№ 16041
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110149165 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ***, срещу Д. В. П..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на собственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
сума в размер на 2 707,78 лева – стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 360,58
лева – мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., 22,14 лева –
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 9,20 лева – мораторна лихва за период от
16.07.2021 г. до 19.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 20949/2024 г. по описа на СРС, 32
състав. Претендира разноски за производството, включително възнаграждение
1
за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен, не подава
отговор на исковата молба. Направил е възражение по реда на чл. 415 ГПК в
заповедното производство по ч.гр.д. 20949/2024 г., СРС, 32 с-в срещу
издадената заповед за изпълнение, в което посочва, че не дължи процесните
суми.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 2 707,78
лева – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 360,58 лева – мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., 22,14 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,20 лева – мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024
г. по ч.гр.д. № 20949/2024 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и
валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е
разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно
облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от
ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава (настъпване на падежа или изпращане на покана до длъжника – при
безсрочни задължения) и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не
се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е възразил срещу
Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от облигационно
правоотношение с *** при публично известни общи условия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства, а именно – Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том *** г., съставен на *** г.,
се установява, че ответникът е собственик на процесния имот - *** находящ
се в гр. ***.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът Д. В. П., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на приетата в хода на производството по делото,
съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че в процесния
имот има монтиран апартаментен топломер с фабр. № *** - с дистанционен
отчет. За целия процесен период показанията на апартаментния топломер са
0.00 и няма изчислена ТЕ за отопление на имот.
За периода, ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на
база пълната отопляема кубатура 236 куб.м. съгласно списък с разпределение
на кубатурите в сградата, представен на в.л. За посочения период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани на 22.02.2001 г.
В общите части на сградата, през процесния период е имало работещи
радиатори, за вход Б с обща инсталирана мощност 3999.200 Ват., без
монтирани ИРРО. За периода е изчислена служебно ТЕ за общи части, на
база инсталирана мощност на радиаторите, умножена по МСРС /максимален
специфичен разход на сградата/, като изчислената ТЕ е разпределена спрямо
пълната отопляема кубатура - за процесния имот 236 куб.м.
3
Вещото лице е констатирало, че в процесния имот са монтирани два
броя водомери за топла вода с дистанционен отчет, като за единия водомер с
фабр. №*** е отбелязано, че няма радио сигнал от 08.06.2021 г. За същия
период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база прогнозни стойности. За
период 22/23г. е осигурен достъп за отчет на 21.06.2023г. с показание на
водомера 434 куб.м., като показанието на водомера от м.06.2021г. е 275 куб.м.,
за период 22/23г. като старо показание - 354куб.м. Експертът е установил, че
показание „старо“ следва да е 340 куб.м., поради което счита, че сумите за ТЕ
за БГВ за 21/22г. са занижени с 176.76 лв. За останалите компоненти и периоди
изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба
№Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
За процесните отоплителни сезони, а именно – 21/22 г. и 22/23 г., т.е. за
целия процесен исков период - от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ищецът е
начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот
в общ размер на сумата от 2960,52 лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, ФДР *** е
изготвило за процесния период изравнителни сметки за стойността на
използваната топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е
налице сума за доплащане в общ размер на 40,27 лв.
Вещото лице е констатирало, че всички суми за ТЕ, са без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
По делото е прието, без възражения от страните заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло. Заключението на вещото лице, кореспондира
изцяло със заключението на приетата по делото СТЕ, по отношение на
начислените дължими суми, като вещото лице е достигнало до извод, че
размерът на начислените и неплатени суми за ТЕ възлиза на 2 707,78 лв.
По съвкупно изложените съображения и доколкото се установяват
всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, то същият
следва да бъде уважен, като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
22.09.2004 г., ведно с приложен списък на етажните собственици, се
установява, че топлинното счетоводство на сградата е възложено на ФДР ***
/с предходно наименование ***/.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
4
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че
ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на таксите за дялово разпределение. Съгласно заключението на
ССчЕ, за процесния период размерът на начислените и неплатени суми за
извършена услуга за дялово разпределение възлиза на сумата от 22,14 лв.,
поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
19.03.2024 г. е на стойност 355,13 лв. – лихва, изчислена върху главница за ТЕ
в размер на 2707,78 лв. Акцесорният иск е основателен и следва да бъде
уважен до посочения размер и съответно отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 360,58 лв.
По отношение на задължението за заплащане на цена за услугата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради
което акцесорния иск за лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 8,22 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
5
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на исковете. Ищецът е
направил разноски в настоящото исково производство, които претендира
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 997,21
лв., от която: 97,21 лв. – д.т., 400 лв. – депозит на СТЕ; 400 лв., - депозит за
ССчЕ и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт (определено от съда).
Пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 992,50 лв. В производството по ч.гр.д. №
20949/2024 г., разноските на ищеца възлизат на сумата от 111,99 лв., поради
което пропорционално, дължимата сума е в размер на 111,46 лв.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такИ. не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. В. П., с ЕГН **********
и адрес: гр. ***, ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 2 707,78 лева (две хиляди седемстотин и седем
лева и 78 стотинки) – главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – *** находящ се на адрес:
гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 22,14 лева (двадесет и
два лева и 14 стотинки) – главница за услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 08.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 355,13 лева
(триста петдесет и пет лева и 13 стотинки) – мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва над сумата от 355,13 лв., до пълния предявен
размер от 360,58 лв., както и изцяло иска за сумата от 9,20 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от
01.07.2021 г. до 19.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. П., с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата в от 992,50 лв. (деветстотин деветдесет и два лева
и 50 стотинки) - разноски за настоящото исково производство и сумата от
111,46 лв. сто и единадесет лева и 46 стотинки) - разноски за производството
по ч.гр.д. № 20949/2024 г. на СРС, 32 състав.
Решението е поставено при участието на ***, – трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7