Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 7974
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на П. Н.К. - М.
срещу решението, постановено по гр.д. № 7755/2018 г. на СРС, 149-ти
състав, с което е отхвърлена предявената молба за упражнено домашно насилие.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като подробно
в жалбата са изложени съображенията. Въззивницата моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.
Въззиваемата страна Б.В.М. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето
ѝ без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на П. Н.К. - М. срещу Б.В.М. – за защита от домашно
насилие, извършено на 29.12.2017 г., описано в молбата от 02.02.2018 г.,
изпратена по пощата на 29.01.2018 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С решението, постановено по гражданско дело № 7755/2018 г. на СРС, 149-ти
състав, е оставена без уважение молбата на П.Н.К.-М., с която е поискано
издаване на заповед за защита по отношение на П.Н.К.-М., П.Б.М. и И.Б.М. срещу Б.В.М.;
отказано е да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна;
осъдена е, на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК, П.Н.К.- М. да заплати на Б.В.М.
сумата от 450 лв., осъдена е същата, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, да заплати
по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата
по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдените актове на насилие,
защото не съдържа, място, дата и час
(точен или приблизителен) на извършването им, в същата декларация единствено е
посочено, че спрямо молителката е
извършен акт на домашно насилие от лицето Б.В.М.. Същевременно, съдът няма
право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички
индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил
своето безпристрастие.
Св. В., съпруга на брата на молителката, не е била
очевидец на твърдения акт за домашно насилие - тя се е обадила на телефон 112,
към четири часа, впоследствие отишла в дома на страните, след малко дошъл и
съпругът ѝ, но след като полицията пристигнала, тя била в другата стая,
защото полицията искала да е насаме със семейството, видяла само, след като
чула суетене, че полицаите държат П., тя припадала, била бледа, била получила
нервен срив, полицаите извикали бърза помощ и мнението на невролога, било, че е
нервен срив.
От заключението на вещото лице по приетата от СРС съдебно-психологична
експертиза се установява, че на 29.12.2017г. е имало инцидент между П.и баща
му. Лично П.е споделил пред експерта, че са се спречкали с баща си. И двамата
са си посегнали, като П.е ударил неволно И.. Молителката дошла, хванала ответника.
Правилно първоинстанционният съд е
намерил, че страните по делото и двете им деца, в хода на изследването са
разказали за инцидент, който е между двете деца и баща им, както и че никъде не
се споменава за извършено насилие от ответника спрямо молителката в 3.00 часа
на 29.12.2017г. Дори при разговора с П. не е посочено това обстоятелство.
Относно инцидента между Пламен, И. и ответника, е установено, че по-
големият син П.се е скарал с баща си, като вследствие на това ответникът
започнал да го души. И. се намесил между
тях и бил ударен от брат си. П.М. е чула разправията и е отишла да се намеси,
като хванала ответника.
По доводите в жалбата, че не е изяснено дали децата П.и И.
М./първият пълнолетен, а вторият непълнолетен, към датата на депозиране на
молбата по ЗЗДН/ са страни или свидетели по делото, настоящият съдебен състав намира,
че същите са страни, доколкото в
диспозитива на постановеното съдебно решение са посочени и техните
имена, като след указание на въззивния
съд препис от решението е връчен на тези лица, но същите не са депозирали жалби
срещу първоинстанционното решение, а жалбата е депозирана само от П.Н. К. – М.,
поради което съдът не се произнася по отношение на тези лица.
В жалбата изрично е посочено, че се моли да бъде отменено решението, с
което е отхвърлена молбата на П.М. за издаване на заповед за закрила срещу Б.М..
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи
в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани доказателства.
Въззивницата не е доказала по безспорен
начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемия.
Това становище на настоящата съдебна инстанция не се разколебава и от
представената с въззивната жалба декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото
в същата отново не е посочено мястото и часа /точен или приблизителен/ на
извършване на твърдения акт на домашно насилие, още повече, че тази декларация
е представена с въззивната жалба, а съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, към молбата
по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора
доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта
за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл.
19 от ЗЗДН).
Относно оплакването в жалбата, че не става ясно дали са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, настоящият съдебен състав намира, че
това оплакване представлява молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се
произнесе е първоинстанционният съд.
Въззивният съд постанови въззивницата П.Н.К. – М. да
заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото въззивницата няма право на разноски.
Право на такива има въззиваемият Б.В.М., като съдът осъжда П.Н.К. – М., ЕГН
**********, да му заплати 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по въззивно гражданско дело № 7974/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, І-ви въззивен
брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 7755/2018 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 149-ти състав.
ОСЪЖДА П.Н.К. – М., ЕГН **********, да заплати на Б.В.М., ЕГН **********,
сторените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по въззивно гражданско
дело № 7974/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение –
брачни състави, І-ви въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА П.Н.К. – М., ЕГН **********, да заплати по сметката на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12,50 лв.
ИЗПРАЩА на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, делото за произнасяне по искането по чл. 248
от ГПК, инкорпорирано в жалбата на П.Н.К..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.