Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 16.05.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3531 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница - невърнат паричен заем, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ /съвпадаща с подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане.
Ищецът Х.К.Б. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Т. от САК, излага твърдения в ИМ, че на 29.07.2014г. в качеството си на заемодател е предал на ответника в качеството на заемополучател заемна сума в размер на 3000 лв. Сочи, че възникналото заемно правоотношение между страните е обективирано в договор с нотариална заверка на подписите рег.№8891/29.07.2014г. на Нотариус *. Твърди, че видно от подписания договор за заем, заемната сума е предадена напълно от ищеца на ответника и получена от последния преди подписване на договора. Твърди, че срокът за връщане на заемната сума е 29.10.2014г., който падеж е настъпил, като до настоящия момент липсва плащане. Сочи, че за исковата сума от 3000 лв. - невърнат заем по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК, против която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ /съвпадаща с датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане. Претендира направените по исковото и по заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ, чрез
пълномощника си навежда, че ответното възражение за унищожаемост на процесния
договор за заем е релевирано след изтичане на тригодишният давностен срок.
Ответникът М.В.П. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Релевира възражение за унищожаемост на процесния Договор за заем от 29.07.2014г. с нотариална заверка за подписите на страните на основание чл.27 пр. предпоследно вр. чл.30 от ЗЗД, поради заплашване. Навежда, че не е познавал ищеца и не е получавал от него заемната сума от 3000лв. по процесния договор за заем. В СЗ лично поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е сключен писмен Договор за заем от 29.07.2014г. с нотариална заверка на подписите им, по силата на който ищецът - заемодател е предоставил в заем на ответника - заемател парична сума в размер на 3000лв. за срок до 29.10.2014г., който е настъпил, като в договора изрично е вписано, че заемодателят е предал и заемополучателят е получил напълно заемната сума преди подписване на д/ра и в чл.2 от същия заемополучателят декларира, че е получил заемната сума от 3000лв. напълно преди подписване на договора за заем.
По делото ответникът - заемател, в чиято тежест е, не е ангажирал доказателства да е изпълнил на падежа паричното си задължение за връщане на ищеца на дадената му в заем парична сума по процесния договор за заем.
По делото ответникът, в чиято тежест е, не е ангажирал никакви доказателства във връзка с релевираното от него възражение по чл.27 пр. предпоследно вр. чл.30 от ЗЗД за унищожаемост на процесния договор за паричен заем, поради заплашване.
По заявление на ищеца по чл.417 от ГПК, подадено в съда на 21.08.2018г., е образувано Чгр.д.№2590//2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена Заповед по чл.417 от ГПК за исковата сума от 3000лв. - непогасена главница по процесния писмен договор за заем от 29.07.2014г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 492,96лв. - направени в заповедното производство съдебни разноски /за внесена ДТ и заплатено адв. възнаграждение/, против която заповед по чл.417 от ГПК длъжникът е възразил в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца по предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящия установителен иск за установяване съществуването на оспореното му парично притезание.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
В процесният случай безспорно по делото се установи възникнало между страните облигационно правоотношение от сключен между тях писмен Договор за паричен заем от 29.07.2014г. за исковата сума от 3000лв., по който ищецът е заемодател, а ответникът - заемател. Договорът за паричен заем е реален. Процесният договор за паричен заем удостоверява, че заемната сума е предадена и получена от заемополучателя напълно преди подписването му, поради което съдът приема за безспорно установен факта на изпълнено от ищеца негово задължение да предаде в собственост на ответника - заемател на паричната сума от 3000лв., с което ищецът е изправна по договора за паричен заем страна. Изрично в чл.2 от процесния договор за паричен заем заемополучателят е декларирал, че е получил заемната сума от 3000лв. напълно преди подписване на договора, поради което възражението му в обратна насока се явява неоснователно и недоказано, доколкото и не е опровергано съдържанието на изходящия от страната частен документ. С подписването на договора за паричен заем самият заемополучател е удостоверил неизгоден за него факт - че е получил от заемодателя в заем дадената му в заем парична сума в исковия размер преди подписване на договора за заем, като в тази насока изявлението на ответника - заемател в подписания договор за заем има характер на признание на неизгоден за него факт, поради което съставлява доказателствено средство. На следващо място, паричното задължение на ответника - заемател за връщане на ищеца - заемодател на дадената в заем парична сума от 3000лв. е освен ликвидно - определено по основание и по размер, и изискуемо, доколкото е настъпил уговорения в подписания между страните процесен договор за паричен заем падеж - 29.10.2014г., още преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда. Ищцовото твърдение за неизпълнение от ответника - заемополучател на паричното му задължение за връщане на дадената му в заем парична сума от 3000лв. е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, като в тежест на ответника е да докаже, че е престирал, каквито писмени доказателства по делото не са събрани, поради което и предявеният по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ, съвпадаща, съгласно чл.422 ал.1 от ГПК с датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда 20.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В хода на процеса е наведено от ответника възражение по чл.27 пр. предпоследно вр. чл.30 от ЗЗД за унищожаемост на процесния договор за паричен заем, поради заплашване, доколкото твърдението му, че е изнуден да сключи договора съдът квалифицира именно като възражение по чл.27 пр. предпоследно вр. чл.30 от ЗЗД. Същото изхожда от активно легитимирана страна, доколкото е наведено от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта /чл.32 ал.1 от ЗЗД/. На основание чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който заплашването е престанало. На основание чл.32 ал.3 от ЗЗД ответникът по иска за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла, какъвто е процесният случай. Ответникът по настоящият иск за изпълнение е поискал унищожение на договора за заем, поради заплашване чрез възражение след като давността е изтекла, което на основание чл.32 ал.3 от ЗЗД се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано, като по същество се явява неоснователно и недоказано.
На основание чл.30 от ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. В процесният случай ответникът, носещ доказателствената тежест, не е ангажирал по делото никакви доказателства да е бил заплашен да сключи процесния договор да паричен заем, т.е. по делото не е доказано ответникът да е бил принуден от другата страна - ищец или от трето лице да сключи процесния заемен договор чрез възбуждане на основателен страх, предвид което процесният договор за паричен заем е действителен, което обуславя и основателност на предявеният установителен иск по изложените по-горе съображения. Недоказано е ищецът да е служител на заложна къща "*" ЕООД, както и е недоказано ответникът да е имал облигационни отношения със заложната къща със собственик М. М., респ. не е доказано да е бил заплашен по смисъла на чл.30 от ЗЗД да сключи процесния договор за паричен заем било то от ищеца или от трето лице.
Предвид горното, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК установителен иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главницата от 3000лв. - невърнат паричен заем, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 20.08.2018г. до окончателното изплащане, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски, съгласно представен списък, общо в доказан размер от 420 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по настоящия иск по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС /за внесена ДТ и заплатено адв. възнаграждение/, в доказан размер общо от 492,96лв.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС и исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на Х.К.Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща непогасена главница - невърнат паричен заем по Договор за паричен заем от 29.07.2014г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег.№* от ** - Нотариус с район на действие ГОРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 20.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадена Заповед №1272/22.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА М.В.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,сума в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/,
представляваща направени по исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.В.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 492,96 лв. /четиристотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от същото да се приложи служебно по Чгр.д.№2590/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......