№ 3686
гр. В., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:мл.с. С. М. А.
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от мл.с. С. М. А. Гражданско дело №
20233110102904 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС. Образувано е по
предявен от ищеца „ДП И. ** „ ООД, ЕИК:***, срещу ответника Р. С. К., ЕГН: ********** и
ответника И. Й. К., ЕГН: **********, /конституирана като страна със самостоятелни права/
конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, за допускане и извършване на
съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, имот с
идентификатор № *** по КККР на град В., представляващ гараж, със застроена площ от 18
кв.м., разположен в имот с идентификатор № *** по КККР на град В., съгласно заповед за
одобрение на КККР № РД 18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата от
24.11.2021 г., находящ се в град В., район „О.“, ул. „О.“ № **, при граници на имота, имоти с
идентификатор №: ***.5; ***.2; ***.5; ***; *** и ***.4 по КККР на град В., при квоти – ½
идеални части за ищеца и ½ идеални части за ответниците.
Ищцовото дружество твърди, че е придобило общо ½ идеални части от процесния
имот на основание сключен договор за дарение на 1/10 идеални части от имота,
обективирано в нотариален акт № ***, том ****, дело № ***** от **.**.**** г. на АВ-В. и
на основание сключен договор за покупко-продажба на 4/10 идеални части от имота,
обективиран в нотариален акт № *, том ****, дело № *****/**.**.**** г на АВ-В..
Ищецът заявява, че ответникът- Р. С. К. е придобил ½ идеални части от правото на
собственост върху процесния имот, на основание наследствено правоприемство от
покойните си наследодатели – Р.И. К. – починала на 13.06.2015 г. и А.Й. К., починал на
**.**.**** г. /баба и дядо на Р. К./, които от своя страна са придобили процесния имот въз
основа на извършено строителство в съсобствен имот, като са признати за собственици с
нотариален акт № *** том * от **.**.**** г. на СВ при РС-В., като в посочения нотариален
акт имотът е описан като сграда – пристройка.
С определение № 10682/05.09.2023 г. на РС-В. като страна ответник по
първоначалната искова претенция за съдебна делба и като ищец по предявен насрещен
1
установителен иск в производството е конституирана И. Й. К. – майка на Р. С. К..
С определение № 1***1/11.10.2023 г. на РС-В., лицето И. А. К. е конституиран, на
основание чл. 220 във вр. с чл. 219 от ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца
по делото „ДП И. **“ ООД.
Ответните страни – Р. С. К. и И. Й. К., в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който изразяват становище, че предявената искова
претенция за делба е допустима, но неоснователна. Сочат, че с нотариален акт за дарение №
*****/**.**.**** г. акт № ***, том ****, дело № ***** на СВ-В., на 16.09.2011 г. С. А. К.
/починал на 28.02.2013 г., който от своя страна се явява баща на Р. К. и съпруг на И. К./ е бил
надарен от своите родители – А.Й. К. и Р.И. К., като по силата на договора за дарение е
станал собственик на 1/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР
на град В., целият с площ от 536 кв.м., с административен адрес в град В., район „О.“, ул.
„О.“ № **, ведно с магазин с идентификатор № ***.3.1 по КККР на град В. и жилище –
апартамент с идентификатор № ***.1.2 по КККР на град В., разположен на първия етаж в
сграда с идентификатор № ***.1, по КККР на град В., състоящ се от антре, вестибюл, две
стаи, кухня, баня, тоалетна, без посочена площ по схема, а по данъчна оценка с площ от 98
кв. м., в която площ са били включени 20 кв.м. – площ на пристроена жилищна част, описана
в КНА № ***, том */**** г. на СВ при РС-В., при граници по схема на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № ***.1.1, под обекта – няма; над обекта –
самостоятелен обект с идентификатор № ***.1.3; ***.1.4, ведно с прилежащите му две
избени помещения.
Твърдят, че в деня на сделката на дарението - 16.09.2011 г. е предадена и
фактическата власт върху процесния гараж на надарения С. А. К. и неговата съпруга, който
гараж дарителите са притежавали на основание извършено строителство в съсобствен имот,
но за който не са притежавали документ за собственост. Съответно процесният гараж не е
бил включен в прехвърлителната сделка на дарението, поради обстоятелството, че са
липсвали строителни книжа или удостоверение за търпим строеж, каквито са били
необходими при изповядане на сделки с недвижими имоти, но от друга страна, като част от
целокупната собственост на дарителите, разположена на същия административен адрес, е
бил фактически даден във владение на надарения син и неговата съпруга в деня на
извършване на сделката по дарение – 16.09.2011г. С. А. К. е починал на 28.02.2013 г., като
след смъртта си е бил наследен от сина си - Р. С. К. и преживялата си съпруга – И. Й. К..
Родителите на С. А. К. са починали след него. Майка му – Р.И. К. е починала на 13.06.2015
г., а баща му – А.Й. К. е починал на **.**.**** г. Преживялата съпруга – И. Й. К. е
започнала процедура за удостоверяване на търпим строеж относно процесния гараж, като се
е снабдила с Удостоверение за търпимост № 24/24.11.2017 г. на главен архитект р-н. „О.“,
относно гараж с идентификатор № ***, находящ се в град В., район „О.“, ул. „О.“ № **.
Твърдят, че процесният гараж, считано от 16.09.2011 г./момента на сключване на
дарението/, се е ползвал и фактически се е владял, с намерение за своене, първоначално
съвместно от С. А. К. и съпругата му И. Й. К.. След смъртта на С. А. К. на 28.02.2013 г.
упражняването на фактическата власт върху имота е продължило без прекъсване от
преживялата му съпруга И. Й. К. лично за себе си и в полза на сина си Р. С. К., до
навършване на пълнолетието му – 02.03.2013 г. А след навършване на пълнолетие Р. С. К.
заедно с майка си И. К. е продължил да упражнява съвместно съвладение върху процесния
имот, без прекъсване.
По изложените съображения се твърди, че собствеността върху процесния имот е
възникнала в полза на И. Й. К. и Р. С. К., на основание чл. 77 от ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗС, с непрекъснато владение в продължение на 10 години върху гаража, в това число
наследяване на фактическото владение върху процесния имот от общия им наследодател.
Във връзка с твърденията си, предявяват насрещен иск, за приемане за установено, че те са
собственици на процесния гараж, на основание придобивна давност, считано от 16.09.2011 г.
до 16.09.2021 г.
2
Ответниците Р. С. К. и И. Й. К., навеждат възражение срещу предявения иск за делба,
като сочат, че вещното право на собственост върху процесния гараж, не е преминавало по
силата на правни сделки, реализирани между прехвърлителя И. А. К. към приобретателя
„ДП И. **“ ООД, тъй като праводателя И. А. К. не е бил собственик на процесния имот, към
момента на прехвърлителните сделки. В тази връзка „ДП И. **“ ООД не е могъл да стане
собственик на идеални части от имота, купувайки от несобственик идеални части от
процесния имот.
В отговор на предявения насрещен иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 77 от ЗС,
„ДП И. **“ ООД оспорва изцяло наведените твърдения за придобиване на процесния имот
по давност от насрещните страни – Р. К. и И. К..
Във връзка с предявения насрещен иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 77, вр. чл. 79 от ЗС,
в качеството на трето лице – помагач на „ДП И. **“ ООД, е конституиран И. А. К.. Същият
оспорва твърдението, че от момента на прехвърлителната сделка, извършена с нотариален
акт за дарение на недвижим имот акт № ***, том ****, дело № *****, входящ рег. №
*****/**.**.**** г. на служба по вписванията – В., е било фактически предадено от страна
на дарителите владението, не само на включените в договора за дарение обекти, но и на
невключените в договора обекти – като процесния гараж. Твърди, че към 2011 г., когато е
извършено дарението, процесният гараж е представлявал самостоятелна сграда, отразена в
КК със собствен идентификатор и ако дарителите действително са желаели да прехвърлят
собствеността върху гаража на сина си С. А. К., то същите са щели да предприемат
необходимите действия по издаване на удостоверение за търпимост на същия, с оглед
неговото прехвърляне, поради което не може да се направи предположение, че прехвърляйки
собствеността на жилището, в което живеят и са останали да живеят и след дарението,
дарителите са предали на сина си и владението на гаража, който не са му прехвърлили. И. А.
К. твърди, че процесният гараж се е ползвал и владял само и единствено от А.Й. К. и Р.И. К.,
които са го ползвали лично, не като гараж, а като склад за техни вещи до момента на
смъртта си. И. К. твърди, че е посещавал баща си, имал е ключове за апартамента, гаража и
металната порта на дворното място. Намирал е хора да се грижат за баща му срещу
заплащане в определени периоди. Твърди, че И. К. и Р. К. не са ограничавали достъпа му до
гаража. След смъртта на А. К., гаражът е останал в наследство на И. К. и ответниците, като
И. К. е заплащал данъците за имота, а през 2021 г. се е разпоредил с притежаваната от него
идеална част в полза на „ДП И. **“ ООД. Оспорва твърдението, че И. К. и Р. К.,
присъединявайки владението и на починалия съпруг С. А. К., са владели непрекъснато,
спокойно и явно гаража от датата на дарението – 16.09.2011 г.
В първото по делото заседание, от ответниците по делото – Р. К. и И. К. е направено
възражение за нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение 5, на
прехвърлителните сделки -сключения между И. К. и „ДП И. **“ ООД, на **.**.**** г.,
договор за дарение на 1/10 идеални части от процесния имот, обективирано в нотариален
акт № ***, том ****, дело № ***** от **.**.**** г. на АВ-В. и на сключения на **.**.**** г.
между И. К. и „ДП И. **“ ООД договор покупко-продажба на 4/10 идеални части от
процесния имот, обективиран в нотариален акт № *, том ****, дело № *****/**.**.**** г на
АВ-В.. Считат, че със сключването на двата договора, които са изповядани при един и същ
нотариус, в един и същи ден е сключен един привиден договор, с който се цели да бъде
прикрита действителната воля на страните за покупко-продажба. Считат, че
разпоредителната сделка, която е прикрита е покупко-продажба, а преди извършването й И.
К. не е предложил своите идеални части, ако бъде доказано, че той реално притежава такива,
на първоначалните си съсобственици.
В условията на евентуалност се прави възражение, че на И. К. не се припада дял от
наследството на майка му, а само дял от наследството на баща му, с оглед влязло в сила
решение, с което е отхвърлен иска му за възстановяване на запазена част от наследството на
неговата майка.
От „ДП И. **“ ООД е направено искане за осъждане на ответника Р. С. К., да заплаща
обезщетение на ищеца за лишаването му от ползване на процесния съсобствен недвижим
3
имот, в размер на по 150 лева месечно, считано от датата на връчване на нотариалната
покана – 18.05.2022 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***,
тод **, дело № ****/**** г. по описа на нотариус Ст.П. – нотариус при РС-В., става видно,
че на 17.10.1972 г. О.А.Г. е продала на Р.И. К. и А.Й. К. собствения си апартамент, находящ
се в град В., ул. „О.“ № **, етаж *, състоящ се от идеални части от входното стълбище за
етажа, антре, вестибюл, стая, кухня, клозет, идеални части от избено стълбище, идеални
части от избен коридор, изба под кухнята, заедно с 1/6 идеални части от дворното място,
цялото с площ от 536 кв.м.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, дело
№ *** от **** г. на нотариус О.Ш. с район на действие РС-В., рег. № *** в НК става видно,
че на 09.10.2000 г. е съставен посоченият нотариален акт, с който А.Й. К. и Р.И. К. са
признати за собственици, на основание извършено строителство в собствен имот, на сграда
/пристройка/ в град В., ул. „О.“ № **, построена в дворно място, цялото с площ от 536 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 7, в кв. 707 по плана на трети подрайон на град В., със застроена
площ от 20 кв. м. и изба от 20 кв.м.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, дело №
*** от **** на нотариус П.П., с район на действие РС-В., с рег. № *** в НК се установява, че
на 16.09.2011г. А.Й. К. и Р.И. К. са дарили на сина си С. А. К. собствените си, придобити
чрез покупко-продажба и представляващи СИО недвижими имоти, както следва; 1/6 идеална
част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В., целият с площ от 536 кв.
м. , а по скица 553 кв.м., находящ се в град В., ул. „О.“ № **, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване – до 10 метра,
заедно със следните обекти в сгради, намиращи се в гореописания поземлен имот – магазин
без посочен номер по документ за собственост с идентификатор № ***.3.1, с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, разположен на първи етаж,
в сграда с идентификатор № ***.3 по КККР на град В., със застроена площ от 13,33 кв.м.,
при граници и съседи – ул. „О.“, от две страни дворно място и магазин на М. М. М., както и
жилище – апартамент с идентификатор ***.1.2 по КККР на град В., разположен на първия
етажа, без посочена площ по схема, а по данъчна оценка с обща застроена площ от 98 кв.м.,
в която площ са включени 20 кв.м. площ на пристроена жилищна част, описана в КНА №
***, том */**** г. на СВп.-В.., ведно с принадлежащите му две избени помещения с обща
площ по данъчна оценка – 35 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата, като дарителите си запазват вещното право на ползване върху даряваните имоти,
докато са живи. С. А. К. е приел дарението, при посоченото условие.
От удостоверение за наследници изх. № АУ037406ОД/24.04.2023 г. на А.Й. К., ЕГН:
**********, починал на **.**.**** г., издадено на 16.10.2017 г. община В., район О., става
видно, че А.Й. К. след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. А. К. – син и
Р. С. К. /негов внук/ – син на С. А. К., наследник по право на заместване.
От удостоверение за наследници изх. № АУ037407ОД/24.04.2023 г. на Р.И. К., ЕГН:
**********, починал на 13.06.2015 г., издадено от община В., район О., става видно, че Р.И.
К. след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. А. К. – син и Р. С. К. /неин
внук/ – син на С. А. К., наследник по право на заместване.
Към делото е приложено гр. дело № 558/2018 г. С решение № 3346/19.07.2019 г.
постановено по гр. дело № 558/2018 г. по описа на РС-В., е намалено, на основание чл. 30 от
ЗН, дарствено разпореждане, обективирано в НА № ***, том ****, дело № *****, входящ
рег. № *****/**.**.**** г. на СВ-В., извършено от наследодателя А.Й. К., починал на
**.**.**** г., в полза на С. А. К., ЕГН: **********, като е възстановена запазената част на
И. А. К. от наследството на А.Й. К., в размер на 1/3 част. С определение от 20.05.2020 г. на
РС-В., постановено по гр. дело № 558/2018 г. по описа на РС-В. е одобрена постигнатата
4
между И. А. К., Р. С. К. и И. Й. К. спогодба, на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК. С
постигнатата спогодба в дял и изключителна собственост на И. А. К. е поставен магазин с
идентификатор № ***.3.1 по КККР на град В., с предназначение на самостоятелния обект за
търговска дейност, находящ се в град В., ул. „О.“ № **, ет. 0, със застроена площ от от 13,33
кв.м.ведно с прилежащите му 13,33 % идеални части от общите части на сградата. В дял и
изключителна собственост на Р. С. К. и И. Й. К. е поставен недвижим имот – жилище –
апартамент с идентификатор № ***.1.2 по КККР на град В., с предназначение на
самостоятелния обект-жилище, разположено на първи етаж, в сграда в град В., ул. „О.“ №
**, ведно с прилежащите му две избени помещения под кухнята, както и съответните
идеални части от общите части на сградата.
Издадено е удостоверение за търпимост № 24/24.11.2017 г. за строеж – гараж с
идентификатор № ***, находящ се в имот с идентификатор № *** по КККР на град В. с
административен адрес в град В., ул. „О.“ № 13.
Представена е декларация с нотариална заверка на подписа от 14.11.2017 г. на И. Й.
К., с която същата декларира, че гараж с идентификатор № *** по КККР на град В., е
изграден преди 1999 г. и се използва от нея.
По делото са представени декларации от 15.11.2017 г. с нотариална заверка на
подписите на М. М. М. и от 16.11.2017 г. на П.Д.С., с които същите декларират, че не са
имали претенции към времето на изграждане и към момента, по отношение на гараж с
идентификатор № *** по КККР на град В., ползващ се от И. Й. К., находящ се в имот с
административен адрес в град В., ул. „О.“ № 13.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от **.**.**** г. № **, том *, рег. №
*****, дело **** от **** г. на нотариус К.К., с район на действие РС-В. , вписана под рег. №
*** в НК, И. А. К. е дарил на „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя
Д.И., 1/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в град В., район „О.“, ул. „О.“ № **,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град В.,
одобрени със заповед РД -18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ гараж, с площ от 18 кв.м., на един етаж, с предназначение на самостоятелния
обект – хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **.**.**** г. № **, том
*, рег. № *****, дело **** от **** г. на нотариус К.К., с район на действие РС-В. , вписана
под рег. № *** в НК, И. А. К. е продал на „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от
управителя Д.И., 4/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в град В., район „О.“, ул.
„О.“ № **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на
град В., одобрени със заповед РД -18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ гараж, с площ от 18 кв.м., на един етаж, с предназначение на самостоятелния
обект – хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В. за сумата от 11000 евро.
Данъчната оценка на гореописания имот е 2308,16 лева.
Представена е скица на процесния имот – гараж, както и удостоверение за данъчната
му оценка.
По делото е представена нотариална покана от „ДП И. **“ ООД, връчена на
18.07.2022 г. срещу разписка на Р. С. К., с който същият е поканен в 7 дневен срок от
получаване на нотариалната покана, да предостави достъп до имота – процесния гараж на
„ДП И. **“ ООД, с оглед отразеното в нотариалната покана. В случай, че не бъде
предоставено ползването на имота, дружеството претендира заплащане на обезщетение в
размер на 150 лева месечно, считано от датата на получаване на поканата.
В качеството на свидетел по делото е разпитан М. П.Н., без дела и родствени връзки
със страните по делото. Същият заявява, че познава Д.Д. с когото са приятели от много
години. Същият му е споделил, че е закупил гараж, който се намира в близост до
сладкарница, стопанисвана от свидетеля, до „С.“ в град В.. Гаражът се намира в сградата на
5
„К.“, срещу общината. Свидетелят заявява, че е виждал гаража, същият е бил разположен на
самата улица, като е бил с тъмна дограма, може би кафява, като входната врата е била с две
ключалки.
В качеството на свидетел по делото е разпитан С.В.С., без дела и родствени връзки
със страните по делото. Същият заявява, че от 2015 г. се познава с И. К. и я познава, като
собственик на имот в град В., ул. „О.“ № **, като познава и нейния син Р. К.. Свидетелят
завява, че е помагал при извършването на ремонтни дейности в имота в град В., ул. „О.“ №
13. В дворното място на имота има три гаража, като средният е собственост на И. К..
Гаражът се заключва с обикновена ключалка, с метална брава. За да се стигне до гаража
трябва да се мине през входна метална врата, която И. К. е разширявала, за да може да се
улесни преминаването през нея с автомобил. Свидетелят сочи, че се познава с И. К. от 2015
г., като до 2023 година е помагал при извършването на ремонтни дейности по имота.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Н.И. К. – съпруга на И. А. К..
Същата заявява, че процесният гараж от 2002 г до 2009 г. се е ползвал от И. А. К., като там е
паркирал автомобилът си. След като е минало бракоразводното дело на И. К. и при
подялбата на семейната му собственост се е установило, че семейният автомобил остава в
неговия дял, той е отишъл да живее със свидетелката в град Д., но всеки месец е ходил при
родителите си, които са живеели в град В., ул. „О.“ № 13. Като е посещавал родителите си е
паркирал автомобила си пред гаража, защото съшият е бил използван от неговия баща, като
работилница и склад. След 2009 г. гаражът се е използвал от бащата на И. К., като там е
съхранявал свои инструменти и го е използвал като работилница. Свидетелката сочи, че И.
К. и Р. К. не са живели на ул. „О.“ № 13. И. К., до продажбата на неговата част от гаража
през 2021 г. е притежавал ключове от същия, като в деня на продажбата е предал ключовете
на новия собственик. След като бащата на И. К. е починал, И. е разширила външните порти
за достъп до гаража, но никога не е използвала гаража, защото същият е бил пълен с вещи,
тъй като е използван като склад. В гаража не е имало вещи на И..
В качеството на свидетел по делото е разпитан Г. М. М., без дела и родствени връзки
със страните по делото. Същият заявява, че живее в град В., ул. „О.“ № 13 още от раждането
си и през целия си живот живее там. Заявява, че освен жилищната сграда, в която живее, в
дворното място има два броя магазини, които гледат към улицата, те са разположени на
оградата към улицата, като също има зелена метална врата, през която се влиза в двора.
Когато се влезе в двора, има разположени четири броя гаражи, но входът на четвъртия гараж
е от към улица „Р.“. Най-близкият до къщата гараж е собственост на брата на свидетеля – М.
М.. Средният гараж е собственост на И. и Р., а най-крайният гараж, този който е най-
отдалечен от къщата, е собственост на свидетеля. Гаражите си били изградени преди повече
от 40 години, като са били ползвани от бабата и дядото на свидетеля и от А. и Р.. През
цялото време, докато са били живи А. и Р. са си владеели и ползвали построения от тях
среден гараж. В имота на ул. „О.“ № 13 са живеели А. и Р., до тяхната смърт, като те са си
използвали и гаража. След смъртта на А. и Р., от 2017 г. до настоящия момент И. прави
ремонт на имота на ул. „О.“ № 13 – жилището и мазите.
Съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съгласно чл. 79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Предявен е установителен иск, по който съдът следва да се произнесе първо, с оглед
преюдициалното му значение по отношение на иска за делба. Искът с правно основание чл.
124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между Р. С. К. и И. Й. К. от една
страна и „ДП И. **“ ООД от друга страна, че Р. С. К. и И. Й. К. са собственици на недвижим
имот с идентификатор № *** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо сградата от 02.05.2022 г.,
6
разположен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В., с адрес на
сградата в град В., ул. „О.“ № **, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № ***.2, с града с идентификатор № ***.5, ПИ. с
идентификатор № *** по КККР на град В., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност с начална дата от 16.09.2011 г. и крайна дата 16.09.2021 г., като фактическата власт е
упражнявана при условията на съвладение първоначално от И. Й. К. и нейния съпруг –
покойния С. А. К., като след смъртта на С. А. К., фактическата власт е продължена при
условията на съвладение от преживялата му съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К., на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, е неоснователен
Безспорно в настоящия случай се касае за недвижим имот, по отношение на който от
Р. С. К. и И. Й. К. се твърди, че са упражнявали непрекъснато владение в продължение на
10 години и по този начин са придобили имота по давност.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.В.С. се установи, че се познава с
И. К. от 2015 г. ,като до 2023 година е помагал при извършването на ремонтни дейности по
имота.
От показанията на Н.И. К. – съпруга на И. А. К. се установи, че процесният гараж от
2002 г до 2009 г. се е ползвал от И. А. К., като там е паркирал автомобилът си. След 2009 г.
гаражът се е използвал от бащата на И. К., като там е съхранявал свои инструменти и го е
използвал като работилница, до неговата смърт.
От показанията на Г. М. М. се установи, че в имота на ул. „О.“ № 13 са живеели А. и
Р.. През цялото време, докато са били живи А. и Р. са си владеели и ползвали построения от
тях среден гараж в дворното място. След тяхната смърт до настоящия момент И. прави
ремонт на имота на ул. „О.“ № 13 – жилището и мазите.
От посочените свидетелски показания, в тяхната съвкупност по категоричен начин се
установи, че процесният гараж се е използвал от Р.И. К., починала на 13.06.2015 г. и от А.Й.
К., починал на **.**.**** г. до тяхната смърт. Следователно по делото не се доказа в
условията на пълно и главно доказване, че Р. С. К. и И. Й. К. са упражнявали фактическа
власт по отношение на процесния гараж от 16.09.2011г., тъй като по това време, считано до
**.**.**** г., същият се е използвал от А.Й. К.. Предявеният иск с правно основание чл. 124
от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 34 от ЗС.
Съгласно разпоредбата чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на
наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява с
давност.
Основателността на претенцията по чл. 34 от ЗС, предполага безспорна установеност
по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите,
предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на иска и
съсобствеността да не е прекратена.
От доказателствата по делото се установи, че процесният делбен имот – гараж
фактически съществува, построен е от А.Й. К. и Р.И. К. и същите са го владели до тяхната
смърт.
От удостоверение за наследници изх. № АУ037406ОД/24.04.2023 г. на А.Й. К., ЕГН:
**********, починал на **.**.**** г., издадено от община В., район О., се установи, че А.Й.
К. след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. А. К. – син и Р. С. К. /негов
внук/ – син на С. А. К., наследник по право на заместване.
От удостоверение за наследници изх. № АУ037407ОД/24.04.2023 г. на Р.И. К., ЕГН:
**********, починал на 13.06.2015 г., издадено от община В., район О., става видно, че Р.И.
К. след смъртта си е оставил следните наследници по закон: И. А. К. – син и Р. С. К. /неин
7
внук/ – син на С. А. К., наследник по право на заместване.
Процесният гараж не е бил обект на разпоредителна сделка приживе на
собствениците му - А.Й. К. и Р.И. К., като същият не е бил включен в съвкупността от
имоти, които А.Й. К. и Р.И. К. са дарили с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***, том *, рег. № ****, дело № *** от **** на нотариус П.П., с район на действие РС-В., с
рег. № *** в НК на сина си С. А. К..
Следователно процесният гараж е останал в наследство на наследниците на А.Й. К. и
Р.И. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни
части. В Чл. 10 от ЗН е посочено, че низходящите на наследодателя, които са починали
преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи
без ограничение на степените.
Следователно процесният гараж, собственост на А.Й. К. и Р.И. К., след тяхната смърт
преминава в собственост на техните наследници по закон – И. А. К. – син и Р. С. К. – техен
внук, по право на заместване на своя баща С. А. К. /син на А.Й. К. и Р.И. К./. На основание
чл. 5 от ЗН, квотите на наследниците И. А. К. и Р. С. К. са равни – по ½ идеални части от
процесния имот. А И. Й. К. няма собственически права върху процесния имот, на основание
чл. 10, ал. 1 от ЗН.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от **.**.**** г. № **, том *, рег. №
*****, дело **** от **** г. на нотариус К.К., с район на действие РС-В. , вписана под рег. №
*** в НК, И. А. К. е дарил на „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя
Д.И., 1/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в град В., район „О.“, ул. „О.“ № **,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на град В.,
одобрени със заповед РД -18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ гараж, с площ от 18 кв.м., на един етаж, с предназначение на самостоятелния
обект – хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **.**.**** г. № **, том
*, рег. № *****, дело **** от **** г. на нотариус К.К., с район на действие РС-В. , вписана
под рег. № *** в НК, И. А. К. е продал на „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от
управителя Д.И., 4/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в град В., район „О.“, ул.
„О.“ № **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на
град В., одобрени със заповед РД -18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ гараж, с площ от 18 кв.м., на един етаж, с предназначение на самостоятелния
обект – хангар, депо, гараж, както и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В. за сумата от 11000 евро.
Данъчната оценка на гореописания имот е 2308,16 лева.
Следователно с посочените сделки И. А. К. се е разпоредил в полза на „ДП И. **“
ООД, ЕИК: *** с притежаваната от него ½ идеална част от процесния имот и „ДП И. **“
ООД, ЕИК: *** е станал собственик на общо ½ идеални части от процесния имот въз основа
на дарение и покупко-продажба.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността, законодателят е
задължил всеки съсобственик, желаещ да продаде своята част от недвижимия имот на трето
лице, първо да предложи на другите съсобственици да купят тази част при същите условия,
да представи пред нотариус писмени доказателства, че е сторил това и да декларира
писмено, че никой от тях не е приел така отправеното предложение. Едва тогава той е
свободен да продаде своята идеална част на трето за съсобствеността лице. В случай на
нарушаване на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС, за останалите съсобственици възниква
преобразуващо право да изкупят продадената на третото лице част от имот при
действително уговорените условия. Задължение да се предложи първо на останалите
съсобственици е налице обаче само в случаите, когато съсобственикът продава на трето лице
своята идеална част или част от нея, но не и когато дарява същата на трето лице. Такова
8
задължение съсобственикът няма и когато се разпорежда със своята идеална част в полза на
един или няколко от останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно решение No. 5/2012
г. от 28 ноември 2012 г. на ВКС: „Когато с договора за дарение се отчужди идеална част от
частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата
част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл.33
ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 предл.второ ЗЗД“.
По същите съображения не е налице и нищожност, на основание чл. 26, ал. 2. изр.
първо, предложение 5 от ЗЗД – привидност на дарението, като прикритата сделка е покупко-
продажба, на договора за дарение на недвижим имот от **.**.**** г. обективиран в
нотариален акт за дарение № **, том *, рег. № *****, дело **** от **** г. на нотариус К.К., с
район на действие РС-В. , вписана под рег. № *** в НК, с който И. А. К. е дарил на „ДП И.
**“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Д.И., 1/10 идеални части от недвижим
имот, находящ се в град В., район „О.“, ул. „О.“ № **, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *** по КККР на град В., одобрени със заповед РД -18-
98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ гараж, с площ от 18
кв.м., на един етаж, с предназначение на самостоятелния обект – хангар, депо, гараж, както и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
*** по КККР на град В.. В същия ден, когато е извършена дарствената сделка е извършена и
сделката по покупко-продажба на 4/10 идеални части от процесния имот, за сумата от 11000
евро.
Възражението направено от Р. С. К. и И. Й. К., за нищожност на прехвърлителните
сделки от **.**.**** г. на основание чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение 5, е
неоснователно.
По отношение на искането на „ДП И. **“ ООД, за осъждане на ответника Р. С. К., да
заплаща обезщетение на ищеца за лишаването му от ползване на процесния съсобствен
недвижим имот, в размер на по 150 лева месечно, считано от датата на връчване на
нотариалната покана – 18.05.2022 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със
законната лихва, на основание чл. 346 от ГПК, следва да бъде разгледано във втората фаза на
делбеното производство.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде допусната делба на
недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо сградата от 02.05.2022 г.,
разположен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В., с адрес на
сградата в град В., ул. „О.“ № **, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № ***.2, с града с идентификатор № ***.5, ПИ. с
идентификатор № *** по КККР на град В., между „ДП И. **“ ООД и Р. С. К. при равни
квоти помежду им от по ½ идеални части от процесния имот.
По изложените съображения предявеният иск за делба е неоснователен по отношение
на ответницата И. Й. К., която не притежава право на собственост по отношение на
процесния делбен имот.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, тоест при приключване на
делбеното производство. Последователно в съдебната практика се приема (т. 9 от ППВС № 7
от 1973г., определение № 60141 от 19.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о. и
цитираното в него определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020г., II г.о.
и др.), че това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство за адвокат. Когато обаче е налице
9
спор, дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В настоящия случай ответниците Р. С. К. и И. Й. К. са оспорили предявения иск за
делба на процесния недвижим имот - гараж, поддържайки, че те двамата са собственици на
имота въз основа на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност.
Съгласно изхода на делото право на разноски има „ДП И. **“ ООД. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско
възнаграждение за адв. С. З. в размер на 2000 лева, платени изцяло и авансово по сметка от
„ДП И. **“ ООД. Доказателства за извършеното плащане на договорената сума в размер на
2000 лева не са представени по делото, с оглед на което разноски на „ДП И. **“ ООД в
настоящото производство не се дължат.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице помагач не се
присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите действия. С
оглед горното, на И. А. К. -трето лице помагач на ищеца, разноски в настоящото
производство не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 от ЗС, да бъде извършена съдебна делба на
недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор № *** по
КККР на град В., с адрес на сградата в град В., ул. „О.“ № **, със застроена площ 18 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и
удостоверение за търпимост: сграда с идентификатор № ***.2, сграда с идентификатор №
***.5, ПИ. с идентификатор № *** по КККР на град В., МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ
КВОТИ: 1/2 ид.ч. за „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление в град В.,
ул. „М. Б.“ № **, ет. 4 и ½ ид. ч. за Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., община В.,
ул. „О.“ № 13.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на И. Й. К., ЕГН: **********, с адрес в град
В., ул. „О.“ № 13
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., община В.,
ул. „О.“ № 13 и И. Й. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „О.“ № 13 срещу „ДП И.
**“ ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление в град В., ул. „М. Б.“ № **, ет. 4
насрещен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено
в отношенията между страните, че Р. С. К. и И. Й. К. са собственици на недвижим имот с
идентификатор № *** по КККР на град В., одобрен със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
ИД на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на град В., с
адрес на сградата в град В., ул. „О.“ № **, със застроена площ 18 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – гараж, при граници, съгласно кадастрална скица и удостоверение за
търпимост: сграда с идентификатор № ***.2, сграда с идентификатор № ***.5, ПИ. с
идентификатор № *** по КККР на град В., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност с начална дата от 16.09.2011 г. и крайна дата 16.09.2021 г., на основание чл. 77 и чл.
79 от ЗС, като фактическата власт е упражнявана при условията на съвладение
първоначално от И. Й. К. и нейния съпруг – покойния С. А. К., като след смъртта на С. А.
К., фактическата власт е продължена при условията на съвладение от преживялата му
съпруга И. Й. К. и сина им Р. С. К..
Решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН: **********, с адрес в село
10
Д., общ. П. - трето лице помагач на страната на ищеца „ДП И. **“ ООД, ЕИК: ***, седалище
и адрес на управление в град В., ул. „М. Б.“ № **, ет. 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11