоподателката е захарен диабет тип 2/ на
лечение с перорални, инжекционни неинсулинови препарати или инсулин/ с едно
усложнение. Посоченото заболяване се съдържа в част девета от Приложение №1 към
чл.63, ал.1 от НМЕ, която е озаглавена „вътрешни болести“. В състава на НЕЛК е
включен специалист по вътрешни болести, следователно твърдението за некомпетентост
е неоснователно.
Неоснователно се явява и
възражението на жалбоподателката, че оспореното ЕР е взето по документи в
нарушение на НМЕ, в която е предвидено експертизата да се извършва не само по
документи, но и след обстоен и непосредствен преглед на лицето. Достатъчно в
тази насока е да се посочи, че в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ, е предвидено,
че Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на
медицинската и друга документация. В случая тази документация е била в необходимата
пълнота, позволяваща на комисията да вземе своето решение.
Спорен между страните по делото е въпросът
относно определения процент на ТНР на жалбоподателката, който предопределя и
заключението дали административният орган е приложил правилно материалния закон
– чл. 63, ал. 1 от НМЕ по отношение на преценката на установеното увреждане,
стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, според
Приложение № 1 към разпоредбата, съобразяването на процента ТНР със степента на
установения дефицит, както и определянето на крайния процент намалена
работоспособност при спазването на Методиката за прилагане на отправните точки
за оценка на ТНР в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
От жалбоподателката не се сочи
какви други заболявания е имала, които да не са били взети предвид при
определяне на ТНР, както и защо счита, че определените й 40 % ТНР са занижени.
В тази връзка следва да се посочи, че
твърдението за здравословно състояние, различно от описаното в оспореното ЕР на
НЕЛК, освидетелстваното лице е длъжно да докаже с допустимите доказателствени
средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото преценката за
здравословно състояние изисква специални знания в областта на медицината,
каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ. за
неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат
съответната специалност.
Независимо
от дадените изрични указания в тази насока с разпореждането на съда за
насрочване на делото в открито съдебно заседание от 25.08.2022г. (че
жалбоподателката носи доказателствената тежест да установи твърдените в жалбата
факти за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като може да
стори това с всички допустими по АПК, съответно ГПК доказателствени средства,
включително чрез искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, като в
тази връзка следва да има предвид, че последвалите изменения в здравословното
състояние на лицето не могат да бъдат отчетени при проверката за законосъобразност на
процесното решение, а следва да бъдат предмет на ново решение на ТЕЛК), от
страна на жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на
изложените в жалбата възражения. Назначената от съда СМЕ бе заличена по
изричното искане на жалбоподателката.
При това положение, твърдението за оценка на
работоспособността, различна от тази, определена с оспореното ЕР на НЕЛК, в
частта му относно констатацията на специализиран състав на НЕЛК по Психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, остана недоказано в съдебното
производството.
Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан.
При това положение, констатацията на
специализирания състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови
заболявания, следва да бъде зачетена така, както е обективирана в оспореното
решение.
От страна на жалбоподателката не
са представени никакви медицински или други документи, от които би могло да се
установи наличие на други заболявания, които да не са били взети предвид и за
които да се следва някакъв процент ТНР.
По силата на общото правило на чл.
142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради
това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно
установеното увреждане на К. към момента на постановяването на решението на
НЕЛК – 03.06.2022г. В случая заболяването, което определя най-висок процент
трайно намалена работоспособност е захарен диабет тип 2, за което се следват
40% ТНР, съгласно част девета, раздел 1, т.1.2.1 от Приложение №1 към чл. 63,
ал.1 от НМЕ. Не се установяват други заболявания, предполагащи по-висок процент
на ТНР.
Изложените от съда съображения обосновават
извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
Не са претендирани разноски от процесуалния
представител на ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд
– Пловдив, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Експертно решение (ЕР) № 0738, от зас. 104/03.06.2022г. на
Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания на
НЕЛК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: