№ 23455
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110147621 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „ДЗИ –Общо
застраховане“ ЕАД искова молба против ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗс искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 1 460,91 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно с ликвидационните разноски в размер на 15,00 лв., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба - 30.09.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
09.03.2025 г. около 08:45 ч. в гр. София, ж.к. „Западен парк“ на ул. „Зли Дол“, бл. 131, л.а.
марка „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, управляван от Й. А., нарушавайки правилата за
движение по пътищата, поради неправилно извършена маневра и недостатъчен контрол
върху управляваното от нея МПС, се удря в паркирания л.а. марка „Мерцедес“, с peг. №
СВ9064КЕ, управляван от Д. Г. П. и собственост на Пенка Маринова Василева, вследствие
на което се реализира ПТП. Сочи, че водачът на лек автомобил с марка „Форд Фиеста“, с рег.
№ Е3205ВХ е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Излага, че за настъпилото ПТП е съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.03.2025 г., от който се достигало до извода,
че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. с „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ.
Ищецът твърди, че за л.а. с марка „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ, е сключена при него
имуществена застраховка „Каско+“, клауза „пълно Каско“. Сочи, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие е подадено Уведомление за щети по МПС, по което била
образувана Щета № 44010712507202, извършен оглед и съставена Калкулация-ремонт.
Твърди, че са увредени следните детайли: увреждане на облицовка предна броня; решетка
декоративна, преден капак, лайсна хром предна броня, кора под предна броня и др.
Поддържа, че ремонтът на увреденото МПС е извършен в доверен сервиз „Кар Пейнт
Сервиз“ ООД, както и че на 15.05.2025 г. в полза на сервиза е направено плащане в размер
1
на 1 445,91 лв. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил
ответника да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски,
но ответникът в отговор на поканата отказал плащане. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП. Счита,
че по отношение на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, не са налице
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Оспорва твърдените от ищеца щети да са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Твърди, че вина за настъпване на ПТП-то има
водачът на л.а. „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ – Д. П., който е паркирал/спрял на
неразрешено от закона място, като сам се е поставил в неблагоприятно и опасно положение
е станал причина за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС - Д. П.. Оспорва претенцията и като
прекомерна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено
застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди
и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
л.а. марка „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ, към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца
по застраховка „Каско+“, клауза „пълно Каско“; че лек автомобил с марка „Форд Фиеста“, с
рег. № Е3205ВХ е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“;
че ищцовото дружество е изплатило на сервиза, извършил ремонта - „Кар Пейнт Сервиз“
ООД на 15.05.202 г. сумата от 1 445,91 лв.; че до ответното дружество е изпратена регресна
покана, в отговор на която ответникът отказал плащане.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 09.03.2025 г., 08:45 часа, се установява, че на посочената дата и час в гр. София, в
ж.к. „Западен парк“, на ул. „Зли Дол“, блок № 131, е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ – собствен на Пенка Маринова Василева и л.а. „Форд
Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, собственост и управляван от Й. А.. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена и зоната на удара, както и видимите щети по двете
МПС-та, за л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ това са: „счупена броня - предна ляво“, а
за л.а. „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ – „предна броня, решетка, капак и др.“ Протоколът е
подписан от двамата водачи, като водачът Й. А. е посочил в частта „забележка“, че вината за
настъпването на ПТП е нейна.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
2
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. №
Е3205ВХ относно нейната вина за настъпване на процесното произшествие и механизма
според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт,
което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаните свидетели и участници в процесното ПТП – Й. А. А. и Д. Г. П..
В свободен разказ пред съда и двамата свидетели разказват в общи линии един и същи
сюжет на процесния пътен инцидент, с фини отлики, които са напълно допустими с оглед
начина на различно възприемане на обективната действителност, заобикаляща свидетеля
към изследвания момент, обусловен от човешкото сетивно възприятие и отражението на
нещата в съзнанието чрез сетивните органи. От устните доказателства на двамата свидетели
става ясно, че през месец март тази година (2025 г.) имало пътен инцидент в град София,
ж.к. „Западен парк“, в междублоково пространство, използвано от живущите за паркинг,
срещу блок 132. Свидетелят Й., при излизането си от въпросния паркинг, одраскала лек
автомобил „Мерцедес“. Същата признава, че със своята маневра е нанесла щети на другото
МПС, като описа последните в следния порядък: предната част на другия лек автомобил
била одраскана, бронята включително, а знака (емблемата) на „Мерцедес“ – паднала. Ясно е
от устните доказателства, че вина за процесното ПТП носи единствено водача А., като дори
тя признава, че другият автомобил е бил паркиран по начин, с който да не затруднява
другите участници в движението.
Настоящия съдебен състав намира за необходимо да коментира единственото
разминаване в свидетелските показания, събрани по делото, касаещо изнесеното от
свидетеля П., че водачът А. най-вероятно се е качила по другото МПС с губите си и така е
оставила специфични следи върху лекия автомобил „Мерцедес“. Свидетелят обяснява тези
уврежданията с начина, по който последният автомобил бил паркиран – под наклон, качен на
бордюра. Съдът счита, че единствено в тази част показанията на св. П. са неподкрепени от
други доказателства, макар дори тук сами по себе си да не са лишени от житейска логика и
да са в унисон с най-основните физични закони. Съдът не намира доказателствена опора да
цени устните доказателства на св. П. в посочената част, предвид че експертът по САТЕ
обяснява в хода на устното представяне на своето заключение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК
по време на съдебното заседание, проведено на 15.12.2025 г., че няма данни това да се е
случило по делото. Допълва, че, за да се постигне този ефект, е необходимо да има рампа с
трамплин, а такава нямало. Отделно, вещото лице изяснява, че най-вероятно тази щета е
предмет на друго дело и именно там са представени относимите за това увреждане
доказателства. Съдът изяснява коментирания момент, без това отклонение да влияе по
какъвто и да било начин на преценката на съда за достоверност и истинност на така
изнесените показания на свидетелите.
Освен това, наличието на разминаване в някой детайли между показанията на
свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските
показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят
случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно
опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране
3
на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради
което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, с изключението,
коментирано по-горе, тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления,
те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, а наред с това са еднородни помежду си и дори взаимно се
допълват.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 09.03.2025 г., в около 08:45 часа, при излизане от ред на
паркирани автомобили на паркинг в кв. „Западен парк“, на ул. „Зли дол“, срещу блок номер
131, водачът на л.а. л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, се отклонява наляво, вследствие
на което, реализира ПТП с паркирания л.а. „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ. От техническа
гледна точка и от приложените по делото доказателствени материали, вещото лице по САТЕ
прави извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.
„Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, който при излизане от пред на паркирани автомобили се
е отклонил наляво, в резултат на което е ударил паркиралия в непосредствена близост л.а. .
„Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ. За целите на експертизата, вещото лице извършило справка
в специализирания софтуер „Аудатекс“ за описания със степен на подмяна детайл „кора под
предна броня“ с номер 205 520 0500 на л.а. . „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ, като са
представени и снимки за онагледяване. От така представения механизъм на ПТП в отговора
на задача номер 1, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по л.а. „Мерцедес“, с peг.
№ СВ9064КЕ, с изключение на преден капак, предна броня и кора под предна броня, се
намират в пряка и непосредствена връзка с настъпилото на 09.03.2025 г. произшествие в
град София. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, намиращи се в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, на л.а. „Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ, изчислена на
база на средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 581, 58 лева. На следващо място
вещото лице поддържа, че от техническа гледна точка и доколкото л.а. „Мерцедес“, с peг. №
СВ9064КЕ се е намирал в спряло положение към момента на съприкосновение /паркиран/,
то само действията на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № Е3205ВХ, свеждащи се до
отклоняване наляво при потегляне от реда на паркирани автомобили, са породили
настъпването на инициалния контакт между двете превозни средства. Най-после експертът
съпоставя следните пазарни цени. Уточнява, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите в причинно следствена връзка с процесното ПТП на л.а. „Мерцедес“, с peг. №
СВ9064КЕ, с приложен корекционен коефициент на новите части, изчислена на база на
средни пазарни цени към дата на ПТП е 596,86 лева. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите в причинно следствена връзка с процесното ПТП на л.а.
„Мерцедес“, с peг. № СВ9064КЕ, изчислена на база на алтернативни доставчици към датата
на ПТП е 575,46 лева.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
44010712507202 и документи по претенция, след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 1 460,91 лв., изплатено с платежно нареждане от 15.05.2025 г. на
автосервиз „Кар Пейнт Сервиз“ ООД.
4
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни пазарни цени е
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд.
Действително при представени фактури за ремонт на автомобила в оторизиран
сервиз, застрахователят по имуществената застраховка не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те
не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност на автомобила. Но това плащане е дължимо след като застрахователят извърши
преценка дали цената на ремонта в оторизиран сервиз е съответна на реалната
възстановителна стойност на автомобила (в този смисъл вж. Определение № 974 от
18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1013/2023 г., I т. о. на ВКС и Решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на ВКС).
В светлината на посочената практика, споделяна от първоинстанционния съд, и като
отчете, че в случая ищецът не ангажира доказателства в посока, че ползваният сервиз е
оторизиран такъв, респ. че лекият автомобил, по отношение на който са извършвани
ремонтни дейности е бил в гаранционен период, съдът приема, че възстановителната
стойност на автомобила не може да се приравни на стойността, вписана в процесните
фактури, като дължима.
Наистина е възможно съдът да възприеме стойността на ремонта по цени на
5
официалния представител на марката, когато те са посочени от заключението като
възстановителна стойност на имуществото, без по делото да има данни за различни пазарни
цени за ремонт (така Решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС), но
конкретната фактология в настоящото производство е различна.
Най-после, съдът намира за нужно да обоснове защо приема за релеванта посочената
пазарна стойност по средни пазарни цени към момента на ПТП, с приложен корекционен
коефициент, а именно сумата от 596,86 лв., към която следва да се прибави и стойността от
15 лева за ликвидационни разноски или общо 611,86 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието
/средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на
щетите без да се прилага коефициент на овехтяване/, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по методиката към Наредба № 24 от 08.06.2006 г. на КФН, в който смисъл е и
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, в границите на застрахователната сума, определена в
договора за застраховка "Гражданска отговорност /решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г., ІІ ТО на ВКС; решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г., І Т О
на ВКС; определение № 4208/25.09.2024 г., гр. д. № 3540/23 г., IV ГО и др. /. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В обобщение на казаното по-горе, съдът намери предявеният иск за доказан, а оттам
и основателен до размера от 611,86 лева, поради което до него ще бъде уважен, а за
разликата на тази сума до пълния предявен размер поради недоказаност, искът ще бъде
отхвърлен.
Като закономерна последица от уважаването на главния иск, следва да бъде уважена
и претенцията за присъждане на законната лихва, начиная подаването на исковата молба в
съда /30.09.2025 г./ до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни – на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира разноски в следния порядък: 58,45 лева – държавна такса, 400
лева – депозит САТЕ, 40 лева- депозит свидетел и адвокатски хонорар в размер на 446,09,
като ищецът е ангажирал, съобразявайки се с изискването на т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на
ВКС, доказателства за реалното сторване на разхода за адвокатско обслужване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се признаят разноски в
общ размер на 395,59 лева, съобразно уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски, както следва: 70 лв. – депозит за свидетел, 200 лева
– депозит САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда служебно на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (изм. от 01.10.2025 г.) в размер на 200
лева.
6
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се признаят разноски с
оглед отхвърлената част от исковата претенция в размер на 273,15 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 611,86 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно с ликвидационните разноски в
размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба - 30.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 611, 86 лв. до пълния предявен такъв от 1460,91 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 395,59 лева, представляваща сторени разноски
в първоинстанционното производство, с оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 273,15 лева - представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени в първоинстанционното производство с оглед отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7