Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от гр.Русе против Решение № 69/05.02.2024 г. постановено по АНД № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което Наказателно постановление (НП) № 38-0006218/02.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в РДАА гр.Русе, с което на жалбоподателя за осъществени нарушения по чл. 150а, ал. 1, от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и 200 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателното постановление в цялост. В съдебно заседание Н. С. изцяло поддържа касационната жалба.

Ответната страна – Началник отдел „Контрол“ в РДАА гр.Русе, не се явява, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че на 10.08.2023 г. около 11.30 ч. в гр. Русе, бул.“Придунавски“, пред МОЛ Русе, жалбоподателят управлявал атракционен влак Waran 212 с инд.№ХВ9D308004212, състоящ се от влекач и два вагона, които разполагат с общо 32места, като извършва обществен превоз на 7 бр. пътници срещу заплащане по редовен маршрут 1, определен със заповед № РД-01-844/22.03.2023г., без да притежава съответното СУМПС за категория D и без карта за водача за категория D.

Въз основа на така установено е съставен АУАН, а въз основа на него издадено НП, с което на С., в частта по т. 1 е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и в частта по т.2 - за осъществено нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на осн. чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Районният съд, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на производството, е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание – при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от компетентни за това органи. Приел е, че правилно е приложен материалният закон досежно квалификацията на деянията и отнесената към тях съответна санкционна разпоредба и е потвърдил изцяло наказателното постановление.

По отношение на нарушението по т.1 от НП.

Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът е достигнал до извод, че санкционираното лице с деянието си е осъществило от обективна и субективна страна нарушението по т. 1 от НП, тъй като към момента на проверката е управлявало МПС - атракционно влакче, попадащо в категорията на чл. 150а, ал. 2, т. 14 от ЗДвП /МПС проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача/, за което законът изиска водачът да притежава категория D, тъй като представлява „състав от пътни превозни средства“ /ППС/ - локомотив с две места и прикачени две ремаркета – тип на купето – вагон, с брой места във всяко едно 24 или общо в двете 48 места за пътници и водача. Приел е, че жалбоподателят притежава свидетелство за управление на МПС от категория „В“, но не притежава такова от категория „D“ и следователно същият не е имал правоспособност да управлява МПС от посочената категория.

Решението на въззивния съд в тази част е правилно.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, сочена за нарушена в процесното НП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. За определяне правоспособността на водачите, категориите на моторните превозни средства са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП.

От значение за разрешаване на спора е какъв вид е управляваното от касатора ППС и изисква ли се за неговото управление категория „D“, при липсата на която от АНО е прието, че водачът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него ППС, и на което основание последният е санкциониран по т.1 от НП.

Според т. 14 на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП: категория D са моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство от категория D, може да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 kg.

Съдът намира, че правилно от РРС е прието, че за управляваното от касатора ППС се изисква посочената категория за водача. Съображенията на настоящия съд за това са следните:

В случая следва да бъдат отчетени характеристиките на ППС и неговото предназначение и употреба.

В §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е дадена легалната дефиниция на „превоз с атракционна цел“ - превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

В §6 т. 20 от ДР към ЗДвП е дефинирано понятието „Състав от пътни превозни средства“ - те са механично свързани пътни превозни средства (ППС), които участват в движението по пътищата като едно цяло.

Тълкуването на специалната разпоредба на §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр сочи на извод, че законът лимитативно определя три вида превозни средства, с които може да се осъществява превоз с атракционна цел, като първите два определя с категорията на превозното средство по смисъла на чл.149 ЗДвП – съответно категория М2 или М3, а третия вид - като състав от ППС. Доколкото превозните средства са със специално предназначение – с атракционна цел и за превоз на пътници, то съдът намира, че еднакви спрямо тях следва да бъдат и изискванията за притежаваната категория от водача, който ги управлява.

Общото за превозните средства категория М2 и М3 е, че са с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача, а разликата е в технически допустима максимална маса – за М2 не повече от 5 t, а за М3 - повече от 5 t. Управлението на такива превозни средства при всички случаи изисква категория D за водача, тъй като се касае за превоз на повече от 8 пътници плюс водача. Същата категория следва да е изискуема и за водач, които управлява ППС с атракционна цел от третия вид по §1, т. 57 от ДР на Закона за автомобилните превози - състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 км/ч., предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници, при условие, че броят на пътниците е над 8, както е в разглеждания случай. Този извод се следва и при съответстващо тълкуване на нормите от националното законодателство с тези от правото на ЕС.

По силата на параграф 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП / Дв, бр.54 от 2010 г./ в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства.

Съображения 8 и 12 от Директивата гласят:
„(8) На основание пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства Необходимо е критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство за управление да бъдат хармонизирани. За постигането на тази цел следва да се определят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът за управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се преопределят минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства.

„(12) Определенията на категориите следва в по-голяма степен да отразяват техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за управление на превозно средство.“

Съдът тълкувайки съответстващо обсъжданата по-горе разпоредба на т. 14 на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП вр. §1, т. 57 от ДР на ЗАвПр и отчитайки необходимостта да се постигнат преследваните от Директивата резултати - правилата за свидетелствата за управление на превозни средства са съществен елемент на общата транспортна политика и допринасят за подобряване на пътната безопасност /т.2 преамбюла на директивата/, стига до извода, че при управление на превозно средство с атракционна цел и превозващо над 8 човека, независимо дали се касае за самостоятелно МПС или състав от ППС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията D. Доколкото управляваният от касатора състав от ППС е за превоз на пътници с атракционна цел, то при определяне на категорията следва да бъде съобразена не само вместимостта на теглещото МПС, в какъвто смисъл са неоснователни доводите на касатора, а вместимостта и на прикачените вагони. След като броя на пътниците е над 8, следва да бъде приложен водещият квалификационен признак за категория D.

При това положение, изводът на РРС, че касаторът не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията D, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, е обоснован. Като е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 150а, ал. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е изменил НП по т.1 само досежно размера на наказанието, РРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението по т. 2 от НП.

Съгласно сочената за нарушена в процесното наказателно постановление разпоредба на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., „Водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.“ Не е спорно, че към момента на проверката водачът е притежавал категория ВЕ, следователно не попада сред лицата, притежаващи посочените в цитираната разпоредба категории, за които, при извършване на обществен транспорт, следва да е налице изискването за квалификация и карта за такава. Всъщност точно този въпрос – за каква категория следва да е СУМПС на С., за да управлява атракционното влакче, е спорният по делото. След като жалбоподателят счита, че притежаваната от него категория ВЕ е нужната, той няма и съзнанието, че е необходимо да отговаря на изискванията по чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., следователно не е налице съставът на нарушението от субективна страна. Поради това обжалваното решение,в частта, в която НП е потвърдено по т.2, е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 69/05.02.2024 г. постановено по АНД № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0006218/02.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в РДАА гр.Русе, в частта му по т.2, в която на Н. С. С., [ЕГН], за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. и вместо него постановява :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0006218/02.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в РДАА гр.Русе, в частта му по т.2, в която на Н. С. С., [ЕГН], за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г., на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/05.02.2024 г. постановено по АНД № 2133/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 38-0006218/02.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ в РДАА гр.Русе, в частта му по т.1, в която на Н. С. С., [ЕГН], за нарушение по чл. 150а, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.