РЕШЕНИЕ
№ 10432
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110116392 по описа
за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против С.
К. В. и Р. К. В., с искане ответниците да бъдат осъдени да му заплатят в
условията на разделна отговорност, при равни квоти – всеки по 1/ 2 част от
сумата в общ размер 1352,54 лева, както следва: 1) С. К. В. 1/2, а именно:
676,27 лв., от които 563,49 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 103,21 лв. - законна лихва за забава
от 15.09.2019 г. до 01.03.2022г., както и сума в размер на 8,07 лв.- главница,
представляваща стойност за извършена услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 1,50 лв. законна лихва за забава от
31.03.2019 г. до 01.03.2022г.; 2) Р. К. В. -1/2, а именно: 676,27 лв., от които
563,49 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и 103,20 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
01.03.2022г., както и сума в размер на 8,08 лв.- главница, представляваща
стойност за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и 1,50 лв. законна лихва за забава от 31.03.2019 г. до
01.03.2022г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който
се отнасят, което ответниците не били сторили.
Ответницата С. В. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищеца. Не оспорва, че е собственик на
процесния топлоснабден имот, находящ се в Твърди, че тя е единствен
собственик на процесния имот, поради което претенцията на ищеца не
следвало да бъде насочена и към лицето Р. К. В.. Оспорва размера на
предявените искове, тъй като реално не била потребила топлинна енергия в
размера, претендиран от ищеца. Ответникът Р. К. В. в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК не подава отговор на исковата молба.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът изпраща представител, поддържа исканията си.
Ответникът С. В. изпраща представител, поддържа исканията си. Ответникът
Р. В. не се явява, не изпраща представител и не взима становище.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
2
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот от 28.07.1970 г. (л. 22 по делото) от който е видно, че К. Т. В.
е признат за собственик на процесния имот. По делото не е спорно, че
ответниците са единствени наследници на това лице. Представена е също така
и молба-декларация, подадена от С. В. от 04.01.2994 г. (л. 23 от делото). С
оглед на това доказателство съдът намира за доказан факта, че за процесния
период ответницата е била вещен ползвател на имота, респективно
потребител по смисъла на ЗЕ които факти не се оспорват между страните. По
отношение на ответника Р. В., съдът намира следното: съгласно приетото с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
3
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената . В случая молбата-декларация, подадена от С.
В. има значението на отправена до ищеца оферта за сключване на договор,
която е била и между тези страни е възникнало такова договорно основание.
Наличието на такава молба декларация има изричен характер на
волеизявление за сключване на договор и дерогира качеството „потребител“
като следствие от качеството „собственик“ или в случая – наследник на
собственик. Поради това съдът намира, че единствено С. В. е потребител на
услугите, предлагани от ищеца, поради което всички, предявени срещу Р. В.
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота и БГВ. Вещото лице е изяснило, че стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1126,98
лева.
По делото е приета и неоспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за процесния период дължимата сума за услуга
дялово разпределение възлиза на 16,15 лева.
4
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задълженията не са погасени.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно.
Исковата молба е предявена на 29.03.2022 г., а процесните периоди за
доставка са: за топлинна енергия – от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за
дялово разпределение – от 01.02.2019 г. до 31.12.2019 г. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията за топлинна енергия стават изискуеми с
изтичането на един месец от периода за който се отнасят. Безспорно между
страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация
София ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени
по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. включително за топлинна енергия и за периода
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. за услуга дялово разпределение. Съгласно
приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи,
тези суми са както следва: сумата от 414,69 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. включително,
както и сумата от 1,43 лева – такса за услуга дялово разпределение за периода
от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. Поради това съдът намира, че искът за
заплащане на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за
разликата между пълния размер на задължението за сумата от 1126,98 лева и
сумата на погасеното по давност вземане от 414,69 лева или за сумата от
712,29 лева и че искът за заплащане на такса дялово разпределение следва да
бъде уважен за разликата между пълния предявен размер от 16,15 лева и
сумата на погасеното по давност вземане от 1,43 лева или за сумата от 14,72
лева. Съгласно посочените в исковата молба квоти С. В. следва да заплати
356,15 лева – стойност на топлинна енергия и 7,36 лева – такса за дялово
разпределение.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: по-горе вече се изясни, че
задължението за първия период е станало изискуемо на 01.04.2018 г., т.е. от
този ден ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва върху тази главница.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Т.е. част от вземането за мораторна лихва върху дължимата сума за
доставена топлинна енергия също е погасено по давност. Съдът изчисли
служебно размера на дължимата лихва и установи, че той е 177,89 лева.
Съгласно посочените в исковата молба квоти С. В. следва да заплати 88,95
лева.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 54,10 лева –
5
държавна такса, 520 лева – депозити за експертизи, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. Пълният размер на
интереса на ищеца спрямо ответницата С. В. възлиза на 676,27 лева, а общата
стойност на уважената част от него – на сумата от 452,46 лева. Т.е. размерът
на дължащите се на ищеца разноски от този ответник съобразно уважената
част от иска е 484,46 лева, които са доказани. От ответника Р. В. не бяха
сторени разноски и такива не му се дължат. От ответницата С. В. са доказано
заплатени 720 лева – адвокатско възнаграждение. По направеното от
представителя на ищеца възражение за прекомерност, съдът намира следното:
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предявените срещу този ответник
искове на обща стойност от 676,27 лева, минималният размер на адвокатско
възнаграждение е 300 лева. Следва да се отбележи, че това е минималният
размер за възнаграждение на един адвокат, като страните са свободни да
уговарят и по-високи размери от този. Като взе предвид броя проведени
заседания, извършените процесуални действия по събиране на доказателства
както и доказателственият им анализ, съдът намира, че делото не е с
минимална фактическа и правна сложност. Въпреки това счита, че сумата от
720 лева – адвокатско възнаграждение е прекомерна и следва да бъде
намалена до 500 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете, на
ответницата се дължат 165,47 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. В. – Й ЕГН: **********, с адрес да заплати на „Т С
ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: на основание чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 356,15 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес , апартамент ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 207,34 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. като погасен по
давност.
ОСЪЖДА С. К. В. – Й ЕГН: **********, с адрес да заплати на „Т
С ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление22 г. като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 14,26 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА С. К. В. – Й ЕГН: **********, с адрес да заплати на „Т
С ЕАД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление на основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 7,36 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.03.2019 г. до 01.03.2012 г., за имот с адрес гр. София, ул. Хан Крум № 5,
партерен етаж, апартамент ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 1,43 лева и за периода от 01.02.2019 г. до
28.02.2019 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: 8 против С. К. В. – Й
ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 1,50 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за
6
периода от 31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т С ЕАД, ЕИК: , иск с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
Р. К. В., ЕГН: ********** и адрес: апартамент да заплати на ищеца сумата
от 563,49 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр.
София, ул. Хан Крум № 5, партерен етаж, апартамент ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.03.2022 г. до окончателното
изплащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т С ЕАД, ЕИК: ск с правно основание чл. 86,
ал. 2 ЗЗД за осъждане на Р. К. В., ЕГН: ********** да заплати на ищеца
сумата от 103,20 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т С ЕАД, ЕИК: иск с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на Р. К.
В., ЕГН: ********** да заплати на ищеца сумата от 8,08 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.02.2019 г. до 01.12.2019 г., за имот с адрес гр. София, ул. Хан Крум № 5,
партерен етаж, апартамент ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.03.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С “ ЕАД, ЕИК: против Р. К. В., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 1,50 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. до 01.03.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. В. – Й ЕГН: ********** да заплати на „Т С “ ЕАД,
ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 484,46 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С “ ЕАД, ЕИК: да заплати на С. К. В. – Й ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 165,47 лева – разноски в
производството съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7