№ 262
гр. Б.С., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20231410100871 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ООД – В., ЕИК ********* чрез пълномощника А. Б., срещу И. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., ул. „Божур“№1, общ. Б.С..
Предявен е иск с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. чл.422 вр. чл.124 ал.1 от
ГПК и чл.86 от ЗЗД за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответникът
дължи на последния сумите, както следва: 1719,97 лв. – главница за незаплатени ВиК услуги
за период от 03.02.2021 г. до 01.06.2022 г. и сумата в размер на 146,75 лв. представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до 14.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 112/22.02.2023 г. по ч.гр.д. №
193/2023 г. по описа на Районен съд – Б.С..
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на „Водоснабдяване и
канализация“ООД гр. В. и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ,
Наредба №4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на ВиК системи и Общите условия на „ВиК“ ООД – В. за имота на адрес: с.Т., ул.
„Божур“№1.
Поддържа се, че във връзка с горното е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за
установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Сочи се още, че за потреблението през периода 03.02.2021 г. до 01.06.2022 г. на
ответницата са издадени 10 фактури за изплащане на общо дължимите 1719,97 лв. –
главница и за начислена мораторна лихва върху тях за периода от 01.05.2021 г. до 14.02.2023
г. в размер на 146,75 лв. Твърди, се, че на ответницата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, но в указания 30- дневен срок, същата не е погасила задълженията си.
1
Предвид тези и останалите изложени съображения в исковата молба се иска от съда
да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сумата от 1866,72 лв.,
представляваща сбор от процесните суми по издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и разноски.
На ответницата е изпратено съобщение от 07.07.2023 г., с което е изпратено препис от
исковата молба, същата е посетена на 26.07.2023 г., но е отказала получаване на
съобщението. На основание чл.44 от ГПК отказът на получателя не засяга редовността на
връчването. В срока по чл.131 ГПК от ответницата не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца заяви, че,
ответницата е направила плащания по задължението, като към датата на заседанието според
информационната система на дружеството, остатъка на дължимата сума по главница е в
размер на 229,85 лв. и 53,45 лв. – лихва. Не представя доказателства за извършените
плащания, нито разпечатка от базата данни на дружеството, с които да се потвърдят
направените плащания.
Ответницата в проведеното съдебно заседание се яви лично и потвърди, че признава
задълженията, започнала е плащания и ще изплати цялата сума.
С молба вх.№5066/12.09.2024 г. ищеца е поискал в случай, че в първото по делото
заседание се яви ответницата и признае задължението си, съда на основание чл.237 от ГПК
да постанови решение при признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът
само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед обстоятелството, че не е направено искане по чл.214 от ГПК за изменение
размера на иска, както и не са представени по делото писмени доказателства за извършените
плащания, съдът следва да се произнесе по иска, така както е първоначално депозиран.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 175 лева, като е
представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия съдебен
състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл.
78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от
отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2
от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2023 г.,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 87,33
лв., от които 37,33 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В тежест на ответницата е и дължимата държавна такса в размер на 6,47 лв.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., ул. „Божур“№1, общ. Б.С. има задължения
към „Водоснабдяване и канализация“ООД – В., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул. „А. Стамболийски“№2, за сумите както следва: 1719,97 лв. – главница
за незаплатени ВиК услуги за период от 03.02.2021 г. до 01.06.2022 г. и сумата в размер на
146,75 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2021 г. до
14.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми в
хода на производството по ч.гр. д. №193/2023 г. по описа иа Районен съд Б.С. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, сумата в размер 175 лв., представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 87,33 лв. -
деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2023 г.
на Районен съд – Б.С..
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Т., ул. „Божур“№1,
общ. Б.С. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Б.С. в размер на 6,47 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –В. в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Препис от акта на съда да се връчи на страните – арг. от разп. на чл. 7, ал 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
3