№ 7758
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110169878 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. А. Д. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за паричен заем №
**********/12.12.2022г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата
от 500лв. В чл. 5 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени
изисквания. Чл. 11, ал. 1 предвиждал, че при неизпълнение на задължението на
заемателя за предоставяне на обезпечение, същият дължи неустойка в размер от
145,41лв., която му била начислена. Ищецът погасил изцяло и предсрочно всички
задължения по договора.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената форма,
не бил написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били
представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва,
че било налице заобикаляне на закона. Евентуално счита, че договорът е сключен при
явно неизгодни условия.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че чл. 11, ал. 1 от договора – неустоечната клауза е нищожна, както и
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 145,41лв. представляваща
недължимо платена сума по неусточната клауза, ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който заявява, че признава установителния иск за нищожност на неустоечната клауза за
основателен, като счита, че не е дал повод за завеждане на иска и не следва да бъдат
възлагани разноските в негова тежест. Оспорва обаче ищецът да е заплатил сумата за
неустойка по процесния договор за кредит.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за паричен заем №
**********/12.12.2022г., съгласно който ответникът отпуснал на ищеца сумата от
500лв. Не е спорно, а и предвид че ответникът не е изпълнил разпореждането на съда
да представи препис от договора, на основание чл. 161 ГПК съдът приема за
установено, че съгласно чл. 5 от договора, същият следва да бъде обезпечен с
безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят на определени от кредитора условия. Съгласно чл. 11, ал. 1, при
неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 145,41лв.
Предвид поведението на ответника, а именно възпрепятстване на възможността
за събиране на допуснати доказателства, и съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема за
доказано, че неустойка в този размер е начислена на ищеца според посочената клауза
от договора. От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че на 12.12.2022г. ищецът е
заплатил в полза на ответника 61,00лв., а на 16.12.2022г. 610лв. или общо 671,00лв. С
тях са погасени 500лв. главница, 25,59лв. договорна лихва и 145,41лв. неустойка.
Вещото лице посочва, че при включване на неустойката в договора, ГПР възлиза на
1344,04%.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй
като ответникът има качеството на потребител. Клаузата за дължимост на
горепосочената неустойка изпълва характеристиките на неравноправна такава по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано
висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел кредиторът да
получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с
възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна и
поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
2
По изложените съображения, предявеният установителен иск се явява
основателен. Извършеното плащане на задължение по нищожна клауза пък се явява
лишено от основание и подлежи на връщане. Поради това, предявеният осъдителен иск
за платената по неустоечната клауза сума от 145,41лв. също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски, от които 100лв. за държавни такси, 300лв. депозит за експертиза и 1000лв. за
платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно и адв. възнаграждение следва да
бъде намалено на 400лв., предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото,
извършените процесуални действия, броя и цената на предявените искове. Ето защо, на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Д., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.
1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от сключения
между страните договор за паричен заем № **********/12.12.2022г. е нищожна.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Г. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 145,41лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожната клауза за неустойка по договор за паричен заем №
**********/12.12.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
22.12.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 800лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3