№ 184
гр. Бургас, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело
№ 20232000500393 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20222100102065/2022 г. на Окръжен съд –
Бургас ищците И. Д. Г. с ЕГН **********, Д. А. Г. с ЕГН **********, И. А.
Г. с ЕГН ********** и Н. И. Г. с ЕГН **********, всички с адрес гр. А., ул.
„Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв.
Д. Р. са предявили против „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 искове
по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (болки
и страдания), претърпени от всеки ищец поради смъртта на Ан. И. Г. с ЕГН
********** (съпруг на ищцата И. Д. Г., баща на ищците Д. А. Г. и И. А. Г. и
дядо на ищеца Н. И. Г.), настъпила на 30.10.2020 г. в резултат на непозволено
увреждане, извършено от лицето Г. П. Г. с ЕГН ********** от гр. Сл. при
управление на лек автомобил „Ауди А3“, с ре г. № ******* (застрахован при
ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“) по автомагистрала „Тракия“ на км 327 + 300 м, както
следва:
І. Ищцата И. Д. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
1
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния
размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022
г.
ІІ. Ищецът Д. А. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния
размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022
г.
ІІІ. Ищецът И. А. Г. претендира:
- неиздължена главница в размер на 130000 лева ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 22250 лева, начислена върху пълния
размер на главницата от 180000 лева за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022
г.
ІV. Ищецът Н. И. Г., действащ чрез своя баща и законен
представител И. А. Г., претендира главница в размер на 70000 лева ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 903 от 01.08.2023 г. по цитираното дело Бургаският
окръжен съд е уважил претенциите частично като е присъдил:
І. В полза на ищцата И. Д. Г.:
- главница в размер на 50663,50 лева ведно със законната лихва,
считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 10611,07 лева, начислена за периода
от 06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІ. В полза на ищеца Д. А. Г.:
- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва,
считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от
06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІІ. В полза на ищеца И. А. Г.:
- главница в размер на 34000 лева ведно със законната лихва,
считано от завеждането на делото на 29.11.2022 г. до окончателно изплащане;
- мораторна лихва в размер на 7121,11 лева, начислена за периода от
06.11.2020 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
2
В останалата им част претенциите са отхвърлени.
В съответствие с постановения резултат в полза на страните са
присъдени съдебноделоводни разноски.
Ищците са подали въззивна жалба против решението в следните
части:
І. В частта, с която е отхвърлен искът на И. Д. Г. над присъдения
размер на главницата от 50663,50 лева до горницата от 130000 лева, в частта
над присъдения размер на мораторната лихва от 10611,07 лева до горницата
от 22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано
от 18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на Д. А. Г. над присъдения
размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над
присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от
22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІІІ. В частта, с която е отхвърлен искът на И. А. Г. над присъдения
размер на главницата от 34000 лева до горницата от 130000 лева, в частта над
присъдения размер на мораторната лихва от 7121,11 лева до горницата от
22250 лева, както и в частта за законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2022 г. до завеждането на делото на 29.11.2022 г.
ІV. В частта, с която е отхвърлен искът на Н. И. Г., действащ чрез
своя баща и законен представител И. А. Г., за главница от 70000 лева ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,
които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения в полза на тримата ищци били занижени
и не съответствали на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната
съдебна практика.
Неправилно било отказано обезщетение на четвъртия ищец.
Не били съобразени събраните по делото доказателства за
установени изключително близки отношения между пострадалия Ан. Г. и
ищците. Бракът му с ищцата И. Г. продължил 42 години. Семейният им
живот протекъл в сговор и разбирателство.
Пострадалият имал силна емоционална връзка със синовете си Д. и
И., и с внука си Н.. Детето предпочитало да учи не с родителите си, а с дядо
си, към когото изпитвал изключителна привързаност и респект
Неправилно била приета степен на съпричиняване на вредоносния
3
резултат от страна на пострадалия в размер на 30%
Не били обсъдени задълбочено заключенията на вещите лица
автотехническата и съдебномедицинската експертизи относно конкретния
механизъм на ПТП и настъпилото увреждане.
Погрешно били изчислени и дирените лихви. Не било отчетено, че
част от тях касаят периоди преди частичните погасителни плащания.
Ответникът „Дж. з.“ АД е подал насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта, уважаваща претенциите Изложил е доводи за
неправилност на съдебния акт, които се свеждат до следното:
Присъдените обезщетения били прекомерни и не били определени
по справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД.
Събраните доказателства били ценени едностранно и не били
обсъдени задълбочено възраженията срещу основателността на претенциите.
Съдът не съобразил, че синовете на пострадалия отдавна били
навършили пълнолетие, заживели самостоятелно в отделни домакинства.
Семейството на ищците било голямо, което спомагало за по-бързото
преодоляване на загубата.
Разпитаните при условията на довеждане свидетели били близки с
ищците, което било индиция за тяхната предубеденост и заинтересованост по
смисъла на чл. 172 от ГПК. Вместо показанията им да бъдат подложени на
по-задълбочена преценка, те били безкритично кредитирани.
Пострадалият пътувал без поставен предпазен колан, поради което
при катастрофата тялото му изпаднало от купето на автомобила. Останалите
участници в ПТП, които били с поставени колани, нямали сериозни травми.
Това обосновавало извод за по-висока степен на съпричиняване от
определените 30% .
Доброволно изплатените от застрахователя обезщетения били
достатъчни.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 26.10.2023 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
С Присъда № 1 от 19.01.2022 г. по приложеното НОХД № 1208/2022
г. на Окръжен съд - Бургас, изменена само по отношение размера на
наложеното наказание, с решение по ВНОХД № 60/2022 г. на Апелативен съд
- Бургас, потвърдено с решение по КНД № 568/2022 г. на ВКС Г. П. П. с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че около 21:10 часа на 30.10.2020 г.
при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******* по
4
автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас – София (на километър 327 + 300, в
близост до Карнобат), нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на Ан. И. Г. с ЕГН ********** –
престъпление по чл.343, ал.1, буква “в”, предл. І от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането,
„Ауди А3“ с рег. № ******* е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника „Дж. з.“ АД.
Ищците И. Г., Д. Г., И. Г. и Н. Г. (съпруга, синове и внук на
пострадалия) са предявили против застрахователя претенции по чл. 432, ал. 1
от КЗ за репариране на неимуществените им вреди от смъртта на техния
близък.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда следва да бъде
зачетена относно авторството престъпното деяние, връзката му със
съставомерния резултат и виновността на дееца.
Наказателният съд е установил следната фактическа обстановка:
На 30.10.2020 г. около 21:10 часа пострадалият Ан. Г. и Б. Д.
пътували със служебен лек автомобил „Лада Нива“ по автомагистрала
„Тракия“ в посока Бургас – София, в близост до гр. Карнобат. Шофирал Д., а
Г. бил на предната дясна седалка. Времето било ясно и сухо. Автомобилът
заемал активната дясна лента на платното за движение. Движел със скорост
около 51,66 км/ч с включени светлини. Внезапно той бил застигнат и блъснат
отзад от лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от Г. П.,
който се движел със скорост около 120 км/ч. П. е можел да възприеме
своевременно опасността и да избегне сблъсъка, но не реагирал адекватно.
Ударът бил в задната лява част на автомобила „Лада Нива“. В
резултат той се отклонил надясно, блъснал се с предната дясна странична
част в крайпътната мантинела, приплъзнал се, завъртял се наляво и спрял
обратно на посоката на движение. Междувременно тялото на пострадалия Г.
изпаднало през прозореца на дясната врата. Вследствие на получените
наранявания той починал на място.
По повод възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като той бил пътувал без
предпазен колан, пред първоинстанционния съд са изслушани две
автотехнически експертизи на вещите лица В. Г. и Ев. П. и една медицинска –
на вещото лице В. Ст..
Експертите са категорични, че загиналият в катастрофата е бил без
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Вещите лица Г.
5
и П. се различават в оценките си относно ефективността на това предпазно
средство, тъй като при инцидента тялото на пътника е било подложено на
множество ротационни инерционни сили. И двамата обаче се обединяват
около становището, че при поставен колан тялото би останало прикрепено
към седалката. Това без съмнение би ограничило телесните увреждания, като
се има предвид обстоятелството, че вътре в купето на автомобила не е имало
съществени деформации. Показателно е, че шофьорът се е разминал без
сериозни наранявания.
Настоящият състав намира за необосновани изводите на вещото
лице П., че предната дясна облегалка била със счупен задържащ механизъм,
което личало от фотоалбума по дознанието. Констатации за такава повреда
няма в нито един от двата протокола за оглед, съставени на 30.10.2020 г. и
03.11.2020 г. от органите на досъдебното производство. При втория оглед,
извършен извън местопроизшествието на територията на предприятието -
собственик на превозното средство (в присъствието на същото вещо лице), е
отбелязано най-общо, че и двете предни седалки са само с изкривени
облегалки, което е резултат от катастрофата. Не са описани повредени
седалкови механизми.
Не следва друго от свидетелските показания на шофьора Б. Д., които
няма ясен спомен за случилото се.
Според изслушаната медицинска експертиза причина за настъпилата
смърт на пътника Ан. Г. е тежката травма на дясната половина на гръдния
кош с контузия и разкъсване на десния бял дроб, множество фрактури на
ребра, което довело до развитие на остра дихателна недостатъчност. Вещото
лице Ст. обаче отбелязва, че не е възможно да се разграничат травматичните
увреждания, получени вътре и извън автомобила.
При тези доказателства и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
първоинстанционният съд правилно е определил степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия от 30%.
Съобразени са и показанията на разпитаните по делото свидетели
относно болките и страданията, претърпени от ищците поради смъртта на
техния близък. При определянето на пълните размери на компенсациите са
отчетени всички релевантни обстоятелства, включително и икономическите
условия в страната. Спазени са критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В съответствие с указанията по Тълкувателно решение № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, коректно е отбелязано, че ищецът Н. Г. няма право на
обезщетение, тъй като е внук на пострадалия. Отношенията между двамата са
били в рамките на обичайните, без да са заместили връзката с родителите.
Затова настоящата инстанция възприема формираните изводи относно
6
пълните размери на компенсациите: 140000 лева – за ищцата И. Г. и по
120000 лева – за ищците Д. Г. и И. Г.. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният състав препраща към мотивите на обжалваното решение в тази
част.
След прилагане на редукцията от 30 % поради каузалния принос на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетенията се свеждат до 98000 лева –
за ищцата И. Г., 84000 лева – за ищеца Д. Г. и 84000 лева – за ищеца И. Г..
Първоинстанционният съд погрешно е завишил компенсацията за ищцата на
100663,50 лева.
Няма спор, че на 17.01.2022 г. застрахователят е превел доброволно
по 50000 лева на всеки от тримата ищци.
Поради това претенциите по чл. 432, ал. 1 от КЗ се явяват
основателни за остатъците: 48000 лева – за ищцата И. Г. (а не присъдените от
първата инстанция 50663,50 лева) и по 34000 лева – за ищците Д. Г. и И. Г..
В частта, с която в полза на ищцата е присъдена главница над
размера от 48000 лева до горницата от 50663,50 лева, решението следва да се
отмени, а искът да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи
лихви върху обезщетението не от датата на деликта, а от уведомяването му по
реда на чл. 380 от КЗ, което е станало на 06.11.2020 г. В този смисъл има и
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК: Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2466/2018 г., I търг. отд.
За времето от 06.11.2020 г. до 17.01.2022 г. застрахователят дължи
лихви върху пълните размери на обезщетенията.
Дължимите мораторни лихви за този период са следните: 17033,34
лева – за ищцата И. Г. и по 14600 лева – за ищците Д. Г. и И. Г..
Считано от 18.01.2022 г. върху присъдените главници се дължи
законната лихва.
Това разграничение не е проведено от първостепенния съд, който е
излязъл извън процесния период от 06.11.2020 г. до 17.01.2022 г. и е присъдил
лихви за времето от 06.11.2020 г. до 29.11.2022 г. само върху изчислените от
него остатъчни главници.
Така в полза на ищцата И. Г. е присъдена мораторна лихва от
10611,07 лева, начислена върху главница от 50663,50 лева. В полза на ищците
Д. Г. и И. Г. са присъдени мораторни лихви от по 7121,11 лева, начислени
върху главници от 34000 лева.
В рамките на процесния период от 06.11.2020 г. до 17.01.2022 г.
присъдената част от лихвите възлиза на 6164,06 лева за ищцата И. Г., 4136,67
7
лева за ищеца Д. Г. и 4136,67 лева за ищеца И. Г..
Като се имат предвид действителните вземания за мораторни лихви
за този период, е необходимо допълнително да се присъдят следните суми:
10869,28 лева – на ищцата И. Г. и по 10463,33 лева – на ищците Д. Г. и И. Г..
Отхвърлителният диспозитив на обжалваното решение в тази част следва да
се отмени.
Извън процесния период т.е. за времето от 18.01.2022 г. до
29.11.2022 г. първоинстанционният съд е присъдил следните лихви: 4447,01
лева в полза на ищцата И. Г. и по 2984,44 лева в полза на ищците Д. Г. и И. Г..
В тази част решението следва да се обезсили.
В частта, с която искът за законната лихва за този период е
отхвърлен, решението следва да се отмени, а претенцията да се уважи.
Промяната относно постановения резултат по исковете обосновава и
съответно изменение в частта за разноските.
За първоинстанционното разглеждане страните имат право на
следните разноски: ищцата И. Г. – на 4207,41 лева, ищецът Д. Г. – на 3144,24
лева, ищецът И. Г. – на 3016,55 лева, а ответникът – на 622,81 лева.
Присъдени са съответно 4629,50 лева, 3112,60 лева, 2986,20 лева и 657 лева.
Това обосновава отмяна на обжалвания акт над присъдените разноски от
4207,41 лева за ищцата и от 622,81 лева за ответника, както и допълнително
присъждане на разноски от 31,64 лева за ищеца Д. Г. и от 30,35 лева за ищеца
И. Г..
Ответникът дължи допълнителна държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 748,61 лева (цялата
такса възлиза на 6489,33 лева, а са присъдени 5740,72 лева).
Ответникът дължи част от направените за сметка на бюджета на
съда разноски за експертизи, която възлиза на 184,79 лева. С обжалваното
решение са присъдени 163,44 лева, поради което трябва да се довнесе
разликата от 21,35 лева.
По разноските за въззивното разглеждане на делото:
Пред настоящата инстанция страните са направили следните
разноски:
Ищците И. Г., Д. Г. и И. Г. – по 8650 лева (адвокатски хонорари), а
ответникът – 3170,34 лева (платена държавна такса по насрещната жалба в
размер на 2870,34 и юрисконсултско възнаграждение от 300 лева).
С оглед постановения резултат ответникът дължи на ищцата И. Г.
3694,83 лева, а на ищците Д. Г. и И. Г. – по 2761,18 лева. Ищците И. Г., Д. Г.,
8
И. Г. и Н. Г. дължат на ответника съответно 524,93 лева, 623,84 лева, 623,84
лева и 421,31 лева.
Ответникът трябва да внесе и сумата от 635,92 лева, представляваща
държавна такса за въззивното разглеждане на делото, начислена върху
допълнително уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 903 от 01.08.2023 г. по гражданско дело №
20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която
ответникът „Дж. з.“ АД е осъден да заплати на ищцата И. Д. Г. следните
суми: главница над размера от 48000 (четиридесет и осем хиляди) лева до
горницата от 50663,50 лева; законната лихва, считано от завеждането на
делото, начислена върху главница над размера от 48000 лева; разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото над размера от 4207,41 лева
(четири хиляди двеста и седем лева и четиридесет и една стотинки) до
горницата от 4629,50 лева. Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата И. Д. Г. против ответника „Дж. з.“ АД
В ЧАСТТА за заплащане на главница над размера от 48000 (четиридесет и
осем хиляди) лева до горницата от 50663,50 лева и В ЧАСТТА за заплащане
на законната лихва, считано от завеждането на делото, начислена върху
главница над размера от 48000 лева.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 903 от 01.08.2023 г. по гражданско дело №
20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която
ответникът „Дж. з.“ АД е осъден да заплати на ищците И. Д. Г., Д. А. Г. и И.
А. Г. мораторни лихви за периода от 18.01.2022 до 29.11.2022 г., възлизащи
съответно на 4447,01 лева, 2984,44 лева и 2984,44 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 903 от 01.08.2023 г. по гражданско дело №
20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете на И. Д. Г. , Д. А. Г. и И. А. Г. против ответника „Дж.
з.“ АД за присъждане на мораторни лихви за периода от 30.10.2020 г. до
17.01.2022 г. над размерите, възлизащи съответно на 6164,06 лева, 4136,67
лева и 4136,67 лева до горниците, възлизащи съответно на 17033,34 лева,
14600 лева и 14600 лева, както и за присъждане на законната лихва за
периода от 18.01.2022 г. до 29.11.2022 г., начислена върху дължимите
главници, възлизащи съответно на 48000 лева, 34000 лева и 34000 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
9
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на
ищцата И. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен
адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. сумата от
10869,28 лева (десет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща допълнителна мораторна лихва за периода от
30.10.2020 г. до 17.01.2022 г. ( като разлика между присъдения с
обжалваното решение размер от 6164,06 лева и дължимия размер от
17033,34 лева), както и законната лихва върху главницата от 48000 лева,
начислена за периода от 18.01.2022 г. до 29.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на
ищеца Д. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен
адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. сумата от
10463,33 лева (десет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и
три стотинки), представляваща допълнителна мораторна лихва за периода от
30.10.2020 г. до 17.01.2022 г. (като разлика между присъдения с
обжалваното решение размер от 4136,67 лева и дължимия размер от 14600
лева), както и законната лихва върху главницата от 34000 лева, начислена за
периода от 18.01.2022 г. до 29.11.2022 г., а също и допълнителни разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 31,64 лева (тридесет
и един лева и шестдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на
ищеца И. А. Г. с ЕГН ********** , с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен
адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. сумата от
10463,33 лева (десет хиляди четиристотин шестдесет и три лева и тридесет и
три стотинки), представляваща допълнителна мораторна лихва за периода от
30.10.2020 г. до 17.01.2022 г. (като разлика между присъдения с
обжалваното решение размер от 4136,67 лева и дължимия размер от 14600
лева), както и законната лихва върху главницата от 34000 лева, начислена за
периода от 18.01.2022 г. до 29.11.2022 г., а също и допълнителни разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 30,35 лева (тридесет
лева и тридесет и пет стотинки).
ОТМЕНЯ Решение № 903 от 01.08.2023 г. по гражданско дело №
20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с която И. Д.
Г., Д. А. Г. , И. А. Г. и Н. И. Г. са осъдени да заплатят на „Дж. з.“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Об.“, бул.
„Кн. Ал. Д.“ № 48 разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
над размера от 622,81 лева (шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и
една стотинки) до горницата от 657 лева.
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 903 от 01.08.2023 г. по гражданско
дело № 20222100102065/2022 г. на Окръжен съд – Бургас В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на И.
Д. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. разноски за въззивното
разглеждане на делото в размер на 3694,83 лева (три хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА И. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7,
със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. да
заплати на „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на
разноски за въззивното разглеждане на делото в размер на 524,93 лева
(петстотин двадесет и четири лева и деветдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на Д.
А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. разноски за въззивното
разглеждане на делото в размер на 2761,18 лева (две хиляди седемстотин
шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Д. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7,
със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. да
заплати на „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 разноски за
въззивното разглеждане на делото в размер на 623,84 лева (шестстотин
двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати на И.
А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. разноски за въззивното
разглеждане на делото в размер на 2761,18 лева (две хиляди седемстотин
шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки).
ОСЪЖДА И. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7,
със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. да
заплати на „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 разноски за
въззивното разглеждане на делото в размер на 623,84 лева (шестстотин
двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки).
11
ОСЪЖДА Н. И. Г. с ЕГН **********, представляван от баща си И.
А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. А., ул. „Ст.“ № 7, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Ст. Ст.“ № 26, вх. А, ет. 3 - адв. Д. Р. да заплати на „Дж. з.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 разноски за въззивното разглеждане на делото в
размер на 421,31 лева (четиристотин двадесет и един лева и тридесет и една
стотинки).
ОСЪЖДА „Дж. з.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Об.“, бул. „Кн. Ал. Д.“ № 48 да заплати по
транзитната сметка на Бургаския апелативен съд: сумата от 748,61 лева
(седемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща допълнителна държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото; сумата от 21,35 лева (двадесет и един лева и тридесет
и пет стотинки), представляваща допълнителни разноски за изслушаните пред
първоинстанционния съд експертизи; сумата от 635,92 лева (шестстотин
тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща държавна
такса за въззивното разглеждане на делото, начислена върху допълнително
уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12