№ 21
гр. П., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200259 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 324а-164/22.04.2024 г. издадено от Налачник РУ-
П. при ОД на МВР-Варна, с което на М. М. Д. ЕГН ********** за нарушение
на чл.64, ал.2 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение по
чл.264, ал.1 от НК, на същото основание е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят не се явява в последното проведено по делото
заседание. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, счита по същество, че
обжалваното НП следва да се отмени, като твърди, че не е извършил
вменените му нарушения. Прави искане за разпит на свидетели, които при
няколкократното им призоваване не се явяват, като С. И. е извън страната.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и
не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите М. М. Д., М.И.Р. и К.Г.К. работят като полицейски
служител в РУ П.. На 10.12.2023 г. за времето от 07. 00 до 19. 00 часа на
11.12.2023г., те били на работа, като последните двама били включени в
1
състава на автопатрул. Имали информация за конкретен автомобил и
конкретно лице, което го управлява да бъде спряно и да м бъде извършена
проверка за наркотични вещества и техни аналози.
В района на централни бани в гр.П. бил засечен въпросния автомобил,
управляван от П. К.. Същият бил спрян за проверка. Въззивника се возел на
предната дясна седалка. Водача бил изпробван за употреба на алкохол, като
пробата отчел отрицателна. Пробата за наркотични обаче се оказала
положителна за амфетамин и метаамфетамин.
Тъй като имало данни за извършено престъпление, по реда на чл.81 от
ЗМВР полицейските служители пристъпили към проверка на лицата в
автомобила. Въззивника, заедно с останалите лица в автомобила отказали да
отворят вратите и да излязат от автомобила. От вътре снимали с телефоните
си действията на св.Р.. разпорежданията на полицейския служител
продължили около пет минути и той се принудил да поиска съдействие от
колеги, които се яви скоро на мястото където се извършвала проверката. Едва
тогава мъжете от лекия автомобил излезли. При извършения им обиск,
забранени вещи не били установени.
С оглед на действията на М. Д., било установено, че същият е
извършил нарушения по смисъла на чл.64, ал.2 от ЗМВР и чл.264, ал.1 от
ЗМВР поради което на същия бил съставен АУАН, който подписал с
възражения, но не конкретизирал, какви точно.
Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло
от свидетелските показания на актосъставителя- М. Х. А., и показанията на
свидетелите М. Р. и Катерина Костова, както и приложените по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
По искане на въззивника бяха призовани свидетелите С. А. И. и П. О.
К., като в две поредни заседания, К. не се яви, а И. е напуснал страната и не се
е прибирал от дълго време.
Поради тази причина, съдът прие, че е изчерпана възможността за
призоваване на поисканите свидетели, и като взе предвид, че въззивника,
редовно призован, също не се яви в две поредни заседания, намери, че същият
се е дезинтересирал и обяви делото за решаване.
2
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно
с направените възражения, частично основателна. При така установената от
съда фактическа обстановка, се установява, че на 10.12.2023г. въззивника е
осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР.
По делото безспорно се установи, че с цел да бъде извършена
проверка по смисъла на чл. 81 от ЗМВР, св.М. Р. устно е разпоредил на
въззивника да отвори вратите на автомобила и да излезе от него. Безспорно по
делото се установи, че нарушителя М. Д. не е изпълнил това устно
разпореждане, като именно с това е извършил вмененото му нарушение.
От текста на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР се установява, че „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му". По делото не се установява, че
даденото от страна св. Р. е налагало извършването на очевидно за нарушителя
Д. престъпление или да е застрашавало неговото здраве и живот. По този
начин то е било задължително за адресата с оглед неговото изпълнение. С тези
свои действия, въззивника не е изпълнил даденото му полицейско
разпореждане да излезе извън автомобила за да му бъде извършена проверка.
Това е сторил на един по-късен етап, едва след пристигането на още един
дежурен екип.
От доказателствата се установява, че на нарушителя Д. е било указано
да излезе от автомобила, което същият не е сторил, като с това си действие е
отказал да изпълни даденото му устно разпореждане. Именно в това се състои
състава на реализирането на вмененото нарушение. Цитираната норма е
изпълнена, като това е било отразено, както от актосъставителя, а така и от
АНО, който е от своя страна е отразил всички факти, представляващи елемент
от състава на нарушението, за което е наложено административно наказание.
В наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, ясно и
конкретно са посочени датата, часа и мястото на реализиране на деянието.
Отразени са всички обстоятелства, относими към преценката налице ли е
нарушение от определен вид, както и тези, касаещи извода за тежестта на
нарушението и подбудите за извършването му.
По отношение на нарушението по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗМВР,
съдът намира, че същото не е осъществено от въззивника.
3
Видно от показанията на разпитаните свидетели по делото, след
пристигането на втори автопатрул, лицата в автомобила са излезли от него и
им е била извършена проверка, като личен обиск и претърсване на
автомобила, като не са били намерени забранени вещи.
За извършването на нарушението по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, е
предвидено и съответно административно наказание, което се съдържа в чл.
257, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно този текст, „Който не изпълни разпореждане на
орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“. Въпреки
наличната възможност за определяне на по-висок размер на наказанието, то
АНО без да изложи каквито и да е съображения е определил наказанието в
размер към минимума предвиден в закона. За съдът не е налице възможност
да коригира така определения размер, като той следва да бъде потвърден, като
липсата на предпоставки за квалифицирането на нарушението като
маловажно, прави безпредметно прилагането на текста на чл. 257, ал. 2 от
ЗМВР.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №324а-164/22.04.2024 г. издадено от Налачник
РУ-П. при ОД на МВР-Варна, с което на М. М. Д. ЕГН ********** за
нарушение на чл.64, ал.2 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ НП №324а-164/22.04.2024 г. издадено от Налачник РУ-П.
при ОД на МВР-Варна, с което на М. М. Д. ЕГН ********** за нарушение на
чл.264, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Варна, на
основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5