РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110214384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с
ЕИК: ................. със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Слатина, Аерогара София, бул.,,Брюксел“ № 1 против Наказателно
Постановление № 155/20.09.2021г. издадено от Началник ГПУ- София към
РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП – София, с което на жалбоподателя е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 т.1 във вр. с чл.19, ал.1
т.1 от ЗЧРБ.
В жалбата си лицето се оплаква за законосъобразността на
наказателното постановление, изразяваща се в противоречието му със закона
и съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. В заключение
се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят ,,БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, редовно
пР.ан, не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник ГПУ- София към
РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП – София, редовно пР.ан, не се явява.
1
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
На 16.07.2021г. около 19:45ч. в гр.София, на КПП - Аерогара София,
при извършване на гранична проверка на влизане в страната на пътници,
пристигнали с полет FB 438 от Франкфурт за София младши експерт А.С.,
съвместно с К.Р. и Г.Т. установили, че след като бил длъжен да провери
документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето
И.О., родена на .............г., руска гражданка, с паспорт № .............., издадена на
.................г., превозвачът я е превозил до Република България без валидна
виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи –
билет и бордна карта. Проверяващите, както и впоследствие административно
наказващия орган приели, че лицето не отговаря на изискванията на чл.8, ал.1
от ЗЧРБ и чл.6, ал.1 тб. от Регламент (ЕС) 2016/399. Бил съставен АУАН на
жалбоподателя, който бил връчен на деловодител и подписан от него без
възражение. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на свидетелите А.С. и Г.Т. е, че при разпитите си
и двамата са категорични относно обстоятелството на извършената проверка,
както и констатираното деяние. Съдът кредитира твърденията им относно
обстоятелството, че към момента на констатираното от двамата, руската
гражданка не е имала входна виза за страната. По отношение на показанията
на свидетеля К.Р. съдът не би могъл да отчете неговите показания тъй като
2
същият призна, че не си спомня за случая дори и след предявяването на
АУАН от съда. Показанията на свидетелите намират опора и в писмените
доказателства и в частност справката за актуално състояние на
жалбоподателя.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Същите обаче не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление акт съдът констатира, че същото е било
издадено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи отмяната на процесуално основание.
Видно от данните по делото е, че АУАН и впоследствие обжалваното
наказателно постановление са били връчени на лицето Лидия Д. –
деловодител. Съгласно справката за актуално състояние на ,,БЪЛГАРИЯ ЕР“
АД въпросното лице не фигурира като представител на дружеството, имащо
правото да получава актове за установяване на административни нарушения.
Представител на превозвача е лицето Х. Т., който е упълномощил
мл.юрисконсулт ЗДР. Д., който е подал и съответната жалба срещу
наказателното постановление. В приложеното пълномощно от 11.11.2020г. е
упоменато, че упълномощеното лице има представителна власт пред всички
държавни органи на страната както и правото му да изисква и получава
документи и извършва всички процесуални действия. Няма спор, че
получаването на АУАН също е сред документите, които лицето е следвало да
получи. Връчвайки АУАН на деловодител, за когото липсват данни да е бил
нарочно овластяван да получава такъв документ, накърнява правото на
защита на търговеца.
От друга страна фактическите параметри на административното
обвинение са неясни. Административно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, че е превозил лице, което не отговаря на изискванията на
чл.8, ал.1 от ЗЧРБ без словесно да е посочил в какво се изразяват тези
изисквания. В ал.2 и ал.3 на същия член са посочени случаите, при които не
3
се изисква виза – когато това е предвидено в регламент в Регламент (ЕО) №
539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Република България е страна, или в акт на
Министерския съвет, както и когато чужденецът притежава валидно
разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в
Република България. чужденецът притежава валидно разрешение за
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република
България.
Горното води до извода, че при описанието на административното
нарушение не са посочени правните и фактическите основания, от които да
следва, че за да бъде превозен чуждия гражданин, е следвало да му бъде
издадена виза или разрешение за пребиваване в Република България към
конкретната дата на проверката. Единствено позоваването на факта, че е
гражданин на Руската федерация, т. е. на трета страна, не може да се
обективира и такова съждение. Описанието на нарушението не съответства на
задължението за превозвачите, произтичащо от посочените като нарушени
разпоредби – чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. И двете
разпоредби посочват само "виза, когато е необходимо", без да конкретизират
или препращат към конкретна хипотеза, в която се изисква издаването на
виза, в това число на граждани на Руската федерация. Тези разпоредби не
съдържат хипотеза, свързана със задължение за превозвача във връзка с
"разрешение за пребиваване".
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, не е свързана с нарушение
на задължение във връзка с превозването на лицето до Република България, а
само със задължение за проверка на документи: – редовността на документ за
пътуване, какъвто е националният паспорт на лицето, като превозвачът е
задължен да извърши проверка за "наличието на българска виза, когато такава
е необходима".
Нещо повече, чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана да бъде
превозен чужд гражданин до Република България без валидна виза или
разрешение за пребиваване, каквото неизпълнение на задължение се твърди,
че е допуснало дружеството превозвач.
Наличието на виза при влизане на територията на РБ, следва от
разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от
4
15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да
притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки,
както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламента, гражданите на третите страни, които
са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при
преминаване на външните граници на държавите-членки. Тази разпоредба,
обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което е в нарушение на
императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Същото е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на
защита на наказаното лице и препятства възможността му адекватно да я
организира. (в този смисъл е и Решение № 6664/24.11.2020г. по КАНД №
8034/2020г. по описа на АССГ).
С оглед отмяната на наказателното постановление на процесуално
основание се явява безпредметно неговото обсъждане за законосъобразност и
обоснованост по същество.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 155/20.09.2021г. издадено от
Началник ГПУ- София към РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП – София, с което на
от ,,БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с ЕИК:................... със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Слатина, Аерогара София, бул.,,Брюксел“ № 1 е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева
за извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 т.1 във вр. с чл.19,
ал.1 т.1 от ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6