МОТИВИ към ПРИСЪДА № 6/24.01.2019г., постановена по
НОХД № 2397/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
Плевенска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против Р.И.
*** с ЕГН ********** за това, че за периода от месец
март 2018 г. до месец юни 2018 г. включително в гр. Плевен, като осъден с
влязло в сила решение № 616/2018 г. по гр. д. № 8707/2017 г. по описа на РС -
Плевен, да издържа свой низходящ - малолетния Р.Р. Д., роден на *** г., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 4
месечни вноски по 127,50 лв., общо в размер на 510 лв. - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Плевен поддържа обвинението. Счита, че събраните
по делото доказателства установяват по безспорен начин факта на неизпълнение
задължението за издръжка от страна на подсъдимия в размер на повече от две
месечни вноски и пледира да бъде признат за виновен, като му се наложи
наказание пробация.
Частният
обвинител Е. Г.Х. лично и чрез пълномощника си – адв. В. И. от ПлАК поддържа
повдигнатото против подсъдимия Д. обвинение за извършено престъпление по чл.
183, ал. І от НК. Счита, че наказание пробация се явява адекватно и ще
способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
Подсъдимият,
също редовно призован, участва лично в съдебното производство. Признава вината
си, а като пР.ини за извършеното престъпно деяние посочва влошеното си
здравословно състояние, липсата на достатъчно финансови средства и факта, че се
грижи за малолетното дете – Г.. При
осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че няма какво да добави.
Защитникът на
подсъдимия – адв. В. П.моли съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а, ал. ІV вр. с чл. 55 от НК в минимален размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните и разпоредбите на закона приема за установено
следното:
Подсъдимият Р.И.Д.
е роден на *** ***, обл. Плевен, *, български гражданин, с основно образование,
неженен, не работи – пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Д.
живеел и свидетелката (конституирана като частен обвинител в настоящото
производство) Е.Г.Х. живеели на семейни начала през периода от 2003г. до 2008година.
По време на съвместното им съжителство се родили децата – Г. и Р.. През 2008 година
двамата се разделили, като Х. заминала за чужбина, а подсъдимият Д. самостоятелно
полагал грижи и осигурявал издръжка на двете деца. През 2016 година подсъдимият
Д. депозирал искова молба пред РС-Плевен, с която поискал да му бъде
предоставено упражняването на родителските права върху децата Г. и Р., а ответницата
– свидетелката Е.Х. да бъде осъдена да им заплаща ежемесечна
издръжка.Плевенският районен съд предоставил родителските права за упражняване
от бащата, като осъдил Х. да плаща издръжка за двете деца в общ размер на
210лв. месечно, която Х. изплащала редовно. През ю. 2017година свидетелката Х.
се завърнала окончателно в България и депозирала искова молба до РС, Плевен за
присъждане на родителските права върху малолетния Р., както и за определяне на
издръжка. По силата на съдебно решение на Районен съд-Плевен по гр. д. №
8707/2017г. подсъдимият Р.Д. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за малолетния
Р. в размер на 127, 50лв. месечно, считано от 13.11.2017г. до настъпване на
законни пР.ини за нейното изменяване или прекратяване. Решението влязло в
законна сила на 20.02.2018г. Подсъдимият продължил да се грижи за дъщеря им Г.,
а свидетелката Х. следвало да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 105,00
лева месечно. През периода месец март 2018 година до месец юни 2018 година
подсъдимият не заплатил нито една месечна вноска, като общия размер на задължението
му възлиза за 510 лева (4 месечни вноски по 127,50) лева.
По
повод депозиран сигнал от частния обвинител Е.Г.Х. било образувано и проведено
досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на
свидетелката Е.Г.Х., както и от писмените доказателства по делото, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност са последователни, логични и
безпротиворечиви. От приобщените към доказателствения материал по делото Решение
по гр. д № 6707/2017г. на РС-Плевен, влязло в законна сила на 20.02.2018 година
и Удостоверение за раждане, издадено на 07.06.2018г. безспорно се установява,
че подсъдимият Р.И.Д. е баща на детето Р.Р. Д. с ЕГН , родено на ***г. в гр.
Кнежа. и че същият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето Р. чрез
нейната майка и законна представителка в размер на 125,50 лв., считано от 13.11.2017г.
до настъпването на пР.ини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Установява се от приложеното решение от
28.03.2016г, постановено по гр. д. №4275/2016г. по описа на РС-Плевен, че
подсъдимият Д. и частният обвинител Х. са родители и на малолетното дете Г.,
родителските права върху което са предоставени за упражняване на бащата Р.И.Д.,
а майката Е.Х. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 105,00 лева,
считано от 02.09.2015г. до настъпването на условия за нейното изменяване или
прекратяване. Установява се от приобщените епикризи (стр. от 64 до 68 в ДП) е
че подсъдимият Д. е претърпял оперативно лечение: Аортокоронарен байпас х 2
през месец януари 2018 година, както и че страда от предружаващо заболяване
Диабет тип 2. От приложената на стр. 48 в досъдебното производство справка за
съдимост е видно, че подсъдимият Р.И.Д. е неосъждан.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката Е.Г.Х., като логични и
непротиворечиви. От същите се установява, че през инкриминирания период
подсъдимият Р.Д. не е изпълнявал задължението си за заплащане на ежемесечна
издръжка по отношение на детето си Р.Р. Д. в размер на 127,50 лв. месечно, за
което е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.
От
заключението по назначената съдебно оценителна експертиза се установява, че за
периода от месец март 2018 година до месец юни 2018 година включително
дължимата сума за издръжка от подсъдимия по отношение на малолетния Р. е в общ
размер от 510,00 лева.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва по същество и от подсъдимия Д..
При така установената фактическа обстановка и
с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че с
деянието си подсъдимият Р.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. І от Наказателния кодекс на Република
България. От обективна страна: за периода
от месец март 2018 г. до месец юни 2018 г. включително в гр. Плевен, като
осъден с влязло в сила решение № 616/2018 г. по гр. д. № 8707/2017 г. по описа
на РС - Плевен, да издържа свой низходящ - малолетния Р.Р. Д., роден на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски
- 4 месечни вноски по 127,50 лв., общо в размер на 510 лева. От субективна
страна деянието е осъществено
при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК. Подсъдимият Р.Д. е съзнавал обществено-опасния характер на деянията,
предвиждал е техните обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
ПР.ини за извършване на деянието са
незачитането на установения в страната правов ред и безотговорното му отношение
към родителския дълг.
Поради
гореизложеното съдът призна подсъдимия Р.И.
*** с ЕГН ********** за това, че за периода от месец
март 2018 г. до месец юни 2018 г. включително в гр. Плевен, като осъден с влязло
в сила решение № 616/2018 г. по гр. д. № 8707/2017 г. по описа на РС - Плевен,
да издържа свой низходящ - малолетния Р.Р. Д., роден на *** г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 4 месечни
вноски по 127,50 лв., общо в размер на 510 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание
съдът съобрази, че съдебното производство по делото е проведено по реда на
глава ХХVІІ от НПК. Съдът взе предвид приложимата санкционна разпоредба, която
предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация и отчете
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства в случая, а именно:
чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние,
полаганите от същия грижи по отношение на малолетното дете Г., липсата на
настъпили други вредни последици за детето Р. и искрено заявеното желание да
заплати дължимата издръжка за процесния период. Съдът не намери отегчаващи
вината обстоятелства. Поради изложеното, съдът намери, че и най-лекото
предвидено наказание в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. І от НК би се
оказало несъразмерно тежко, поради което определи и наложи на подсъдимия Р.И. Д.наказание
на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б. „в”
от НК, а именно - „Глоба” в размер на 100 (сто) лева. Съдът намери, че именно това по рид и размер наказание ще способства
за постигане целите на наказанието, установени в л. 36 от НК.
При този изход
на делото и на основание чл.189, ал.ІІІ
от НПК съдът осъди подсъдимия Р.И.Д. да заплати направените деловодни разноски
в размер на 58,65 лева (петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки), които
да се приведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимия Р.И.Д. да заплати на Е.Г.Х., ЕГН ********** *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 (триста) лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: