№ 830
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20252100100419 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Банка ДСК“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Московска“ №19, против А. Е. К. за осъждане на ответника да заплати
суми, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2021
год., а именно: главница в размер на 46 179,96 лв., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.01.2025 год. до
окончателно изплащане на вземането; 2 587,45 лв. договорна лихва за периода
от 01.06.2024 г. – 12.01.2025 г., 202 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.07.2024 – 12.01.2025 год.; 166,11 лв. – обезщетение за забава за периода от
13.01.2025 год. до 22.01.2025 год., както и да се присъдят разноските в
заповедното и настоящото производство.
Ищецът твърди че на 20.04.2021 год. е бил сключен договор за кредит за
текущо потребление между банката и И.К.И. като кредитополучател и А. Е. К.
като съдлъжник в размер 60 000лв. и срок на издължаване 120 месеца. Твърди,
че предоставеният кредит се олихвявал с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 6.5 % годишно, а годишният процент на разходите по
кредита, изчислен към момента на сключване на договора, бил 6,86 %.
Страните уговорили солидарна отговорност на кредитополучателя и А.
Е. К. като съдлъжник.
Ищецът твърди, че поради допусната забава в плащанията на главница и
лихви над 90 дни и неплащане на седем вноски с падежни дати, първата от
която 01.07.2024 година, кредиторът обявил вземането си за целия кредит за
1
предсрочно изискуемо и изпратил покана-уведомление до ответника, връчена
му на 13.01.2025 година чрез баща му със задължение за предаване. Твърди се,
че по този начин предсрочната изискуемост е настъпила на горната дата на
осн.т.16.2 от ОУ, поради неплащане на седем вноски и допуснати 205 дни
забава.
Ищецът сочи, че депозирал заявление и му била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 417 по описа за 2025 година на Районен съд Бургас
само за кредитополучателя. За ответника – солидарен длъжник заявлението
било отхвърлено изцяло.
В изпълнение на дадените указания от заповедния съд ищецът предявява
настоящия иск за присъждане на сумите по договора за кредит, като дължими
поради предсрочната му изискуемост, а ако съдът приеме, че такава не е
налице, с исковата молба обявява предсрочна изискуемост по отношение на
ответника.
При условията на евентуалност се прави искане да бъдат присъдени
само вноските с настъпил падеж, при съобразяване на разрешението, дадено с
ТР №8/19 год. на ОСГТК ВКС.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, ангажират се
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не депозира
писмено становище, не представя доказателства, не прави искания,
включително не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си и прави искане
за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК, като счита, че
са налице законовите основания по ал.1.
Предвид извършените от страните процесуални действия, представените
доказателства и като съобрази закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.9 и
сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на главница, договорна лихва и
обезщетение за забава по договор за кредит за текущо потребление, подписан
от ответника в качеството на солидарен длъжник.
Изпълнена е хипотезата на чл.238 ал.1 от ГПК, тъй като, въпреки
дадените указания, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения му срок и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Следователно, може да бъде постановено неприсъствено решение, ако са
2
налице предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК.
От представените писмени доказателства, а именно договор за кредит за
текущо потребление от 20.04.2021 год., общи условия и погасителен план,
подписани от ответника като солидарен длъжник на кредитополучателя
И.К.И., може да бъде направен извод, че между страните е възникнало
облигационно отношение. Предоставеното от банката извлечение от
счетоводни книги, съдържащо информация за допусната забава, както и
връченото уведомление до ответника чрез баща му, с което се упражнява
едностранно от банката правото й като кредитор да обяви задълженията за
изцяло предсрочно изискуеми, водят до извод за вероятната основателност на
претенцията.
На ответника са били указани последиците от неспазването на
процесуалните срокове при размяната на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на горното следва да бъде постановено решение по чл.239 от
ГПК, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите, предмет на
претенцията, а именно: сума в размер на 46 179,96 лв. представляваща
падежирала и предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.01.2025 год. до
окончателно изплащане на вземането; 2 587,45 лв. договорна лихва за периода
от 01.06.2024 г. – 12.01.2025 г., 202 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.07.2024 – 12.01.2025 год.; 166,11 лв. – обезщетение за забава за периода от
13.01.2025 год. до 22.01.2025 год.
По евентуалното искане за присъждане на падежиралите вноски съдът
не дължи произнасяне, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на това искане.
Тъй като претенцията на ищеца е основателна, ще следва да му бъдат
присъдени и направените разноски по делото в размер от 1232,71 лв., от които
982,71 лв. – заплатена държавна такса, а остатъкът – възнаграждение на
юрисконсулт. За заповедното производство не се присъждат разноски, тъй
като, видно от приложеното ч.гр.д.№471/25 год., всички сторени разноски от
заявителя са били възложени върху другия длъжник.
Мотивиран от така изложените съображения, на основание чл.239 от
ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. К. с ЕГН **********, с адрес в *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, ул.“Московска“ №19, следните суми, произтичащи от договор за
кредит за текущо потребление от 20.04.2021 год., обявен за предсрочно
изискуем от ищеца, а именно: главница в размер на 46 179,96 лв., ведно със
законната лихва върху нея от 23.01.2025 год. до окончателно изплащане на
вземането; 2 587,45 лв. договорна лихва за периода от 01.06.2024 г. –
12.01.2025 г.; 202 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2024 –
12.01.2025 год.; 166,11 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.01.2025
год. до 22.01.2025 год.
ОСЪЖДА А. Е. К. с ЕГН **********, с адрес в *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Московска“ №19, разноски по настоящото дело в размер на
1232,71 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4